Инфлацията тревожи напоследък милиони хора у нас. Министрите ни внушават, че повишените заплати и пенсии от лятото на 2007 г. са причинили сегашната инфлация. Опозиционни политици пък истеризират обстановката и приписват поскъпването на некомпетентно управление. Тези разсъждения показват непознаване на анатомията на българската инфлация или злоупотреба с фактите.
Какви са най-важните причинители на инфлацията в България?
Първо. Сближаването на цените в ЕС.
Сближаването на най-важните икономически, социални и други показатели е характерна черта за всяка интеграционна общност. Това важи за производителността на труда, доходите, цените и т.н.,
Да си припомним движението на цените преди и след присъединяването на трите по-слабо развити страни – Гърция (в 1981 г.), Португалия и Испания (в 1986 г.).. Тяхната динамика на цените ще се повтори в някаква форма и в България, защото между нас и тях има сходства в равнищата на цените при присъединяването към ЕС.
Динамиките на цените в тези страни през последните 45 години са представени в таблицата:
Средногодишни промени в %
Периоди |
Гърция |
Португалия |
Испания |
ЕС |
1961-1970 |
3,0 |
2,9 |
6,5 |
4,3 |
1971-1980 |
14,6 |
16,1 |
15,1 |
10,0 |
1981-1990 |
19,6 |
17,3 |
9,4 |
6,3 |
1991-2000 |
9,5 |
5,6 |
4,1 |
2,7 |
2001-2005 |
3,6 |
3,3 |
3,9 |
2,2 |
Източник: European Commission, Statistical Annex of the European Economy, spring 2004, p. 76
Какви изводи могат да се направят от тази таблица:
- Присъединяването към ЕС на слабо развити страни с по-ниски цени (производителност и доходи) налага изпреварваща динамика на тяхното повишение в сравнение с членките на общността. В Гърция това е много добре изразено в десетилетията преди и след присъединяването. В Португалия - през 15-те години преди и 5-6 години след присъединяването. В Испания присъединяването е предшествано от 10-15 години на двуцифрена инфлация и последвано от 5-6 години на инфлация в порядъка на 5-7%. Инфлацията в тези страни преди и след присъединяването е била два-три пъти по-висока от средната за общността. Ценовите им равнища сега са 85-95% от средното за ЕС;
- България е страната с най-ниска относителна производителност, доходи и цени, присъединявала се към ЕС до сега. Гърция, Португалия и Испания се присъединиха с ценови равнища, производителност и доходи около 55-65% от средното в тогавашната Европейска общност. България се присъедини с ценово равнище 44%, производителност на труда 33,6% и доходи около 30% от средното в ЕС. Това налага изпреварващо повишение за сближаването им с показателите на ЕС през следващите десетилетия. Този процес е непредотвратим;
Заслужава внимание сравнението с инфлацията преди и след присъединяването на новите членки от ЦИЕ и страни кандидати. За такива съпоставки са необходими по-дълги статистически редове, каквито липсват за ЦИЕ страни. Разполагаме с надеждни данни само за четири години. Инфлацията в тези страни е по-висока от средната в ЕС. По данни на Евростат средната годишна инфлация в ЕС за 2004-2007 г. е била 2,2%. В някои от новите членки и кандидати за ЕС тя е била както следва: България – 7,0%, Естония – 4,6%, Латвия – 7,5%, Румъния – 8,1%, Турция – 9,1%. По-напредналите ЦИЕ страни (Чехия, Словения, Унгария) имат по-ниска инфлация. По-изостаналите (Румъния, Латвия, България, Турция) са с по-висока инфлация, защото имат повече да догонват. И никой не прави драма от това.
Сближаването на доходите и цените е обективен процес. Той не може да бъде спрян или заобиколен. България ще постигне сближаване на цените ако поддържа през следващите 10-15 години инфлация с 2,5-3,5 процентни пункта по-висока от средната в ЕС, т.е. около 5-6% средногодишно. В нашите условия това е здравословна интеграционна инфлация. Тя няма нищо общо с повишенията на заплати и пенсии у нас.
