БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

ИКОНОМИЧЕСКИ ИНСТИТУТ

научно практическа конференция

ИНТЕГРАЦИЯТА НА БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ – ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА НА КОНКУРЕНТНОСПОСОБНОСТТА

Под Патронажа на Президента на Републиката

г-н Георги Първанов

КОНКУРЕНТНОСПОСОБНОСТТА

– НАЙ-ГОЛЯМОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ПРЕД БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(Макроикономически поглед)

Член-кор. проф. д-р ик. н. Иван Ангелов

С О Ф И Я

16 март 2005 г.

Обратно в списъка на публикациите

Съдържание

1.      Подход и обхват на анализа

1.1.            Източници на информация

1.2.            Обхват на анализа

1.3.            Определение на конкурентноспособността

2.      Къде сме ние?

2.1.            Показатели за конкурентноспособността на Световния икономически форум

2.2.            БВП на човек от населението

2.3.            Производителност на труда

2.4.            Ефективност на дълготрайните активи

2.5.            Износ на човек от населението

2.6.            Брутна добавена стойност, износ и внос

2.7.            Средни експортни цени

2.8.            Показатели за конкурентноспособност на Фагерберг

2.9.            Продуктови структури и конкурентноспособност

3.       Какво да се прави?

3.1.            Истината за конкурентноспособността

3.2.            Силни и слаби позиции на България, изправена пред предизвикателствата на конкурентноспособността

3.3.            Задлъжнялост и конкурентноспособност

3.4.            Ролята на държавата

4.       Догонването по конкурентноспособност се усложнява

4.1.            Стратегията от Лисабон и предизвикателствата на САЩ

4.2.            Нови стратегии за догонване от Европейския съюз и България

5.       Цели на догонващото развитие на България по конкурентноспособност

6.       Ресурсна осигуреност на стратегията за догонващ конкурентноспособен растеж

7.       Най-важни заключения и препоръки

8.       Използвана литература

Европейският съвет реши през юни 1993 г. в Копенхаген, че най-важното икономическо условие за присъединяване към Европейския съюз (ЕС) е наличието на функционираща пазарна икономика, способна да посрещне конкурентния натиск на единния вътрешен пазар. В годишния доклад на Европейската комисия (ЕК) от 6 октомври 2004 г. е записано, че “Продължаването на реформите в България и Румъния ще им позволи да се справят с конкурентния натиск на пазарните сили вътре в съюза” (/22/ - 3) [1]. Както се вижда, обтекаема формулировка, позволяваща свободни тълкувания.

България ще стане член на ЕС през 2007 година. След присъединяването, обаче никой няма да си спомня какво е било писано в докладите на ЕК. Конкурентноспособността ще се определя не с куртоазни политико-административни доклади, а по качеството на произвежданите от нас стоки. От тук ще произтичат и предизвикателствата пред България като бъдещ член на ЕС.

1. Подход и обхват на анализа

1.1. Източници на информация

За настоящия анализ използваме голям брой публикации на Световния икономически форум, Европейската комисия, Икономическата комисия на ООН за Европа, Евростат, Европейската банка, ОИСР, Виенския институт за международни икономически изследвания, официални български статистически източници, собствени изследвания (виж списъка на публикациите в края на доклада).

Съдържание

1.2. Обхват на анализа

Освен сравненията по конкурентноспособност на глобално равнище, правени от Световния икономически форум, за България са важни и други съпоставки. Като бъдещ член на ЕС трябва да допринасяме за изпълнение на критериите за конкурентноспособност на стратегията от Лисабон, приета през март 2000 година. Тя предвижда към 2010 г. ЕС да се превърне в “най-динамичната и конкурентна, основана на знанието икономика в света, способна да поддържа устойчив икономически растеж с повече и по-добри работни места, с по-голяма социална еднородност и опазване на околната среда” (/24/ - 6), т.е. да изпревари САЩ. Стратегията от Лисабон е цялостен вътрешнообвързан пакет от реформи с хоризонт от 10 години (виж /12 и 25/). Анализираме оценката за 10-те нови членки на ЕС и 4-те кандидати (включително България) по изпълнението на тези критерии (виж /30/).

Известно е голямото значение на Информационно-комуникационните технологии (ИКТ) за социално-икономическото развитие и конкурентоспособността. С оглед на това оценяваме мястото на България по развитие на ИКТ в сравнение с другите страни (виж /28/).

След като даваме определение на понятието “конкурентноспособност”, с помощта на система от показатели установяваме къде е България в класацията по конкурентноспособност. Препоръчваме най-обща рамка на държавна политика за повишаване конкурентноспособността на българската икономика и догонване на средното равнище в ЕС. След това показваме защо догонването на ЕС по конкурентноспособност през следващите десетилетия се усложнява. На тази основа препоръчваме главна цел за догонващо повишение на конкурентноспособността до към 2050-2060 г., по-конкретни, но важни цели до 2030 г. и необходимите за целта инвестиционни и други ресурси.

Този доклад поставя ударението върху аспекти на конкурентноспособността, които не са или са били по-малко засягани в публикациите по тази тема досега у нас. Такива са: оценка на конкурентноспособността чрез система от показатели; някои по-малко известни най-нови показатели за нейното равнище и динамика; силни и слаби позиции на България за повишаване на конкурентноспособността на икономиката; връзката между конкурентноспособност и задлъжнялост на стопанските субекти; защо е необходимо България да ускори догонващото повишение на конкурентноспособността; времеви хоризонт за относително сближаване с ЕС по конкурентноспособност, инвестиционна осигуреност на повишението на конкурентноспособността.

Съдържание

1.3. Определение на конкурентноспособността

Понятието “конкурентноспособност” напоследък се използва все по-често. В бъдеще дори ще зачестява. Това налага точното му дефиниране, за да се избегнат недоразумения и произволни тълкувания.

Конкурентноспособността е фундаментален комплексен показател. Тя е концентриран израз на икономическото здраве на всяка страна, като обобщава ефикасността от функционирането на нейните икономически, социални, финансови, институционални и други подсистеми. Конкурентноспособността показва възможностите на икономиката да повишава съвокупната национална производителност и качество и да се състезава с другите икономики на регионалния и глобалния пазар. Конкурентноспособността е винаги сравнителна категория.

Конкурентноспособността притежава много измерения: потенциал за интензивен устойчив растеж с присъщите му три стълба – икономически, социален и екологичен; производителност на факторите на производството; факторни разходи за производство на единица краен продукт; качество (техническо равнище) на произвежданите продукти; надеждност на продуктите и услугите; структурни характеристики на икономиката в най-широкия смисъл на това понятие; имитационен и иновативен потенциал на икономиката; силна чувствителност към сигналите на пазара и експедитивна ответна реакция; потенциал за бързо усвояване, разпространяване и комерсиализиране на технически и други новости; лоялно партньорство в стопанските взаимоотношения; съчетаване на частни, държавни и обществени интереси. Част от тези аспекти подлежат, а други не се поддават на количествено измерване.

Настоящият доклад засяга главно макроикономическите измерения на конкурентноспособността. На това основание използваме едно макроикономическо определение. Конкурентноспособността е “степента в която страната може да произвежда продукти и услуги, издържащи изпитанията на външната конкуренция в условията на отворен пазар и същевременно да увеличава реалния брутен продукт” (/26/-237). Това определение обвързва социално-икономическото благосъстояние на гражданите с резултатите от външнотърговската дейност. То е особено важно за малки държави с отворена икономика, като България.

Съдържание

2. Къде сме ние?

2.1. Показатели за конкурентноспособността на Световния икономически форум

2.1.1. Как да се тълкува класирането на страните

Цел на настоящия анализ е да установим къде сме ние по конкурентноспособност в сравнение с другите страни. Класирането по показателите на Световния икономически форум не бива да се приема механично и на тази основа да се правят прибързани изводи. То следва да се използва само като общ ориентир за мястото на България по конкурентноспособност – дали е в челото на списъка (10-20-30 място), в средата (50-60 място) или в дъното (80-90-100 място). Не е важно дали сме с няколко места по-напред или по-назад.

Трябва също да има яснота с кого да се сравняваме – с високо-, средно- или слаборазвитите страни. Желателно е да се следят и промените в класирането ни във времето.

Глобалният доклад по конкурентноспособност 2004 (виж /29/) обхваща 104 държави от които 23 са високоразвити - членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), 28 - средноразвити, 6 - членки на ОПЕК, 47 - слаборазвити. България трябва да се сравнява с 50-те високо- и средноразвити страни и най-вече със страните членки и кандидати за ЕС. Едва ли има смисъл да се сравняваме със страни в челото на списъка като САЩ и Япония или с тези в дъното като Чад, Бангладеш, Хондурас.

2.1.2. Потенциал за конкурентноспособен растеж

Този показател (Growth Competitiveness Index) е конструиран от проф. Джефри Сакс и Джон Макартър. Той показва способността на икономиката да постига стабилен растеж в средно- и дългосрочна перспектива. Включва макро- и микроикономически показатели. Освен микроикономическите на които ще се спрем по-късно, върху него влияят и макрофинансови показатели като инфлация, бюджетен баланс, стабилен валутен курс, фискален и валутен резерв, балансирана текуща сметка, рейтинги от международни институции, лихвени равнища и други подобни. Макрофинансовите показатели характеризират икономическата среда за водене на стопанска дейност.

Обобщеният показател за потенциала за конкурентноспособен растеж се състои от три “стълба”: технологична готовност, публични институции и макроикономическа среда. Изчислява се чрез претегляне на трите съставни показателя. Всеки от тях е продукт на няколко аналитични показателя. Те, на свой ред, са изчислени въз основа на още по-конкретни икономически, технико-икономически и институционални показатели. Всеки по-агрегиран показател се изчислява чрез “претегляне” на по-конкретни показатели.

Мястото на България е показано в таблица 1.

Таблица 1.

Класиране на страните по потенциал за конкурентноспособен растеж през 2004 г.

Страни

Обобщен показател за конкурентноспособен растеж

Технологии

Публични институции

Макроикономическа среда

Финландия

1

3

3

3

САЩ

2

1

21

15

Швеция

3

4

6

17

       

Естония

20

15

26

30

Малта

32

21

30

47

Словения

33

26

31

39

Литва

36

33

43

33

Кипър

38

39

33

45

Унгария

39

29

37

55

Чехия

40

19

51

41

Словакия

43

28

49

54

Латвия

44

36

52

37

БЪЛГАРИЯ

59

59

56

60

Полша

60

45

80

51

Хърватия

61

46

76

59

Румъния

63

47

74

71

Турция

66

52

62

84

Източник: (/29/)

 

Изводите

1. По обобщения показател България е на 59-то място, т.е. на последно или едно от последните в сравнение с развитите и средноразвитите страни. След нас са главно 40-45 слаборазвити страни.

2. По този показател България е между последните в ЕС-25. След нас са Хърватия, Румъния и Турция от които ни делят минимални разлики.

3. По технологичен потенциал за растеж сме на 59-то място – последни между страните членки и кандидатите за ЕС.

4. По качество на публичните институции сме на 56-то място – пак между последните. След нас са Турция, Румъния, Хърватия и Полша.

5. По макроикономическа среда сме на 60-то място – последни между страните членки на ЕС. След нас са само Румъния и Турция.

Горните показатели потвърждават силна изостаналост на България по потенциал за интензивен догонващ растеж през следващите 5-10 години. Ние сме не само на последно или едно от последните места в ЕС-25 и ЕС-28, но сме изпреварени и от слаборазвити страни, като Панама, Мароко, Индия, Уругвай, Ел Салвадор, Намибия, Тринидад и Тобаго, Коста Рика, Мавриций, Ботсвана, Тунис, Йордания.

2.1.3. Микроикономическа конкурентноспособност

Този показател (Business Competitiveness Index) e kонструиран от проф. Майкъл Портър. Характеризира най-важните микроикономически условия, които определят потенциала за конкурентноспособен растеж. Ефикасността на този процес зависи от функционирането на компаниите и от микроикономическата бизнес среда. Икономическата наука и стопанската практика отдавна са доказали, че без подходящи микроикономически условия макроикономическите и институционалните реформи, необходими сами по себе си, не дават резултати. Това се потвърди и у нас през последните 15 години, когато бяха тотално подценени микроикономическите условия за развитие, за сметка на макрофинансовите.

Обобщеният показател за микроикономическа конкурентноспособност се изчислява чрез агрегиране на два съставни показателя: за функциониране на фирмите и за бизнес средата.

Микроикономическата конкурентноспособност отразява конкретните условия на производството и пазара. Когато български производител изнесе на европейския пазар машина никой не пита при каква инфлация, бюджетно салдо, фискален и валутен резерв, кредитен рейтинг, плаващ или фиксиран валутен курс е произведена тя. Купувачът се интересува от качеството, цената и наличието на сервиз за машината.

Мястото на България е показано на таблица 2.

Таблица 2.

Класиране на страните по микроикономическа конкурентноспособност през 2004 г.

Страни

Обобщен показател за микроикономическа конкурентно-способност

Функциониране на фирмите

Качество на бизнес средата

САЩ

1

2

2

Финландия

2

7

1

Германия

3

1

5

     

Естония

27

34

24

Словения

31

27

33

Чехия

35

31

37

Литва

36

37

35

Словакия

39

41

39

Унгария

42

48

38

Кипър

45

59

41

Латвия

49

51

48

Малта

50

60

49

Турция

52

44

55

Румъния

56

61

57

Полша

57

47

64

Хърватия

72

72

70

БЪЛГАРИЯ

75

86

72

Източник: (/29/)

 

Изводите

1. България е на 75-то място по микроикономическа конкурентноспособност. Изпреварват ни не само развитите и средно развитите, но и около 25 слабо развити страни.

2. България е на последно място по този показател между страните членки и кандидатите за ЕС. Далеч пред нас са Турция и Румъния.

3. България е на 86-то място по качество на функциониране на своите фирми. Този показател обобщава тяхната продуктова, инвестиционна, иновационна, кадрова, пазарна, финансова и друга политика, качество на управлението и т.н. По този показател сме изпреварени не само от ЦИЕ страни, но и от 30-35 слаборазвити страни. Ниското качество на функциониране на българските фирми е особено тревожно, защото от тяхната работа зависи в най-голяма степен повишаването на конкурентноспособността на икономиката. Посредствено работещи фирми не могат да са конкурентноспособни на взискателните международни пазари.

4. България е на 72-ро място по качество на бизнес средата. И тук сме последни между ЦИЕ страни. Изпреват ни около 20 слабо развити страни.

Микроикономическата конкурентноспособност потвърждава още по-тревожна изостаналост на България. Изпреварват ни дори 20-30 слаборазвити страни: Пакистан, Уганда, Филипините, Шри Ланка, Гамбия, Египет, Ел Салвадор, Гана, Кения, Ботсвана, Панама, Тринидад и Тобаго, Колумбия, Мексико, Ямайка, Мавриций, Намибия и други.

Това не е изненада за професионалистите. България произвежда и изнася физически тонаж (първично или грубо обработени капиталоемки, материалоемки, енергоемки и наситени с прост труд), а не високотехнологични стоки. При такава конкурентноспособност и корпоративно управление след присъединяването към ЕС се очакват доста фалити на български фирми с тежки икономически и социални последствия.

2.1.4. Изпълнение на Стратегията от Лисабон по конкурентноспособност

Световният икономически форум публикува оценка за изпълнението на тази стратегия от ЕС като цяло, за всяка от 25-те страни членки и от страните кандидати (виж /30/). Ще се спрем само на новите 10 членове на ЕС и на страните кандидати. Резултатите са представени в таблица 3.

Таблица 3.

Класиране на страните по изпълнение на стратегията

за конкурентоспособност от Лисабон

Страни

Подреждане по обобщен показател

Общ индекс

Информационно общество

Иновации и наука

Либерализация

Мрежова инфраструктура

Финансови услуги

Дейност на предприятията

Социално приобщаване

Устойчиво развитие

Естония

1

4,64

4,92

3,82

4,40

4,98

5,43

4,90

4,20

4,44

Словения

2

4,36

4,38

3,92

4,06

5,21

4,69

3,76

4,24

4,60

Латвия

3

4,34

3,62

3,86

4,44

4,35

4,84

4,87

4,47

4,29

Малта

4

4,20

4,42

2,99

4,03

4,81

5,27

4,00

4,83

3,24

Чехия

5

4,16

3,62

3,34

4,01

5,19

4,03

4,18

4,40

4,48

Унгария

6

4,12

3,24

3,47

4,10

4,57

4,87

4,41

4,19

4,09

Литва

7

4,05

3,36

3,57

4,10

4,51

4,67

4,38

3,69

4,17

Словакия

8

3,89

3,29

3,34

3,84

4,50

4,39

3,43

3,83

4,53

Полша

9

3,68

2,95

3,53

3,75

4,00

4,26

3,56

3,42

3,99

Турция

10

3,45

2,61

2,72

3,68

4,01

3,99

3,84

3,45

3,33

Румъния

11

3,35

2,91

2,88

3,04

3,48

3,77

3,65

3,74

3,33

БЪЛГАРИЯ

12

3,25

2,66

2,94

3,26

3,54

3,64

3,81

3,07

3,08

ЕС-средно

-

4,97

4,61

4,41

4,69

5,81

5,52

4,74

4,81

5,16

Източник: (/30/)

 

Изводите

1. България е на последно място по обобщения показател за изпълнение на Лисабонската стратегия за конкурентноспособността.

2. България е на последно място по три от съставните показатели, на предпоследно по други три и на предпредпоследно по останалите два.

3. Класирането на страните по изпълнение на Лисабонската стратегия за конкурентноспособност съвпада с подреждането им по макро- и микроикономическа конкурентноспособност.

И в тази област България е последна. Съвпаденията в класирането ни на последно място между членовете и кандидатите за ЕС по различни показатели потвърждават верността на тези неблагоприятни за нас резултати. Те подтикват към още по-сериозна размисъл и бързи действия за излизане от това положение. Като се има предвид, че конкурентноспособност трудно се повишава и че другите страни се движат бързо напред, всяко отлагане в действията на държавата и на стопанските субекти ни отдалечава още повече от развитите страни.

2.1.5. Информационно-комуникационни технологии и конкурентноспособност

Световният икономически форум публикува през последните години Глобален доклад за информационните технологии. Последното издание е за 2003-2004 година (виж /28/) [2]. То съдържа информация от която можем да установим къде сме по това ключово направление на съвременното развитие. Таблица 4 показва мястото на България.

Таблица 4.

Класиране на страните по компютърна готовност през 2004 г.

Страни

Обобщен показател

Икономическа среда

Готовност за използване и развитие

Използване на ИКТ

САЩ

1

1

3

1

Сингапур

2

2

4

2

Финландия

3

3

1

9

       

Естония

25

25

22

27

Малта

27

29

31

24

Словения

30

39

27

28

Чехия

33

34

33

35

Латвия

35

38

36

41

Унгария

36

40

38

34

Словакия

41

51

34

39

Литва

42

45

32

53

Полша

47

50

43

52

Хърватия

48

55

44

51

Турция

56

58

61

56

Румъния

61

75

56

48

БЪЛГАРИЯ

67

69

60

68

Източник: (/28/)

 

Изводите

1. Противно на съобщенията за големите ни постижения в тази област и за успешното представяне на наши ученици на международни конкурси по математика, роботика и ИКТ, през 2004 г. България е на 67-мо място по компютърна готовност от 102 страни, от които 45-50 са слабо развити. Това е много тревожен сигнал.

2. България изостава не само от развитите и средноразвитите, но и от 15-20 слаборазвити страни. Пред нас са Шри Ланка, Мароко, Ел Салвадор, Колумбия, Намибия, Доминиканска република, Ботсвана, Уругвай, Ямайка,Тринидад и Тобаго, Коста Рика, Мавриций и др. Това е повече от тревожен сигнал.

3. България е на предпоследно място (пред Румъния) между страните членки и кандидати за ЕС по макро- и микро среда за развитие на ИКТ.

4. България е на предпоследно място (пред Турция) по подготвеност да използва и развива ИКТ. Румъния е с няколко места пред нас, а страните членки от ЦЕ и Хърватия са далеч пред нас. През 2003 г. по подготвеност на индивидуалните ползватели от общо 82 обхванати страни сме на 43-то място, на бизнеса – 69-то и на държавните учреждения – 55-то. Тревожи слабата подготвеност на държавните институции и особено на бизнеса.

