Конкурентоспособността на българската икономика
е най- ниска в централна и източна Европа

Европейският съвет реши през юни 1993 г. в Копенхаген, че най-важното икономическо условие за присъединяване към ЕС е наличието на функционираща пазарна икономика, способна да посрещне конкурентния натиск на единния вътрешен пазар. В последния годишен доклад на Европейската комисия (ЕК) е записано, че българската икономика вече е способна да посрещне този натиск.

Показателите са конструирани от световно известни учени - икономисти и статистици. Световната научна и стопанска общност познава докладите от години и въпреки отделни критични бележки, те не са оспорени сериозно и се използват широко.

Използвам също информация от Евростат, публикации на ЕК, Виенския институт за международни икономически изследвания, официални български източници и собствени проучвания.

За да облекча таблиците включвам само първите три страни, десетте нови членки на ЕС и четирите страни кандидати. Така свеждам броя на страните от 104 на 17.

Главна цел на настоящия анализ е да установим къде сме ние по конкурентоспособност, в сравнение с другите страни. Класирането не бива да се приема механично. То следва да се използва като общ ориентир за мястото на България по конкурентоспособност – дали е в челото на списъка (10-20-30 място), в средата (50-60 място) или в дъното (80-90-100 място). Не е толкова важно дали е с няколко места по-напред или по-назад. Трябва също да има яснота с кого да се сравняваме – с високо развитите, средно развитите или слабо развитите страни. Желателно е да се следят и промените в класирането ни във времето.

Последният глобален доклад обхваща 104 държави от които 23 са високо развити - членки на ОИСР, 28 - средно развити, 6 - членки на ОПЕК, 47 - слабо развити. България трябва да се сравнява главно с 50-те високо и средно развити страни и най-вече със страните членки и кандидати за ЕС. Едва ли има смисъл да се сравняваме със страни в челото на списъка като САЩ и Швеция или с тези в дъното като Чад, Бангладеш, Хондурас.

Известно е голямото значение на Информационно-комуникационните технологии (ИКТ) за икономическото развитие и конкурентоспособността. С оглед на това оценявам мястото на България в сравнение с другите страни по развитие на ИКТ.

Таблица 1.

1. По обобщения показател България е на 59-то място, т.е. на последно или едно от последните в сравнение с развитите и средно развитите страни. След нас са главно 40-45 слабо развити страни.
2. По този показател България е в дъното на ЕС-25. След нас са Хърватия, Румъния и Турция с минимални разлики между нас и тях.
3. По технологичен потенциал за растеж сме на 59-то място – последни между страните членки и кандидатите за ЕС.
4. По качество на публичните институции сме на 56-то място – пак между последните. След нас са Турция, Румъния, Хърватия и Полша.
5. По макроикономическа среда сме на 60-то място – последни между страните членки на ЕС. След нас са само Румъния и Турция.

Показателите потвърждават силна изостаналост на България по потенциал за интензивен догонващ растеж през следващите 5-10 години. Ние сме не само на последно или едно от последните места в ЕС-25 и ЕС-28, но сме изпреварени и от слабо развити страни, като Панама Мароко, Индия, Уругвай, Ел Салвадор, Намибия, Тринидад и Тобаго, Коста Рика, Мавриций, Боцвана, Тунис, Йордания.

Обобщеният показател за микроикономическа конкурентоспособност се изчислява чрез агрегиране на два съставни показателя: за функционирането на фирмите и за бизнес средата. Всеки съставен показател е продукт на няколко аналитични показатели.

Микроикономическата конкурентоспособност отразява конкретните условия на пазара. Когато български производител изнесе на европейския пазар машина никой не пита при каква инфлация, бюджетно салдо, фискален и валутен резерв е произведена тя. Купувачът се интересува от качеството, цената и наличието на сервиз.

Мястото на България е показано на таблица 2.

Таблица 2.

Микроикономическата конкурентоспособност потвърждава още по-тревожна изостаналост на България. Изпреварват ни дори 20-30 слабо развити страни. Това не е изненада, защото произвеждаме и изнасяме груб тонаж (първично обработени капиталоемки, материалоемки, енергоемки и наситени с прост труд), а не високотехнологични стоки. При такава конкурентоспособност и корпоративно управление се очакват много фалити на български фирми с тежки икономически и социални последствия.

Таблица 3.

