Книжка 3, 2014

Студията дискутира проблема за определянето на равнищата и тенденциите в търсенето и предлагането на НИРД в България като проблем на съвременното пазарно развитие на икономикана знанието. За решаване на този проблем се прилага авторски подход на позициониране на показателите за НИРД като показатели за търсенето и предлагането им общо и по институционални сектори. Доказва се, че предлагането и търсенето на НИРД в сектор държавно управление и в бизнес сектора продължават да са на ниско равнище и да изостават за  наблюдавания период 2000-2011/12, въпреки рязкото увеличение на финансирането на тези дейности от чужбина след 2010 г.. Привеждат се аргументи, че последното е съпроводено с намаляване на финансирането от държавната и на бизнеса, което води до значителна промяна в структурата на предлагането на НИРД – вече основно бизнесът има ресурс да ги осъществява. В същото време се установява увеличение на дисбаланса между финансиране и резултати от НИРД по институционални сектори. Преодоляването на  този дисбаланс, както и на ниското им равнище се свързват с необходимостта от коренна промяна в научната и иновационната политика на държавата. Определени са параметрите на тази промяна.
JEL: О32; О33; О38

Развитието на съвременните икономики е белязано по неповторим начин от напредъка на знанието, информацията и технологиите. Всички страни в една или друга степен се намират под въздействието на тези обективни процеси. На базата на сравнителен анализ са разгледани постиженията на България и Румъния в това отношение. Обхванати са няколко основни направления на икономиката на знанието, разработени от Световната банка – институционален режим, образование, иновации, информационни и комуникационни технологии. Опирайки се на тези четири „стълба”, е представено състоянието на двете икономики, тяхното позициониране в европейски и световен мащаб. Разкрити са сходните черти и различията между тях, извежда силните и слабите им страни, откроени са трудностите и са очертани възможните действия за тяхното разрешаване с оглед реализиране на съответните национални цели.
JEL: О11; О31; Н52; L96

Изследвани са причинно-следствените връзки и конкретната количествена зависимост между реалното съвкупно производство и равнището на безработица в България. Направен е преглед на основните теоретични концепции и подходи за изучаване на взаимовръзките между инфлация и безработица, на естественото равнище на безработица и потенциалното равнище на производство, като важни индикатори на макроикономическото равновесие и стабилност. Конкретната количествена зависимост между реалното съвкупно производство и равнището на безработицатае оценена и анализирана чрез иконометрични модели, които са базирани на закона на Оукън, изразен в разривна и диференчна форма. Разгледани са някой от факторите, влияещи върху стойността на коефициента на Оукън – ефектът на хистерезис, прираста на работната сила и на производителността на труда, относителният дял на скритата икономика, промените в структурата на безработицата по степен на образование и по професионален признак, сезонният фактор и др.
JEL: E23; E24; E31

Хранително-вкусовата промишленост е един от традиционните сектори на реалната икономика, развивани в България независимо от икономико-политическите условия. Нещо повече, до 2007г. страната е нетен износител на храни за Европа, Близкия и Далечния изток. През последните години обаче се забелязва сериозна промяна, като след 2007г. се отчита рязко повишаване на вноса на храни у нас и сега страната е нетен вносител на храни и напитки. При това вносът на храни от ЕС превишава близо два пъти износа на храни за европейските държави. Всичко това показва, че има нарушения в конкурентния профил на производителите на храни в България, особено след приемането ни в ЕС.
Идентифицирани са и са откроени основните причини, които стоят зад загубата на конкурентни предимства на българските производители на храни. По този начин основният изследователски въпрос се свежда до следното: кои са факторите, формиращи конкурентния профил на производителите на храни в България, които допринасята за влошаването на конкурентните позиции на българските фирми в сравнение с техните европейски съперници?
Проблемите са разглеждани в две основни плоскости: фактори, формиращи конкурентния профил на сектора, и фактори, формиращи конкурентния профил на предприятията, произвеждащи храни. Основният обект на наблюдение е българският производител на храни, който представлява самостоятелен правен субект, регистриран според българското търговско законодателство, извършващ основната си дейност в страната и деклариращ основна дейност. Производство на храни според КИД-2008. Не се разглежда националността на собственика на капитала или пазара, на който предлага своите продукти (български, европейски, извън ЕС).
JEL: D24; L16; L66

Представена е спецификата на данъчното облагане върху тютюневите изделия, влиянието му върху потреблението на тютюневите продукти, респ. върху общественото здраве, както и върху контрола върху разпространението на тютюневите изделия в международен и европейски план. Посочени са ползите за националната икономика и държавния бюджет от повишаването на данъците върху тютюневите изделия и реакцията на тютюневата индустрия в резултат от това повишение. Особено внимание е обърнато върху въздействието на високите данъци върху увеличаването на цените на тютюневите изделия, респ. върху ограничаването на потреблението им сред младото поколение и хората с ниски доходи. На базата на добрите международни практики са дадени препоръки към националните стратегии за формиране на оптимални равнища на данъчното облагане на тютюневите продукти.
JEL: I180, I190, H51, H21

В България жилищната задоволеност на населението е по-висока от средната за ЕС, а собствеността върху жилищните имоти е на рекордно високите 96%. Преобладаващата част обаче от жилищата (особено панелните) са маломерни, неподдържани през годините и енергийно неефективни. От 2004г. в страната действа Национална жилищна стратегия, но по нито един от нейните три основни приоритета няма съществено развитие. Над 700 000 жилища се нуждаят от цялостно саниране. Делът на необитаваните жилища непрекъснато расте, достигайки близо 25% от всички, а в същото време около 48% от тях са пренаселени. Обосновани са острата нужда от създаване на фонд от обществени наемни жилища. Подчертано е, че адекватна жилищна политикав страната не би могла да съществува изолирано – в условия на най-ниските в ЕС данъчни постъпления спрямо БВП.
JEL : L74; R21; R28; R31