Книжка 4, 2008

Разгледани са макроикономическите зависимости, формиращи адаптационните възможности на българския трудов пазар към външни и вътрешни въздействия. С оглед оценяването на реалните възможности за подобряване на неговото функциониране е направена съпоставка със зависимостите в развитите страни от Европейския съюз (ЕС-15). Изследвани са три основни макроикономически зависимости на пазара на труда: влиянието на икономическия растеж върху параметрите на трудовия пазар; взаимодействието между инфлацията, работната заплата и безработицата и оценката на степента на съгласуваност между търсенето и предлагането на труд. Направени са оценки и изводи за приликите и разликите в механизмите на въздействие и възможностите за подобряване.
JEL: E24, C52, J20, J60, J30

Основната цел на изследването е да се разкрият и по възможност количествено измерят основните и трайни социални последици за ниско-, средно- и високодоходните групи от населението от въвеждането на плоския данък - намаленият общ размер на задължителните осигурителни вноски, повишеният относителен дял в тях на личните вноски, увеличеният размер на минималната работна заплата и на максималния осигурителен доход.
Конкретните разчети и анализи разкриват, че тези промени и най-вече въвеждането на 10 процентов плосък данък от 1 януари 2008 г. води до: драстично (непознато досега) и трайно преразпределение на общата данъчна и осигурителна тежест от високо- към (в ущърб на) ниско- и среднодоходните групи; намаляване на разполагаемите месечни доходи за ниско- и среднодоходните групи и увеличаването им за високо- и много високодоходните, без за това да е необходимо повишаване на брутните им размери; задълбочаване на подоходната диференциация и социалната поляризация сред населението; допълнително стимулиране участието на ниско- и среднодоходните групи от наетите лица в сивата икономика и укриването на работни заплати и други лични доходи; накърняване чувството за социална справедливост при разпределението, преразпределението и крайното разпределение и потребление на БВП и т.н.
На тази основа са предложени конкретни мерки ако не за преодоляване, то поне за омекотяване негативните социални последици за ниско- и среднодоходните групи от въвеждането на плоския данък.
JEL: H31, H55

Анализирана е най-перспективната форма на неплатения труд - доброволчеството. Направен е опит за неговото дефиниране и структуриране. Изследвани са нормативно-правните му аспекти от гледна точка включване на отношенията на доброволен труд в системата на трудовоправните отношения. Откроени са приносите и насоките на развитие на този труд в борбата с бедността и постигането на устойчив икономически растеж. Поставен е акцент върху измерването и остойностяването на доброволния труд, на неговия икономически и социален принос с цел постигане на адекватното им признание от обществото и на равнопоставеност между лицата заети с платен и с неплатен труд, в конкретния случай.
JEL: I30, J30

В България съществуват регионални диспропорции в нивото на иновационна активност, като в една от неблагоприятните позиции е Югоизточният планов регион (ЮИПР). Същевременно малките и средните предприятия (МСП) с иновационна активност не са особено отворени и не демонстрират високо ниво на осигуреност с финансови източници като инвестиционни фондове, други работещи в мрежа фирми и т.н. Тази подгрупа изпитва особено остро проблеми като обезпечаване на капиталови инвестиции при някои и излишен капацитет при други, но и е забележително активна в търсене на съвети и помощ за развитие.
Тръгвайки от подобни констатации, анализите в студията потвърдиха една от заложените хипотези, че различните финансовите инструменти и схеми за стимулиране на бизнеса се нуждаят от значително адаптиране, за да отговоря на конкретните потребности на МСП с иновационна активност и това е свързано с техните характеристики, а не с регионалната специфика. Частично се отхвърли другата хипотеза, че МСП с иновационна активност във всеки от регионите и по-специално в ЮИПР посрещат с различна степен на острота отделните финансови предизвикателства пред тях.
JEL: L24, L25, O22, O31, O43

Обект на анализ са икономическите субекти, работещи в сектор „Преработка и консервиране на плодове и зеленчуци", чиято дистрибуционна активност се влияе от настъпващите динамични пазарни и продуктови изменения. Предмет на изследването са условията и факторите, детерминиращи дейността на откроените икономически субекти, разглеждани в качеството им на производители и на каналови участници. Основната цел е да се разгледат и интерпретират базови теоретико-методологични постановки за същността на дистрибуцията и дистрибуционната политика. В този контекст е предложен модел за оценка на дистрибуционната активност на предприятията, който проверен в определена степен по емпиричен път, да подпомага избора на подходящи решения за реализация на продукцията. За целта се възприема принципната постановка, че дистрибуционната активност на икономическите субекти се обуславя от възприетата от тях дистрибуционна политика. Всяка промяна в тази политика се разглежда като базов източник на съответна дистрибуционна активност. Във връзка с това се извършва фрагментарно апробиране на предложения модел за оценка на дистрибуционната активност на икономическите субекти, работещи в проучвания сектор. Изведени са по-важни обобщения на получените изследователски резултати.
JET: L81; F18