5. България е на 68-мо място по използване на ИКТ. Доста пред нас (56-та) е Турция, 51-ва - Хърватия и 48-ма – Румъния. През 2003 г. от обхванатите 82 страни по използване на ИКТ от индивидуални ползватели сме на 47 място, от бизнеса – 80-то и от държавните учреждения – 75-то. Особено тревожно е изоставането на бизнеса - след нас са само две страни.

България изостава тревожно по компютърна готовност, дори по-тревожно отколкото по конкурентноспособност. Изоставането в ИКТ, обаче е много опасно, защото е предпоставка за продължително изоставане по конкурентноспособност и по общо развитие. Още по-опасно е алармиращото изоставане на бизнеса, тъй като микроикономическата конкурентноспособност зависи най-много от него. В наше време който изостава в ИКТ изостава във всичко.

При посоченото по-горе силно изоставане в качеството на работата на българските фирми, слабият им динамизъм, неефикасно управление, склонността на част от тях към икономически и социален авантюризъм, нелоялност към държавата, обществото и отделните граждани, ограничено използване на ИКТ, перспективите за висок и качествен растеж на България не са добри. Защото в крайна сметка те са творците на икономическия растеж. Продуктите и услугите се създават от научните институти, развойните бази и фирмите – т.е. на микро ниво, а не в правителствените кабинети

Както вече посочихме, не е възможно конкурентноспособността да бъде описана задоволително с един обобщаващ показател, колкото и всеобхватен да е той. Това налага, наред с показателите на Световния икономически форум, да използваме и други.

Съдържание

2. 2. БВП на човек от населението

БВП на човек от населението се приема от широк кръг специалисти като обобщаващ показател за конкурентноспособността от най-висок ранг. Всички анализи потвърждават висока корелираност между този показател и другите общоприети (по-конкретни) показатели за конкурентноспособността. Няма страна по света с висок БВП на човек от населението, чиято икономика да не е конкурентноспособна [3]. И обратното. С оглед на предстоящото присъединяване на България към ЕС и продължителното икономическо пътешествие, което ни предстои за сближаване през следващите десетилетия, е важно да видим къде сме в класацията на страните членки и страните кандидати по този особено важен показател. Това личи от таблица 5.

Таблица 5.

БВП на човек от населението за 2003 г.

ЕС-15=100

Страни

индекси

Люксембург

194,6

Норвегия

135,0

Ирландия

121,7

Швейцария

120,0

Дания

112,9

Австрия

111,4

Холандия

109,9

Исландия

109,0

Великобритания

108,9

Белгия

106,6

Швеция

105,6

Франция

103,8

Финландия

100,6

Германия

98,8

Италия

97,8

ЕС-25

91,2

Испания

87,3

Кипър

78,1

Гърция

73,0

Словения

70,7

Португалия

68,3

Малта

68,0

Чехия

66,5

Унгария

55,5

Словакия

46,8

Естония

42,5

Полша

42,3

Литва

41,9

Латвия

38,8

БЪЛГАРИЯ

27,0

Румъния

27,0

Турция

25,0

                  Източник: Facing the Challenge,…pp. 48, 50 and Eurostat.

Пояснения: Данните са по паритетни стандарти. За по-голяма всеобхватност са включени и развити страни, извън ЕС: Швейцария, Норвегия и Исландия. По най-нови данни, извлечени от интернет страницата на Евростат на 18 02 2005 г., преизчисленият към ЕС-15 относителен БВП на човек от населението в България е 27,2%. Това не променя нищо в класирането на България.

Изводите

1. България изостава далеч зад страните членки на ЕС-15 и ЕС-25, а също и зад новоприсъединилите се 10 членки през 2004 г., чийто средно ниво по този показател спрямо ЕС-15 е 50-55%. Изоставането след страните от ЕС-15 е четирикратно, а от централноевропейските – двукратно. Ние сме в равни позиции с Румъния и почти равни с Турция. В таблицата не е включена Хърватия, но тя, със своите 35-40% е доста пред България.

2. Подреждането на България по този показател съвпада с класирането по разгледаните по-горе показатели. Това потвърждава направените до тук изводи.

Съдържание

2. 3. Производителност на труда

По данни на Евростат от Май 2004 г. подреждането на новите страни членки на ЕС и страните кандидати по производителност на труда спрямо средната в ЕС-15 е показано в таблица 6:

Таблица 6.

Производителност на труда на заето лице

(ЕС-15=100)

Страни

2002

2003

2004

1. Малта

80,1

81,9

79,8

2. Кипър

79,8

78,9

78,1

3. Словения

68,5

70,0

71,3

4. Унгария

62,0

63,6

64,4

5. Чехия

56,9

61,2

64,1

6. Словакия

55,3

54,1

55,0

7. Полша

48,3

49,6

51,3

8. Литва

43,0

44,4

46,4

9. Естония

42,3

43,1

44,1

10. Латвия

38,1

40,0

42,1

11. Турция

35,4

36,2

38,4

12. Румъния

30,2

31,5

33,7

13. БЪЛГАРИЯ

30,8

30,2

31,5

Източник: Евростат

Пояснения: Данните за 2002 г. са фактически, за 2003 г. очаквани и за 2004 г. прогнозни. Те са изчислени като отношение на БВП по паритетни стандарти на заето лице. Страните са подредени по данните за 2004 г. За да не претоварваме таблицата не включваме страните членки от ЕС-15. Тяхното средно равнище на производителност е представено като базисна величина (100) и показва голямото ни изоставане. По най-нови данни (извлечени от интернет страницата на Евростат на 18 02 2005 г.) и преизчислени към ЕС-15, относителната производителност на труда в България е малко по-ниска: 30,9% за 2002 г., 29,8% за 2003 г. и 30,4% за 2004 г. Преизчислената по същия начин относителна производителност на труда за 2004 г. в Румъния е 33,1% и в Турция 39,0%. Следователно съотношението между България и другите страни кандидати се запазва с известно влошаване за нас.

Изводите

1. И по този показател България е последна между новите членове на ЕС и страните кандидати. Да не говорим за сравнения с членовете от ЕС-15. Нашата производителност на труда е 3,2 пъти по-ниска от тяхната и два пъти по-ниска от производителността на Словения, Унгария и Чехия. Изоставаме със 6-7 процентни пункта и от Турция [4].

2. Класирането на България по производителност на труда съвпада с класирането по другите показатели за конкурентоспособността в таблици 1, 2, 3 и 4. Това е логично, защото производителността на труда е синоним на конкурентноспособността и се използва като разходен показател за конкурентноспособност. Няма страна по света с висока производителност на труда и ниска конкурентноспособност (измервана с други показатели), и обратното. Всичко това е потвърждение за надеждността на направените до тук изводи за тревожното ни изоставане по конкурентноспособност.

3. Като знаем условностите, които съдържа изчисляваната у нас производителност на труда има основания да се тревожим още повече от изоставането ни по този показател. Производителността на труда у нас се изчислява като отношение на БВП или брутна добавена стойност (БДС) към броя на заетите. А професионалистите знаят, че нито числителят, нито знаменателят са точни. Най-надеждният показател за производителността на труда е този, изчислен на база отработени човекочасове. Българската статистика не публикува такива данни през последните 17 години.

Съдържание

2.4. Ефективност на дълготрайните активи

Инвестициите се превръщат във функциониращ производствен капитал чрез въвежданите дълготрайни материални активи (ДМА). При стабилно висока инвестиционна активност въвежданите ДМА растат. При нарастващата им ефективност расте продукцията и износът. Това е мерило за конкурентноспособността от гледна точка на производителността на капитала.

То, обаче не става у нас. Въведените ДМА през 2003 г. са със 680 млн. лв. по-малко от въведените през 2002 година. Още по-тревожни са тенденциите в тяхната ефективност (виж таблица 7).

Таблица 7.

 Ефективност на въведените дълготрайни материални активи

Показатели

2000 г.

2001 г.

2002 г.

2003 г.

Прираст на БДС на 1 лев въведени ДМА -лв.

0.53

0.45

0.30

0.24

Прираст на износа на 1 лев въведени ДМА –лв

0.63

0.15

0.10

0.18

Източник: Изчислено по данни на НСИ.

Влошаването на показателите се дължи на много причини: внос на неподходящи, често пъти остаряли инвестиционни стоки, бавно усвояване на новите мощности, липса на дълбочинна преработка, производство на продукция с посредствено качество и в крайна сметка - ниска конкурентноспособност.

За по-точно определяне на икономическата ефективност и конкурентноспособността показателят за производителността на физическия капитал се допълва с показателя за производителността на труда.

Съдържание

2.5. Износ на човек от населението

Това е безспорен показател за конкурентноспособност на всяка икономика. Големият абсолютен и относителен износ предполага голямо производство на качествени и евтини стоки, приемани от световните пазари [5]. В противен случай той би бил невъзможен на конкурентните и взискателни международни пазари.

От МВФ ни поучават, че трябва да ограничаваме вноса, за да намалим дефицита в търговския баланс и по текущата сметка. Това е погрешен съвет за погрешна политика. Проблемът на България от 10-15 години не е в големия внос, а в малкия износ. То се потвърждава от сравнение с износа през 2003 г. на еднакви и дори по-малки по население страни от централна Европа, показано в таблица 8.

Таблица 8.

Износ на страни членки и кандидати за ЕС

през 2003 г.

Страни

Износ

млн. $

Износ

$/човек

Словения

12929

6464

Чехия

48599

4718

Унгария

43238

4324

Словакия

21838

4044

Естония

4602

3287

Литва

7642

2183

Полша

61007

1593

Хърватия

6285

1428

Латвия

3171

1379

БЪЛГАРИЯ

7439

954

Румъния

17743

818

Турция

47213

698

Източник: European Bank, Transition Report 2004, pp. 110-181. Данните за Турция са от интернет страницата на Международния търговски център.

Пояснения: Износът на човек от населението е изчислен от автора. Сравненията между различни по големина страни по този показател трябва да са предпазливи, понеже, при равни други условия, по-големите страни (Румъния, Полша и особено Турция) са по-малко отворени от малките страни. На това основание може да се направи извода, че ако елиминираме влиянието на мащабите на страната България би била след Румъния и Турция по износ на човек от населението. Показателят е полезен ориентир за конкурентноспособността на сравними по население икономики.

Изводите

1. Поради ограничения обем на производството, примитивната му продуктова структура, ниското качество, посредственото технологично равнище и ниската конкурентноспособност България има далеч по-малък износ от другите съизмерими по население страни от централна Европа.

2. Още по-категоричен е този извод на основата на износа на човек от населението. България изнася почти седем пъти по-малко от Словения и пет пъти по-малко от Чешката република на човек от населението. И по този показател сме последни в сравнение с новите страни членки и кандидатите за ЕС. Причините за това са малкият обем на нашето производство и ниската му конкурентноспособност. А те се дължат главно на вековната изостаналост на България и се подсилват от икономическата политика през последните 15 години.

Доказателство за повишена конкурентноспособност на нашата икономика ще бъде постигането на съизмерим износ на този в посочените страни. Не правим сравнения с най-развитите малки западноевропейски страни (Австрия, Дания, Белгия, Швейцария), където относителният износ е многократно по-голям от нашия. Това също е доказателство за много по-висока конкурентноспособност.

Съдържание

2.6. Брутна добавена стойност, износ и внос

Прирастът на износа на 1 лев прираст на брутната добавена стойност (БДС) у нас е бил 1.19 лв. през 2000 г., спада на 0.34 лв. през 2001 г. и 0.31 лв. през 2002 година. През 2003 г. има подобрение, но е далеч под нивото на 2000 година.

Импортоемкостта на прираста на БДС е много висока. През 2000 г. за 1 лев прираст на БДС се прави допълнителен внос за 1.53 лева. През 2001 и 2002 г. намалява, но през 2003 г. нараства отново до 1.49 лв. и превишава двукратно прираста на износа на 1 лев прираст на БДС.

Това е мерило за ниска ефективност и конкурентноспособност на икономиката. От вносните суровини и материали у нас се произвеждат, както посочихме по-горе, посредствени стоки, които са непродаваеми на международните пазари или се изнасят на ниски цени. Много често вносът се дължи на липсата на равностойни местни материали, а в други случаи – за задоволяване на екстравагантни инвестиционни прищевки на най-богатата прослойка, особено в строителството на жилища, вили и офиси.

Тревожни са и средните показатели за износа и вноса на 1 лев БДС (виж таблица 9).

Таблица 9.

Износ и внос на 1 лев БДС

Показатели

2000

2001

2002

2003

2004

1. Износ на 1 лев БДС – лв.

0,43

0,42

0,42

0,43

0,47

2. Внос на 1 лев БДС – лв.

0,58

0,60

0,58

0,62

0,69

3. Внос на 1 лев износ

1,35

1,42

1,39

1,44

1,45

Източник: Изчислено по данни на НСИ

Изводите

1.Износът на 1 лев БДС остава стабилен на ниско равнище през по-голямата част от периода. Има повишение само през последната година. При вноса има тенденция към повишение, особено през последната година. Това е стагнация на ниска ефективност и конкурентноспособност. През последните години няма признаци за повишаване на ефективността и конкурентноспособността на икономиката, оценявани чрез връзките ни с международните пазари. Икономика, която прави по-голям внос, отколкото износ на един лев БДС и има ограничен обем на износа с примитивна структура и ценови равнища е много далече от европейските критерии за конкурентноспособност.

2. Импортоемкостта на износа е висока и продължава да расте. Това също е неблагоприятен показател за качеството на функциониране на икономиката, доказателство за ниска ефективност и конкурентоспособност.

3. Структурата на износа на 1 лев БДС е неблагоприятна. Най-голям е делът на суровините и материалите, металите и химикалите и дрехите и обувките , т.е. необработени или първично обработени стоки с неквалифициран труд и ниска добавена стойност. Малък е делът на инвестиционните стоки, а делът на машините, уредите и апаратите е нищожен. С такава структура на износа не се постига значим прираст на неговия обем и още по-малко – на конкурентоспособността на износа.

4. Тази структура на износа показва, че в икономиката не протича структурна и технологична модернизация, която би създала условия за повишение на конкурентноспособността в средносрочна перспектива.

5. На какво се дължи ниската конкурентноспособност? В нормално функционираща конкурентноспособна икономика на малка страна като нашата, прирастът на износа трябва да изпреварва значително прираста на БДС, а прирастът на вноса да расте изоставащо и дори да се стабилизира, при нарастващо производство. Картината в България е друга. Износът на 1 лев БДС остава почти стабилен. Няма повишение на ефективността и конкурентноспособността на експортните стоки.

Вносът на 1 лев БДС нараства, особено вносът на суровини и материали. На икономически език това означава, че обемът на производството е ограничен, липсва дълбочинна преработка на местните и вносните суровини. В резултат на това не се произвеждат високотехнологични крайни продукти, които могат да се изнасят на високи цени, а посредствени нискокачествени изделия, непродаваеми на международния пазар или продаваеми, но на ниски цени.

6. Твърде висока е импортоемкостта на експортните стоки. – също доказателство за ниска ефективност. Оказва се, че нямаме достатъчно вътрешни суровини и материали или подходящи технологии за производство на конкурентноспособни експортни стоки. Това принуждава експортно ориентираните фирми да произвеждат посредствени по качество експортни стоки, дори с качествени вносни материали. Наред с технико-икономическата си нецелесъобразност, това натоварва допълнително търговския ни баланс. С други думи, ефективността на нашето производство е ниска, а тя предопределя ниска конкурентноспособност.

7. При ниска конкурентноспособност стоките са непродаваеми на международния пазар или се продават на много ниски цени, които често пъти не покриват разходите по тяхното производство. Ако това е така как оцеляват фирмите, които изнасят на загуба? Те компенсират загубите от нерационален износ чрез изплащане на по-ниски заплати (или изобщо отказ от плащането им), използване на по-евтина електроенергия (или нерегламентираното й ползване), неизплащане на задължения към местни доставчици, неплащане на данъци и осигуровки за персонала и т.н. Наред с други причини, това води до увеличение на взаимната задлъжнялост между фирмите, задълженията към бюджета, НОИ, банките, собствения персонал и други.

Това не може да продължава безкрайно, защото се натрупва огромен квазибюджетен дефицит [6]. България сега се намира в такава ситуация, макар че има положително бюджетно салдо. За квазибюджетния дефицит не се говори. За него НСИ дори престана да публикува информация. А той е не по-малко опасен, дори по-опасен от бюджетния дефицит. Защото, освен смущения в работата на фирмите и ниска конкурентноспособност, може да предизвика верижни фалити на компании от реалния сектор и на свързани с тях финансови институции. Икономическата и социалната цена на такива фалити може да бъде много висока.

Посоченото по-горе влошаване на прирастовите показатели ще влоши още повече средните показатели за ефективността и конкурентноспособността през следващите години.

Съдържание

2.7. Средни експортни цени

Друго измерение на конкурентноспособността са средните експортни цени. Те са ценови показател за конкурентноспособност. Колкото по-качествена е една стока, толкова по-търсена е тя, и по-висока продажната й цена на конкурентните международни пазари. Цената е показател за конкурентноспособност само при наличие на лоялна конкуренция. Това не важи за монополната цена.

По оценки на Виенския институт за международни икономически изследвания средните ни експортни цени за ЕС (при база 1,00 за общия внос на съюза) за някои групи стоки са 0,25-0,35-0,40. Експортните цени за ЕС на новите членки от централна Европа (ЦЕ) за същите групи стоки са 0,45-0,65, а на най-развитите страни - 1,5-2,0.

По други оценки на Европейския доклад за конкурентноспособност 2003 г. изнасяните в ЕС български продукти на преработващата промишленост пак са с най-ниски цени в сравнение с другите ЦЕ страни износители, но изоставането е с около 16 процентни пункта от средните импортни цени на ЕС за съответните стокови групи (/19/-211).

Различието може да се обясни с използването на различни стокови групи при двете изчисления. В първия случай - за по-съвременни (например, среднотехнологични) продуктови групи, където изоставането на България е по-голямо, а във втория – по-посредствени стокови групи (облекло и обувки на ишлеме), където изоставането ни е по-умерено.

Следователно, българските продукти се продават в ЕС на по-ниски цени от средните импортни цени на общността за същите стокови групи. Това се дължи на по-ниското качество на нашите стоки, по-примитивна продуктова структура в рамките на съответните стокови групи, по-ниски технологични характеристики, по-слабо организиран сервиз (за машини и други сложни стоки), неспособност да се поддържа трайно договореното качество, неспазване на сключени договори и т.н. Казва си думата и престижът, който нашите стоки са си “завоювали” на международните пазари. Той трудно се печели, но лесно се губи.

Съдържание

2.8. Показатели за конкурентноспособност на Фагерберг

В Икономическия обзор на Икономическата комисия на ООН за Европа от 2004 г. (виж /9/) е представена система от нетрадиционни показатели за конкурентноспособността. Те са конструирани от проф. Ян Фагерберг и негови колеги от университета в Осло. Какви са теоретичните основи на тяхната конструкция?

Те изразяват несъгласие с икономистите, създаващи опростени абстракции за реалностите, които нямат нищо общо с фактите. Тези факти превръщат конкурентноспособността в особено важен проблем за политиците, формиращи държавната политика и за другите заинтересовани обществени групи (stakeholders) в съответните страни. Един от многото примери е идеята за “перфектната конкуренция”.

Тази школа на икономическо мислене приема, че всички стопански субекти имат достъп до същия обем знания, произвеждат продукти с еднакво качество и ги продават на равновесни пазари и че единственото нещо за което трябва да се погрижат е да установят правилните цени. В резултат на това икономистите считаха дълго време, че цената е единственият аспект на конкурентноспособността. Шумпетер отдавна показа недостатъците на такова опростителство.

Истинската природа на капиталистическата конкуренция, казваше той, не е ценовата конкуренция, както се представяше в традиционните учебници, а технологичната конкуренция. Това, което има значение на практика е конкуренцията от новите стоки, новите технологии, новите източници на доставки, новият тип организация. Именно тази конкуренция определя не толкова процентите на рентабилност на фирмите, а техните основи и дори съществуванието им (виж (/9/-51-52).

Авторите на тази конструкция от показатели приемат, че технологиите се натрупват в зависимост от обстоятелствата, които спомагат икономическите ефекти от иновациите да се разпространяват повече или по-малко автоматично. Те приемат възгледите на известния стопански историк А. Гершенкрон, че технологичната пропаст между водещите и начинаещите държави е “голямата надежда” за последните, защото им дава възможност да имитират използваните другаде по-модерни технологии (виж /9/-52). България е такава начинаеща страна (latecomer), но ако се съди от липсата на грижи през последните 15 години за развитие на здравеопазването, образованието, науката, инфраструктурата, това не се разбира и възможностите не се използват.