1. България е на последно място по обобщения показател за изпълнение на Лисабонската стратегия за конкурентоспособността.
2. България е на последно място по три от съставните показатели, на предпоследно по други три и на предпредпоследно по останалите два.
3. Класирането на страните по изпълнение на Лисабонската стратегия съвпада с подреждането им по макро- и микроикономическа конкурентоспособност.

И в тази област България е последна. Съвпаденията в класирането ни на последно място по конкурентоспособност между членовете и кандидатите за ЕС по различни методи и показатели потвърждават верността на тези неблагоприятни за нас резултати.

Този извод се потвърждава и от други показатели за конкурентоспособността. По данни на Евростат подреждането на страните членки на ЕС от май 2004 г. и страните кандидати по производителност на труда спрямо тази в ЕС-15 е показано в таблица 4:

Продуктовата структура на нашето производство и износ е типична за слабо развита страна. Около 80-85% са нискотехнологични, 10-15% среднотехнологични и едва 2-3% високотехнологични. Това е друго (изразено в стойностно-натурален показател) потвърждение за ниската конкурентоспособност на нашата икономика, доказана с използваните по-горе по-сложни стойностни показатели. Икономика, която произвежда и изнася предимно нискотехнологични стоки (суровини и първично обработени, с високо съдържание на прост труд и малко – на квалифициран труд) не може да бъде конкурентоспособна.

Световният икономически форум публикува през последните години Глобален доклад за информационните технологии. Последното издание е за 2003-2004 година. То съдържа информация от която можем да установим къде сме по това ключово направление на съвременното развитие. Таблица 5. показва мястото на България.

Много се написа и изговори за успешното приключване на преговорите, за предстоящото подписване на договора и за самото присъединяване, но не се говори за слабите ни места в подготовката. Създава се погрешно впечатление, че изоставаме само в съдебната система, в администрацията, в охраната на границите. Не се разбира, че ниската конкурентоспособност е една от най-уязвимите и най-трудно преодолими слабости. Много по-трудно от съдебната система. Защото висока конкурентоспособност се постига с десетилетни усилия и огромни инвестиции.

Държавата трябва първо да довърши бързо това, което не е свършила – да информира бизнеса, общините, селските стопани и гражданите за поетите от тяхно име ангажименти и за промените в работата и живота им след присъединяването. Мнозинството от хората не го знаят. Доминират оптимистичните очаквания, които могат бързо да прерастнат в песимизъм.

Активен. Възприемане на по-гъвкава бюджетна политика с допускане на умерен дефицит до 2,5-3,0% от БВП (в рамките на критериите от Маастрихт). Само ще напомня, че ЦЕ страни поддържаха бюджетни дефицити от 5-7-10% през последните 10 години за подготовката си за ЕС, а Чехия имаше 13% дефицит през 2003 година. Това означава заделяне на повече публични инвестиции в посочените направления; изграждане на съвместни инфраструктурни и други проекти от държавата и частния капитал; използване на стимулиращите функции на бюджета за инвестиции, иновации, наука и образование, за развитие на изостанали региони; драстични мерки за повишаване събираемостта на данъците и митата; ограничаване на стопанската престъпност и корупцията.

Така, с цената на умерен бюджетен дефицит, по-активни стимулиращи функции на бюджета, по-рационално използване на фискалния резерв и по-строга данъчна дисциплина може да се постигне по-висок растеж чрез бърза модернизация на икономиката и повишаване на нейната конкурентоспособност.

през следващите години трябва да бъде улесняване интеграцията на България в ЕС чрез създаване на условия за по-висок растеж, производителност и конкурентоспобност, а не сляпо придържане към нулев или близък до него бюджетен дефицит. Бюджетните ресурси трябва да се насочват с предимство в областите, където сме най-изостанали в подготовката за ЕС. Преодоляването на ниската конкурентоспособност е една от най-важните между тях Нима властите не се замислят над парадокса – България е шампион между ЦИЕ страни от доста години по нисък бюджетен дефицит и стабилен валутен курс, но е последна по конкурентоспособност и първа по бедност!

Най-трудно решими са нашите проблеми с ниската конкурентоспособност и изостаналостта в информационно-комуникационните технологии. С такава конкурентоспособност България не може да се справи с предизвикателствата на единния пазар на ЕС. Това е повече от очевидно.

Обратно в списъка на публикациите