Обратно в списъка на публикаците
Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН
Заетост в условията на криза и предизвикателствата на новия растеж
Разширен вариант на изказване на дискусията на тази тема,
Вече три години светът е в комплексна криза. Такава е и кризата в България. Тя включва вътрешна и външна криза, финансова криза, рецесия в нефинансовия сектор, криза в заетостта, в доходите, в приходите в бюджета, огромна междуфирмена задлъжнялост, нарастваща бедност и социална поляризация, дълбоко разстройство на външноикономическите връзки, социално и етническо напрежение, духовна криза, пред прага сме и на политическа криза.
Темата за заетостта е и част от много по-широката тема за България 2020. В началото на годината публикувах статия Следкризисната икономика на България до 2025-2030 г., където анализирам и проблематиката на заетостта. (сп. Икономическа мисъл, кн. 2. и публикация № 161 в настоящия сайт).
Следователно, ниската заетост и високата безработица са едно от измеренията на настоящата криза в България. Според Агенцията по заетостта безработицата, изчислявана по регистрираните безработни, в края на юни 2010 г. е 9,26%, а според НСИ, изчислявана по методиката на МОТ, е 10,20%. И двата показателя не ни казват истината, но това не означава че са фалшифицирани. Те може би отразяват правилно регистрираните в бюрата по труда безработни, но не включват стотиците хиляди обезкуражени безработни; завърналите се от чужбина десетки хиляди (техният брой никой не знае) нерегистрирани безработни; пуснатите в неплатен отпуск много хиляди хора, поради липса на поръчки за техните фирми; работещите при намалено работно време много хиляди хора по същите причини. Прибавянето на тези категории хора би увеличило безработицата рязко. Официалните данни за заетостта не отразяват и заетостта в сивия сектор, чийто мащаби нарастват в кризисни условия. Тяхното включване пък би снижило безработицата.
Двата противоположно действащи фактора обаче не се неутрализират взаимно. Действителната безработица превишава значително официалната. Никой не оспорва тези недостатъци на официалните показатели за безработицата, но и никой не се заема с тяхното отстраняване. С това се самозаблуждаваме и се култивират илюзорни настроения за подценяване сериозността на социалните ни проблеми. На управляващите изглежда им е приятно да отчитат по-ниска безработица, макар да знаят че не отговаря на истината.
От няколко месеца сме свидетели и на друго странно явление. Известно е, че всяка година напролет безработицата намалява по сезонни причини, главно в земеделието, туризма и строителството. Наесен се случва обратното. Въпреки очевидните факти, политиците обявяват сезонното увеличение на заетостта за резултат от своята правилна антикризисна политика и го използват като доказателство за излизане от кризата. Това няма нищо общо с истината!
Заетостта е обект на спекулации от либералните икономисти от години и във връзка с осигурителните вноски. Те настояваха и за съжаление успяха да постигнат неколкократни намаления на здравно-осигурителните вноски през последните десетина години с аргумента, че по-ниските вноски създават условия работодателите да запазват наличните работни места и дори да създават нови. Това не е вярно поне по две причини:
Първо,
Данните през последните десетина години потвърждават, че няма причинно-следствена връзка между размера на тези вноски и броя на работните места. Има редица други фактори, които влияят много по-силно върху нивото и динамиката на заетостта. Второ, още по-невярно е това твърдение в условията на криза на недостатъчно търсене. Казвал съм го и по-рано, ще го повторя отново в кризисни условия основният фактор, който предопределя размера на производството и на заетостта е наличието на пазар за съответната продукция. Ако липсва търсене предприемачите ограничават и дори прекратяват стопанската си дейност и освобождават частично или изцяло своя персонал дори при нулеви данъчни и осигурителни вноски. В условията на пазарно стопанство никой не произвежда, за да пълни складовете за готова продукция и да замразява оборотни средства.В резултат на тази политика на българските правителства да използват осигурителната система като инструмент за стимулиране на стопанската активност дефицитът в бюджета на социалното осигуряване нарастна до опасни размери. Този дефицит се покрива с трансфери от републиканския бюджет. През последните 8-10 години с многократно намаляване на осигурителната вноска до най-ниското ниво в ЕС частният бизнес беше облекчен и бюджетът натоварен с 4,83 млрд. лв. за финансиране на осигурителната система през 2010 година. Принципът на солидарността в тази система все повече се подменя с принципа на повторно одържавяване.