Сближаването на цените ще става по много канали. Постепенно ще се изравняват ДДС, акцизите, митата и другите косвени данъци в страните членки. Ще се разширяват масовите покупки на стоки на българския пазар от граждани на други страни в общността. Ще растат покупките на евтина недвижима собственост в България от физически и юридически лица от другите страни. Ще расте натискът на българите за по-високи заплати, тъй като могат да си намерят по-добре платена работа в други страни членки. Български работодател, който не се съобрази с това рискува да загуби най-добрите си кадри. Нарастват валутните трансфери на българи, работещи в чужбина и вече превишават един милиард евро годишно.
Интеграцията съдейства за ускорено повишаване на производителността на труда и на доходите у нас, а по този начин и за повишаване на цените. Нарастващата хармонизация на политиките в страните членки (парична, бюджетна, доходна, здравна, образователна, научна, социално-осигурителна, екологична, санитарно-хигиенна, ветеринарна, аграрна и т.н.) и на свързаните с това разходи по тяхното прилагане ще ускорява сближаването на цените.
С намаляване на разликата между цените у нас и в другите страни членки на ЕС този натиск ще затихва. Това обаче ще трае много години.
Второ. Цените на световния пазар.
През 2007 г. поскъпна хлебното зърно и фуража на световните борси, поради слабата реколта. Това предизвика скок на цените на зърното у нас. То причини поскъпване на месото и месните продукти, млекото и млечните продукти и на другите стоки за които се използва зърно. Същите процеси наблюдавахме с цените на петрола и природния газ и техните производни. Поскъпнаха и други борсови стоки.
През 2008 г. повечето от тези процеси продължават. Цените на петрола достигнаха рекордни нива – над 100 долара за барел. Лихвите по кредитите нарастват в резултат на световната финансова криза, която в САЩ, Италия и други страни прераства в рецесия. По тази тема писах в ДУМА на 13 март 2008 г. Засили се поскъпването на хранителните стоки поради използване на повече земеделски площи за производство на суровини за биогорива. Увлечението в тази област може да причини много неприятности. Човечеството трябва да избира кого да храни - хората или автомобилите!
Всичко това се отразява върху цените в България. Със или без повишение на доходите у нас, всяко поскъпване на ключови за България стоки на световните пазари неизбежно предизвиква повишение на цените у нас.
Трето. Сушата през 2007 година.
Производството на хлебно зърно и фураж спадна през 2007 г. с една трета. Още повече пострада царевицата, слънчогледа и други земеделски култури. Предлагането на пазара спадна рязко и предизвика поскъпване на почти всички хранителни стоки. Политиката на доходите не е отговорна и за тези поскъпвания. Всяка лоша реколта за хранителни продукти и ограниченото им предлагане на пазара (освен ако не бъде компенсирано от внос) води до повишение на техните цени.
Засега се очертава добра реколта през 2008 г. и ако няма изненади тя може да съдейства за поевтиняване на земеделските продукти. Поскъпването на енергията и горивата обаче ще действа в обратна посока.
Четвърто. Несиметрична информираност на пазара.
Несиметричната информираност на продавачи и купувачи относно качеството и цените на стоките води до злоупотреби във вреда на купувачите. За важността на проблема говори и фактът, че през 2001 г. Нобеловата награда по икономика беше дадена на Джоузеф Стиглиц, Дж. Акерлоф и Майк Спенс за техния принос в изясняване ролята на несиметричната информация за ценовите деформации. Отговорността и тук не трябва да се стоварва върху политиката на доходите в България. Колкото по-големи са информационните пазарни асиметрии и броят на паразитните посредници между производителя и потребителя, толкова повече са злоупотребите с монополно положение и с информация за спекулативни повишения на цените във вреда на потребителите.
Пето. Инфлационни очаквания.
