Обратно в списъка на публикаците

Проф. д-р Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

Нужна е превантивна антикризисна програма

Ако системните големи излишъци във финансовия план на държавата са резултат на недоглеждане, това е доказателство за некомпетентно финансово планиране. Ако са съзнателно планирани, какъвто е нашият случай, то е свидетелство за погрешна държавна политика. Защото политиката на бюджетни излишъци замразява ресурси под формата на фискален резерв, като ги отклонява от стопанския оборот в България и възнамерява да ги използва за третиране на последствията, а не на причините за дефицита в търговската и текущата сметка, затруднява и отлага тяхното решаване.

Няма опасност от прегряване

Оправдаването на тези действия с предотвратяване на прегряване в икономиката (чрез „спестяване” на излишъка) е несериозно. Използването на бюджетния излишък за допълнителни инвестиции за модернизация в държавни предприятия, за развитие на комплексна инфраструктура; за здравеопазване, образование, наука, иновации; за опазване на околната среда няма да доведе до сериозно прегряване на икономиката, т.е. висока инфлация.

Ако се водим от такива опасения България никога няма да догони развитите страни от ЕС чрез високи норми на натрупване за структурна и технологична модернизация, високи коефициенти на заетост и 2,5-3,5 пъти изпреварващи темпове на растеж. Китай, Япония, Южна Корея и други страни от Далечния изток, а сега Русия и Индия не биха постигнали забележителните резултати в своето догонващо икономическо развитие (при норми на натрупване между 30-35-40%, огромни усилия за образование и иновации, трайни средногодишни темпове на растеж от 8-10-12% и рязко повишаване на качеството на живота на своите народи), ако робуваха на такива традиционни разбирания за „прегряване” на икономиките си.

Може да се направи сравнение между ползите и вредите от евентуално „прегряване на икономиката” в резултат на ускорено развитие и „охладената икономика” при липса на такова развитие. Многобройните добре известни ползи от ускореното развитие са за предпочитане дори при заплащане на някаква цена, изразяваща се в умерена инфлация. Какви са обаче ползите от ниска инфлация, т.е. „охладена икономика” при ниска норма на натрупване, нисък коефициент на заетост и нулев или близък до него растеж, стагниращи реални доходи? Те са нулеви или по-скоро – отрицателни.

С политиката на бюджетни излишъци се цели ограничаване на вътрешното лично и колективно потребление и на инвестициите, а чрез тях – ограничаване на вноса и намаляване на дефицитите по търговската и текущата сметка. Същото се преследва и с потискането на кредитната експанзия. Ако можеха властите биха ограничили дори трансферите (около 800 млн. евро годишно) на работещите в чужбина българи, все с оглед потискане на вътрешното потребление и намаляване на вноса. Правителството все още не разбира, че проблемът на България не е в големия внос, а в малкия износ. България изнася на човек от населението 4-5 пъти по-малко от Словения, Чехия и Унгария. Ние сме на последно място между страните членки на ЕС по износ на човек от населението.

Ако сегашната икономическа политика продължава и през следващите години сме осъдени на ускорено нарастване на дефицитите във валутно-финансовите баланси, докато се стигне до нов финансов срив. Напоследък световните рейтингови агенции като Фич и Муудис предупредиха за тази опасност, а Фич понижи рейтинга си за България. Муудис предупреди на 5 февруари 2008 г., че „България рискува да бъде страната с най-висок в света дефицит по текущата сметка през последните 60 години”. По процент на дефицита в текущата сметка към БВП, заедно с Латвия, сме рекордьори в Европа. Съгласно световните стандарти, вече сме в кризисната зона. През 2006 г. този дефицит беше 14,8%, за 2007 г. очаквам да е 20-21%[1], а през 2008 г. – 25-26%

Аз предупреждавах за това отдавна. На 15 октомври 2007 г. писах във в. ПАРИ: „Тревожно е ускореното влошаване на някои особено важни показатели – дефицитите в търговския баланс и в текущата сметка. Ако трендът от последните 5-6 години се запази, не ми се иска да мисля какво ще се случи през следващите 5-6 години и дори по-рано”. Със сегашната си икономическа политика България се е устремила към валутно-финансова криза през близките години. Правителството очевидно съзнава това и трупа фискален и валутен резерв, за да „гаси пожара”, вместо да взема мерки за предотвратяването му.

