Книжка 2, 2012

Иновативното развитие на българската икономика е жизненоважен държавен проблем в съвременните условия на бързи промени в използваните технологии и на глобална финансова, икономическа и социална криза. Създаването, усвояването и използването на нови знания и възможностите за положителното им въздействие върху икономиката и обществото са централни въпроси в рамките на предлаганата концепция за решаването му. Тази концепция се определя като  национално специфична и  предполагаща обществена подкрепа за научните изследвания и  иновациите. Откроени са два подхода за определяне на приоритетни направления за обновяванане на националната икономика. Приведени са резултати от прилагането им за България. Поставен е проблема за приоритетите при общественото финансиране на научните изследвания и връзката им с тези на обновяването на икономиката.
JEL: O10; O15; O30

В днешната обстановка на турбулентност и глобална криза формирането на иновационна платформа на развитие се разглежда като кардинален път за изграждане на устойчива социално-икономическа динамика на глобално, регионално, национално, локално, отраслево и организационно равнище. Въз основа на кратък преглед на международния опит се прави извод, че е невъзможно да се осъществи иновационно развитие без решаващата роля на държавата. От друга страна, на базата на международния опит се предлага оптимистичен сценарий за формиране на иновационна платформа за развитие на България. Съгласно този сценарий чрез форматирана в конкретна стратегия иновационна политика, провеждана от държавата, следва да се осъществи гъвкава интеграция на икономически, академични и образователни кръгове, които чрез система от мерки в кратко, средно и дългосрочна перспектива да създадат условията за иновационен режим на функциониране.
JEL: O31; O38

Неголемите европейски страни (Австрия, Белгия, Дания, Ирландия, Нидерландия, Финландия, Швейцария и Швеция) са сред водещите по иновативност на националната икономика според Общия иновационен индекс. За мащабите на Европа, България попада в същата група по брой на населението, площ, представителство в институциите на ЕС и други показатели, но съществено изостава по степен на иновативност.
Тук е съпоставена иновативността на България с неголемите европейски страни и средното ниво на ЕС по динамика и различие в иновационната дейност. Направено е класиране и групиране на държавите по Общия иновационен индекс. За да се покаже състоянието и мястото на нашата страна, ЕС и неголемите европейски страни, в изследването са включени САЩ и Япония.
JEL: О14; О31; О32

Направен е анализ на  състоянието и перспективите  за развитие на научния потенциал в България и ролята му в изграждане на икономиката на знанието. Доказано е, че недостигът на финансови средства  за финансиране на науката се е отразило негативно върху развитието му.
Съществуващите тенденции в развитието на научния потенциал  показват, че развиващите се процеси са тревожни, и че недостигът на финансови средства ще има твърде  неблагоприятни последици за научния потенциал  в България. Разгледан е един от най-значимите проблеми пред научния потенциал в България– “изтичането на мозъци”. Той е свързан със значителната емигрантска вълна, обхващаща  предимно млади учени и висококвалифицирани специалисти.
Стига се до убеждението, че чрез повишаване на инвестиции в науката и създаване на подходящи условия за развитие на научния потенциал на нацията, могат да бъдат решени и най-сложните проблеми в обществото.
JEL: O15; H54; I23

Даден е отговор на въпроса, доколко българската отраслова икономика, в периода на прехода към пазарна икономика, е загубила специализация във високотехнологични и с висока добавена стойност експортни производства – водещи потребители на нови знания. Изводите са, че е ликвидирана съществената част от специализацията в тези производства и сега тя има ниско технологично развитие и е слязла под нивото на потенциален потребител на нови знания. Във връзка с това са определени насоки при формирането на иновационен модел за развитие на българската икономика.
JEL: F14; O31

Анализирани са проблемите на трудовата реализация на младите хора и по-специално на прехода им от учене към заетост. Специално внимание е отделено на младежите с висше образование при навлизане в пазара на труда в България. Разгледани са политиките, които се прилагат за преодоляване на трудностите, произтичащи от отсъствието на трудов стаж,  намиране на “първа” работа и на нейната ефективност.
JEL: G21; G23; G24