Очаквайки по-високи цени, пазарните субекти вземат мерки да защитят интересите си. Така от следствие очакванията се превръщат в мощен и трудно укротим фактор на инфлацията. За важността им като проинфлационен фактор говори и фактът, че преди години беше дадена Нобелова награда по икономика за приноси в областта на икономическите очаквания. И тук отговорна за поскъпването не е политиката на доходите в България. Със или без повишение на доходите у нас всяко засилване на инфлационните очаквания по други причини води до повишения на цените на нашия пазар.
Шесто. Повишение на номиналните доходи.
Тук не е възможно да се навлиза в подробности по различните видове доходи. Ще отбележа само две неща:
- Заплатите и пенсиите в България са толкова ниски, че не могат да оказват силно инфлационно влияние. Показателят в националните сметки “Компенсация на наетите” като дял в БВП в 1989 г. е бил 51,3%, през 2000 г. – 34,6% и през 2006 г. – 32,2%. За 2007 г. още няма данни. Това показва, че нарастването на БВП и на производителността в България са изпреварвали повишението на заплатите в течение на много години. При възстановено и дори превишено равнище на БВП като маса в съпоставими цени спрямо предреформената 1989 г., заплатите и пенсиите в съпоставими цени сега са 45-50% спрямо същата година. Така са ощетени 5,5 млн. работещи и пенсионери в полза на 50-100 хил. души. За това обаче управниците мълчат.
- От юли 2007 г. бяха повишени с 10% заплатите в бюджетния сектор и пенсиите. От 1 октомври повишиха пенсиите с още 10%. Съобщават ни, че има повишение на заплатите в частния сектор. Ако вземем предвид средногодишната инфлация в 2006 (7,4%) и в 2007 г. (8,4%) голямата част от повишенията на номиналните доходи са вече “изконсумирани” и няма как да предизвикат нова инфлация. Това също се премълчава от властите.
Заключение.
Не е вярно, че споменатите повишения на заплати и пенсии са причинили цялата инфлация през 2007 и началото на 2008 година. Изброените други фактори са породили около 80-85% от инфлацията. Остатъкът се дължи на скромните повишения на заплати и пенсии и особено от трансфери на работещи в чужбина българи. Това също се премълчава.
Властите ни плашат, че повишения на доходите по подобие на Румъния щели да доведат до много висока инфлация, каквато имало там. Това не е вярно. По данни на Евростат инфлацията в Румъния през 2006 г. е била 6,6% (при 7,4% у нас), 4,9% през 2007 г. (при 8,4% у нас) и 8,1% средно за последните четири години (при 7,0% у нас).
Скромното повишение на заплатите на най-дълго пренебрегваните професии (учители, университетски преподаватели, учени от БАН, лекари, медицински сестри) няма да причини висока нова инфлация. Това са нискодоходни групи с ограничен платежоспособен потенциал. То ще бъде “разсеяно” във времето и инфлационният му ефект силно туширан.
В България няма икономически условия за хиперинфлация. Инфлацията през 2008 г. ще бъде между 8 и 10%. Хиперинфлация могат да предизвикат само политиците, които развяват това плашило. Тя е възможна ако настъпи социална и политическа дестабилизация и срив на доверието в държавните институции. Това зависи най-много от управляващите. Грубо погрешно е да се прави аналогия между сегашната ситуация в България и 1996-1997 година. Онази криза. не може да се повтори през 2008-2009 година поради новите по-благоприятни вътрешни и външни условия у нас.
За повишение на доходите няма нужда да се “отнема” от някого. Не се налага и повишение на данъците. Това е само трик на властите, за да противопоставят различни професии и да тревожат бизнеса. Само малка част от прекомерно големия бюджетен излишък, който се очертава и през 2008 г. може да осигури безпроблемно необходимия неинфлационен ресурс. Така ще бъде и през 2009 година. Освен ако се позволи на някои авантюристи да предизвикат социална и политическа дестабилизация.
Финансовата и социалната стабилност са еднакво важни за България. Пазете ги! И не ги противопоставяйте!
Публикувана
във в. ДУМА,
24 април 2008
година