Излизането от всяка значима икономическа криза започва със съживяване на производството. За такова излизане може да се говори при условие, че БВП нараства поне през две последователни тримесечия. То трябва да бъде последвано от увеличение на заетостта, на доходите, на постъпленията в бюджета, нормализиране на взаимоотношенията между реалния и финансовия сектор, подобряване на финансовото състояние на предприятията и т.н. Всеки от тези резултати настъпва в строга последователност във времето. За различните ефекти при нормални условия е нужно различно време (икономически лагове) от 8-10 до 20-25 месеца. При ненормални вътрешни и външни условия то може да се проточи с години и дори да настъпи двойно потъване.
Оживлението в заетостта обикновено започва 8-10-12 месеца след оживлението в производството, защото фирмите изстискват всички ресурси на наличния персонал за повишение на производителността, преди да пристъпят към наемане на нов персонал, което е нормално. Без оживление на заетостта и на доходите не може да се говори за излизане от кризата. Президентът Обама, наверно по внушение на своите икономически съветници, нееднократно повтаря, че Увеличението на производството не е заместител на повишението на заетостта и изразява тревога, че засега в САЩ има прираст на БВП в четири последователни тримесечия от около 2,0-2,5-3,0% всяко, но няма рязко увеличение на заетостта. В последната прогноза на МВФ от 8 юли 2010 г. за САЩ се очаква прираст на БВП 3,3% през 2010 г. Опасност за растеж без заетост е още по-вероятна за бъдещото българско оживление.
При всяка голяма криза има връзка между производственото обновление и оживлението на заетостта. Защото по време на кризата се провежда значителна структурна и технологична модернизация на производствения апарат, най-неефективните стопански единици загиват и се подготвя основата за възстановяване на нормална заетост. Следкризисната нормалност обаче се различава от предкризисната. Следкризисната заетост обикновено е по-голяма от предкризисната, нейната структура е по-модерна, квалификацията й по-добра, а производителността по-висока.
Това обаче няма да се случи в България по две основни причини: Първо, основният производствен капитал в нашата икономика е икономически и физически остарял. Второ, възможностите за неговата модернизация са ограничени.
У нас не се провежда структурна и технологична модернизация на производствената база, поради тежкото финансово положение на фирмите и огромната им междуфирмена задлъжнялост около 150 млрд. лева. Те не разполагат със собствени ресурси и имат ограничен потенциал за натрупване. За разлика от почти всички развити и средно развити икономики, които намалиха лихвените си равнища по време на кризата, за да улеснят достъпа на фирмите до кредити, в България ги увеличиха и затрудниха този достъп. Високите лихви по кредитите и сега продължават да са една от пречките за стопанско оживление у нас.
На всичко отгоре правителството задържа изплащането на повече от 1,6 млрд. лв. задължения към фирмите за извършени от тях работи по държавни поръчки; бави възстановяването на кредита по ДДС на фирмите за стотици милиони лева; преустанови финансирането от бюджета на важен проект по нанотехнологии; пристъпи към еднократно изземване на финансов ресурс от сметките на някои държавни фирми; ограничи инвестиционната активност на държавата и общините в инфраструктурата и лиши частни и държавни фирми от поръчки по изпълнение на инфраструктурни проекти; провежда репресивно рестриктивна икономическа политика с която потиска вътрешното частно, държавно и инвестиционно търсене и лишава допълнително българските фирми от поръчки; рязко спаднаха и без това малкото преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в обработващата промишленост; ПЧИ не се насочват към образованието, науката, иновациите, модерните отрасли на преработващата промишленост и се разминават тотално с националните приоритети; повишават се цените на енергоносителите и т.н. Едновременно с това се влошава положението в здравеопазването, образованието, науката, иновациите, инфраструктурата, ускорява се изтичането на мозъци.
В резултат на горното излизането на нашия нефинансов сектор от кризата ще се забави, ще е хилаво, продължително и противоречиво и когато то завърши производствените структури и технологии ще са още повече остарели. С такъв примитивен производствен апарат е немислимо ускорено развитие.
Нашето стопанско оживление ще зависи изцяло от евентуални поръчки от европейските ни партньори, където оживлението засега също не е убедително. Американският професор Нуриел Рубини завчера прогнозира близък до нулата растеж в еврозоната през 2010 г. В актуализираната прогноза на МВФ от 8 юли 2010 г. се очаква растеж на БВП за еврозоната 1,0% през 2010 г. и 1,3% през 2011 г. Растежът в нашите основни търговски партньори през 2010 г. се очаква да варира от -0,4% (Испания) и 0,9% (Италия) до 1,4% (Германия и Франция).