Много държави по света “доказаха през последните години, че темповете на растежа зависят в най-голяма степен от три групи фактори (курсивът е на автора – И.А.):

-                      потенциалът да се използват създадените в чужбина знания;

-                      създаване на нови собствени знания (иновации);

-                      повишаване на способността да се използва потенциалът на всички знания, независимо къде са създадени” (/9/-53).

Това би следвало да е очевидно за всички. Не е необходим особен интелект, за да се разбере такава безспорна истина. Тя, обаче не се разбира у нас. Отношението на всички правителства през последните 15 години към здравеопазването, образованието, науката и иновационната дейност го потвърждава. За тях бюджетното равновесие (дори излишек), намалението на относителната външна задлъжнялост и оценката на чуждестранните рейтингови агенции се оказаха по-голямо обществено благо от здравето, образованието, науката, иновациите, инфраструктурата, околната среда, осигуряващи структурна и технологична модернизация, по-висок догонващ растеж и в крайна сметка – по-добро качество на живота на хората.

На това основание проф. Фагерберг и неговите колеги предлагат система от показатели за конкурентноспособност: [7] Спираме се на нея, защото, освен че е интересна от професионална гледна точка, България е една от обхванатите в наблюденията страни.

2.8.1.Обобщаващ показател за конкурентноспособност

Той е изведен от взаимодействието между два макроикономически показателя: БВП на човек от населението (на вертикалната ос) и средногодишен темп на прираста на брутния продукт (на хоризонталната ос). Той изразява достигнатото равнище по БВП на човек от населението и потенциала за повишаването му. [8]

В построената графика с 4 квадранта България (заедно с Румъния, Турция, Беларус, Молдова, Украйна) е в долния ляв квадрант - с нисък БВП на човек и ниски темпове на растежа за 1993-2001 г. (виж /9/-56). Полша, Словения, Унгария, Словакия, Естония, Хърватия, Литва, Чехия, Китай са в долния десен квадрант – с нисък БВП на човек, но с по-високи темпове на растеж.

2.8.2.Технологична конкурентноспособност

Тя характеризира способността на икономиката да се конкурира успешно на пазара за нови продукти и услуги. Този показател изразява новаторския потенциал на съответната страна. Той се получава чрез интегриране на три съставни показателя: разходи за изследвания и разработки, патентна дейност, измерена с броя на регистрираните патенти и качество на научната база, измерена с публикациите в научни и технически списания.

Авторите представят технологичната конкурентноспособност на хоризонталната ос и общата конкурентноспособност – на вертикалната. Регресията показва много тясна корелация между общата и технологичната конкурентноспособност. И тук сме (заедно с Турция, Беларус, Молдова, Украйна, Индонезия, Филипините) между страните, които се отклоняват най-много от линията на регресията. България е между страните с най-ниска обща конкурентноспособност и най-ниска технологична конкурентноспособност (виж /9/-56).

На друга графика те съпоставят равнището и тренда на технологичната конкурентноспособност. Сравнен с общата, показателят за технологична конкурентноспособност показва по-силна тенденция към поляризация – страните се придвижват бързо напред или изостават, с няколко изключения в средата. България и тук е сред най-изоставащите, т.е. в долния ляв квадрант (виж /9/-58) [9].

2.8.3. Конкурентноспособност за бързо усвояване и разпространение

Тя най-често се нарича капацитетна конкурентноспособност. Става дума за възможност (капацитет) да се усвояват чуждестранни и собствени технически и други новости и бързо да се разпространяват и използват. Този вид конкурентноспособност е резултат на четири съставни показателя: количество и качество на човешкия капитал, информационно-технологична инфраструктура, разпространение и социално-институционални аспекти.

Авторите съпоставят в координатна система капацитетната конкурентноспособност (на хоризонталната ос) и общата конкурентноспособност (на вертикалната). Проявяват се ясно позитивни взаимоотношения между двете. И тук България е заедно със споменатите вече страни – едновременно с ниска обща и капацитетна конкурентноспособност (виж /9/-58).

Интересни резултати се получават от съпоставянето в координатната система на нивото и тренда на капацитетната конкурентноспособност. Макар и в малко по-добра позиция, и тук България е в долния ляв квадрант заедно с другите изоставащи държави - с ниска и бавно подобряваща се или стагнираща капацитетна конкурентноспособност (виж /9/-58).

2.8.4. Ценова (разходна) конкурентноспособност

Това е традиционната и най-лесно измерима конкурентноспособност. Широко известен е показателят за разходи на труд за единица продукция в обща валута (unit labour costs in a common currency) – в среден и прирастен вариант.

Авторите съпоставят общата конкурентноспособност (на вертикалната ос) и ценовата конкурентноспособност (на хоризонталната). Както би следвало да се очаква, и тук се проявява позитивно взаимоотношение – развитите икономики, които използват по-квалифициран труд, обикновено плащат по-големи заплати на единица продукция, отколкото по-изостаналите [10]. В замяна на това използват по-рационално другите производствени фактори и постигат по-висока конкурентноспособност.

Има, обаче и отклонения от линията на регресията. Едната група страни плаща по-ниски заплати, отколкото би трябвало при високата им производителност на труда, а другата – по-високи заплати за ниската им производителност. За периода 1997-2001 г. България е във втората група (виж /9/-59).

Темпът на изменение на ценовата (разходната) конкурентноспособност се смята за по-важен, отколкото нейното равнище. Регресионната линия обикновено има негативен наклон. Това означава, че колкото по-бързо расте разходната конкурентноспособност, толкова по-нисък е темпът на прираст на БВП, и обратно. То отговаря на традиционното разбиране за конкурентноспособността, което поставя ударение върху негативните ефекти от прекалено високите заплати за икономиката. МВФ е много усърден в това отношение.То, обаче не винаги е основателно (виж /9/-59).

2.8.5. Конкурентноспособност на търсенето

Сходството между производствените и търговските структури на дадена страна със структурите на регионалния или глобалния пазар оказва силно влияние върху конкурентноспособността. Степента на сходство се превръща в мерило за конкурентноспособност. Колкото повече те се покриват (съответстват), толкова по-голям е конкурентният потенциал на тази икономика и по-успешно ще се развива тя, и обратно.

Новите търговски теории потвърждават, че между страни със сходни факторни емкости и технологии преобладава вътрешноотрасловата търговия. Между страни, различаващи се по факторни емкости и технологии, специализацията възниква на базата на сравнителни предимства и доминира междуотрасловата търговия.

Специалисти от Европейската комисия са правили проучвания на вътрешноотрасловата търговия между ЦИЕ страни и ЕС-15. Доказва се, че по-напредналите страни (Словения, Чехия, Унгария, Словакия, Полша) имат по-интензивна вътрешноотраслова търговия с ЕС, за разлика от България, Румъния, Литва и Латвия. Индексът Грубер-Лойд (с който се измерва интензивността на този тип търговия) е най-нисък във втората група страни. България не само, че е в същата група но, за разлика от другите, не отбелязва никакво повишение на този индекс (виж /19/-209).

Чрез съпоставянето в координатна система на общата конкурентноспособност (на вертикалната ос) и конкурентноспособността на търсенето (на хоризонталната ос) се установява връзката между тях. В случая тя е положителна, но слаба. България и тук има неблагоприятна позиция. Нашите производствени и експортни структури се разминават съществено с тези в ЕС и развитите страни в световен мащаб (виж /9/-60). Това ограничава потенциала за вътрешноотраслова и вътрешнопродуктова специализация и коопериране. А те са най-модерните и най-перспективни форми на производствено коопериране.

Целта на тази конструкция и на анализа на растежа в 49 страни е да допринесе за отговора на въпроса, който икономистите си задават от векове: “Защо някои страни се развиват по-бързо от другите?” Авторите отделят специално внимание на технологичната и капацитетната конкурентноспособност. Според проф. Фагерберг, азиатските тигри са постигнали изключителните си успехи през последните две-три десетилетия главно чрез по-високата си технологична конкурентноспособност. От друга страна, влошаващата се капацитетна конкурентноспособност е един от главните фактори, забавящи развитието на бившите централно планирани икономики, между които и България (виж /9/-62).

След това авторите поставят друг въпрос: “Кои са главните фактори зад тези резултати и какво могат да направят правителствата за подобряване на относителната позиция на своите страни?” И му дават ясен отговор. Разликите между групите страни са шокиращи. Има очевидно разслоение (дори поляризация) по технологична конкурентноспособност между развитите страни и останалата част от света. Страните от централна Европа са частично положително изключение от “останалата част от света”, а страните от югоизточна Европа (между които и България) и от ОНД, са най-яркото негативно изключение.

Наред с развитите страни, още по-убедителни са постиженията на “азиатските тигри” (виж /9/-62). Това се обяснява не толкова с нарастващите разходи за изследвания и разработки, колкото с нарастващите иновации (измервани с броя на патентите) и развитието на научната инфраструктура.

Друг вид разслоение (поляризация) се проявява в капацитетното измерение. Чувства се известно догонващо развитие в областта на формирането на човешкия капитал в ЦЕ страни и развиващите се страни в Азия и Латинска Америка. Това, обаче се неутрализира изцяло от нарастващата компютърна поляризация (digital devide) – развитие на инфраструктурата на информационните технологии чрез масирани добре обмислени инвестиции в тази област, както правят  развитите страни и “азиатските тигри”.

Тези първични тенденции подсказват, че разслоението в световната икономика продължава. Развитите страни напредват още повече, а слабо развитите – изостават още повече. Единственото изключение през първата половина на последните 60 години беше Япония, а през втората – “азиатските тигри”. Според авторите, ЦЕ страни засега имат шанс да се присъединят към посочените изключения през следващите десетилетия.

“Тези благоприятни перспективи контрастират с перспективите на други бивши централно планирани икономики, които показват влошаваща се конкурентноспособност по линия на четирите измерения. Ако тези страни изобщо мислят да догонват, те трябва да намерят начини да се измъкнат от омагьосания кръг” (/9/-62).

Авторите причисляват към тях и България. Аргументите им са, че страните от югоизточна Европа (включително и България), заедно с ОНД, показват най-малка способност да развиват човешкия капитал, да усвояват и разпространяват техническите и други новости, допускат силно корупционно влияние. Едновременно с това, тези страни имат окуражителни резултати в развитието на информационните технологии [11].

Съдържание

2.9. Продуктови структури и конкурентноспособност

2.9.1. Структура на производството и на износа по групи стоки по начин на използване

Сегашната структура на производството и износа на България се предопределя от натрупаните в миналото производствени фактори и особено от структурата на вноса по начин на използване през последните 10-15 години. Естествено, и от тяхното използване.

Продуктовата структура на производството и особено на износа по начин на използване също е показателна за конкурентноспособността на икономиката. Достатъчно е да се види структурата на производството и износа на дадена страна, за да се прецени равнището на икономическото й развитие и конкурентноспособността на нейната икономика. Колкото по-висок е делът на износа на високотехнологични инвестиционни стоки и съвременни потребителски стоки и по-малък делът на суровини и първично обработени материали, толкова по-висока е конкурентноспособността на нейната икономика.

Продуктовата структура на производството и износа на България по начин на използване е типична за слабо развита страна. Структурата на производството предопределя структурата на износа. А двете заедно са измерители за конкурентноспособността на икономиката. Обикновено продуктовата структура на износа е по-добра от структурата на производството, тъй като международният пазар е по-взискателен от вътрешния. Това, което е продаваемо на вътрешния пазар не винаги е продаваемо на външния. Структурата на износа през последните години е показана на таблица 10.

Таблица 10.

Структура на износа по групи стоки по начин на използване - %

Групи стоки

2000

2001

2002

2003

2004

1. Потребителски стоки

  в т.ч. дрехи и обувки

34,9

19,2

38,8

23,1

39,0

23,0

40,0

23,9

36,6

21,6

2. Суровини и материали

  в т.ч. - метали и химикали

           - текстилни материали,суровини за

           храни, дърва, цимент, тютюн и др.

51,7

31,5

17,3

47,1

26,9

17,4

46,4

23,7

20,5

45,1

25,4

18,0

48,5

28,8

12,8

3. Суровини, материали и потребителски стоки (редове 1+2)

86,6

85,9

85,4

85,1

85,1

4.Инвестиционни стоки

  в т.ч.- машини, уреди и апарати

          - електрически машини

13,4

5,22

4.0

14,1

5,32

5,6

14,6

5,44

4,3

14,9

5,08

4,1

14,9

4,98

3,7

5. Общо – неенергийни стоки

100,0

100,0

100,0

100,0

100,0

6.Дефицит в търговския баланс-млн.евро

-1280

-1778

-1692

-2200

-2718

Източник: Годишни отчети на БНБ и интернет страниците на БНБ и НСИ.

Пояснения: Структурата е изчислена въз основа на годишни данни в евро, а за 2004 г. – от интернет страницата на БНБ. Дефицитът за 2004 г. е изчислен чрез превръщане на 5315,9 млн. лв., (посочени в интернет страницата на НСИ) в евро чрез действащия валутен курс 1,95583 лв/евро. Правим анализа само в рамките на неенергийния износ, защото износът на енергийни стоки се колебае силно (между 8 и 15% през последните години) поради промени в енергийните цени, валутните курсове и други причини. Така постигаме относително по-чиста картина за структурата и техническото равнище на изнасяните стоки.

Изводите

1. Много е голям делът на потребителските стоки в износа. Главната им съставка са облеклото и обувките (23-24%), които се произвеждат предимно на ишлеме по дизайн на чуждестранни поръчители. Голяма част от материалите също са от чужбина. Това са нискотехнологични, първично обработени материалоемки и наситени с прост труд стоки, които се реализират на ниски цени. Главният български принос в тези стоки е неквалифицираният труд. Перспективите за бъдещ износ на текстилни стоки не са добри, особено след приемането на Китай в Световната търговска организация.

България не може да разчита на чувствително увеличение на износа и още по-малко на неговата конкурентоспособност с такива стоки. Те са относително конкурентни само в посредствените стокови ниши, отдавна изоставени от производителите в развитите страни. Те могат и следва да се използват сега и през следващите години по принудителна необходимост, но не и в дългосрочна перспектива. С такива стоки България не може да постигне растеж, производителност и конкурентноспособност, които да я приближават към развитите страни..

2. Още по-голям, при това растящ през последните години, е делът на суровините и материалите, между които най-обемиста е групата на металите и химикалите (25%), а също и текстилните материали, суровините за производство на храни, дървен материал, цимент, тютюн и други (18-20%). Това са необработени или първично обработени нискотехнологични, капиталоемки, материалоемки и енергоемки стоки, които също се реализират на ниски цени.

България още по-малко може да разчита на такива стоки за увеличаване на обема и повишаване конкурентноспособността на износа. Те също са конкурентни в посредствените стокови ниши, изоставяни от средно- и високоразвитите страни и по неизбежна необходимост използвани от слаборазвитите страни. С тях също нямаме шансове за прогрес в средна и дългосрочна перспектива.

3. Тревожно висок е делът на суровините, материалите и потребителските стоки (редове 1+2) – около 85% от общия износ на неенергийни стоки през последните четири години. Високият дял на тези стоки в износа е измерител на икономическата ни изостаналост и ниска конкурентноспособност. С такива стоки България не може да постигне чувствително намаление на дефицита в търговския баланс, който продължава да расте застрашително (виж ред 6). Още по-малък е потенциалът на такива стоки за повишаване конкурентноспособността на износа. Продължаването с такъв тип износ по-скоро ще потиска растежа и бъдещото ни развитие.

4. Нисък е делът на инвестиционните стоки в износа и няма признаци за забележимо подобрение. Тази група включва: машини, уреди и апарати, електрически машини, транспортни средства, резервни части и оборудване и други. Преобладаващата част от изнасяните от България инвестиционни стоки са на ниско равнище, следвани от среднотехнологичните – със скромен дял и посредствено равнище. Нищожен е делът на високотехнологичните.

Инвестиционните стоки притежават най-голям потенциал за повишаване обема на износа и на неговата конкурентноспособност. Този потенциал засега не се използва. За да стане това са нужни огромни инвестиции във физически и човешки капитал и доста години за цялостна структурна и технологична модернизация на производството на инвестиционни стоки.

5. Необходимо е бързо и мащабно преструктуриране и технологично обновяване на производството. Само така може да се увеличи делът на високотехнологичните и висококачествени стоки с ниска материалоемкост, енергоемкост, капиталоемкост, с повече квалифициран труд и вградени научни знания. Това ще изисква големи ресурси и много време, но трябва да започне, за да постигнем значимо увеличение на износа и на неговата конкурентноспособност. Не го ли направим последствията за България ще бъдат тежки!

Подобна масирана модернизация засега не е започнала. За нея само се говори. Икономическата политика е насочена главно към финансова стабилност в традиционния й смисъл, а не към структурна и технологична модернизация.

Целева функция на икономическата политика на България не е подобряването на качеството на живота на хората чрез структурна и технологична модернизация и по-висока конкурентноспособност, а чрез ниска инфлация, бюджетен излишек, голям валутен и фискален резерв и други подобни. България има бюджетен излишек и изплаща предварително външен дълг, но хората живеят много бедно, заетостта е много ниска, достъпът до здравни услуги и образование – ограничен, науката агонизира, инфраструктурата – неразвита и лошо поддържана, през летните месеци нямаме техника за гасене на пожари, а през зимата нямаме техника за разчистване на снега. С други думи, има финансова стабилност, но няма грижа за хората.

 Никой по света не е направил радикална структурна модернизация в режим на валутен борд. Няма да го направи и България докато не модернизира икономическата си политика. С това трябва да се започне. С традиционна икономическа политика не може да се изгражда нетрадиционна икономика – с модерни структурни и технологични характеристики, екологично целесъобразна и с висока конкурентноспособност.

6. Продуктовата структура на ЦЕ страни ни изпреварва с 15-20 години, а на най-развитите страни членки на ЕС – с 40-50 години. Това е друго потвърждение за ниската конкурентноспособност на нашата икономика, доказана с използваните до тук показатели. Икономика, която произвежда и изнася предимно суровини и нискотехнологични стоки не е конкурентноспособна.

Експортът на такава страна, макар и впечатляващ като физически обем, не допринася за икономическия растеж. Той натрупва все по-голям дефицит в търговския баланс и в текущата сметка и потиска растежа. Продължително фиксираният валутен курс (от 1 юли 1997 г.) при натрупана през този период инфлация от 66% и ниска производителност на труда допълнително потиска конкурентноспособността. На свой ред, забавеният растеж и ниската конкурентноспособност ограничават експорта и допринасят за натрупване на все по-голям търговски дефицит. Такава е ситуацията в България през последните години.

2.9.2. Структура на вноса по групи стоки по начин на използване

Структурата на вноса по групи стоки по начин на използване е косвен показател за конкурентноспособност. Той показва подготовката на дадена страна за по-висока бъдеща конкурентноспособност чрез вноса на съвременни инвестиционни стоки. Ако този внос е значителен в продължение на 5-7-10 години – има подготовка. Ако не е – тя липсва или е незабележима. Толкова по-вярно е това за страна в незавидно положение като нашето. Едва ли е нужно да се убеждаваме, че вносът на съвременни инвестиционни стоки от напредналите страни ще бъде главният източник за структурно и технологично обновяване на икономиката. България няма потенциал да осъществи такава модернизация със собствено производство на инвестиционни стоки. Местното производство в най-добрия случай ще играе спомагателна роля.

Някои икономисти твърдят, че дефицитът в търговския баланс (виж таблица 9, ред 6) се дължи на бързо растящия внос на инвестиционни стоки. Поради това е временен и оправдан [12]. По-прецизният анализ потвърждава, че относителният внос на инвестиционни стоки у нас не расте, а намалява или в най-добрия случай стагнира (виж таблица 11).

Таблица 11.

Внос на инвестиционни стоки в % към неенергийния внос

Показатели

2000

2001

2002

2003

2004

Инвестиционни стоки

33,64

32,13

31,83

31,63

32,18

в т.ч.-машини, уреди и апарати

12,90

10,95

12,21

12,04

10,99

    - електрически машини

4,00

5,65

4,25

4,07

3,66

    - транспортни средства

6,84

5,65

6,61

6,97

8,74

    - резервни части

4,36

4,34

4,67

4,63

4,41

Източник: Изчислено по данни от годишните отчети на БНБ, а за 2004 г. по данни от интернет страницата на БНБ.

