У нас цари неинформирана наивна еуфория. Някои нарекоха 25 април историческа дата. Други очакват рязко повишение на заплатите и пенсиите. Трети казаха, че сме изминали най-трудната част от пътя към ЕС и сме готови за интеграция.

Това не е вярно! Изминали сме голямата част от административно-политическия път към ЕС, но в икономическата интеграция най-трудното тепърва предстои. Политическите и икономическите среди в ЕС знаят това. Германската опозиция дори поиска преразглеждане на договора с България и Румъния. Тук ще се спра само на един от горещите проблеми - структурите на производството, износа и вноса и необходимостта от бързата им модернизация.

Важно е да се изнася, но още по-важно е какво се изнася. Колкото по-висок е делът в производството и износа на високотехнологични и качествени стоки и по-малък делът на суровините и материалите, толкова по-зряла е икономиката и по-успешно нейното развитие. Продуктовата структура на производството и износа на България, обаче е типична за слабо развита страна (виж таблица 1).

Таблица 1.

Източник: Годишни отчети на БНБ и интернет страниците на БНБ и НСИ.

Много е голям делът в износа на потребителските стоки с посредствено качество. Главната им съставка са облеклото и обувките, произвеждани предимно на ишлеме по дизайн (и материали) на чуждестранни поръчители. Те се произвеждат с нискоквалифициран труд и се продават на ниски цени. С такива стоки не се постига висок растеж и износ.

Още по-голям е делът на суровините и материалите - необработени или първично обработени капиталоемки, материалоемки и енергоемки стоки. Те също се изнасят на ниски цени. България още по-малко може да разчита на такива стоки за своето развитие.

Тревожно висок е делът на суровините, материалите и потребителските стоки (редове 1+2). Той е измерител на икономическата ни изостаналост. С такъв износ нямаме шансове за успешно развитие.

Стабилно нисък е делът на инвестиционните стоки. Преобладаващата част са нискотехнологични.

Таблица 2.

Източник: Изчислено по данни на БНБ и НСИ

С такива посредствени продукти не е възможно догонващо развитие. Нашите производствени и експортни структури са типични за първата половина и средата на миналото столетие. Необходимо е бързо структурно и технологично обновяване, за да се повиши делът на високотехнологичните стоки. Това ще изисква огромни ресурси и много време, но трябва да започне веднага и в големи мащаби. Не го ли направим последствията ще бъдат тежки!

Продуктовите структури на централноевропейските страни ни изпреварват с 15-20 години, а на западноевропейските – с 40-50 години. Страна, която произвежда и изнася предимно суровини, материали и нискотехнологични стоки не може да разчита на просперитет.

Структурата на вноса показва как модернизираме икономиката си чрез внос на съвременни инвестиционни стоки. Ако делът на този внос е значителен и расте в продължение на 5-10 години – протича активна структурна и технологична модернизация. Ако не е – тя липсва.

Вносът на съвременни инвестиционни стоки от развитите страни ще бъде главният източник за модернизация на нашата икономика. Това не може да стане със собствено производство на такива стоки. Вносът на инвестиционни стоки, обаче не расте (виж таблица 3).

Таблица 3.

Източник: Изчислено по данни на БНБ и НСИ.

Вносът на инвестиционни стоки стагнира. Вносът на суровини и материали расте (48,0% в 2004 г.). Расте и вносът на потребителски стоки, особено за екстравагантно потребление (19,8% в 2004 г.). С такава структура на вноса не се прави модернизация на икономиката.

Структурата на вноса на инвестиционни стоки също тревожи. Делът на вноса на машини, уреди и апарати е нисък и дори намалява. Делът на електрическите машини също намалява. Расте само делът на вносните транспортни средства, в който преобладават луксозните лимузини и леките автомобили - нови и главно втора употреба. Лимузините, обаче не правят конкурентоспособност.

Таблица 3. показва, че в нашата икономика няма значима структурна и технологична модернизация. За да има чувствително повишение на производството, износа и конкурентоспособността през следващите 5-7 години мащабната модернизация би трябвало вече да е набрала скорост. А тя не е започнала. При тези условия не може да се очакват съществени подобрения през следващите 5-10 години.

Структурната и технологичната модернизация

За 5,0-5,5% средногодишен растеж от 2001 до 2030 г. при средна норма на инвестиране 27-28% са необходими около 650 млрд. лв. в съпоставими цени от 2003 г. Ратификацията на договора на 12 април трябва да бъде подкрепена с бърза модернизация на икономиката. Иначе тя ще е безполезен формален акт! Нужна ни е ратификация с реално икономическо покритие. Това ще покаже, че България има сериозни намерения като бъдещ член на ЕС.

Публикувана във в. ТРУД, 11 Май 2005 г.