Като имаме предвид, че размерът и динамиката на нашия БВП зависи главно от вътрешното търсене (68% на домакинствата, 33% на инвестициите и 16% на държавата), ако сегашната репресивно рестриктивна икономическа политика (която определя вътрешното търсене) продължава и ако не настъпи сериозно повишение на външното търсене, ни чакат години на икономическа стагнация и растящо социално напрежение. Защото при тези условия сме изправени пред продължителен период (до към 2012-2013 и по-нататък) на ниска заетост с традиционна структура и посредствена квалификация. Това пък означава оставането ни за дълго като страна с най-ниска производителност на труда и конкурентоспособност, най-голяма бедност и социална поляризация между страните членки на ЕС и дори спрямо някои страни кандидати.
Много е важно да си даваме сметка и за предизвикателствата пред нашето икономическо развитие през следващите 15-20 следкризисни години в контекста на стратегията Европа 2020 и нашите собствени национални стратегически цели.
Най-голямото предизвикателство е постигането на ускорен догонващ устойчив растеж, осигуряващ висока заетост при нарастваща вътрешна и външна мобилност на работната сила.
Ускорен догонващ растеж
е този, който изпреварва трайно 2,5-3,5 пъти растежа в развитите европейски страни и осигурява постигането у нас на 50-55% БВП на човек от населението от равнището на същия показател в тези страни към 2020 г. и 75-80% към средата на столетието. България не може да бъде равностоен член на ЕС ако не постига икономическо, социално и друго сближаване със средните показатели на общността. Устойчив растеж е този, който съчетава в себе си трите измерения: икономическо, социално и екологично.Това предизвикателство е гигантско по мащаби и тук не са възможни краткосрочни решения. Още повече след кризата, която усложнява допълнително догонващото ни развитие. Трябва да се пристъпи веднага към добре обмислени по вид, мащаби и последователност взаимнообвързани действия. Стратегията трябва да се превърне в оперативна държавна политика и да се конкретизира във финансово и нормативно подсигурени планове и програми в условията на държавно-частно партньорство. Сегашната държавна политика не ни подготвя за справяне с това грандиозно предизвикателство. По-скоро обратното.
Друго голямо предизвикателство е създаването на съвременен човешки и интелектуален капитал. Това е приоритет над приоритетите за нашето социално-икономическо, научно-техническо и културно развитие през следващите години и десетилетия. Защото не разполагаме с други важни ресурси, освен стратегическото ни географско разположение, което другите страни ценят и то изигра решаваща роля за приемането ни в НАТО и в ЕС. България не е готова да се справи и с това предизвикателство поради примитивните структурни и технологични характеристики на икономиката; нисък потенциал за натрупване; ниска квалификация на работната сила; ниска производителност и конкурентоспособност; тежко състояние на здравеопазването, образованието, науката, иновациите. Сегашната държавна политика не ни подготвя и за това гигантско предизвикателство. По-скоро обратното.
Трето голямо предизвикателство през последните 2-3 години, валидно и за новия следкризисен растеж е наслагването на кризи една върху друга по едно и също време. То усложнява допълнително излизането ни от настоящата комплексна криза и ще затруднява нашето развитие през следващите години и десетилетия. Ограниченото по време изказване не позволява що годе задоволително развитие на най-важните аспекти на това предизвикателство и поради това ще се задоволя с тяхното изброяване:
.
Привнесената от вън икономическа криза се напласти върху съществуващата от 20 и повече години хронична вътрешна икономическа, социална, етническа, духовна и политическа криза. Нещо повече, зад фасадата на преход от централно планирана командна икономика към пазарна икономика бяха извършени много престъпления, между които се очертава престъпното разграбване на държавно имущество за милиарди лева и остра комплексна поляризация в обществото: доходна, имуществена, по достъп до здравеопазване, до образование, дигитална и т.н. Това пък предизвика отчуждение на хората от обществени идеали и дори отвращение от политиката и политическите институции. Съчетаването на двете кризи породи още по-остра и по-трудно преодолима комплексна криза;.
Привнесената от вън криза завари интензивен процес на изтичане на мозъци от България. Членството в ЕС и кризата ускориха допълнително този процес и увеличиха загубите на най-предприемчива работна сила и най-ценен генетичен потенциал. Дългосрочните загуби на България са неоценими, а краткосрочни решения на проблема няма. Засега има много заклинания и малко дела в тази област. Младите хора и висококвалифицираните специалисти ще остават да живеят и работят тук, а част от напусналите ще се завърнат само когато в България бъдат създадени съпоставими условия за живот и работа в широкия сисъл на думата. Това изисква поне 15-20 години в най-добрия случай. Такава е съдбата на много държави, особено малките и бедните, като нашата бедните страни и народи финансират в най-широкия смисъл на думата социално-икономическото развитие на богатите страни и народи;.
