Книжка 1, 1998

В студията са разгледани особенос­ти на използването на математичес­ки и статистически методи при фир­меното управление, дължащи се на промените, настъпващи през пери­ода на преустройство на икономика­та на пазарни принципи. Последователно са изследвани ба­зисните условия на фирменото мо­делиране – макроикономическа, от­раслова и фирмена среда. Представена е концепция за фирме­но поведение и принципните изиск­вания при неговото моделиране. Съставена и анализирана е функци­онална схема на отношенията „фирма-пазар". Разгледани са и въпроси на информационната основа и инс­трументариума на фирменото моделиране.

В настоящото изследване моделът на годишния производствен цикъл на стопанската дейност заема централно място. Въведени са линейни­те права (оперативна) и обратна (планова) производствени функции. Въз основа на тях аналитично ре­шен е проблемът за определяне на рентабилни пазарни цени на про­дуктите, ресурсите и услугите.

Печалбата е функционално конструирана като основен крите­рий за рентабилност на производст­вената дейност на фирмата въз основа на правилата и нормативите в законите за Стопанска дейност; Счетоводство & Национален смет­коплан; Данъчно облагане и др.

Формулирани са достатъчни условия за пълна и частична рента­билност на производството по отно­шение на:

• цените на произвеждани про­дукти и извършвани услуги и
• цените на потребявани тру­дови, технологични и материални ре­сурси.

Симплексната интерпретация на достатъчните условия за пълна и частична рентабилност служи при формулировката на основните' твър­дения и изводи относно граничните стойности на преход от областта на пълна в областта на непълна и час­тична рентабилност на цените и об­ратно.

В предложената разработка се разг­лежда проблемът за оптимизиране печалбата от търговската дейност на фирмите с отчитане поведението на управленския персонал, предиз­викано от значителните инфлацион­ни процеси на прехода към пазарна икономика. В основата на предло­женото решение стои разработен ли­неен оптимизационен модел, в кой­то е отчетено и поведението на уп­равленския персонал, и оригинален алгоритъм за проиграването му.

В студията са изследвани такива ос­новни регионални характеристики като наети лица по трудов договор, техническа и социална инфраструктурна изграденост по области и оценка на основните екологични ха­рактеристики за въздуха, почвените ресурси, водите и радиационната сре­да. Специално внимание се отделя на икономическия, човешкия и при­роден потенциал на областите в страната, оценени при използване на значителен брой показатели, които го характеризират.
На основата на очертаните тенденции на изменение на посоче­ните регионални характеристики и оценките за потенциала на области­те в страната се разглеждат въз­можностите за провеждане на реги­онална политика в условията на пре­ход към пазарна икономика.
Тази проблематика придобива особено актуално значение в усло­вията на неотложно стартиране на структурната реформа и новата ро­ля на районите.

Студията поставя проблема за ико­номическите аспекти на технологич­ната промяна като безалтернативен приоритет в стратегията за излиза­не от кризата. Направеният анализ показва, че икономиката на Бълга­рия загубва с ускорени темпове спо­собността си за технологично обно­вяване. Липсват финансови средст­ва и стимули за обновяване на тех­нологиите, налице е ясна тенденция към декапитализация на икономи­ката, финансовата среда не моби­лизира наличните, макар и силно ограничени ресурси. Нормативната база е противоречива и не създава условия за планиране и реализиране на иновативни стратегии.
В студията са формулирани предложения за усъвършенстване на финансовата среда и нормативната база с цел да се създадат условия за обновяване и промяна на техноло­гиите за производство, като е отче­тен и опитът на Германия през пос­ледните години. В тази връзка са очертани контурите на 15-годишна национална програма за мобилизи­ране на ресурси за технологично об­новяване.
Направените предложения мо­гат да послужат при разработването на концепция и програми за тех­нологична промяна в икономиката на България.