Представени са резултати от изследвания върху несъответствието между придобити и търсени специалности на пазара на труда според притежавана степен на образование. Оказва се, че нараства недостигът на кадри със средно образование, като в същото време се поддържа и дефицит от такива с висше и средно образование при реализирана ниска интензивност на преход от основно към средно образование. Това в определена степен ограничава обхвата на прехода от средно към висше образование. Във връзка с това са направени препоръки към образованието, които са обединени около изискванията за подобряване на качеството му, и на тази основа – за постигане на по-добра мобилност на работната сила. Отчетени са и комплексните изисквания на програмата Европа 2020 и националните ангажименти за реализирането им.
JEL: I20; I28

Изследването на човешкия капитал във висшето образование и науката е следствие от променените им роля и значение, съпътстващи развитието на новите реалности на ХХІ век – икономика на знанието, иновационна икономика, информационно общество, икономика на обучението. Последните се третират като предпоставка за извършване на теоретичен анализ на спецификата на човешкия капитал на заетите в посочените сфери лица в три насоки – по типовете знание, специфичните способности и умения, и присъщите му обществени роля и функции. Изведени са структурните характеристики на основополагащото за характеризирането на този тип човешки капитал понятие знание. Анализирани са присъщите му качествени характеристики – съзидателен творчески характер и тип мислене; притежание на биологично заложен талант; специфични интелектуални способности и умения. Определена е неговата обществена и функционална роля за: изграждането на икономиката на знанието; формирането, съхранението и усъвършенстването на човешкия капитал на нацията; развитието на иновационната сфера на икономиката; използването на експертния потенциал на представителите на академичната общност.
JEL: D83; J24

Представени са проблемите пред образователната подготовка на българското население, пред формирането и наличието на човешки капитал, вкл. такъв с високо равнище и качество. Отделено е внимание на по-важни бариери пред повишаване качеството на човешкия капитал на страната, както и на някои предпоставки за неблагоприятните явления и процеси в образованието. Посочено е, че развитието на образованието и на човешкия капитал на България трябва да се превърнат в стратегически национален приоритет.
JEL: I20; I25; O15; O30

В съвременните икономически условия оцеляването и просперитетът на организациите зависи все повече от успеха, който те постигат в отключването на иновационния потенциал на заетите в тях работници и служители. Човешкият ресурс в най-голяма степен е в състояние да допринесе за напредъка на българската икономика на фона продължителната икономическа криза.
Представени са съвременни подходи от практиката на ефективни организации, които развиват човешките си ресурси и използват технитеумения за разработване и въвеждане на иновации. Анализирани са характеристиките на малките и средните предприятия, които преобладават в България, във връзка с възможностите за повишаване на иновационната активност на заетите работници и служители. Направен е опит да се проучи наличната статистическа информация за препятствията пред използването на подходите в областта на подбора, обучението и развитието на човешките ресурси за засилването на иновационната активност в българските организации.
JEL: O31; O15; M12

В проведеното изследване е използвана нова методология, разработена от Корадо (Corrado), Хълтен (Hulten)и Сикел (Sickel) през 2006 г за измерване на нематериалните активи в България и факторите, които ги предпоставят. Изследването обхваща данни от 1990-2006 г., като са агрегирани от фирмено на секторно равнище при отчитане на вноса и износа. За нематериални активи са приети: разходите за софтуер и компютризирани бази данни, иновативна собственост, разходи за научни изследвания и развитие, права на собственост, разходи за придобиване на лицензи, архитектурен и инженерен дизайн, собственост върху търговски марки, брандове и икономически компетенции, разходи за пазарни проучвания и реклама на бранд, специфичният фирмен човешки капитал и организационната структура.
Преизчислени по новата методология, е показано какъв е приносът на нематериалните активи при формиране на БВП през изследвания период. Отчетени са дълбоките промени, настъпили в българската икономика през анализирания период, като проведената приватизация, разпадането на индустрията, финансовата криза през 1996-1997 г. и масовото навлизане на ПЧИ.
JEL: O3; O52; P2