Българската икономика се развива бавно

Повишението на производството, на износа, на производителността, на конкурентоспособността и на реалните доходи при контролирана умерена инфлация[2] трябва да се постави във фокуса на икономическата политика. Това е ключът за ускоряване на нашето икономическо развитие и успешната ни интеграция в ЕС. Не направим ли решителни крачки към решаването на тези проблеми през близките десетина години другите страни членки ще имат основания да ни считат за случайно попаднало в общността чуждо тяло, с произтичащите негативни последствия за нас.

Добре би било властите да полагат поне същите усилия за стимулиране на производството и износа, каквито полагат за ограничаване на вноса. Правителството премълчава пред народа, че по степен на възстановяване на предреформеното (1989 г.) равнище на обема на БВП и по средногодишни темпове на растежа на БВП през последните 6-7 години България е на последно место между новите членки на ЕС от ЦИЕ и на 18-то место между всички трансформиращи се икономики, включително и бившите съветски републики. И не прави необходимите изводи от това за икономическата си политика.

При ниската статистическа изходна база и по сегашните стандарти на региона България е с бавно развиваща се икономика. Сравняването на България по темпове на растежа на БВП с високо развити страни като западноевропейските е погрешно по очевидни за всеки среднограмотен човек причини. От такива сравнения не могат да се правят никакви сериозни изводи за икономическата политика и състоянието на стопанството. А нашите правителствени среди го правят, колкото и да е безсмислено и дори подвеждащо за неинформираната част от обществото.

Сегашната икономическа политика резултира в малко производство, малък износ, нисък коефициент на заетост, ниска производителност и конкурентоспособност, растящи дефицити в търговската и текущата сметка, нарастващ брутен външен дълг, ниски реални доходи. Това е толкова очевидно, че би трябвало да е отдавна разбрано от правителството.

Българската икономика е силно уязвима

Описаната до тук неблагоприятна картина се превръща в тревожна на фона на евентуална световна финансова криза, която съдържа потенциал да прерастне в нещо по-сериозно. Поради растящата си интегрираност в европейската икономика и огромните дефицити във валутно-финансовите си баланси България е между най-уязвимите страни в случай на глобална финансова криза и дори при умерени финансови и други икономически сътресения.

Ако САЩ и другите най-големи страни предприемат ефикасни мерки за повишаване на вътрешното търсене, недопускане на засилен протекционизъм във външната търговия и стабилизиране на финансовия сектор кризата може да бъде избегната, като се ограничи до умерен спад на темповете на растежа и средно големи смущения на финансовите пазари. Ако не бъдат взети радикални мерки могат да се очакват по-сериозни сътресения. Те вече напомнят за себе си.

По най-нови данни на Европейската комисия (ЕК) растежът на БВП в най-развитите страни продължава да затихва (виж таблица 1):

Таблица 1

Растеж на БВП в ЕС и САЩ – в %

Източник: Интернет страница на Европейската комисия. Главна дирекция по икономически и финансови въпроси. Междинна прогноза, 22 февруари 2008 г.

 Най-нови прогнози се опасяват дори за по-нисък растеж в ЕС и САЩ през 2008 година. Според оценки на анализатори, цитирани в Междинната прогноза на ЕК «американската икономика вече е пред и дори е навлязла в рецесия». Бившият ръководител на Федералния резерв на САЩ Алън Гриинспан заяви в края на февруари т. г., че тяхната икономика е вече с нулев растеж и е пред рецесия.

По данни на Главната дирекция на ЕК по икономически и финансови въпроси се очаква растежът на световната икономика да спадне с 0,8 процентни пункта в сравнение с есенната й прогноза от 2007 година. Растежът в Китай от 11,4% в 2007 г. се очаква да спадне на 9,5% в 2008 г. в резултат на резкия спад в икономиката на САЩ, с която Китай има многомилиарден стокообмен. Загубите на финансовия свят от ипотечната криза се очаква да достигнат 600 млрд. щатски долара, според оценка на швейцарската банка UBS.

Икономическата активност в Европа спада най-много в Италия, Германия и Франция. Очаква се чувствителният спад на растежа през 2008 г. да се пренесе и в 2009 година. Поради времевия лаг, затихването на темпа на повишение на заетостта и увеличението на безработицата ще се прояви през следващите месеци на 2008 г. и през 2009 година. То вече започна в САЩ. Ще спаднат и бюджетните постъпления.

Главната дирекция по икономически и финансови въпроси на ЕК обещава по-подробни данни за втората половина на 2008 г. и за 2009 г. в следващата си прогноза.

