Книжка 3, 2000

В студията се изследва влиянието на икономическите шокове. Разгледани са видовете икономически шокове, причините и формите на тяхното проявление. Направена е оценка на проявлението им в условията на страните в преход към пазарна икономика. Представени са възможни подходи и методи за моделиране и оценяване на шоковете и са направени изчисления по данни за българската икономика през периода 1990 – 1997г.

В стандартните теории за управлението в преходните икономики (Olson, M., Jr., 1995. Why the Transition from Communism Is So Difficult. Eastern Economic Journal 21, 437-462.) политиците и бюрократите се смятат за “бандити”, които извличат максимално ресурси от обществото. Това се ограничава, когато те очакват да се задържат на власт за по-дълъг период, и когато обществото може да се противопостави. Когато се опитват да забогатеят бързо и след това да си тръгнат, за тях е трудно да работят заедно – те стават “дезорганизирани неустановени бандити”. В прехода обществото започва да работи заедно, за да попречи на правителството да извлича изгоди, променяйки ограничението пред “бандитите”. Студията използва тези принципи, за да анализира преходните политики в България. Докато някои политически “герои” извличаха изгоди, други следваха традиционните авторитарни принципи, създавайки лидерската идея за общественото благо – концепция на правителство като левиатанското. Разглеждани са четири епизода на преходна икономика. Във всеки от тях правителството следваше политики, които доведоха до неговия крах чрез гражданска съпротива. Или правителствата бяха твърде “дезорганизирани” да проведат политики за максимизиране на ползата, или те подцениха желанието на обществото да се опълчи на тези политики.

Направен е философско-методологически и съдържателно-теоретичен анализ на икономическата философия на Фридрих Август фон Хайек. Структурата на разработката съдържа увод, четири части и заключение. В първата част се анализират идеите на Хайек относно философско-методологическите проблеми на икономическото познание. Втората част е посветена на концепцията на австрийския мислител за парадигмалното значение на пазара. В трета част са представени възгледите на Хайек за релациите между пазарната конкуренция, планирането и демокрацията. В последната част се разглежда подходът на Фридрих Хайек към проблемите на собствеността, справедливостта и свободата. Анализът е съсредоточен върху няколко основни момента, подчертаващи оригиналността и значимостта на идеите на Хайек за икономическата наука и науките за човека като цяло: интегративният и интердисциплинарен подход, методологическият индивидуализъм, разделението на знанието, спонтанния социален и стопански ред, релацията икономика - право - политика, парадигмална роля на пазара и конкуренцията и мястото на държавата в индивидуалния и социалния живот на хората.

Анализирани са постиженията и оставащите проблеми в областта на разширяване на данъчната основа на индивидуалния подоходен данък в България. Основният извод е, че резервите в тази област са значителни. Разширяването на данъчната основа се разглежда като необходимо условие за постепенно понижаване на средната ефективна данъчна тежест.

Анализирани са структурата на стоковия пазар в България при отварянето на икономиката, промените в отраслите и делът на износа и вноса в произведената продукция. Проучени са механизмите на секторната политика в Европейския съюз, индустриалната политика и особено ролята на малките и средните предприятия, като са разгледани възможностите за стимулиране на външноикономическата ориентация в процеса на адаптиране на българските предприятия към условията на Единния вътрешен пазар. Стимулирането на структурните изменения при отварянето на икономиката е анализирано с оглед членството на България в Световната търговска организация и възможностите за прилагането на отделни инструменти на търговската политика от страните в преход. Формулирани са изводи за разработването на национална политика към външноикономическата ориентация на България.

Основна цел на прехода е създаването на пазарно-ориентирана фирма. В студията са разгледани проблемите на маркетизирането на българските бизнесорганизации. Изследвано е тяхното маркетингово развитие. За да се обхване по-пълно този процес, първо се тълкуват взаимосвързаните понятия маркетингово развитие, маркетингова сила и маркетингова институция. След опита за обособяване на етапите на бизнесорганизационното маркетизиране са анализирани фирми, намиращи се на различни етапи. Изследвана е степента на маркетизиране на основата на проучени 442 фирми. Отделено е внимание на двигателите на бизнесорганизационното и на маркетинговото развитие – маркетинговите специалисти и на техния пазар. Направени са изводи за процеса на бизнесорганизационно маркетизиране.