Идентифицирани са ролята и мястото на организационната култура в епохата на икономиката на знанието.  На основата на представянето на акцентите в развитието й, е концептуализирана връзката между организационната култура и иновативните нагласи в българската фирмена среда, изследвани са зависимостта между културата на производство и културата на използване на знанието, представен е нов поглед върху иновационните ресурси и организационната  култура.
Слабата степен на развитие на култура на прилагане на нови знания в българските фирми се  отразява принципно и върху търсенето и предлагането на знания у нас. Бизнес-зрелостта на предприятията не кореспондира достатъчно с необходимите предпоставки за генериране на иновативни нагласи и добри организационни практики.
Наложително е преосмислянето на предпоставките и условията за развитието на организационна култура с качествено нови акценти. В противен случай недобрата картина по отношение на параметрите, отразяващи културната ни матрица, които са фокусирани и върху проявлението на знанието, би се превърнала в бариера пред очакванията за добра и модерна икономика.
JEL: Z1; O15

Корпоративната социална отговорност (КСО) е проблем с огромно научно-теоретично и практическо значение. Оказва се, че в условията на икономическа криза компаниите не се отказват от социални инициативи и ангажименти.
Акцентирано е върху актуалността на проблемите, свързани със социалния одит и европейския опит в това направление. Анализирани са стандартите за корпоративна социална отговорност и тяхното приложение в България.
Представено е изследване на 150 български фирми и са обобщени резилтати за прилагането на стандартите на КСО. Дискутирана е ролята на отговорните институции в България.
JEL: M14

В контекста на теорията за икономиката на знанието е интерпретирана ролята на индустриалната собственост за подобряване на конкурентоспособността на фирмите и значението на патентно-лицензионната фирмена политика за тяхното иновативноразвитие.
Въз основата на анализ са формулирани изводи относно използването на интелектуалната собственост от фирмите в България:

• Изключителните права върху обектите на индустриалната собственост не носят реални икономически ползи за българските фирми.
• Имитаторите са сериозна заплаха за индустриалната собственост на фирмите, а нарастването на броя на нарушенията на правата върху индустриалната собственост е основен проблем във всички сектори.
• Слабата активност на технологичния пазар в България е пряко следствие от нискотехнологичния профил на българската икономика и от липсата на мотивация във фирмите, които създават и внедряват нови технологични решения.

Изведено е твърдението, че индустриалната собственост не се възприема и не се използва като икономически ресурс от фирмите в България.
JEL: O31; 034

Изследвани са специфичните особености на икономическите институции в социалната сфера.Теоретичната основа на анализа са неокласическият и институционалният подход. Отраслите на социалната сфера „произвеждат” услуги, които са непосредствени инвестиции в човешкия капитал. Разгледана е нарастващата роля на човешкия капитал в епохата на икономика на знанието.Поставен е въпросът дали формирането на човешкия капитал може да се остави във властта на институциите на конкурентния пазар, което би означавало реализация на функциите на пазара, формиране на равновесна пазарна цена за социалните блага, монополизация и т.н. Дилемата, върху която се разсъждава, е доколко е допустим този пазар в тази социално чувствителна сфера. Посочени са основните бариери за да не се прилагат в пълния смисъл пазарните институциии в социалната сфера.Защитена е и другата теза, че има фактори, които изискват прилагането на елементи на пазарния механизъм и икономическите принципи за поведение в отраслите на социалната сфера. Изтъкнато е, че „вграждането” на икономическите институции  в отраслите на социалната сфера трябва да гарантира оптимално съотношение между хуманизма и икономизацията. Едни от ефективните форми за мениджмът в социалните сфери са аутсорсингът и публично-частното партньорство.
JEL: B52