За посоката и темпа на изменение на тези прогнози и за очакваната картина за растежа през тази година може да се съди от таблица 2:

Таблица 2

Растеж на БВП през 2008 г. в %

Източник: European Commission, Directorate-General for Economic and Financial Affairs, Interim forecast, February 2008.

Поради силно инерционния характер на процесите, обуславящи финансовата криза и производствената дейност не е трудно още сега да се предскаже по-нататъшно затихване на темповете на растежа, а за някои страни, вероятно навлизане в рецесия, с произтичащите последствия. И още нещо. Като имаме предвид големите различия между двете последователни прогнози на един и същ екип анализатори на Европейската комисия, в течение само на три месеца, може да се съди и за скоростта на кризисните процеси в най-големите икономики на ЕС. А от големите кризисните процеси ще се пренесат и в по-малките страни членки.

Още по-тревожно за България е затихването на темповете в страните, където е насочен нашият износ. Ако производството в тези страни спадне значително през 2008 г. нашият износ към тях ще намалее. Особено като имаме предвид, че в неговата структура доминират суровините, материалите и други междинни продукти. При равни други условия, колкото по-голям е спадът в тяхното производство, толкова повече ще пострада нашият износ. А намаляването на износа ни означава увеличение на отрицателното салдо в търговската и текущата сметка и намаление на произведения у нас БВП.

Ако разполагахме с данни за подробната структура на нашия износ по страни и по групи стоки по начин на използване, за очаквания спад на производството в тези страни по сектори и отрасли, а също и с данни за коефициентите на еластичност на нашия износ по страни спрямо техния растеж, бихме могли да направим по-точна оценка за очаквания спад на БВП у нас през 2008 година. Такава информация обаче няма. Данните в таблица 3 все пак предлагат материал за сериозни разсъждения:

Таблица 3

Износ на България по страни и очакван растеж на БВП

Източник: Данните за износа са от статистическия справочник на НСИ от 2007 г., а за растежа - от интернет страницата на Европейската комисия – Главна дирекция за икономически и финансови въпроси, Междинна прогноза, февруари 2008 г.

Включените в таблицата страни през 2006 г. поемат близо 40% от нашия износ. Около 55% от общия ни износ е към страните членки на ЕС. След като те очакват такива сериозни намаления (от 18 до 63%) на прираста на БВП през 2008 г., това ще се отрази неблагоприятно върху нашия износ към тях. Както вече споменах, точният размер на предстоящото намаление на износа ни към тези страни и региони засега никой не може да предскаже. Сигурно е обаче, че то ще бъде съществено. Не е възможно спадът на растежа на БВП в ЕС-27 през 2008 г. да е с 34%, а в Еврозоната с 36% и това да не се отрази на нашия износ към тези региони. А като имаме предвид досегашната интензивност на неблагоприятните процеси спадът през 2008 г. наверно ще бъде още по-голям.

В най-добрия случай за 2008 г. се очаква чувствително затихване на растежа на БВП, на вносно-износните потоци, на капиталовите, кредитните и другите финансови потоци, известно повишение на безработицата през втората половина на тази и през следващата година в САЩ и страните от Европейския съюз. То ще се отрази в глобален мащаб и върху всички икономически свързани с тях страни. България не може да бъде изключение.

Доверието в световната финансова система е силно смутено и нейните институции действат с повишена предпазливост. Това ще се изрази в чувствително намаление на преките чуждестранни инвестиции, на портфейлните, кредитните и другите финансови потоци от развитите към по-слабо развитите страни. Най-силно ще го почувстват рисковите страни.

То неизбежно ще се отрази и върху нашата икономика, поради обвързаността й с икономиките на страните от ЕС и крехкото, вече рисково състояние на валутно-финансовите ни баланси. Достатъчен е умерен по сила външен шок, за да бъдем дестабилизирани. Може да се каже още сега, че растежът, износът и други важни макроикономически показатели на България през 2008 г. ще са по-ниски в сравнение с 2007 година. С колко по-ниски – това не подлежи на надеждно прогнозиране сега, защото все още не е ясно колко дълбок и колко продължителен ще бъде спадът на темповете на растежа и в другите измерения на дестабилизацията в развитите пазарни икономики.