Пояснение: Изчислението е направено спрямо вноса на неенергийни стоки, за да се отстрани влиянието на колебанията в цените на внасяните енергийни ресурси и частично на валутния курс. Този подход е по-прецизен от сравняването им с общия внос.

Изводите

1. Относителният внос на инвестиционни стоки намалява спрямо 2000 година. За 2001-2004 г. относителният внос на суровини, материали и инвестиционни стоки е стабилизиран, а на потребителски стоки нараства през 2004 година. Тези тенденции не са благоприятни в контекста на необходимата мащабна структурна и технологична модернизация на икономиката за повишаване на нейната конкурентноспособност.

2. Структурата на вноса на инвестиционни стоки поражда загриженост. Делът на вноса на машини, уреди и апарати (най-активната съставка на инвестиционните стоки) е нисък, нестабилен и дори клони към намаление. Освен това, част от внасяните машини служат за подмяна на остарелите и извеждани от употреба стари машини, а не за разширение на производствения потенциал. Делът на вноса на транспортни средства, в които значителен дял имат луксозните лимузини и леките автомобили (нови и втора употреба) расте и приближава плътно дела на машините и апаратите. Делът на резервните части е относително стабилен.

Обемът на внасяните инвестиционни стоки и тяхната структура показват, че в нашата икономика не се провежда значима структурна и технологична модернизация, която да подготви условията за по-висока конкурентноспособност. За да има забележимо повишение на конкурентноспособността през следващите 5-7 години процесът на мащабна модернизация би трябвало вече да е набрал скорост. А данните от таблицата показват, че той не е започнал. При тези условия не може да се очаква забележимо повишение на конкурентноспособността на нашата продукция в средносрочна перспектива. Това е основание за много сериозна тревога.

3. Структурата на вноса по начин на използване не дава надежди за предстоящо повишение на ефективността и конкурентноспособността. Такова подобрение във функционирането на икономиката с интензивен растеж трябва да се предшества от чувствително повишение на относителния внос на инвестиционни стоки, при умерено повишение (дори трайна стабилизация) на относителния внос на суровини и материали и намаление на вноса на потребителски стоки. Нито едно от тези условия не е налице.

Времевият лаг между забележимото подобрение на структурата на вноса по начин на използване (особено вноса на инвестиционни стоки) и началото на повишение на конкурентноспособността се очаква да бъде поне 4-5 години. Статистиката показва, че часовникът, който ще отброява продължителността на този лаг още не е включен. Това би трябвало да е основание за тревога по бъдещето на конкурентноспособността в България.

Съдържание

3. Какво да се прави?

3.1. Истината за конкурентноспособността

България не е подготвена да се справи с конкурентния натиск на пазарните сили в ЕС. Положителните оценки за нашата икономика в последния доклад на Европейската комисия от октомври 2004 г. са силно преувеличени.

Представянето на по-благоприятна картина за състоянието на нашата икономика не е опасно за ЕС. Колкото и да е изостанала, българската икономика не може да смути равновесието на европейската икономика, поради нищожния си размер – 0,15-0,20% от нейния БВП [13]. От тази гледна точка, със или без България, брутният продукт на ЕС е почти един и същ.

За нас, обаче недооценяването на реалностите за конкурентноспособността е опасно. При отпадане на всички ограничения за движение на стоки и капитали (но не и за работна сила) между страните членки, голяма част от нашите производители едва ли ще устоят на конкурентния натиск.

Много се написа и изговори за успешното приключване на преговорите, за предстоящото подписване на договора и за самото присъединяване. Внушава се, че България вече е готова за ЕС. От трибуната на Народното събрание чухме, че след последните промени в конституцията България вече не била същата. Почти нищо не се казва за слабите ни места в подготовката, особено в икономиката. Създава се погрешно впечатление, че изоставаме само в съдебната система, в администрацията, в овладяването на престъпността и корупцията. България наистина има сериозни проблеми в тези области, но изоставането по конкурентноспособност е далеч по-голямо и по-трудно преодолимо.

Зад привидно добрите и подвеждащи макрофинансови показатели не се разбира, че ниската конкурентноспособност е една от най-уязвимите и най-трудно преодолими слабости в подготовката на България за ЕС. Далеч по-трудно и по-сложно от съдебната система. Защото конкурентноспособността е синтезиран израз на икономическото здраве на икономиката. Икономиката е много по-сложна система от съдебната система. Висока конкурентноспособност се постига само след десетилетни усилия и огромни инвестиции.

За висок конкурентноспособен растеж не е достатъчна финансова стабилност, приватизация и либерализация, както смятат някои икономисти. По света има много държави в които присъства тази триада, но те продължават да са икономически изостанали, неконкурентноспособни и бедни от десетилетия. Необходими са още: структурна и технологична модернизация, здрава и квалифицирана работна сила, активна иновационна дейност, развитие на здравеопазването, образованието и науката, високо натрупване и инвестиции, модерна инфраструктура, социален мир, здравословна околна среда, ограничаване на престъпността и корупцията и много други предпоставки в тяхната взаимна обвързаност.

Опитът на най-развитите страни в това отношение е безапелационен! Той показва, че пътят към благоденствието минава през високата конкурентноспособност. Няма богата страна по света с ниска конкурентноспособност. Както няма бедна страна с висока конкурентноспособност. Но бедни страни с ниска инфлация, нисък бюджетен дефицит, стабилни фиксирани валутни курсове - колкото щете.

Корените на нашата изостаналост са далече в десетилетията и дори в столетията. Като настояваме да се видят суровите икономически реалности, не целим да обвиняваме съвременниците на България. Последните 15 години бяха в значителна степен пропиляни от гледна точка на развитието на икономиката. Но и да не беше така, България пак щеше да е между последните в централна и източна Европа, каквато е била преди 50 и преди 100 години. Отделни изказвания, че преди Втората световна война сме били между напредналите европейски държави са далече от истината.

В класацията на европейските страни, включително и нашите съседи, ние сме там, където винаги сме били през миналото столетие. България се е развивала, но същото са правили и съседните страни. И навярно още дълго ще останем там, защото другите страни също се развиват. Можем да ги изпреварим само ако напредваме по-бързо и по-ефективно от тях. А за това е нужно много време, по-ефикасна държавна политика, по-предприемчив частен бизнес, по-големи ресурси и повече трудолюбие от всички българи.

Ние предлагаме на обществеността хладнокръвна спокойна оценка на икономическите реалности с поглед отравен не в миналото, за да търсим виновници, а в бъдещето – за да търсим решения. Мисията на науката не е да търси виновници и да ги наказва, а да поставя диагнози и да предлага решения на проблемите. Само с точна диагноза на сегашната българска икономика можем да предпишем подходяща рецепта за нейното оздравяване и успешно развитие. Както се подчертава в доклада на Вим Кок (виж /24/), статуквото не е решение, а самодоволството само ще ни навреди. А и нямаме основания за самодоволство.

Време е за делова публична дискусия по конкурентноспособността с участието на държавните институции, бизнеса, синдикатите, общините, учените. Такава дискусия може да постави по-точна диагноза и да подскаже къде да се насочат усилията за частично смекчаване на изоставането ни в тази област през следващите години.

Дискусията може да подскаже какво да направи държавата, бизнесът, общините, синдикатите, другите неправителствени организации. Тя може да бъде последвана от дискусии на браншовите асоциации на бизнеса, селските стопани, общините, синдикатите по отрасли, подотрасли и региони, които да набележат конкретни програми за действие през 2005-2006 г. и за годините непосредствено след присъединяването.

Фирмите навярно ще изработят свои програми за подготовка, за да оцелеят и се развиват при още по-силната конкуренция на вътрешния пазар на ЕС. Ако останат на сегашното равнище по конкурентноспособност не ги очаква нищо добро след присъединяването.

Съдържание

3.2. Силни и слаби позиции на България, изправена пред предизвикателствата на конкурентноспособността

След като отговорихме на въпроса къде сме ние в световните и европейските класации по конкурентноспособност, логично следва друг въпрос: какво да се прави, за да излезем от сегашното положение?

За задоволителен отговор на такъв въпрос трябва да знаем силните и слабите си позиции от които посрещаме предизвикателствата на конкурентноспособността. Това позволява, първо, да укрепим още повече силните си позиции и увеличим техния принос за повишаване на конкурентноспособността. Второ, да смекчим поне частично слабите си позиции, да ги укрепим и превърнем в предимства. Така ще повишим шансовете на България за успешно справяне с предизвикателствата на конкурентноспособността.

Настоящият доклад не е място за подробен анализ на силните и слабите ни позиции. Такъв анализ предполага обемисто комплексно и многодисциплинарно изследване. Ще се задоволим само с тяхното изброяване.

3.2.1. Силни стартови позиции

·         Технологичната пропаст между водещите и начинаещите държави е “голямата надежда” за последните, пише стопанският историк А. Гершенкрон, защото им дава възможност да имитират използваните другаде по-модерни технологии. България е начинаеща в икономическото и научно-техническото си развитие, трябва да се учи от опита на напредналите и да не повтаря техните грешки;

·         Като член на ЕС България ще използва съвременното му законодателство, ще се поучи от реда, организацията и дисциплината в общността за въвеждане на повече ред, законност и дисциплина в нашата икономика и общество. Това ни е много необходимо;

·         Като участник на взискателния вътрешен пазар на ЕС българската икономика ще работи под конструктивния натиск на лоялната конкуренция. Този натиск принуждава към ефективност и конкурентноспособност, в името на оцеляването и просперитета. Ако не беше член на ЕС България нямаше да е обект на такъв натиск и щеше да се развива по-бавно;

·         Като член на общността България ще прилага Европейския социален модел. Този модел съчетава икономическа ефективност и социална справедливост, търси разумен компромис между интересите на обществото, труда и капитала. Това създава благоприятен климат за успешно развитие, защото сътрудничеството между социалните партньори е градивно, а конфронтацията - деструктивна. Пътят към благоденствие минава през високата конкурентноспособност и социалната справедливост. Не може да е конкурентноспособно общество, което не е справедливо, и обратно. За разлика от справедливото благоденствие, справедливата бедност не е притегателна цел през 21-то столетие;

·         В резултат на предизвикателствата на САЩ и Азия, на разширяването на изток, развитието на единния вътрешен пазар и в областта на услугите, а също и на новите технологии се очаква по-бързо развитие на ЕС през следващите години и десетилетия. Това създава още по-силна тяга за икономическото развитие на България, поставила си като фундаментална стратегическа цел относителното догонване на общността по най-важните икономически и социални показатели. По-бързото развитие на ЕС означава и по-бързо развитие на България;

·         Като член на ЕС българските фирми ще имат повече възможности за производствена специализация и коопериране с големи европейски компании и в рамките на “международни стратегически съюзи” да намират свои ниши, на които да постигат световни стандарти по конкурентноспособност

·         Като член на ЕС България ще получава значителна безвъзмездна финансова и научно-техническа помощ от структурните, социалните и други фондове на общността, каквато не може да очаква от други източници извън общността. Това ще подсили инвестиционната активност, модернизацията на страната и повишаването на конкурентноспособността;

·         Като член на ЕС (а преди това и на НАТО) България сега е по-стабилна и по-предвидима за световната финансова общност. Това създава благоприятни условия за приток на преки чуждестранни инвестиции и за други форми на стопанска дейност на чуждестранни юридически и физически лица у нас, а също и на български лица в чужбина. България става по-надежден партньор;

·         Преобладаващата част от българската икономика вече е в частния сектор. С присъщата му предприемчивост, рационалност и динамизъм, ако бъде лоялен към държавата и обществото и, наред със собствените си интереси, поеме социалната си отговорност, той може да тласка икономиката към ефективност и конкурентноспособност;

·         Българите, които тук не са особено работливи и предприемчиви, поставени в подходяща среда в чужбина, се преобразяват в трудолюбиви, изобретателни и предприемчиви хора. Такава среда ще се създаде постепенно у нас и българите няма нужда да я търсят в чужбина, за да проявяват своята предприемчивост. При наличието на такава градивна предприемчивост шансовете на България за успех са по-големи;

·         България има благоприятен климат като място за живеене, за развитие на международен туризъм и съвременно земеделие. Сполучливото съчетание на равнини, планини и море, заедно с приятния умерен климат и изостаналостта в интензивното земеделие (по-малка употреба на химически торове и противопаразитни препарати през изминалите десетилетия) може да се превърне в предимство за постоянно заселване на българи, живеещи сега в други държави; за развитие на международен туризъм; заселване на чужденци и производство на екологично чисти земеделски продукти. Всичко това в комплекс може да се превърне в мощен фактор за развитие и частичен компенсатор на демографската криза;

·         България има благоприятно географско разположение на територия през която ще минават важни международни комуникации от запад на изток и от север на юг, чието значение тепърва ще нараства и модернизацията им предстои. Имаме предвид скоростни железопътни линии и автостради, водния път по р. Дунав, петролопроводи, продуктопроводи, газопроводи, електропроводи, телекомуникационни канали и други. Това ще помага за развитие на местната инфраструктура, за подобряване на връзките ни с другите части на Европа и Близкия изток и намаляване на разходите за икономическо, социално и културно общуване. То пък ще бъде предпоставка за повишаване на конкурентно-способността.

3.2.2. Слаби стартови позиции

·         Ниско равнище на икономическо и социално развитие. България е страната с най-нисък БВП на човек от населението, с най-ниска производителност на труда и най-голяма бедност, присъединявала се някога към ЕС. На България й предстои да измине много дълъг път на модернизация в икономиката и другите сектори, докато постигне конкурентноспособност, сравнима с тази в ЕС. Това ще изисква не години, а десетилетия;

·         Слабо развита и лошо поддържана транспортна, телекомуникационна, техническа, водосборна, водоснабдителна, екологична, социална и друга инфраструктура. С такава инфраструктура не е възможна висока конкурентноспособност;

·         Занемарено здравеопазване, образование и наука – сектори, без които не е възможно създаването на съвременен човешки капитал, а без него е немислима висока конкурентноспособност. Битуващите в обществото мнения, че имаме висококвалифицирана, трудолюбива и дисциплинирана работна сила не отговарят на реалностите;

·         Лошо използване на трудовия потенциал – ниски коефициенти на икономическа активност и на заетост, голяма безработица, слабо уплътняване на работното време в рамките на работната седмица и работния ден. Ниска вътрешна трудова мобилност;

·         Незадоволителна трудова и производствена дисциплина. Ниска интензивност на труда. Много ниска производителност на труда. Масови нарушения на трудовото законодателство, които държавата пасивно наблюдава, без да наказва;

·         България е в демографска криза, която вероятно ще се изостря през следващите десетилетия, ако държавата не вземе мерки за нейното смекчаване. Това ще намалява работната сила, ще влошава възрастовата й структура, ще намалява нейната предприемчивост и динамизъм, ще влошава съотношението между работещи и хората, които те издържат, ще увеличава бремето на бюджета с разходи за пенсии и медицински грижи за възрастните хора. В такива демографски условия трудно се постига висока конкурентноспособност;

·         Голяма емиграция на млади, квалифицирани и предприемчиви хора, която не може и не бива да се ограничава с административни средства. А икономическите средства ще дадат резултати след много години. Последствията от емиграцията са сложни за България, но нетните са негативни и ще бъдат сериозни, многомерни и трайни;

·         Остарели и неразвити производствени и продуктови структури, твърде различни от модерните структури в страните от ЕС. Това не позволява мащабна вътрешноотраслова и вътрешнопродуктова специализация и трайно производствено коопериране между фирми от България и страните от ЕС. В такива условия не е възможна висока конкурентноспособност;

·         Занемарена иновационна дейност и разрушена, съществувала по-рано, развойно-внедрителска база, вместо да бъде приспособена към новата пазарна среда. Това ограничава възможностите за бързо усвояване, разпространяване и използване на вносни технически и други новости и за създаване на собствени новости на съвременно равнище. Слаби връзки между наука, университети и стопанска практика. Без модерна иновационна система не е възможна висока конкурентноспособност;

·         Изоставане в развитието на информационно-комуникационните технологии, биотехнологиите, технологиите за нови материали и другите най-нови научни и технически направления. По разходи за научни изследвания (0,45% от БВП при 2,00% в ЕС) България е между последните в Европа. Без развита наука и внедрителски мощности не е възможно успешно усвояване на внасяните и създаваните собствени новости, технологична модернизация и висока конкурентноспособност;

·         Ниски санитарно-хигиенни и ветеринарни стандарти, неприемливи по критериите на ЕС. Голямата част от българските производители на хранителни продукти трудно ще получат разрешения за износ на европейските пазари. Липсва надежден санитарно-хигиенен и ветеринарен граничен контрол, а също и контрол за качеството на вътрешното потребление. Допускат се масови груби нарушения, които се отразяват върху здравето на хората;

·         Ограничен потенциал за вътрешно натрупване и инвестиции. Скромни технически и административни възможности за бързо и качествено усвояване на големи потоци от външни финансови ресурси, в т.ч. и трансфери от фондовете на ЕС;

·         Растяща икономическа, социална, образователна и компютърна поляризация в обществото, които взаимно се подсилват. Липса на ефикасна политика за социално приобщаване. Отчуждение на хората от националните идеали, в т.ч. и от социално-икономическия прогрес на България. В такава обстановка не е възможен траен конкурентноспособен растеж;

·         Липса на ефикасна политика за регионално развитие. Голяма изостаналост и дори обезлюдяване на планински, полупланински и селски региони, за които държавата не се грижи. В условията на догонващ икономически растеж регионалните различия ще растат през следващите години и десетилетия. Регионалните напрежения ще се засилват и ще затрудняват повишаването на конкурентноспособността;

·         Липса на ефикасна екологична политика, особено в големите градове и прилежащите райони. Развитието на транспортната инфраструктура не е съобразено с екологичните изисквания. Не се спазват екологичните стандарти във водохващането, водоснабдяването и напояването, а също в отвеждането и пречистването на отпадните води. Силно изостанало е събирането, съхраняването и използването на твърди отпадъци;

·         Продължително пренебрегване на микроикономическата и преувеличаване ролята на макроикономическата политика. Не се разбира, че без стабилна микроикономика не е възможна макроикономическа и финансова стабилност. Разкъсана е връзката между микроикономическа и макроикономическа система. В такива условия не е възможна висока конкурентноспособност;

·         Едностранчива бюджетна политика, подчинена само на финансови критерии и пренебрегваща далеч по-важни национални ценности (здраве, образование, наука, лична и имуществена сигурност на хората, опазване на околната среда, инфраструктура). Не се търсят компромисни решения между висшите национални ценности и относителното бюджетно равновесие.

·         При управлението на фискалния резерв безусловен приоритет също имат чисто финансовите критерии, за сметка на здравето, образованието и живота на хората. Една страна може да пристъпи към предсрочно издължаване на публичен външен дълг ако е решила най-острите си вътрешни проблеми и има свободен ресурс. България не е такава страна. Остри вътрешни икономически и социални проблеми чакат решение от години, а ресурси на фискалния резерв се използват за предсрочно изплащане на външен дълг [14]. В такава обстановка трудно се постига висока конкурентноспособност;

·         Тревожно голям дефицит в търговската и текущата сметка, който се дължи на малко производство и ниска конкурентноспособност. Трайното решаване на този проблем е в структурното и технологичното модернизириране, активната иновационна политика, подготовката на висококвалифицирана работна сила и като допълнение – по-гъвкава бюджетна политика и политика по валутния курс;

·         Ниска фирмена култура, посредствено управление на фирмите, нелоялност на значителна част от фирмите към държавата, обществото и гражданите. Масови нарушения на данъчната и митническата дисциплина. В такава микросреда не е възможна висока конкуретноспособност;

·         Хронична склонност на микроикономиката към трупане на задължения, които затрудняват повишаването на конкурентноспособността, дори поставят под въпрос оцеляването на фирмите. След декапитализацията, разграбването и изоставянето им от държавата през 90-те години и след приватизацията, голяма част от българските фирми още не са се стабилизирали, не са провели структурна, технологична, кадрова, управленска и пазарна модернизация, нямат финансови ресурси, не се управляват компетентно и не са готови за ефективна стопанска дейност в съответствие със съвременните стандарти. Бизнес климатът е лош;

·         Неефикасни държавни и други институции. Прекалено раздута, неквалифицирана, партийно ангажирана, неефективна, с несигурно бъдеще, ниско платена и склонна към корупция държавна и общинска администрация;

·         Слабо развита финансова система, в т.ч. банкови и небанкови финансови институции. Висока централизация на бюджетната система. Бюджетът изпълнява само фискални функции и пренебрегва стимулиращите и потискащите функции;

·         Продължително фиксиран валутен курс в условията на умерена инфлация и слабо повишение на производителността на труда, което затруднява конкурентноспособността и създава допълнителни трудности за нейното повишаване;

·         Много ниско средно ценово равнище (33%) в сравнение с ЕС. Обективните интеграционни процеси диктуват постепенно сближаване на цените в страните членки. Независимо от мнението на властите, цените в България ще нарастват изпреварващо пред тези в ЕС. През началните периоди нарастването може да се окаже бързо, трудно управляемо и трудно съчетаемо с изискванията на Еврозоната;

·         Неуважението към законността, реда и дисциплината е вековна черта на нашата народопсихология. Така е и при договорната дисциплина в стопанските взаимоотношения. Без тези предпоставки не е възможна висока конкурентноспособност;

·         Неефикасно функциониране на правораздавателната система, което се отразява негативно на стопанските отношения и живота на хората.

