Хранително-вкусовата промишленост е един от традиционните сектори на реалната икономика, развивани в България независимо от икономико-политическите условия. Нещо повече, до 2007г. страната е нетен износител на храни за Европа, Близкия и Далечния изток. През последните години обаче се забелязва сериозна промяна, като след 2007г. се отчита рязко повишаване на вноса на храни у нас и сега страната е нетен вносител на храни и напитки. При това вносът на храни от ЕС превишава близо два пъти износа на храни за европейските държави. Всичко това показва, че има нарушения в конкурентния профил на производителите на храни в България, особено след приемането ни в ЕС.
Идентифицирани са и са откроени основните причини, които стоят зад загубата на конкурентни предимства на българските производители на храни. По този начин основният изследователски въпрос се свежда до следното: кои са факторите, формиращи конкурентния профил на производителите на храни в България, които допринасята за влошаването на конкурентните позиции на българските фирми в сравнение с техните европейски съперници?
Проблемите са разглеждани в две основни плоскости: фактори, формиращи конкурентния профил на сектора, и фактори, формиращи конкурентния профил на предприятията, произвеждащи храни. Основният обект на наблюдение е българският производител на храни, който представлява самостоятелен правен субект, регистриран според българското търговско законодателство, извършващ основната си дейност в страната и деклариращ основна дейност. Производство на храни според КИД-2008. Не се разглежда националността на собственика на капитала или пазара, на който предлага своите продукти (български, европейски, извън ЕС).
JEL: D24; L16; L66