Интеграцията на България в ЕС означава постепенно сближаване на нашите цени с техните. Движеща сила на сближаването е прерастването на затворения национален механизъм на взаимодействие между търсене и предлагане в наднационален, който е много по-голям, по-мощен и силно конкурентен. През 2003 г. средното равнище на цените у нас е 33% от това в ЕС-15. При търгуемите стоки разликата е по-малка, а при нетъргуемите – по-голяма.

По принцип ниската инфлация от 2-3% е за предпочитане пред високата и дори умерената инфлация от 8-10%. Ниската инфлация съдейства за стабилност в икономиката, за слаби инфлационни очаквания, предвидимост при вземане на стопански решения. Това обаче не важи за сегашната ситуация - присъединяване към ЕС след две години при три пъти по-ниско ценово равнище. Ниската инфлация сега не е основание за задоволство.

В “Стратегията за догонващо икономическо развитие на България до 2020 година” препоръчваме инфлацията през първото десетилетие да бъде 8-10% годишно при очаквана 2-3% в ЕС. Така, за 15-20 години ще се постигне сближаване, а след това изравняване на нашите цени с тези на ЕС.

Властите смятат, че ниското ценово равнище у нас не крие опасности в процеса на интеграцията. Казват ни, че навремето Гърция се присъединила при 40% от ценовото равнище на Европейската общност (ЕО) и не се е случило нищо сериозно в областта на инфлацията.

Властите се опасяват, че политиката на умерено висока инфлация ще означава отказ от валутния борд. Излиза, че развитието на България трябва да обслужва валутния борд, а не обратното.

Постепенното изравняване на цените в ЕС е обективен процес. Това ще стане независимо дали българските власти го желаят или не. По-добре е обаче, процесът да бъде управляван и постепенен, отколкото неуправляван и шоков. Ускореното поскъпване на имотите през последните години е ясен сигнал за този процес. Той ще се активизира след присъединяването с повишеното търсене на земя, сгради и други имоти, интеграцията ни в единния вътрешен пазар на ЕС и развитието на международния туризъм.

Високопоставени лица заявяват, че нямало емпирични данни и прецеденти, които да потвърждават моята теза. Заявява се също, че в новите страни членки на ЕС от май 2004 г. няма повишение на цените. Това не е аргумент, понеже изводи за дългосрочни тенденции (10-15-20 години) не могат да се правят от данни за 3-4 месеца.

Предлагам на читателите на ПАРИ, на българските политици и официални икономисти следните данни за размисъл (виж таблицата):

Пояснения: БВП е изчислен в национална валута. Средните величини за ЕС (ЕО) са претеглени в обща валута. Данните до 2003 г. са отчетни, за 2004 г. – очаквани и за 2005 г. – прогнозни.

Таблицата съдържа данни за две групи страни, присъединили се към ЕС:

Първо, три по-слабо развити страни: Гърция – 1981 г., Португалия и Испания – 1986 г.

Второ, три развити страни: Австрия, Финландия и Швеция – през 1995 г.

Гърция се присъединява в 1981 г. с ценово равнище около 40% от това на ЕО. Започва рязко повишение на годишната инфлация - над 20-25%. Средногодишната инфлация през 1981-1990 г. е била 19,6% при 6,3% в ЕО (виж кол. 2. и 8., ред 13.). Цените в Гърция нарастват средногодишно 3,2 пъти по-бързо отколкото в ЕО през същия период. Главната причина е сближаването с цените в ЕО.

Този процес продължава и през следващото десетилетие (1991-2000 г.), макар и с по-малка интензивност – 9,5%. Инфлацията остава двуцифрена през първите 4-5 години и затихва постепенно през втората половина на десетилетието поради сближаването с цените в ЕО-12 и ЕС-15.

През последните години (2001-2005 г.) средногодишната инфлация в Гърция се очаква да бъде 3,6% при 2,2% в ЕС. Сегашното ниво на цените в Гърция е 75-80% от това в ЕС. Така, със сближаването на ценовите равнища инфлацията в Гърция затихва.

Въпреки това, Испания поддържаше по-висока инфлация от ЕО преди присъединяването (виж кол. 4 и 8, редове 2-7) и постигна по-голямо сближаване на цените. Макар и в по-малка степен, средната й годишна инфлация през 1986-2004 г. беше по-висока от тази в ЕС (виж кол. 4 и 8, редове 8-28).

Първо. В ЕС протича активно сближаване на производителността, доходите и цените и нараства икономическата и социалната му еднородност. Това е предпоставка за успешно развитие.

Второ. Присъединяването към ЕС на слабо развити страни с по-ниска производителност, доходи и цени налага изпреварваща динамика на тяхното повишение в сравнение с членките на общността.

Трето. Присъединяването на развити страни със съпоставимо равнище на производителност, доходи и цени не налага такава динамика. Това обаче не им пречи да се развиват по-бързо в резултат на подходяща национална икономическа политика, спазвайки общите правила на ЕС.

Четвърто. България ще бъде страната с най-ниска относителна производителност, доходи и цени, присъединила се към ЕС до сега. Това налага политика на силно изпреварващо повишение за сближаването им със съответните показатели на ЕС през следващите десетилетия.

Пето. Поддържането на изкуствено ниска инфлация, между другото и чрез твърдо фиксиран валутен курс за много години, не отговаря на обективните потребности и затруднява развитието на България.

Първо, политика на умерена инфлация (7-8-10%) през следващите десетина години, намаляваща постепенно до 4-5% през последващите десетина години. Тази политика трябва да бъде съчетана със съответно повишение на производството, производителността и доходите.

Второ, потискане на инфлацията на 2-3-4% през следващите десетина години, съчетано с нисък растеж и бавно повишение на производителността и доходите (както е сега) и неизбежно неуправляемо повишение на инфлацията до 13-15 и повече процента след това при ограничени възможности за повишение на производството, производителността и доходите.

Първата алтернатива е по-добра за България!

Публикувана във в. ПАРИ на 22 ноември 2004 г.