·         Голяма престъпност и корупция, силно противопоказни за нормалната стопанска дейност. Немалка част от стопанската дейност е криминализирана. Голям е делът на сенчестата икономика. Създава се впечатление за мълчаливо толериране на престъпността. Престъпните прояви на български граждани в западна Европа уронват престижа на България в очите на гражданите и властите в тези страни. Това влияе негативно на стопанските и други отношения с България. В такива условия трудно се постига висока конкурентноспособност;

·         Географското ни положение има и сериозни минуси. За разлика от Чехия, Полша, Словакия, Унгария, Словения, ние сме далече от големите икономически, научно-технически и културни центрове на западна Европа. Нямаме вековните традиции на активен икономически и културен обмен и дори битова близост с техните народи. Големите разстояния означават също повече време и по-големи транспортни разходи в стопанския обмен. Това е една от причините да сме сега икономическа периферия на Европа. При недостатъчно енергични мерки за преодоляване на другите ни слаби позиции, географското положение ще поставя перифериен отпечатък на бъдещата ни конкурентноспособност.

В България наистина има много нерешавани проблеми, които заедно предопределят икономическата и социалната ни изостаналост. Изброяването на толкова много слаби изходни позиции не е приятно – и за автора, и за читателите. Но по-добре е да гледаме истината в очите, отколкото да си затваряме очите пред нея! Науката трябва да говори с езика на фактите, независимо дали те са приятни или не!. Иначе науката не би служила на националните интереси и би се превърнала в сервилна послушница на партизански и корпоративни интереси. Трябва да вникнем в неприятната истина, за да я разберем и преобразим в позитивна.

Списъкът от слаби изходни позиции не е продукт само на последните 10-15 години. Още по-малко на последните 3-4 години. Той е резултат на многогодишни “натрупвания” на недостатъчно развитие; на недобре свършена работа; ниска стопанска рационалност; неадекватна държавна политика; недостатъчни материални, финансови, човешки и управленски ресурси. Той е също резултат на външни обстоятелства, натрапвани на малка и беззащитна България. Решаващи за нашата изостаналост, обаче са вътрешните причини.

И всичко това се е натрупвало в продължение на 50-100 и повече години и ни е държало в опашката на европейския прогрес. Такава е горчивата истина, която ние кротко понасяме и дори участваме в нейното създаване и опазване. Всеки според възможностите си. В този смисъл носим и някаква обща отговорност.

Ако успеем да превърнем значителна част от тези слаби позиции в предимства ще постигнем догонващо развитие по конкурентноспосбност. Ако не успеем – ще продължим да вегетираме между последните в Европа.

В настоящия доклад не може да се анализира подробно всяка от посочените силни и слаби стартови позиции. Изброяваме ги, за да покажем мащабността и сложността на предизвикателствата, свързани с конкурентноспособността на икономиката. За част от посочените силни и слаби стартови позиции това е направено и препоръки са дадени в нашата “Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2020 година”, (виж /2/-77-131, 148-340) [15]. Виж също (/3/ и /4/). Много още предстои да се прави от икономическата наука.

Анализът в този доклад и Стратегията за догонващо икономическо развитие до 2020 година дават основание да заключим, че България може да постигне по-висока конкурентноспособност през следващите години и десетилетия ако използва силните си позиции и ако превърне преобладаващата част от слабите си позиции в предимства. Това не е лесно, но не е невъзможно! Макар и при различни условия, други страни са го постигали [16].

Съдържание

3.3. Задлъжнялост и конкурентноспособност

Поради голямата важност на микроикономиката за нормалното функциониране на националната икономика и ключовата роля на фирмите за постигане на по-висока конкурентноспособност, ще се спрем само на една от посочените слаби стартови позиции – подчертаната склонност на българските фирми да натрупват задължения. Правим го и поради подценяването на фирмената задлъжнялост от държавата, граничещо с непонятно пренебрегване.

Ниската конкурентноспособност на българската икономика, установена безспорно в т. 2. дава основания за сериозна загриженост. Тя е изострена допълнително поради голямото ни изоставане по микроикономическа конкурентноспособност и още по-тревожното – по качество на функциониране на българските фирми. По този показател сме на едно от последните места от обхванатите в наблюдението страни. Изпреварват ни и голям брой слаборазвити страни от Африка, централна и Латинска Америка, южна Азия.

Тревожната изостаналост на фирмите по конкурентноспособност не бива да се подминава лековато, без да се търсят дълбоките причини, които я пораждат. Ниската конкурентноспособност може да се обясни само с комплексен анализ на функционирането на цялата икономическа система с нейните подсистеми. Това е тема за сложно колективно изследване, което не е възможно в настоящия доклад.

Доколкото функционирането на икономическата система засяга макро- и микроикономическата конкурентноспособност ще се спрем само на един от големите проблеми на българската микроикономика – хроничната склонност на фирмите към трупане на задължения. Техните задължения бяха “разчистени” през първата половина на 90-те години на миналото столетие с известния ЗУНК, но скоро след това бяха натрупани отново. Те бяха “стопени” от инфлацията през 1996-1997 г., но пак нарастнаха бързо през следващите години (виж таблица 12).

Таблица 12.

Обща задлъжнялост на нефинансовите предприятия

Показатели

1998

1999

2000

2001

2002

2003

1.Общи задължения – млн.лв.

16676

20662

27156

33709

37893

46048

2.Задлъжнялост - % от БВП

74,38

86,85

101,51

113,46

117,19

133,82

Източник: /6/

Пояснения: ред 1. е от бюлетина на БСК, а ред 2 е изчислен от автора.

В задлъжнялостта се проявяват резултатите от цялостната дейност на фирмите и проличава наличието или липсата на потенциал за бъдещо развитие. Както вече посочихме в т. 2.1.3., конкурентноспособността се формира на микро равнище, а макроикономическата политика създава благоприятна среда за това. Липсват ли съвременни производствени субекти и подходяща микро среда и най-добрата макроикономическа политика е безпомощна.

Задлъжнялостта на нефинансовите предприятия е показана в таблица 13. [17]

Таблица 13.

Задължения на нефинансовите предприятия в млн. лв.

Видове задължения

2001 г.

2002 г.

2003 г.

1. Доставчици и клиенти

9141

11258

13270

2. Банки и финансови организации

6028

6899

8823

3. Свързани предприятия

4655

5769

6913

4. Данъчни задължения

1882

1958

2390

5. Търговски заеми

1225

1565

2899

6. Собствен персонал

845

877

995

7. Социално осигуряване

617

724

781

8. Други

9316

8843

9977

9. ОБЩО

33709

37893

46048

10. Общи задължения/БВП - %

113,5

117,2

133,8

11. Междуфирмени задължения/БВП - %

50,6

57,5

67,1

12. Задължения към бюджета/БВП - %

8,4

8,3

9,2

13. Задължения към персонала/БВП - %

2,8

2,7

2,9

14. Прираст на общите задължения спрямо предходната година - %

24,1

12,4

21,5

Източник: Българска стопанска камара, Задължения на предприятията от нефинансовия сектор на икономиката (към 31 декември 2003 г.), с. 3, София, 4 февруари 2005 г.

Пояснения: Редове 10, 11,12 и 13 са изчислени от автора. Задълженията са в края на съответните години.

Изводите

1. Задълженията на предприятията от нефинансовия сектор нарастват опасно бързо. От 1998 до 2003 г. са нараснали 2,8 пъти. Очаква се в края на 2004 г. да са достигнали около 50 млрд. лева. В края на настоящата година вероятно ще са още повече.

2. Темпът на нарастване на задълженията изпреварва неколкократно темпа на прираста на БВП. През последните пет години задълженията на фирмите нарастваха с 23% средногодишно, а БВП с 5%. В резултат на това расте относителното равнище на задлъжнялостта и достигна 133,8% от БВП в края на 2003 година (виж ред 10). Такъв е квазибюджетният дефицит на България, за разлика от официалния бюджет, който през 2003 г. беше почти балансиран, а през 2004 г. с излишек. Това дългово бреме се превръща във все по-голяма заплаха за нормалното функциониране на предприятията и за цялата икономика. При такова дългово бреме на фирмите не е възможно повишение на тяхната конкурентноспособност.

3. Задълженията на предприятията нарастват по-бързо от техните приходи от продажби и превишават многократно годишната им печалба. Докато през 1998 г. продажбите са били с 51% по-големи от задълженията, през 2003 г. са почти изравнени. При 32 млрд. лв. краткосрочни задължения към 31 декември 2003 г., годишната печалба на фирмите е била 2,44 млрд. лв, т.е. едва 7,6% от дължимите през годината плащания. Рентабилността им спрямо обема на продажбите през същата година е била 2,94%. Фирмите не разполагат с финансови ресурси за изискуемите плащания по дълговете. Това означава натрупване на нови просрочени задължения. В такава ситуация те не могат да си позволят преструктуриране и технологична модернизация, за да повишават конкурентноспособността си.

Изпреварващото нарастване на задълженията пред продажбите е опасно. Задълженията са нарастнали 2,8 пъти от 1998 до 2003 г., а продажбите - 1,8 пъти. Ако се запази досегашната тенденция през следващите години ще нараства разликата между продажби и задължения и още повече – между печалба и задължения. Това не само ги лишава от възможност да се модернизират за по-висока конкурентноспособност, но заплашва и оцеляването им като стопански субекти.

4. Опасно нараства междуфирмената задлъжнялост, която съдържа сериозен деструктивен потенциал. Общият размер на междуфирмените задължения (редове 1+3+5) е нарастнал с 53,7% в края на 2003 г. спрямо 2001 година. Отношението на междуфирмената задлъжнялост към БВП от 50,6% в 2001 г. достига 67,1% в 2003 година (ред 11). При такава задлъжнялост първа грижа на фирмите е текущото оцеляване, а не средно- и дългосрочна модернизация за повишаване на конкурентноспособността.

5. Общият размер на задълженията на фирмите нарастна от 2001 до 2003 г. с 36,6%, а междуфирмените задължения с 46,3%. Това е опасно влошаване на структурата на задълженията, понеже съдържа потенциал за верижен срив при продължаващо увеличение на междуфирмената задлъжнялост. Тя влияе негативно върху потенциала на фирмите да повишават производството и конкурентноспособността си, защото блокира десетки милиарди левове, вместо да се използват в полезен стопански оборот.

6. Опасна за фирмите е и структурата на задълженията в зависимост от срока на изискуемост: краткосрочни (до една година) и дългосрочни (над една година). В резултат на повишена инвестиционна активност делът на краткосрочните задължения намалява от 71% в 2002 г. на 69% в края на 2003 година. Това е положителен факт, но не облекчава съществено голямото краткосрочно дългово бреме. Фирмите могат да маневрират повече при висок дял на дългосрочните задължения и по-малко - при сегашната ситуация. В такава обстановка повишаването на конкурентноспособността не е приоритет, понеже изисква време и ресурси. А те нямат нито едното, нито другото. Първата им грижа е оцеляването.

7. Големи са задълженията на предприятията към бюджета (редове 4+7). През 2003 г. те са 3,2 млрд. лв. или 9,2% от БВП (ред 12). Тези задължения са измерител на връзката между официален бюджетен дефицит (излишек) и квазибюджетен дефицит. Нарастването на квазибюджетния дефицит до такива размери ще подкопава все повече основите на бюджетното равновесие и ще обезмисля поддържането на балансиран консолидиран бюджет

Това потвърждава, че микроикономическата стабилност е основа на макроикономическата стабилност. Пренебрегването на тази връзка от икономическата политика на държавата прави невъзможно дългосрочното икономическо развитие и повишаването на конкурентноспособността. Тази фундаментална връзка в икономиката се подценява в България през последните 15 години. Последствията могат да бъдат много сериозни.

8. Значителни са задълженията към персонала. В края на 2003 г. те са почти един милиард лева или 2,9% от БВП. Макар и по-малки от анализираните до сега, те са наситени с голям деструктивен социален заряд. Не може да се развива нормално една фирма и още по-малко - да приобщава персонала си към повишаване на конкурентноспособността, когато не му изплаща редовно заплатите.

9. При въвеждането на валутния съвет в 1997 г. всички се надявахме, че той ще бъде ефикасен инструмент за подобряване на стопанската дисциплина. Привържениците на валутния съвет и сега ни заплашват, че при евентуална модификация на режима или при излизане от него ще настъпи хаос и лоша финансова дисциплина. Настоящият анализ показва, че във фирмите няма финансова дисциплина.

Бюджетът също не възстановява навреме данъчния кредит на фирмите. Само през 2003 г. невъзстановените данъци към фирмите са 910 млн. лева. Това е 38% от данъчните им задължения към 31 декември 2003 година. Какво стана с “усмирителната ризница” на валутния съвет, който трябваше да обуздава нарушителите на финансовата дисциплина? Способен ли е той да реши тази задача без използване и на много други средства, които властите подценяват или пренебрегват!

10. Както вече споменахме, високата инфлация в края на 1996 г. и особено хиперинфлацията в началото на 1997 г. “стопиха” задълженията на предприятията. Само за 7 години те отново нарастнаха на 46 млрд. лв. (134% от БВП). В същото време България поддържа привлекателни (за външните наблюдатели) макрофинансови показатели.

От много други показатели, обаче личи, че българските реалности не са така привлекателни: висока безработица, ниска заетост, голяма бедност, социална поляризация, влошено здравеопазване, образование и наука, неразвита и лошо поддържана инфраструктура, влошена екология, голям и растящ дефицит в търговската и текущата сметка и т.н.

Към тях се прибавя още един – хронична склонност на микроикономиката да натрупва задължения. Българските фирми не могат да се разплащат нормално със стопанските си партньори. Дали това се дължи на психологията на българските стопански деятели (както смятат някои) или има по-дълбоки икономически причини? Ние споделяме второто гледище. Този процес, обаче не може да бъде безкраен. Освен че в такива условия не е възможно повишение на конкурентноспособността, нарастващата задлъжнялост поставя под въпрос съдбата на фирмите и нормалното функциониране на икономиката.

Това е достатъчно, за да се разбере, че в икономическата политика през последните 15 години има нещо фундаментално погрешно. Без нормално функционираща микроикономика не е възможно нормално макроикономическо развитие. Независимо колко ниска е инфлацията, как е балансиран бюджетът, как растат фискалният и валутният резерв, колко пъти рейтинговите агенции повишават кредитния ни рейтинг.

Българската микроикономическа система не функционира нормално. В нейните недра има движещи сили, които раждат ниска рентабилност и растяща задлъжнялост. Техническото, икономическото, финансовото и кадровото състояние на българските фирми не е добро. Управлението на голяма част от фирмите също не е добро. Лош е бизнес климатът. Липсва структурна и технологична модернизация. Доколкото има някакво преструктуриране то е деструктивно. Липсва нормално взаимодействие между микро- и макроикономика и нормално функциониране на пазарната система. Неслучайно Световният икономически форум класира функционирането на българските фирми на едно от последните места в света.

Държавата се оттегли прибързано от управлението на предприятията, допусна тоталната им декапитализация, създаде се управленски вакуум, който беше запълнен бързо от криминални субекти. Докато не бъдат отстранени причините, които пораждат незадоволителни крайни финансови резултати фирмите ще са лишени от потенциал за успешно развитие, в т.ч. – за повишение на конкурентноспособността. Корените на причините са в погрешната макроикономическа политика и пренебрегването на микроикономическата среда за функциониране на фирмите.

Съдържание

3.4. Ролята на държавата

Държавата трябва първо да довърши това, което не е свършила – да информира бизнеса, синдикатите, общините, селските стопани и гражданите за поетите от тяхно име ангажименти и за очакваните промени в работата и живота им след присъединяването. Мнозинството от хората не го знаят. Доминират наивни оптимистични очаквания, които могат да прерастнат бързо в песимизъм и отчуждение от идеалите за Обединена Европа.

Държавата трябва да настрои политиката си така, че да обслужва подготовката за интеграция, в т.ч. повишаването на конкурентноспособността. Тя трябва да играе главна роля за използване на силните ни стартови позиции и за превръщане на слабите ни позиции в предимства, за да се справим с предизвикателствата на конкурентноспособността. Това трябва да става с инструментите на икономическата, социалната и институционалната политика.

Тук не е възможно да се спираме на всички видове държавна политика. За най-важните направления на държавната политика в стратегически план това е направено в “Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2020 година”, (виж /2/-148-340).

Съдържание

4. Догонването по конкурентноспособност се усложнява

Както вече посочихме, преодоляването на изоставането от ЕС ще изисква много време и огромни ресурси. За относително изравняване на България с ЕС по конкурентноспособност (достигане на 75-80% от тяхното равнище) ще са необходими поне 50-60 години [18].

Забавеният растеж в ЕС и привидно високите му темпове в България през последните години се използват за прибързани изводи по сроковете на догонване. Сериозните анализатори, обаче не правят дългосрочни заключения въз основа на краткосрочни конюнктурни резултати. Още повече, като се има предвид, че икономическият растеж на ЕС през следващите години и десетилетия няма да остане на сегашното равнище. Това се потвърждава от всички сериозни стратегически анализи.

Съдържание

4.1. Стратегията от Лисабон и предизвикателствата на САЩ

Както вече посочихме в т. 2.1.4., ЕС има стратегия, известна като стратегията от Лисабон, за превръщане на общността до 2010 г. в най-динамичната и конкурентноспособна, основана на знанието икономика в света, т.е. да достигне и изпревари САЩ. Някои от най-важните количествени показатели на тази стратегия са представени в таблица 14.

Таблица 14.

Равнище на устойчиво развитие

в ЕС и САЩ

Показатели

ЕС-15

ЕС-25

САЩ

цел за ЕС 2005 г.

цел за ЕС 2010 г.

1. БВП на човек (ЕС-15=100)

100,0

91,2

140,3

..

..

2. Производителност на труда (ЕС-15=100)

100,0

93,1

121,6

..

..

3. Процент на заетост - общо

64,4

62,9

71,2

67,0

70,0

4. Процент на заетост - жени

56,0

55,1

65,7

57,0

60,0

5. Процент на заетост –възрастни работници

41,7

40,2

59,9

..

50,0

6. Разходи за научни изследвания -% от БВП

2,0

1,9

2,8

..

3,0

7. Ценови равнища (ЕС-15=100)

100

96

113

..

..

8. Емисии на въглероден двуокис (индекс към базисна година = 100)

97,1

91,0

113,1

..

92,0

9. Енергоемкост на икономиката

191

210

330

..

..

Източник: European Commission, Facing the Challenge. The Lisbon Strategy for Growth and Employment. Report from the High Level Group chaired by Wim Kok, Brussels, November 2004, p. 48

Пояснения: БВП на човек от населението и производителността на труда са по паритетни стандарти. Производителността на труда е изчислена като произведен БВП на заето лице. Възрастни работници са тези над 50 години. Данните за ЕС-15, ЕС-25 и САЩ в първите три колони са за 2003 г. с изключение на редове 7, 8 и 9, които са за 2002 г., а в последните две колони – както е посочено в анкетата – съответно за 2005 и 2010 година.