Глобалната криза завари тук сложния проблем с ромите, изостри го още повече, засили тяхното отчуждение от обществото и деструктивното им поведение. А тази етническа общност притежава огромен неизползван интелектуален потенциал. Ключът за приобщаването на тези 600-700 или повече хил. души е в образованието и квалификацията им. Трябва да се вземат незабавни екстрени мерки за пълното обхващане на ромските деца в училище и ограничаване на тяхното отпадане в процеса на обучението, ако е необходимо и с елементи на принуда. Трябва също да започне провеждането на масови краткосрочни (3-4-5 месечни) курсове за квалификация на възрастното ромско население за придобиване на практически умения по определени професии, ако се налага и с елементи на принуда. Препоръката ми за принуда може да подразни някои ортодоксални правозащитници, но в средно- и дългосрочен план тя е полезна както за ромската общност, така и за бъдещето на България. Решаването на тези проблеми ще ни спести вноса на работна сила от трети страни през следващите години и десетилетия с неизбежните негативни последствия. Решаването на проблема за приобщаване на ромите ще ни предпази от възможни вътрешни социално-етнически напрежения през следващите години и десетилетия с непредвидими трагични за България последици;.
Глобалната криза завари тук тежка демографска криза и я изостри още повече: населението се топи, етническата му структура се влошава, застарява, все повече боледува; смъртността е висока, а раждаемостта ниска, средната продължителност на живота също. От години сме свидетели на много думи и малко дела и в тази област. И тук няма бързи решения, но трябва да се пристъпи към изработване на ясна стратегия, конкретизирана с финансово осигурени планове за действие във времето и незабавно пристъпване към тяхното изпълнение;.
Кризата завари страната с намаляваща квалификация и застаряване на работната сила и слаба трудова дисциплина. Все още се робува на мита за трудолюбието на българите. Влошава се качеството на основното, средното и висшето образование. Липсва система за пожизнено обучение. И в тази област няма бързи решения, а прибързаните са опасни. И тук е нужна стратегия за развитие на образованието и формите на постоянна опресняваща квалификация на работещите чрез съчетаване на най-ценното от развитите европейски страни с най-полезното от нашите вековни традиции;.
България е слабо развита страна по европейските стандарти. Особено изостанали сме обаче в развитието на инфраструктурата: транспортна, техническа, информационно-комуникационна, енергоразпределителна, петроло-, газо-, и продуктопроводи, водосборна, водоразпределителна, водозащитна, водоотводнителна, антиерозионна, екологична, социална и т.н. В класацията на държавите от Световния икономически форум по общо качество на инфраструктурата сме на 115-о място, по качество на пътищата на 124-о, по инфрасруктурата за въздушен транспорт на 96-о, по електроснабдяване на 95-о място и т.н. Известно е, че без модерна комплексна инфраструктура не е възможно нормално икономическо развитие. Още по-малко - съвременно ускорено догонващо устойчиво развитие;.
България има много остри проблеми в развитието на своите региони. Всички наши региони са между най-изостаналите в ЕС. Докато няколко региона около големите градове се развиват задоволително, много други региони запустяват и се обезлюдяват. В условията на ускорено догонващо развитие през следващите години и десетилетия ще се развиват всички региони, но неравномерността между тях ще расте. По-развитите ще се развиват още по-бързо, а по-изостаналите по-бавно. Междурегионалните различия ще се увеличават с произтичащите от това негативни последствия;.
България заема 76-о място по обща конкурентоспособност от 134 обхванати в изследването страни от Световния икономически форум. Ние сме на последно място по конкурентоспособност между страните членки на ЕС, а също и спрямо някои от страните кандидати. Пред нас са и 20-25 слабо развити страни. По важни показатели на конкурентоспособността на фирмено равнище заемаме между 80-о и 120-о място. Енергоемкостта на нашата продукция е 6 пъти по-висока от средната в ЕС. С такива показатели по конкурентоспособност трудно можем да разчитаме на успешно социално-икономическо развитие през следващите години и десетилетия;.
Кризата завари страната с разпадаща се държавност, с неефективна правораздавателна система, с висока и безнаказана престъпност и корупция. От пълно подчинение на съдебната система на партийния и държавния апарат в миналото се премина в другата крайност пълна безотговорност и безотчетност пред обществото. Досегашните опити за реформи стават под силен външен натиск и въпреки това промените са мъчителни и бавни.Публикувана в съкратен вариант
във в. ДУМА на 9 юли 2010 г.