За моя голяма изненада на съвещанието на управляващата коалиция на 9 и 10 февруари в Хисаря за това не е станало и дума. Започващата вече глобална финансова криза изглежда не ги тревожи! Ако наистина е така, то е достойно за съжаление! Нещо повече, това поражда тревога относно тяхното подценяване на сътресенията в световната икономика и пренебрегването на възможните негативни ефекти върху нашата икономика. А наличието на такава обективна оценка е задължително условие за успешно макроикономическо управление в България.

Странно на какво основание там се е говорило за нареждането на България по някои важни макроикономически показатели в първата десятка на страните членки на ЕС, при положение, че сега сме твърдо на последното или едно от последните места по всички най-важни качествени макроикономически показатели. Сериозните анализатори знаят, че за всяко значимо преместване на България напред в европейската класация по най-важните макроикономически показатели в най-добрия случай са необходими десетина години. Защото и другите страни се развиват и ако съдим по последните 10-15 години – го правят по-успешно от нас! Икономическата дистанция между нас и тях (Словения, Чехия, Унгария, Словакия, Полша) расте вместо да намалява.

Нужни са превантивни мерки

Правителството на България не може да остане безучастно в тази сложна ситуация на световната икономика. Особено като се имат предвид посочените по-горе слабости на нашата икономика и обвързаността й с икономиките от ЕС. Ако кризата бъде избегната, толкова по-добре. САЩ полагат усилия за стимулиране на вътрешното търсене с пакета от мерки (за 148 млрд. долара) и с намаляването на основната лихва. Ако обаче това не стане (което е по-вероятно), България трябва да е готова с мерки за смекчаване на негативните последици върху нашата икономика от глобалната финансова криза и от евентуална рецесия в някои от страните от ЕС – наши главни икономически партньори.

Тази превантивна антикризисна програма трябва да включва предпазни мерки за 2008-2009 г., осигуряващи:

-         смекчаване на очакваното намаление на растежа на БВП;

-         смекчаване на очакваното намаление на износа;

-         смекчаване на очакваното намаление на притока на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ);

-         смекчаване на очакваното намаление на притока на портфейлни инвестиции;

-         смекчаване на евентуално намаление на трансферите на работещи в чужбина българи;

-         смекчаване на последствията от очаквания по-труден достъп до външни кредити;

-         подобряване усвояването на трансферите от структурните и други фондове на ЕС за компенсиране на намаления приток на ПЧИ и външни кредити и по този начин – запазване на нормата на общо натрупване;

-         ограничаване на високата инфлация и опасността от стагфлация при евентуално задълбочаване на кризата;

-         ограничаване на застрашително растящия дефицит във външнотърговския баланс, който може да достигне 30% от БВП през 2008 година;

-         ограничаване на също така опасно нарастващия дефицит в текущата сметка, който ще се увеличи допълнително при евентуално намаление на притока на ПЧИ и да достигне 25-26% от БВП;

-         ограничаване на неблагоприятните последствия върху конкурентоспособността на нашия износ от продължаващото оскъпяване на лева, поради дълготрайно фиксирания обменен курс;

-         търсене на варианти за постепенно „освобождаване” на натрупващия се инфлационен диференциал във фиксирания курс на лева (около 100% инфлация у нас от въвеждането на валутния борд до края на 2007 г., при около 20% в страните от Еврозоната за същия период);

-         смекчаване на негативните ефекти на евентуална криза върху бюджетните постъпления;

-         смекчаване на опасността от намаляване на реалните доходи, особено на бедната част от населението.

Както се вижда от горното изброяване, ключовата дума на препоръчаната правителствена програма е «смекчаване». Последствията върху България от евентуална глобална криза или по-меката форма – глобални циклични сътресения, не могат да бъдат избегнати. В най-добрия случай те могат и трябва да бъдат смекчени. Преди десетина години, по време на световната финансова криза през 1997-1998 г. България беше слабо засегната главно поради икономическата и финансовата си изостаналост и слабата интегрираност в световните финансови пазари.

С прогреса в икономическото ни развитие расте нашата интегрираност в европейската и световната икономика и чувствителността ни спрямо цикличните и други сътресения в нея. Като по-слабо (или средно) развита икономика нашата интегрираност и чувствителност на външни шокове е по-слаба в сравнение с развитите страни, но все пак тя нараства с времето и не бива да се пренебрегва.

Препоръчвам на правителството да пристъпи към изработване на такава предпазна антикризисна програма, докато не е станало късно!

Части от този текст са публикувани
във в. ПАРИ на 19 февруари 2008 г., с. 27
и във в. ДУМА на     март 2008 г.

Обратно в списъка на публикаците