Професионалистите знаят, че изпълнението на тази стратегия не е възможно до 2010 година. Политиците също го знаят, но се въздържат да го казват. БВП на човек от населението в САЩ през 2003 г. е с близо 50 процентни пункта, а производителността на труда с 28,5 процентни пункта над равнището в ЕС-25. През 2004 г. разликата е още по-голяма, поради по-високия растеж в САЩ. Същото се очертава и за 2005 година. ЕС изостава от САЩ по използване на работната сила, а също и по разходите за научни изследвания. От 300-те най-мощни компании в света по информационни технологии 74% са на САЩ, а от 300-те компании с най-големи разходи за научни изследвания 46% са на САЩ. САЩ изостават само по някои екологични показатели, но и нямат намерение да ги изпълняват (виж /24/).

Конкурентните позиции на ЕС са застрашени все повече и от азиатските страни – до сега Япония, а напоследък Китай и Индия. В доклада на комисията Кок се признава, че все повече китайски стоки имат близко качество до европейските при многократно по-малки производствени разходи. Посочва се също, че постигането на целите за 2010 г. се затруднява допълнително от присъединяването на 10-те по-бедни страни през 2004 година. Това личи от различията в показателите за ЕС-15 и ЕС-25 в колони първа и втора на таблица 13. Този неблагоприятен ефект ще се засили след присъединяването на България, Румъния и други по-слабо развити страни.

Докладът на комисията Кок поставя въпроса:”Трябва ли да се снемат целите от Лисабон за 2010 година?” И отговаря категорично – НЕ! (/24/-12). Дават се и сериозни аргументи за това. “Конкурентноспособността не е сух икономически показател, непонятен за хората от улицата. Той поставя диагноза за състоянието на икономическото здраве на държавата или региона. При сегашната ситуация ясното послание трябва да бъде: ако искаме да запазим и подобрим нашия социален модел трябва да се приспособяваме. Не е късно за промяна. Във всеки случай статуквото не е решение”. И по-нататък “Правителствата и особено техните ръководители не трябва да се огъват пред критичните си отговорности. Поставен е под въпрос просперитетът на самия Европейски модел (курсивът е на автора – И.А.) (/24/-44-45).

Тази позиция на авторите на доклада е разбираема. Защото БВП на човек от населението не е надежден показател за качеството на живота. Обстоятелството, че САЩ отчитат с 50 процентни пункта по-висок БВП на човек не означава, че тяхното население живее с толкова по-добре от европейското. Коефициентът Джини в ЕС е по-нисък, отколкото в САЩ, т.е. доходната диференциация в Европа е по-малка и разпределението на доходите по-справедливо. Около 500 млрд. долара от годишния БВП (т.е. около 4,0-4,5%) САЩ изразходват за военни цели, което европейските страни не правят и нямат намерение да правят.

САЩ заделят ежегодно десетки милиарди долари за космически експерименти в далечния космос, резултатите от които може да се проявят след десетилетия. Те предоставят ежегодно десетки милиарди долари като военни и граждански помощи на други страни. Недостатъците на БВП като измерител на качеството на живота се дължат и на други причини, на които не е нужно да се спираме тук. [19] За по-пълна характеристика на системата от показатели, описващи качеството на живота на хората виж (/2/-77-131/).

ЕС ще развива своя Европейски модел в съответствие с новите световни реалности, без да копира американския. По този въпрос заслужава внимание докладът на австрийския учен К. Айгингер (виж /7/).

Някои уточнения по съдържанието и изпълнението на стратегията от Лисабон бяха направени на сесията на Европейския съвет през март 2005 година. И ако сега по политически съображения не се ревизират целите от Лисабон, възможно е след няколко години, в името на реализма, ЕС да внесе някои корекции. Засега е трудно да се предвиди кога ще бъдат постигнати целите от Лисабон.

Едно е ясно. ЕС няма алтернатива, освен да приеме предизвикателството на САЩ, защото е поставена под въпрос съдбата на Европейския социален модел. А той се цени високо в Европа, както от народите, така и от всички значими политически формации. С този модел Европа като цяло превъзхожда САЩ по качество на живота на своите граждани, независимо от по-добрите им икономически и технологични показатели. Запазването и развитието на Европейския социален модел, обаче изисква бързо догонване и дори изпреварване на САЩ по икономически, научни и технологични показатели.

ЕС има потенциал да постигне такава стратегическа цел. Това няма да е лесно, като се има предвид технологичния аванс на САЩ пред Европа, но е възможно. Някои от малките европейски страни вече приближават САЩ по производителност и конкурентноспособност. Остава същото да направят и големите страни, най-вече Германия, считана за икономически локомотив на общността.

България е твърде малка, за да влияе върху хода на това състезание между световни икономически гиганти. Ние ще бъдем само консуматор на последствията от него и трябва да приспособяваме стратегията си за развитие - обща и по конкурентноспособността.

От горното произтича важен извод за България - задачата ни по догонването се усложнява. Повишаването на конкурентноспособността в ЕС през следващите десетилетия трябва да е, и най-вероятно ще бъде по-бързо, за да достигне и изпревари американската. Със скромния си икономически и технологичен потенциал България трябва да догонва мощната икономика на ЕС, поставила си не само догонващи, но и изпреварващи ориентири. Това е трудно да си го представим и още по-трудно – да го постигнем.

Ако ЕС ускори темповете си на развитие, България трябва да ускори още повече своите, за да го догонва в рамките на определен времеви хоризонт, примерно към средата на настоящото столетие. Това изисква радикална промяна в политиката за бъдещото ни икономическо развитие. В противен случай догонването ще се отложи за по-далечни хоризонти с произтичащите негативни стратегически последствия. Българското общество и политическите среди все още не си дават сметка за това гигантско стратегическо предизвикателство!

В препоръчания сценарий “Е” на Стратегията за догонващо икономическо развитие на България до 2020 година (виж /2/-81-85) застъпвахме тезата, че средногодишният растеж на БВП на човек от населението за 2001-2020 г. трябва да бъде 5,0-5,5%, (при 6-8% за първото десетилетие), 4,5% за 2021-2030 г., 3,5% за 2031-2040 г. и 3,0% за 2041-2050 година. При такива темпове към 2050-2060 г. България би могла да постигне относително догонване, на тогавашното равнище на ЕС по БВП на човек от населението. Този сценарий беше изработен преди повече от две години.

Съдържание

4.2. Нови стратегии за догонване от Европейския съюз и България

Междувременно се очертават две нови неособено благоприятни ситуации в икономическото развитие на България и на ЕС:

Първо. Вместо препоръчания в нашата стратегия за България средногодишен прираст на БВП през първото десетилетие 6-8%, фактическият ще бъде около 5% за първата половина на десетилетието. И то с посредствено качество. Растежът се дължи предимно на внос (при голям дефицит в търговския баланс и текущата сметка), а не на по-голямо и конкурентоспособно вътрешно производство и ефективен износ в резултат на структурна и технологична модернизация.

Но картината е дори още по-неблагоприятна. Действителният внос и истинското отрицателно търговско салдо е по-голямо от официално отчитаното, поради масови нарушения на правилата за внос и неговото деклариране. Наши приблизителни оценки и доверителни анкети установяват, че през последните години се декларира не повече от 70-75% от действителния внос в България. Възможно е тази оценка да е дори оптимистична. В резултат на това, а и на други причини, действителният БВП, а може би и неговият растеж е по-малък от официално обявявания. В обратна посока действа голямата сенчеста икономика. Да не говорим за разпределението на новопроизведените блага!

В резултат на всичко това уж има прилично висок растеж, но той не се проявява в реалните разполагаеми доходи на преобладаващото мнозинство от хората. Благата се разпределят в полза на ограничена прослойка от населението. Това изостря допълнително социалната поляризация. В такива условия не е възможен догонващ конкурентноспособен растеж.

При сегашната икономическа политика трудно може да се разчита на повече от 5,0% средногодишен прираст на БВП през втората половина на десетилетието. И то при същата ниска база и ниско качество. Нашата задача за ускорен догонващ растеж ще се усложнява допълнително поради изоставането ни по показателя за конкурентноспособен растеж, за който стана дума в т. 2.2.1. По този показател, който е измерител на потенциала за растеж в средно- и дългосрочна перспектива, сме между последните в ЕС и страните кандидати.

Потенциалът за догонващ растеж ще остане скромен ако продължава сегашната икономическа политика. Промяна на политиката в насоките, предложени в стратегията (виж /2/-148-340), ще доведе до повишение на потенциала за догонващ растеж.

Това означава, че в най-добрия случай можем да очакваме средногодишен темп на прираста на БВП за текущото десетилетие около 5,0%. С такъв растеж България не може да постигне ефикасно догонване. Ние вече изоставаме от необходимата догонваща динамика през първото десетилетие. А сега е по-лесно да се постигат високи темпове, между другото и поради ниската изходна база. Изоставането през първата половина на десетилетието трябва да се компенсира с по-високи темпове през втората му половина и най-вече през второто и третото десетилетие (2011-2030 г.).

Второ. Както вече посочихме, ЕС си постави през март 2000 г. амбициозна стратегическа задача. Сега е ясно, че тази задача не се изпълнява. ЕС дори изостава от САЩ по най-важни икономически и други показатели през последните десетина години. В стратегията от Лисабон се предвиждаше средногодишен растеж на БВП около 3,0%. Очакваният средногодишен растеж в ЕС-15 за 2001-2004 г. е 1,45%, при 2,55% в САЩ. В таблица 15 е дадена характеристика на растежа, производителността и заетостта в ЕС и САЩ за последните десетина години:

Таблица 15.

Растеж, производителност и заетост средногодишно в %

Показатели

1993-1995

1996-2002

1993-2002

1.       Растеж на БВП:

-          ЕС

-          САЩ

1,62

3,15

2,27

3,28

2,07

3,24

2.       Растеж на производителността на труда:

-          ЕС

-          САЩ

2,03

0,75

1,12

1,90

1,39

1,56

3.       Растеж на заетостта:

-          ЕС

-          САЩ

-0,38

2,05

1,20

1,29

0,73

1,52

Източник: Carl Aiginger, Coping the US or Developing a New European Model – Policy Strategies of Successful European Countries in the Nineties, Geneva, 23 February 2004, p. 5.

Това ще наложи промяна в политиката на ЕС за компенсиране на изоставането и за още по-бързо развитие през следващите десетилетия с оглед на догонването и изпреварването. През втората половина на настоящото десетилетие ЕС трябва да постигне 2,5% средногодишен растеж (при заложен 2,0% в нашата стратегия), а през второто и третото десетилетие 2,75-3,00% (при заложен от нас 2,5%). Догонването и изпреварването, обаче ще бъде допълнително затруднено от изострянето на демографските проблеми в повечето страни членки на общността.

От горното следва, че препоръчаните от нас преди две години темпове за икономическо развитие на България за 2001-2020-2030 г. при новата ситуация няма да бъдат достатъчни за частично преодоляване на изостаналостта от ЕС по най-важните икономически, социални и други показатели. България се нуждае от по-бързо нарастване на БВП, производителността на труда и конкурентноспособността за постигане на стратегическата цел – относително догонване на ЕС към средата на настоящото столетие. Налага се актуализация на стратегията за догонващ растеж. Това е отразено в таблица 16.

Необходими са още по-големи усилия от наша страна за догонване на ЕС - тази все по-бързо движеща се цел. За да стане това прирастът на БВП и повишението на конкурентноспособността на България през следващите две десетилетия трябва да изпреварват 2,5 – 3,0 пъти очакваните по-високи темпове на ЕС. Ако се движим с темповете на сценарий “Е” от стратегията, а ЕС премине на по-високи от допусканите там темпове, хоризонтът на догонването се отдалечава.

Предизвикателната външна среда ще има катализиращо въздействие върху догонващото развитие на България. Американските конкурентни предизвикателства ще принудят ЕС да “превключи” на по-висока скорост. Тя, на свой ред, ще изисква същото от България. В противен случай ще изоставаме още повече. Този “натиск” над България за ускорено развитие ще бъде полезен в дългосрочен хоризонт и ще съответства на стратегическите ни интереси. При такъв външен “натиск” България ще се мобилизира повече, отколкото би сторила без него.

Повишаването на икономическата и социалната еднородност е обективен закон в развитието на всяка интеграционна общност. Съвременната интеграционна общност не търпи чуждо тяло в своя организъм. По силата на тази логика, като бъдещ член на ЕС България няма разумна алтернатива, освен да бърза повече за преодоляване на изоставането си от ЕС по най-важните икономически, социални и други показатели.

Това е гигантска задача. Нейното изпълнение е възможно само при високо качество на догонващия конкурентноспособен растеж. Такова качество може да се постигне чрез цялостна структурна, технологична, финансова и институционална модернизация на икономиката; здравеопазването, образованието и науката; съчетаване на ефективността със социалната справедливост; ограничаване на социалната поляризация; опазване и подобряване на околната среда и драстични мерки срещу престъпността и корупцията, т.е. политика, твърде различна от сегашната.

Сегашната политика разчита главно на финансовата стабилност. Това е необходимо, но не е достатъчно за догонващ конкурентноспособен растеж. Последните осем години го потвърдиха.

Съдържание

5. Цели на догонващото развитие на България по конкурентноспособност

От казаното до тук може да се направи извода, че България трябва да си постави стратегическа цел за относително догонване на ЕС по конкурентноспособност. Както вече посочихме, под “относително догонване” разбираме достигане на 75-80% от бъдещото средно ниво на конкурентноспособността в ЕС. Макар и амбициозна, при мобилизация на националната енергия и благоприятна вътрешна и външна среда, такава цел е достижима към средата на настоящото столетие. Тя е на границата между възможното и невъзможното.

Стратегическото целеполагане е компромис между необходимост и възможност. Относителното сближаване с ЕС по конкурентноспособност е необходимо за утрешния ден на България. Някой може да постави такава цел, примерно за 2010 година. То, обаче ще бъде авантюра, защото не е реалистично. Намесват се вътрешни и външни условия; недостиг на материални, финансови, човешки, технологични, управленски, институционални и други ресурси; степента на тяхното използване.

При идеални вътрешни и външни условия може да се очаква средногодишен темп на прираста на БВП примерно 10% за 25 години. Това би означавало около 10 пъти по-голям брутен продукт и би превърнало България в една от цветущите европейски държави към 2030 година. Такъв темп за продължителен период, обаче не е възможен. И обратното, при нисък темп на прираста, примерно 4% средногодишно брутният продукт би нарастнал около 2,7 пъти за същия период, което в съвременните условия на динамично развитие на европейските държави (3,0-3,5-4,0)% е равнозначно на относителна стагнация.

В този контекст как биха изглеждали показателите за конкурентноспособността на българската икономика през следващите 20-25 години и към средата на столетието? Това е показано на таблица 16.

Таблица 16.

Цели на догонващото развитие на България

по конкурентноспособност

Показатели

2003

2010

2020

2030

2050-2060

1. БВП на човек от населението - % от ЕС-15

27,2

41

55

67

75-80

2.. Конкурентноспособен растеж-място

59

45-50

40-45

35-40

30-35

3. Микроикономическа конкурентноспособност - място

75

55-60

45-50

35-40

30-35

4. Развитие на ИКТ - място

67

50-55

40-45

35-40

30-35

5. Производителност на труда - % от ЕС-15

30,2

42

55-60

65-70

75-80

6. Износ на човек от населението-евро

842

1700

3-4000

5-6000

10-12000

7. Конкурентноспособност на износа - експортна цена/средна за ЕС-15 -%

37

45

50-55

60-65

..

8. Техническо равнище на продуктовите структури в промишлеността – БДС - %:

- нискотехнологични (трудоемки)

- нискотехнологични (ресурсоемки)

- среднотехнологични

- високотехнологични

100

30-35

45-50

10-15

2-3

100

25-30

35-40

20-25

8-10

100

15-20

15-20

40-45

20-25

100

10-15

10-15

45-50

25-30

..

..

..

..

..

Пояснения: Данните за 2003 г. са фактически и са взети от различни публикации, посочени в т. 1.1. За останалите години са по преценка на автора. Данните от редове 6,7,8 за 2003 г. също са изчислени от автора. Данните по ред 7 са за среднотехнологични и ниската категория на високотехнологични продукти. Те показват отношението между средната експортна цена на България за ЕС по групи стоки и средната импортна цена на ЕС за съответната група стоки от всички страни. Данните по ред 8 са за 2000, а не за 2003 г. Данните за БВП и производителността на труда са по паритетни стандарти. БВП и износът на човек от населението са изчислени при сегашния брой на населението в България, за да се елиминира влиянието на демографския фактор.

Посочените тук цели за следващите 20-30 и повече години са груби ориентири. Никой не може да предвиди сега кое място ще заема България в класацията на Световния икономически форум по макроикономическа или микроикономическа конкурентноспособност, каква ще бъде производителността на труда, износът и експортните цени след две-три десетилетия. Тези ориентири не са прогнози за бъдещото развитие на българската икономика. Те са междинни или крайни цели към които България би трябвало да се стреми, за да постигне относително изравняване по конкурентноспособност с ЕС към средата на столетието.

Икономическите “опори” при това целеполагане са две: първо, евентуално национално съгласие България да се стреми да постигне относително изравняване по най-важните показатели на развитието до средата на столетието – примерно 2050-2060 година. Едва ли ще има съществени различия в обществото по необходимостта от обявяване на такава мобилизираща национална цел! Второ, стартова позиция в 2003 г. и динамика на средногодишно развитие от стартовата позиция до края на периода за постигане на целта. Това е вече въпрос на експертна оценка. В случая става дума не за икономическо прогнозиране, а за стратегическо целеполагане.

Междинните целеви показатели са установени на базата на очаквано равномерно развитие на страните от началото до края на периода. Всеки анализатор знае, че това не е възможно за полувековен период. Никой, обаче не може да предскаже през кое десетилетие ще има смущения или особено успешно развитие и още по-малко – техните мащаби и продължителност. Затова допускаме равномерно подобряване във всички страни, а за България – изпреварващо равномерно подобрение с оглед на догонващата стратегия.

Междинните оценки са направени само за да подскажат къде приблизително би трябвало да се намира България в класацията на Световния икономически форум през следващите десетилетия при същия брой на обхванатите страни, ако повишава своята конкурентноспособност по-бързо от тях, така че да постигне набелязаната цел – относително изравняване с ЕС по конкурентноспособност.

Целите за междинните години са полезни контролни ориентири. Ако, например не се постигат междинните цели към 2010 или 2020 г. още тогава ще е ясно, че няма да се постигнат целите за средата на столетието. Такова изоставане може да послужи като предварителен сигнал за по-големи усилия и по-ефикасна икономическа политика, докато не е станало късно.

Може да се предполага, че при максимална мобилизация на националната енергия към 2050-2060 г. бихме достигнали 28-32 място между страните членки на ЕС, ако общността се разшири до 36-38 страни членки. [20] И ако не настъпят драматични шокове в Европа през следващите десетилетия. Това, обаче не подлежи на предвиждане.

Същото важи и за продуктовите структури. Никой не би могъл да предскаже сега точно какви ще са те през следващите десетилетия. Заложените в таблицата структури само показват с каква интензивност трябва да се подобряват през междинните периоди, за да се постигне целта към средата на столетието.

Както вече посочихме, науката не е конструирала един единствен всеобхватен показател за конкурентноспособността. Тя е сложна категория с множество количествени и качествени, икономически и неикономически измерения. Това ни кара да използваме система от показатели, които описват отделни нейни аспекти. В таблица 16 използваме осем показателя [21] за описване на догонващото развитие на България по конкурентноспособност:

БВП на човек от населението (ред 1) дава най-обща характеристика на националната производителност и конкурентоспособност. Няма държава с висок БВП на човек от населението, без висока производителност и конкурентноспособност на своята икономика. Единственото отклонение са няколко страни от ОПЕК с монокултурни икономики. Залагаме ускорен догонващ растеж на брутния продукт, който ще позволи към 2020 г. да се достигне около 55%, а към 2050-2060 г. 75-80% от нивото в ЕС-15 по този показател. Това е много амбициозна, но реализуема национална цел. Нейното постигане ще има изключително стратегическо значение за България.

Потенциал за конкурентноспособен растеж (ред 2). Залагаме силно изпреварващо подобрение на този показател в сравнение със страните, които сега са пред нас в общата класация, за да се постигне бързо придвижване на България напред. Но дори и до тогава не очакваме сериозни промени в нашето място в сравнение с другите сегашни членки на ЕС. Приемаме, че и останалите по-слабо развити сегашни членки или кандидати за общността също ще приемат догонващи стратегии по конкурентноспособност и ще ги реализират успешно.

