Книжка 3, 2001

Представено е друго виждане на известните факти за различията в икономическото развитие на страните в преход от Централна и Изночна Европа, и особено за трудностите които балканските държави в преход срещат в сравнение с тези от Централна Европа. Дискутира се, наблюдаваната фрагментация и конфликти в Балканския регион, съществуващите етнически размирици и регионална нестабилност като основни фактори, които забавят растежа, структурната промяна, икономическия прогрес, трансформацията и развитието. Направени са някои теоретични предложения и са анализирани основни икономически характеристики на Балканския регион, свързани с мащаба на пазара, потенциала за развитие, търговските отношения и преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Върху основата на тези характеристики са посочени възможностите, които отделните страни в региона имат по отношение на регионалното сътрудничество.

Основната цел на изследването е да се установи мястото, тежестта и при възможност тенденциите в развитието на сектора на МСП в България през периода 1996 – 1999г. Анализът е основан на данни на годишни баланси и отчетите за приходи и разходи на фирмите, за които НСИ събира информация. Изследвани са размерната структура на предприятията, техният принос в брутната добавена стойност, продажбите, заетостта, износът и вносът, анализирани са печалбата, рентабилността, дълготрайните материални активи и задлъжнялостта на различните групи предприятия. Сравняват се резултатите по размерни групи, форми на собственост и отраслова принадлежност. Резултатите от изследването показват, че микрофирмите се приспособяват по-лесно към условията на пазарното стопанство и като цяло размерната структура на икономиката се приближава до тази в страните от ЕС.

Република България се стреми да развива активно международен туризъм. Успехите в това направление зависят преди всичко от вида и характера на предприеманите туристически пътувания. Те са изходната позиция за разбиране, развитие и управление на туризма като бизнес. В това изследване са анализирани обемът и структурата на международните туристически пътувания към страната, тяхната целева определеност, сезонни колебания, използван транспорт, продължителност и реализирани приходи. Разкрити са както положителни, така и негативни промени в характеристиките на международните туристически пътувания към България при прехода към пазарна икономика в периода 1990-2000г. Специално внимание е отделено на тяхното разпределение по емитивни пазари и териториална концентрация. На тази основа са посочени целевите туристически пазари за България. Формулирани са изводи, които могат да насочат заинтерисуваните институции и икономически агенти към конкретни маркетингови, финансово-икономически, стратегически и други управленски решения.

Студията съдържа данни, анализи и оценки за обществена среда - икономическа, демографска, социална, политическа и пр.в България и нейното развитие при прехода към пазарна икономика и демократизация на обществените отношения /1989-1999 г./, която направи неизбежна пенсионната реформа и новия Кодекс за задължителното обществено осигуряване / КЗОО/, влязъл в сила от 1 януари 2000 г.; характеристики на предлаганата през 1999 г. пенсионна реформа и нова тристълбова системата за пенсионно осигуряване и най-вече на нейният първи/основен/ стълб; формулировки и обосновки на нейните основни цели, принципи и най-значими конкретни норми, нормативи и механизми, от които зависи, при благоприятна обществена среда, скоростта и степента за реализация на нейните основни цели и принципи; идентификация и анализи на основните фактори, от които зависи възстановяването на доверието към новата пенсионна система, възстановяване на социалната справедливост при разпределението на доходите от пенсии, повишаване на общото равнище на пенсиите и пенсионната защита и финансова стабилизация на пенсионната система в краткосрочна, средносрочна и дългосрочна перспектива. Публикуването на студията позволява на интересуващите се днешни и бъдещи научни работници, специалисти и други читатели : • да се запознаят по-задълбочено с основните мотиви на предлагания, а в края на 1999 г. и утвърден от Народното събрание нов модел и архитектура на системата за пенсионно осигуряване, с нейните основни цели и принципи, конкретни норми, нормативи и механизми и т.н.; • да изградят или допълнят собствените си критерии и оценки за обосноваността и ефективността на пенсионната реформа; за потенциалните и реално проявяващи се постижения и слабости на влезлия в сила от 1 януари 2000г. КЗОО; за налагащи се допълнителни дискусии и корекции в част от конкретните норми, нормативи и механизми на КЗОО и техните параметри – с цел ускорена реализация на основните цели на пенсионната реформа: /1/ възстановяване на социалната справедливост в пенсионното осигуряване; /2/ повишаване размерите и равнището на пенсиите и пенсионната защита; /3/ финансова стабилизация на системата; и /4/ ускорена социалната интеграция на България с Европейския Съюз в тази изключително важна и общество значима област на социалната политика и практика – пенсионното осигуряване.

Очертани са границите на производството в Системата на национални сметки (СНС) и се извеждат начини за тяхното обхващане в нея. Разгледано е структурирането по икономически дейности и институционални единици. Изследвана е икономическата структура на СНС и обхванатите основни блокове и системи. Направен е познавателен анализ на структурните разрези, в които СНС обхваща производството. Посочени са затрудненията при съставянето на таблиците и сметките и причините, от които те произтичат.

Студията е посветена на анализа на ролята на централната банка за икономическото развитие в зависимост от устройството на банковата система. За тази цел е направен сравнителен анализ на влиянието на централната банка върху показателите за паричното предлагане, лихвения процент, валутния курс, инфлацията и безработицата при традиционното централно банкиране и паричен съвет. При анализа на паричното предлагане е обърнато внимание и на икономическата природа на електронните пари. В студията е направен критичен анализ на паричната политика на БНБ преди и след въвеждането на паричния съвет и са обосновани предложения за възможните промени в механизмите на влиянието на БНБ върху икономическото развитие.