Направен е сравнителен анализ на две оригинални теории за международната търговия и протекционизма, възникнали в България и Румъния между двете световни войни, като продукт на специфичната стопанска среда, както и на разпространението на икономическите идеи, идващи от икономически развитите страни. Става въпрос за теорията на всеобщия протекционизъм, базиран върху идеите за национална производителност на Михайл Манойлеску (1891-1950), и теорията за международната търговия и производителните сили, представена от Константин Бобчев (1894-1976). Изучаването на двете теории дава възможност да се формулират интересни научни и чисто практически твърдения и идеи, които да ни помогнат да разберем пътищата и границите на едно самостоятелно развитие на периферните европейски стопанства. Както в миналото, така и днес и България, и Румъния, имат, общо взето, сходни проблеми – тези на догонващото развитие, на липсата на собствени капитали, тежко ограничение по линия на платежния баланс, зависимост от водещите сили в Европейския съюз и др. В този ред на мисли един поглед към „протекционистичното минало” на балканските страни носи нови възможности за осветляване на т. нар. парадокс Байрок (Bairoch paradox), който показва положителното влияние на протекционизма за икономическия растеж и който в определен смисъл противоречи на основните постулати на свободната международна търговия (Bairoch, 1999 [1993]; Becuwe, Blancheton, 2011).
JEL: B3; F1; F5; N1