Потенциал за микроикономическа конкурентноспособност (ред з). България е тревожно изостанала по този показател. Залагаме още по-ускорено изпреварващо подобрение, за да се постигне сближаване и дори изравняване с класирането по потенциала за конкурентноспособен растеж. Това е необходимо за чувствително повишаване на оперативната конкурентноспособност на фирмите.

Развитие на информационно-комуникационните технологии (ред 4). Без форсирано развитие на ИКТ не е възможно повишение на конкурентноспособността. Равнището на развитие на ИКТ е синоним за равнище на конкурентноспособност. Тук също предвиждаме силно изпреварващо подобрение, за да се постигне еднакво класиране с горните показатели за конкурентноспособност. Такова изравняване ще създаде условия за още по-бързо повишаване на макро- и микроикономическата конкурентноспособност.

Производителност на труда (ред 5). По своята икономическа природа този показател е сходен с БВП на човек от населението. Числителите на двата показателя най-често са еднакви [22]. Знаменателите са различни. Разликата зависи от много причини, между които възрастовата структура на населението, процентите на икономическа активност и заетост, относителният дял на учащите се и т.н. Предвиждаме сходни темпове на догонващо подобрение на производителността на труда с БВП на човек от населението. С оглед на негативното влияние на демографската криза залагаме леко изпреварващо повишение на производителността на труда.

Износ на човек от населението (ред 6). От таблица 10 личи критичното изоставане на България от ЦЕ страни по този показател. Дори при много високи темпове на прираста на износа, превишаващи значително темповете на растежа, България може да достигне сегашното ниво на Словения и Чехия по този показател не по-рано от 20-25 години.

Конкурентноспособност на износа (ред 7). Както посочихме по-горе, този показател е изчислен като осреднен за експортните цени на България за ЕС по групи средно- и високотехнологични стоки в сравнение със средните вносни цени на общността за същите групи стоки от всички страни. Цената е мярка за признанието на взискателния европейски пазар за качеството (конкурентноспособността) на стоките. Въздържаме се да залагаме цели след 2030 г. поради големите условности на оценките и трудната (дори невъзможна) предвидимост на пазарите след две, три и повече десетилетия. Дори за 2020-2030 г. на оценките следва да се гледа като най-груби приближения, които заслужават внимание само като предпазливи ориентири към крайната цел.

Продуктова структура на производството (ред 8). По този показател България може да се приближи към сегашното ниво на дела на тези стоки в производството и износа на южните страни членки на ЕС-15, на Чехия, Словения и Унгария не по-рано от 20 години. И то при форсирана структурна и технологична модернизация. Достатъчен е още един поглед в таблици 9 и 15, за да се разбере тежката ни стартова позиция.

Под “приближаване към сегашното ниво на тези стоки” в Испания, Португалия, Чехия, Словения, Унгария и други по-напреднали страни имаме предвид техническото равнище, а не вида на стоките. Съотношението по видове и групи стоки (машини и апарати, транспортни средства, информационно-комуникационна техника и програми, качествени химически и фармацевтични продукти, екологично чисти продукти, млечни и месни продукти, билкови продукти, спиртни напитки, текстил, обувки и други) сигурно ще бъде различно.

България ще догонва развитите страни не като повтаря буквално техните производствени и експортни структури, а като повишава техническото равнище на своите стоки. Съставът на тези стоки ще бъде различен, в зависимост от нашите сравнителни икономически предимства. В някои случаи ще са подобрения чрез имитация на чужд опит, в традиционни наши стоки (млечни и месни продукти, алкохолни и безалкохолни напитки, билкови продукти, текстил, обувки, кожарски и кожухарски изделия, лекарствени и фармацевтични продукти, машини и съоръжения и т.н.). В други – новаторски продукти и технологии на световно равнище в тесни “български ниши”, постигани най-често в сътрудничество с водещи чуждестранни корпорации, а в някои случаи и самостоятелно [23].

Съдържание

6. Ресурсна осигуреност на стратегията за догонващ конкурентноспособен растеж

Повишаването на конкурентноспособността изисква огромни ресурси – физически и човешки, материални и нематериални. В нематериалните включваме подходяща макро- и микроикономическа политика; образователна, научна, иновационна, социална, финансова, институционална и екологична политика; сътрудничество между социалните партньори; социалния капитал и т.н. На тях се спираме подробно в Стратегията за догонващо икономическо развитие на България до 2020 година (виж /2/-148-340).

В следващите редове засягаме главно някои количествени аспекти на инвестиционната осигуреност на догонващия конкурентноспособен растеж в България през следващите 25 години. Те са показани в таблица 17. В далеч по-малка степен засягаме “осигуреността” с подходяща икономическа политика. На тази основа правим някои социално-икономически обобщения.

Таблица 17.

Необходими инвестиции за конкурентноспособен растеж в България

Периоди

Прираст на БВП в съпост. цени средно-год. - %

БВП в съпост. цени средно-год.-млрд. лв.

Норма на инвести-ране средногод. - % от БВП

Прираст на инвес-тициите в съпост. цени средногод.-%

Инвести-ции в съпост. цени средногод.- млрд. лв.

Коефици-ент на прира-стна капитало-емкост

2001-2005

4,8

33,8

21,7

9,0

7,3

4,5

2006-2010

7,8

45,1

26,0

10,1

11,8

3,3

2011-2015

7,6

64,4

29,8

10,2

19,2

3,9

2016-2020

6,4

87,8

30,0

6,5

26,3

4,7

2021-2025

5,4

114,7

29,2

4,9

33,4

5,4

2026-2030

4,4

143,5

26,4

2,5

37,8

6,0

2001-2010

5,6

39,4

23,9

10,2

9,6

4,3

2011-2020

7,0

76,1

30,0

9,1

22,8

4,3

2021-2030

4,9

129,1

27,8

4,5

35,6

5,7

2001-2020

6,3

57,8

28,0

-

16,2

-

2001-2025

6,2

69,2

28,4

-

19,6

-

2001-2030

5,9

81,5

27,8

-

22,7

-

Пояснения: Данните за 2001-2003 г. са фактически, за 2004 г. – очаквани, а останалите – по оценки на автора. Съпоставимите цени за БВП и инвестициите са от 2003 година. Оценките за следващите години (темпове на прираста на БВП, норми на инвестиране, средногодишна инфлация) са направени с оглед постигане на висок конкурентноспособен растеж и постепенно сближаване с ЕС по най-важните икономически и други показатели.

Това не са прогнози, а целеполагане за необходимия растеж, инвестиции и прирастна капиталоемкост. Нормата на инвестиране е изчислена като отношение между инвестициите и БВП по цени от съответната година. За петилетия и десетилетия са изчислени като средни аритметични. Таблицата включва всички инвестиции - за материалното и нематериалното производство, опазване на околната среда, отбрана и сигурност, държавна администрация и др. БВП и инвестициите в съпоставими цени от 2003 г. са изчислени с помощта на дефлатор, установен на основата на фактическа инфлация от 2001 до 2004 г. и по оценка на автора за инфлацията от 2005 до 2030 година. Коефициентът на прирастна капиталоемкост е изчислен като отношение между средногодишните норми на инвестиране по петилетия и десетилетия и средногодишния прираст на БВП за съответните периоди.

Изводите

1. Преодоляването на изостаналостта на България от ЕС по БВП на човек от населението и по другите важни показатели изисква силно изпреварващи темпове на прираста на БВП, на производителността и на конкурентноспособността през следващите десетилетия. Нашите средногодишни темпове от 2005 до 2030 г. трябва да бъдат 2,5-3,0 пъти по-високи от очакваните (и необходимите) в ЕС-15 - около 2,5-3,0% средногодишно, а не 2,0-2,5%, както приемахме в стратегията преди две години. Изминалите 4 години показват, че нашите темпове през първото десетилетие няма да достигнат препоръчаното в стратегията равнище от 6-8% средногодишно. Най-високи темпове препоръчваме сега за периода 2006 - 2020 година. След това те неизбежно ще затихват.

2. При равни други условия, за високи темпове на растеж са необходими високи норми на инвестиране. Техният максимум се очаква да бъде през 2010-2025 година (около 28-30%) [24], след което ще намаляват постепенно. При развитие на икономиката, основана на знанието, корелираността между растеж и норма на инвестиране в средноразвити страни като България, намалява, но остава висока. За България, която е все още много далече от икономиката на знанието, новата (по-слаба) корелационна зависимост няма да е очевидна до към 2020-2025 г., защото през този период трябва да се извърши мащабната структурна и технологична модернизация на изостаналата ни икономика, а и не само икономиката [25]. Ще нараства значението на човешкия капитал и на общата факторна производителност (неидентифицираните фактори по производствената функция), за сметка на приноса на традиционния физически капитал.

3. Нормите на инвестиране растат и достигат максимум през 2012-2023 г., след което бавно намаляват. Прирастът на БВП расте и достига максимум през 2006-2017 г. и след това постепенно намалява. Коефициентите на прирастна капиталоемкост достигат максимума си през 2026-2030 г. Техните величини са доста високи, но това е типично за началните десетилетия на всички слабо- и средно-развити страни, поели по пътя на ускореното догонващо развитие. България не може да промени тази траектория.

4. Нарастващата маса на инвестициите в съпоставими цени е показателна за бързо повишение на инвестиционната активност. Средногодишният обем на инвестициите през 2011-2015 г. се очаква да е 2,6 пъти по-голям от средногодишния им размер през 2001-2005 година. През 2026-2030 г. превишението се очаква да е над 5 пъти. Предстои огромна работа по създаване на проучвателно-проектантски и строително-монтажен потенциал за усвояване на големите инвестиционни потоци. Дори когато основната част от работните проекти се изготвят от доставчиците в чужбина, значителна допълнителна работа ще се извършва и у нас.

Нужно е модернизиране на инвестиционния сектор с оглед да не се допуска голямо незавършено строителство, удължаване срока на строителството и усвояването на новите мощности, влошаване качеството на строително-монтажните работи. Без модернизиране на инвестиционния сектор, при рязко увеличение на мащабите на строителството, посочените негативни последствия са неизбежни. Предизвикателствата в тази област са толкова големи, че е трудно да се предвидят и опишат. Още по-трудно ще й бъде на България да се справи с тях.

5. Данните от таблицата и особено в последните две колони показват какви усилия са необходими за повишаване конкурентноспособността на българската икономика:

- Първо, - количественият аспект на инвестиционното усилие. Общата маса на инвестициите в съпоставими цени от 2003 г. за следващите 30 години е около 680 млрд. лева (340 млрд. евро). Очакваме инвестициите през първото десетилетие да достигнат около 100 млрд. лв., през второто – над 200 млрд. лв. и през третото – около 350 млрд. лева. Фактическият средногодишен размер на инвестициите у нас през 2001-2003 г. беше 6,99 млрд. лева. Средногодишният им размер през 2001-2005 г. се очаква да е около 7,3 млрд. лв., а през 2026-2030 г. около 38 млрд. лева. Само добре организирана икономика в малка страна като България може да усвои рационално такъв инвестиционен ресурс.

- Второ,качественият аспект на инвестиционното усилие. Поставя се задача за чувствително повишение на ефективността, а чрез нея – на конкурентноспособността. От таблицата личи, че ефективността по линия на физическия капитал не нараства. Няма обрат към намаление на коефициентите на прирастна капиталоемкост (ICORs).

Това може да се провери чрез контролно изчисляване на друг показател - прираст на БВП на един лев инвестиции [26]. Изчисленият по този начин коефициент също не дава основание за оптимизъм. Въпреки заложените високи темпове на прираст на БВП, коефициентите не са благоприятни. През 2006-2010 г. се очаква 1 лев инвестиции да осигурят 0,96 лв. прираст на БВП; през 2011-2015 г. – 1,30 лв.; през 2016-2020 г. – 0,89 лв.; през 2021-2025 г. – 1,16 лв. и през 2026-2030 г. – 0,76 лв. В наклона на изгладената крива на колебанията по петилетия прозира някакво подобрение, но то все още не е убедително [27].

Ако заложеният прираст на БВП бъде постигнат с по-малко инвестиции, примерно 550-600 млрд. лв., вместо предвидените 680 млрд. лв. и ако намалението на инвестициите е главно през третото десетилетие, ефективността им ще се подобри, но едва ли ще изиграе решаваща роля за преодоляване на изоставането ни по конкурентноспособност.

6. Остава да се очаква много по-голям принос от съвременния човешки капитал и невградения в инвестициите научно-технически прогрес. Това, обаче предполага много големи усилия в образователната система още от сега, каквито липсват [28]. То също предполага много голям внос на най-съвременни инвестиционни стоки от развитите страни, съчетан със създаване на мощен иновационен потенциал у нас, за успешно усвояване и разпространение на вносните новости и създаване на български новости в съответни ниши на високо равнище. Засега и това липсва в официалната държавна политика [29].

Такава ориентация към интензивна стратегия за повишаване на конкурентноспособността е позната в развитите страни и в много от тях е била успешна. Далеч по-рядко това се е случвало в страни, започващи от ниска база, като България. Интензивно развитие е възможно ако съществува солидна материална, кадрова, научно-техническа, финансова и институционална основа. Такова развитие не е възможно от ниска база, какъвто е нашият случай [30]. Тя трябва първо да бъде създадена. За целта е необходимо време и много инвестиции.

Така ще се подготвят материалните условия за икономическо развитие, основано на научното знание. Главните резултати ще се проявят във висока конкурентноспособност. В съответствие с “Парадокса на Солоу” това ще се почувства след няколко десетилетия. Важното е да се осъзнае още сега и да се пристъпи към действия. Колкото повече се отлагат подготвителните действия, толкова повече ще закъснеят резултатите.

България няма право на грешка при изпълнението на тази фундаментална задача. Тя трябва да я приеме и изпълни бързо и безусловно ако наистина се стреми да догонва ЕС по конкурентноспособност. Това е критерият за сериозността на нашите намерения.

7. България няма алтернатива. Както вече споменахме в друг контекст, ЕС, няма да търпи чуждо тяло в своите социално-икономически недра. Взискателният вътрешен пазар на общността няма да се съобразява с повече “преходни периоди” от договорените. Започне ли да го прави – значи да се саморазруши. На този пазар господстват класическите правила на съвременната лоялна конкуренция. Тя ще изхвърля от пазара всички неконкурентноспособни участници, попаднали там случайно.

Именно затова конкуренцията е живецът на социално-икономическия прогрес. Единният вътрешен пазар на ЕС не прави изключения никому. Той няма да се интересува от куртоазните текстове в годишните доклади на Европейската комисия за наличието на нормално функционираща и конкурентноспособна пазарна икономика в България, а ще ни оценява по качеството и цените на нашите стоки.

8. Желателно е да имаме някаква представа и за структурата на инвестициите по източници. Ако се подходи традиционно може да се предполага, че около 70% от инвестициите ще са от вътрешно натрупване, а останалите от външни източници. При новата обстановка на все по-активни интеграционни процеси в ЕС и в условията на глобализация това едва ли ще се случи. Ще има мощни капиталови потоци от развитите страни и региони към страни и региони, предлагащи най-благоприятни икономически, кадрови, инфраструктурни, пазарни, социални, политически и други условия за високодоходно инвестиране.

Границата между вътрешно и външно натрупване като източник на инвестиции в дадена страна ще става все по-условна. А икономическият й смисъл ще намалява до изчезване. Сигурно е едно – капиталовите потоци от развитите към по-слабо развитите страни и региони ще са все по-мощни. Това ще съдейства за по-бързо икономическо сближаване между тях и ще тушира обратните потоци на работна сила. Външните ресурси ще постъпват от фондовете на ЕС, от преки чуждестранни инвестиции, от международните капиталови пазари.

С повишаването на зрелостта на българската икономика ще нараства потенциалът за вътрешно натрупване като източник за вътрешни инвестиции. През следващите десетилетия ще расте и потокът на вътрешно българско натрупване към инвестиции в други страни от ЕС и извън него.

9.Производството на сложни крайни продукти ще става с участието на все повече тясно специализирани и производствено кооперирани големи, средни и малки компании, разположени в различни страни на ЕС и дори в различни континенти. Големите корпорации, производители на сложни продукти ще “обрастват” със специализирани, високоефективни и модерни малки и средни предприятия. Те ще са съвсем различни от сегашните малки и средни предприятия - занаятчийски работилници от гаражен тип у нас.

Желателно е да се ускори създаването на модерни малки и средни предприятия в България, с тесни производствени връзки с малки, средни и големи чуждестранни компании, в рамките на международни стратегически съюзи [31]. Бързо ще нараства вътрешноотрасловото и дори вътрешнопродуктовото (подетаилното) производствено коопериране и международен стокообмен на тази основа. В резултат на това конкурентноспособността на тяхната продукция ще се повишава още повече.

10. Този тип специализация и производствено коопериране между компании от различни страни на ЕС и дори извън него през следващите години и десетилетия ще влияе все по-силно върху структурата и салдата на търговския баланс и текущата сметка на националните държави. В тази обстановка, обаче ще става все по-условно да се говори за дефицити или излишеци в тези баланси на държавно равнище и да се правят традиционните важни изводи, на които сме свидетели сега. Икономическият смисъл на подобни анализи ще избледнява и след 15-20 години може да стане излишен. Все едно сега да правим анализ на търговския и платежен баланс по области в България.

Ще нараства значението и икономическият смисъл на резултатите по търговския и платежния баланс на ЕС като цяло. Тези баланси все повече ще се регионализират – на равнището на ЕС. Това вече се прави за Еврозоната. През следващите години и десетилетия значението им ще нараства.

Регулирането на стопанската дейност ще се осъществява от институциите на ЕС (Брюксел), а през по-далечните десетилетия и от глобални институции от нов тип. Регулативните функции на националните правителства бързо ще намаляват. Голяма част от тях ще се предават на институциите на ЕС и на глобални институции, а други ще изчезват в резултат на регионалната и глобалната дерегулация на стопанската дейност. Глобализирането на дерегулацията и на конкуренцията ще създава още по-голям простор и ще оказва допълнителен натиск за повишаване на конкурентноспособността. Това ще поставя на още по-сурови изпитания българските фирми на местния и на международните пазари. И което е най-важно и необходимо на България – ще ги принуждава да повишават своята конкурентноспособност.

Съдържание

 

7.Най-важни заключения и препоръки

В горния анализ има множество изводи и предложения на вниманието на държавните и други институции. Те могат да се обобщят в следните най-важни заключения и препоръки:

1. България е тревожно изостанала по конкурентноспособност и по информационни технологии и не може да се справи с предизвикателствата на единния вътрешен пазар на ЕС през следващите 10-15 години. Това е повече от очевидно. Изоставаме не само от членовете на ЕС и другите кандидати за присъединяване, но и от много слаборазвити страни. Изоставането ни по конкурентноспособност се подсилва от също така голямото ни изоставане в информационно-комуникационните технологии. А който изостава в информационните технологии изостава във всичко. Изоставането ни по конкурентноспособност се потвърждава по всички използвани показатели и може да се счита за безспорно доказано;

2. Изоставането по конкурентноспособност е най-трудно преодолимото от всички предизвикателства пред които България е изправена като бъдещ член на Европейския съюз. Далеч по-трудно, отколкото проблемите в правосъдието, администрацията, охраната на границите и други сходни области. Преодоляването на това изоставане ще изисква стотици милиарди левове и не години, а десетилетия

За преодоляване на това изоставане препоръчваме незабавни действия от:

-          Министерството на икономиката: да изготви дългосрочна стратегия за ускорено повишаване на конкурентноспособността в икономиката. Тя да бъде конкретизирана в ресурсно осигурени оперативни програми с 5-10 годишен хоризонт. В програмите да се предвидят мерки на държавата за подпомагане на бизнеса с инструментите на икономическата политика. За целта, наред с държавни ресурси, да се използват трансфери от фондовете на ЕС;

-          Министерството на труда и социалната политика: в съответствие със стратегията на Министерството на икономиката, да изготви дългосрочна стратегия за предварително установяване и възможно смекчаване на социалните последствия от повишаването на конкурентноспособността – големи съкращения на персонал поради преструктуриране и технологична модернизация, потребност от преквалификация на стотици хиляди работници, повишаване на вътрешната мобилност и т.н. Тази стратегия да бъде конкретизирана в ресурсно осигурени програми с 5-10 годишен хоризонт. В програмите да се предвидят мерки на държавата за подпомагане на засегнатите от преструктурирането – с инструментите на социалната политика. За целта да се използват бюджетни ресурси и средства от социалните фондове на ЕС;

-          Организациите на бизнеса: да установят най-сериозните проблеми на своите членове по конкурентноспособността; да им помагат в тяхното решаване в рамките на своите компетенции и с избрани от тях средства; да настояват пред държавните институции за по-ефикасна помощ на фирмите с инструментите на икономическата и институционалната политика за повишаване на конкурентноспособността;

-          Синдикатите: заедно с Министерството на труда и социалната политика да установят най-сериозните социални последствия от действията по повишаване на конкурентноспособността през следващите години; да си сътрудничат с организациите на бизнеса като съчетават икономическите и социалните измерения на повишаването на конкурентноспособността; да настояват за ефикасна държавна помощ на работниците и специалистите, засегнати от преструктурирането и другите мерки за повишаване на конкурентноспособността;

-          Общините и другите регионални институции: да установят най-острите регионални аспекти на конкурентноспособността, особено в по-слабо развитите и застрашени от обезлюдяване райони; да участват, заедно с фирмите и синдикатите на съответната територия, в решаването на проблемите по повишаване на конкурентноспособността; заедно със съответните държавни институции, да участват в планирането и изпълнението на проектите по развитие на селските региони, финансирани с ресурси на ЕС.

3. Необходима е преоценка на текущата и средносрочната икономическа политика на България и изработване на дългосрочна политика, каквато сега няма. Главна цел на новата икономическа политика трябва да бъде социално-икономическата интеграция на България като равностоен член на Европейския съюз чрез по-висок растеж и бързо повишение на конкурентноспособността, а не финансова стабилност на всяка цена, разбирана в традиционния смисъл. Растежът, преструктурирането и стабилността трябва да се съчетават, а не да се противопоставят. Качеството на живота на хората трябва да е във фокуса на икономическата политика в условията на относителна финансова стабилност. Да се преустанови подмяната на целите със средствата на икономическата политика, прилагана през последните 15 години по внушение на МВФ;

4. Да се изработи дългосрочна стратегия за интеграция на България в Европейския съюз. Хоризонтът на тази стратегия е далеч след присъединяването, което е еднократен акт. Фундамент на стратегията трябва да бъде високата конкурентноспособност, съчетана със социална справедливост. Висока конкурентноспособност за сметка на качеството на живота на хората не може да бъде трайна. Тя противоречи и на Европейския социален модел, който също трябва да бъде вграден в дългосрочната стратегия на България;

5. Основните стълбове на стратегията за интеграция следва да бъдат:

Главни цели: повишаване доходите на хората; намиране на трудова заетост; всеобщ достъп до здравеопазване, образование и наука; социална справедливост; опазване на околната среда; лична и имуществена безопасност.

Главни средства: догонващ конкурентноспособен растеж; високи норми на натрупване и инвестиране; създаване на модерен човешки капитал; бързо развитие на най-новите научно-технически направления: информационно-комуникационни технологии, биотехнологии, нанотехнологии, технологии за нови материали, за нови източници на енергия, екологично чисти технологии; създаване на модерна инфраструктура; цялостна структурна и технологична модернизация на икономиката; развитие на финансовата система и запазване на финансовата стабилност; създаване на ефикасни институции; ограничаване на престъпността и корупцията.

6. Най-важна стратегическа цел на България да бъде: относителното социално-икономическо сближаване с Европейския съюз до към средата на настоящото столетие (2050-2060 г.). Под относително сближаване разбираме достигане на 75-80% от средната конкурентноспособност и другите най-важни икономически и социални показатели на бъдещия Европейски съюз. За постигането на тази стратегическа цел да се набележат и изпълняват ориентировъчни междинни цели към 2010, 2020 и 2030 година. Държавата да създава благоприятни условия за постигане на тези цели с инструментите на икономическата политика и в съответствие с принципите и правилата на ЕС.

7. Постигането на такива резултати ще бъде голямо стратегическо постижение за България. Тези резултати ще трасират посоката към по-добър живот на хората, защото пътят към благоденствието минава през високата конкурентноспособност. Тази възможност може да бъде реализирана, но може и да бъде пропусната. Като член на ЕС вероятността за успех на България в постигането на тези цели е по-голяма от вероятността за неуспех. Ако останем извън ЕС неуспехът е почти сигурен.

            8. И още нещо. Пътят към социалната справедливост също минава през конкурентноспособността. Не може да е конкурентноспособно общество, което не е справедливо, както не може да е справедливо общество, което не е конкурентноспособно. Справедливата бедност не е мечта за обществото днес. Новото столетие на България трябва да бъде на високата конкурентноспособност и справедливото благоденствие. Защото конкурентноспособност, справедливост и благоденствие ще вървят ръка за ръка през 21-то столетие.

Съдържание

 

8. Използвана литература

1.      Ангелов, Ив. с колектив, Икономиката на България и Европейският съюз – Предприсъединителен период. Икономически институт на БАН и Фондация “Фр. Еберт”, София, Март, 2001 г.

2.      Ангелов, Ив. с колектив, Икономиката на България и Европейският съюз – Стратегия за догонващо икономическо развитие до 2020 година. Икономически институт на БАН и Фондация “Фр. Еберт”, София, Ноември 2003 г.

3.      Ангелов, Ив., Ефективността на икономиката ни се влошава. в. ПАРИ, 27 юли 2004 г.

4.      Ангелов, Ив., Предизвикателствата на конкурентоспособността. в. ПАРИ, 16 декември 2004 г.

5.      България 2010: Икономическите предизвикателства. Доклад за Президента на Република България, Януари 2005 г.

6.      Българска стопанска камара, Задължения на предприятията от нефинансовия сектор на икономиката (към 31 декември 2003 г.), София, 4 февруари 2005 г.

7.      Aiginger, Carl, Coping the US or Developing a New European Model – Policy Strategies of Successful European Countries in the Nineties, Geneva, 23 February 2004  http://www.unece.org

8.      Havlik, P. et al., Competitiveness of CEE Industries: Evidence from Foreign Trade Specialisation and Quality Indicators. WIIW, July 2001, http://www.wiiw.ac.at

9.      Economic Commission for Europe, Economic Survey of Europe, 2004 № 2, Chapter 2. The Competitiveness of Nations: Economic Growth in the Region, pp. 51-66

10.  European Bank, Transition Report 2004, London, November 2004

11.  European Commission, The Competitiveness of European Industry, 1999 Report, http://europa.eu.int

12.  European Commission, The Lisbon European Council – An Agenda of Economic Growth and Social Renewal for Europe. Contribution of the European Commission, Brussels, 28 February 2000, http://europa.eu.int

13.  European Commission, European Competitiveness Report 2000. Commission Staff Working Paper, Brussels, 30 October 2000, http://europa.eu.int

14.  European Commssion, European Competitiveness Report 2001. Commission Staff Working Paper, Brussels, 22 November 2001, http://europa.eu.int

15.  European Commission, Competitiveness, Innovation and Enterprise Performance, 2001 edition, http://europa,eu.int

16.  European Commission, Productivity: The Key to Competitiveness of European Economies and Enterprises. Communication from the Commission to the Council and the European Parliament, Brussels, 21 May 2002, http://europa.eu.int

17.  European Commission, European Competitiveness Report 2002. Commission Staff Working Document (SEC(2002)528), http://europa.eu.int

18.  European Commission, European Economy, Key Structural Challenges in the Acceding Countries: The Integration of the Acceding Countries into the Community’s Economic Policy Co-ordination Process, Brussels, July 2003  http://europa.eu.int

19.  European Commission, European Competitiveness Report 2003. Commission Staff Working Document, Brussels, 12 November 2003, http://europa.eu.int

20.  European Commission, EU Productivity and Competitiveness: An Industry Perspective. Can Europe Resume the Catching-up Process? Mary O’Mahony and Bart van Ark (ed.), 2003, http://europa.eu.int

21.  European Commission, The Structural Challenges Facing the Candidate Countries ( Bulgaria , Romania , Turkey ), Brussels, 26 August 2004  http://europa.eu.int

22.  European Commission, Strategy Paper of the European Commission on Progress in the Enlargement Process, Brussels, 6 October 2004 http://europa.eu.int

23.  European Commission, European Competitiveness Report 2004. Commission Staff Working Document, Brussels, 8 November 2004, http://europa.eu.int

24.  European Commission, Facing the Challenge. The Lisbon Strategy for Growth and Employment. Report from the High Level Group chaired by Wim Kok, Brussels, November 2004 http://europa.eu.int

25.  European Union, Presidency Conclusions. Lisbon European Council, 23 and 24 March 2000, http://europa.eu.int

26.  OECD, Technology and the Economy: The Key Relationships (Paris, OECD, 1962)

27.  Stehrer, R. and M. Landesmann, Convergence Patterns at the Industrial Level: the Dynamics of Comparative Advantage, 2001 http://www.wiiw.ac.at

28.  World Economic Forum, Global Information Technology Report 2003-2004, www.weforum.org

29.  World Economic Forum, Global Competitiveness Report 2004, www.weforum.org

30.  World Economic Forum, Majority of European Countries Fail to Match the United States on Competitiveness, Struggling to Fulfil the EU’s Own Lisbon Criteria on Competitiveness, Geneva, 27 April 2004 www.weforum.org

Съдържание



[1] Тук (и във всички следващи позовавания на литературни източници) заграденото в малки скоби число, в случая /22/ означава номера на публикацията в списъка на използваната литература, приложен в края на доклада. Числото след тирето, в случая 3 – показва страницата в съответната публикация.

[2] Междувременно се появи и най-новият Годишен доклад на Световния икономически форум по информационните технологии 2004-2005. Според него България отстъпва от 67 на 73 място по общо развитие на информационните технологии. Влошават се и съставните показатели.

[3]  Изключение правят няколко страни от ОПЕК с монокултурни икономики – Кувейт, Саудитска Арабия, Оман, Катар, ОАЕ и др. Това важи до известна степен и за Люксембург, чийто БВП на човек от населението е много по-висок от този в останалите страни членки на ЕС. Не защото неговата икономика е най-конкурентноспособна, а понеже в създаването му участват хиляди граждани на съседните страни, които живеят на своя територия, но през деня работят в Люксембург.

[4] Според доклада на Европейската комисия за конкурентоспособността от 2003 г. производителността на труда в нашата преработваща промишленост също е между най-ниските в ЦИЕ. При използване на паритетни стандарти, изчислени по цените на инвестиционните стоки, през 2000 г. тя е била едва 18,6% от средната в ЕС-15. При паритетни стандарти, изчислени на основата на БВП, е била 29,2% от средната в ЕС-15 (виж /19/-195).

Косвено за ефективността на износа на текстил, обувки и кожени изделия от България може да се съди по факта, че тогавашната производителност на труда в отраслите производители на такива стоки у нас е била три пъти по-ниска от средната за преработващата промишленост в България (виж – пак там). Това пък показва, че тя е 5-6 пъти по-ниска от производителността на труда в съответните промишлени подотрасли в ЕС-15

[5] И тук изключение правят повечето страни от ОПЕК, които имат голям износ като маса и на човек от населението, но само или главно от суров петрол.

[6] За повече подробности по този важен проблем виж по-долу т. 3.3. Задлъжнялост и конкурентноспособност.

[7] Проверена с 9 показателя в 49 страни с данни за 9 години и 3969 наблюдения (виж /9/-63).

[8] За метода на неговото извеждане виж (/9/-52-54).

[9] За някои стратегически аспекти на иновационната политика и за развитието на най-нови научно-технически направления (информационно-комуникационни технологии, биотехнологии, нанотехнологии и други) в България виж /2/-249-264 и 265-276. За най-нови данни по иновационната дейност и развитието на информационно-комуникационните технологии в България виж /5/-50-56 и 56-60.

[10] По оценки в Европейския доклад за конкурентноспособност от 2003 г. разходите на труд за единица продукция в българската преработваща промишленост са били 17% от средните за ЕС-15 и 16% от тези в Австрия. Всички други ЦИЕ страни са имали по-високи разходи на труд (виж /19/-200). Това също е мерило за нашата изостаналост. Тя се потвърждава и в други публикации на Европейската комисия. Средногодишните стойности на разходите на труд за единица продукция през 2002 г. са били в България – 39,9, в Румъния – 90,1, в Унгария – 187,4, в Чехия – 202,7, в Полша – 301,6 (виж /18/-13 и /21/-10).

[11] Виж графика 2.5.1 на с. 62 на цитираната публикация /2/.

[12] Те смятат, че с масирания внос на инвестиционни стоки се провежда мащабна структурна и технологична модернизация, с която се подготвя скорошно рязко увеличение на производството и на износа, а с това и уравновесен търговски баланс. Бедата е там, че няма нито масиран внос на модерни инвестиционни стоки, нито осезаема структурна и технологична модернизация. Такава модернизация е в ход, но тя е далеч от необходимата интензивност.

[13] В този контекст си струва да напомним, че БВП на присъединилите се към ЕС през май 2004 г. 10 нови страни членки е около 5% от БВП на ЕС-15.

[14] По данни на Евростат в края на 2003 г. публичният дълг на България беше сведен до 46,2% от БВП (а сега е още по-нисък), при незначително натоварване на бюджета с лихвени плащания по обслужването му. По същото време осредненият публичен дълг на страните от ЕС-15 е бил 64,3% от БВП, на ЕС-25 – 63,3%, а на страните от Еврозоната – 70,7%.

[15] По този въпрос заслужават внимание и предложенията на други български икономисти за повишаване конкурентноспособността на икономиката (виж например /5/-44-46).

[16] В т. 5 по-долу са представени нашите виждания за стратегическите цели на догонващото развитие на България по конкурентноспособност през следващите десетилетия.

[17] Анализът на задлъжнялостта на нефинансовите предприятия в контекста на конкурентноспособността в настоящия доклад е направен въз основа на информация от поредния доклад на Българската стопанска камара по този проблем (виж /6/). През последните години това е единственият източник на информация по задлъжнялостта на фирмите у нас, след като НСИ престана да публикува бюлетини по този проблем.

[18] Изследване на Европейската комисия прави опит да установи колко време е нужно на новите членки от централна Европа и страните кандидати да постигнат 75% от равнището на ЕС-15 по БВП на човек от населението ако запазят темповете си от 2004 година. Оказва се, че България се нуждае от 40 години ако поддържа очаквания си темп от 5,0% от 2004 година (виж /18/-10). В действителност годините ще са повече, защото 5,0% средногодишен темп, макар и трудно постижим за дълъг период, при максимална мобилизация на националната енергия и идеални вътрешни и външни условия е възможен до към 2020-2025 г., но едва ли е постижим през следващите години.

[19] По някои аспекти на този проблем виж (/2/- 77-79).

[20] След приемане на Норвегия, Швейцария, Исландия, България, Румъния, Хърватия, Сърбия и Черна гора, Босна и Херцеговина, Македония, Албания, Беларус, Молдова, Турция и Украйна. По-големи неясноти има около приемането на Украйна и до известна степен – на Турция. Приемането на останалите страни през следващите десетилетия е много вероятно.

[21] Поради специфичния начин на количественото им изразяване, не включваме в таблицата показателите за конкурентноспособността от т. 2.8, макар че са не по-малко важни.

[22] Освен когато за изчисляване на производителността на труда се използва брутната добавена стойност.

[23] В нашите среди има силна алергичност към изразите “имитация на чужд опит” и “догонваща стратегия за развитие”. Някои хора смятат, че технологичната или организационната имитация ни обрича на вечна изостаналост, че противоречи на националните ни интереси и че трябва да се стремим само към върхови световни постижения, дори сами да ги създаваме. Те също смятат, че трябва да се стремим към уникално, а не догонващо развитие.

Едва ли някой ще бъде против новаторството, за разлика от имитацията, или против уникалната вместо догонващата стратегия за развитие, но то е въпрос на възможности. Изостанала в икономическо, научно и технологично отношение България (виж таблица 16, първа колона) не е реалистично да се ориентира към уникална и предимно иновационна стратегия за развитие. Това може би ще е на дневен ред след 40-50 и повече години. Трябва дълго да догонваме, докато узреем за уникалност.

 Механичното пренасяне на върхови световни новости, без да е налице подходяща среда у нас (квалификация и дисциплина на персонала, добро поддържане и ремонт, подходящо техническо и организационно равнище на всички производствени звена, подаващи или получаващи полуфабрикати от въпросното върхово световно звено, потребителите на продукция от това върхово звено и т.н.) ще сведе до минимум ползата от него. А нищо не пречи да насищаме догонващото развитие с все повече уникални новаторски решения. Това е дори желателно за ускоряване на самото догонване и прерастването му в уникално развитие.

За изостанала страна като България поне 80-85-90% от внедряваните в икономиката новости през следващите 10-15-20 години ще идват от чужбина , а останалите – от собствена научно-изследователска дейност. Вносните технически и други новости ще трябва бързо да се усвояват, разпространяват и внедряват, а където е нужно – разумно да се приспособяват към нашата среда, без да се “побългаряват”. Това предполага наличието на мощен иновационен потенциал.

В имитацията има голям простор за иновация – в подбора на чуждестранни новости, в тяхното приспособяване, усвояване, внедряване, разпространение и комерсиализация. България се нуждае от “иновативност в имитацията”, но засега не може да я прояви, защото разруши (вместо да приспособи към пазарните условия), съществуващата преди 15 години развойно-внедрителска база и все още няма съвременна оперативна иновационна политика.

[24] Тук и във всички други случаи (като посочените в предходното изложение), когато препоръчваме количествени цели за след 10-20 и повече години, числата са само груби приближения. Колкото по-далечен е времевият хоризонт, толкова по-условни са величините с които се борави. Никой сериозен анализатор не може да твърди категорично сега какви ще бъдат тогава точните темпове на растеж на БВП, равнища на производителност и конкурентноспособност, обеми на инвестициите, норми на натрупване и инвестиране и т.н.

Важно изискване към стратегическото целеполагане в икономиката е да се оценят правилно тенденциите, посоката, приблизителната скорост на промените и приблизителните времеви хоризонти за постигане на набелязаните цели. Целите, по своето икономическо и социално съдържание, обаче трябва да бъдат достатъчно ясни и да не допускат произволни тълкувания. По точните количествени величини ще се произнесе времето.

[25] За по-слабата корелираност държим сметка в целеполагането за нормите на инвестиране. Въпреки предвидените високи темпове на прираста на БВП и тотална структурна и технологична модернизация на икономиката и другите сектори, започвайки от ниско равнище, максималната норма на инвестиране, която залагаме е 30%. Ако се водехме от традиционните критерии от преди две-три десетилетия, за такива темпове на прираста на БВП и ниска изходна база, трябваше да препоръчаме норми на инвестиране от 35-40%. Световната практика от предходните десетилетия познава икономики с такива норми на инвестиране. Смятаме, че модернизацията на българската икономика ще се осъществи главно с високотехнологични инвестиционни стоки, внасяни от най-развитите страни. Отслабената корелационна зависимост може би ще започне да се проявява още по-силно към 2020-2025 г. и през следващите години ще става по-очевидна. Затова предвиждаме 26% норми на инвестиране през 2026-2030 година. След 2030 г. те навярно ще са още по-ниски. Времето и силата на проявление на новата корелираност ще зависят от степента на модерност на новите производствени структури и технологии.

[26] Прираста на БВП изчисляваме като разлика между средногодишния брутен продукт през дадено петилетие (примерно 2006-2010 г.) и същата величина за предходното петилетие (2001-2005 г.). Получената величина делим на инвестициите през даденото петилетие (2006-2010 г.). В случая се абстрахираме от времевия лаг между инвестиции и прираст на БВП. Това би могло леко да занижи резултата, но не и да го деформира изцяло, защото боравим със средногодишни величини за пет години. Тези величини отразяват лага в някаква степен.

[27] Още по-неблагоприятен е резултатът ако изчисляваме коефициентите като отношение между средногодишния прираст на БВП през дадено петилетие и средногодишните инвестиции през предходното петилетие. Трендът е негативен.

[28] За нашите предложения по политиката за създаване на съвременен човешки капитал виж /2/-208-224.

[29] За нашите препоръки по иновационната политика виж /2/-249-264.

[30] Макар и скромна, някаква техническа база имаше, но след 1990 г., вместо да бъде пригодена към новата пазарна среда, тя беше разграбена и унищожена, а остатъците са вече остарели и негодни за използване.

[31] За подробности виж /2/-285-286.