Фискалната политика, стимулираща производителите към ограничаване замърсяването на околната среда, включва субсидиите, данъчните об­лекчения, глобите, санкциите, „еко-данъците" и други инструменти. Ако субсидиите стимулират внедряване­то на екологосъобразни решения и водят до получаването на нискоструващи резултати, няма причини те да не се смятат за икономически инструмент на регулирането. Сте­пента на санкциониране би трябва­ло да съответства на реалните ще­ти от замърсяванията. Ефективно въвеждане на данъчното облагане е възможно, ако данъчният механи­зъм се интегрира с цялостната фи­нансова система. Трябва да се из­ползва в по-голяма степен системата на косвените данъци в нейна­та цялост, преди да се пристъпи към въвеждането на нови данъци и так­си. Преструктурирането на косвени­те данъци би трябвало да се обвър­же с еластичността на търсенето на стоките. Въвеждането на продава­еми права може да породи някои отклонения в още крехките пазарни механизми на преходната икономи­ка, особено ако квотите вече са раз­пределени, и може да ограничи включването на нови предприятия и да влоши конкуренцията. Незави­симо от трудностите на пазарния преход фискалните инструменти за регулиране опазването на околната среда в тяхното единство и взаимно допълване могат да доведат до по­ложителен ефект в процеса на екологизация на икономиката.

В представената работа се анализи­рат финансово-икономическите ас­пекти на екологичната политика в Германия в периода след 1975 г. Проучва се достигнатото равнище и тенденциите в динамиката на фи­нансираните от държавата и произ­водствения сектор екологични раз­ходи и инвестиции, както и структу­рата на природозащитното финан­сиране. Определят се основните източници за финансиране на опазва­нето на околната среда. В обобще­ние се подчертава, че от гледна точ­ка на достигнатото равнище на еко­логичните разходи с по-голяма ост­рота възниква въпросът за ефектив­ното използване на отделените средства. В съответствие с напра­вения извод в изследването се под­лага на анализ проблемът за прило­жението на икономическите инструменти в екологичната политика. Вниманието фокусира върху възмож­ностите за използване на ценовия механизъм за постигане на еколо­гичните цели и основните видове финансово-икономически инструмен­ти. Разкриват се особеностите и резултатите от приложението на еко­логичните данъци и такси, система­та на депозитите и субсидирането на природозащитната дейност. Изс­ледването довежда до извода, че ефективната политика за опазване на околната среда изисква не само увеличение на съответните разходи. Постигането на целите й е свързано с промени в икономическите сти­мули за подбуждане на по-екологич­ни модели на поведение.

Главната цел на изследването е раз­работване и обосноваване на кон­цептуален модел за развитие на па­рично-кредитните институции и сис­темата от инструменти за въздейст­вие и контрол на държавното учас­тие с оглед да се постигне ефектив­но управление на предприятията в условията на преход към пазарно стопанство. За практическото осъ­ществяване на тази цел се решават следните основни задачи:

• Анализиране на модели на парично-кредитните  институции и инструменти за въздействие и конт­рол на държавното участие в стра­ни с развит държавен сектор.
• Обосноваване необходимост­ та от създаване и развитие на па­рично-кредитните институции и инструменти за въздействие и конт­рол на държавното участие в предп­риятията в България.
• Предложения за развитие и по-ефикасно функциониране на сис­темата от парично-кредитните институции и инструменти за въздейст­вие и контрол на държавното учас­тие.

В основата на концептуалния модел за развитие на парично-кре­дитните институции и системата от инструменти за въздействие и конт­рол на държавното участие са зало­жени следните идеи:

• Изборът на един или друг модел  за  контрол  на  държавното участие  е  въпрос  на  целесъобразност. Моделът се прилага в услови­ята на полупазарно стопанство, по­ради което не е целесъобразно прос­тото адаптиране на добре функци­ониращ модел от страна с развита пазарна икономика.
• Моделът на парично-кредитните институции и системата от ин­струменти решава триединна зада­ча:  1.   Бързо  преструктуриране  надържавния сектор; 2. Ефикасно уп­равление на държавното участие в предприятията; 3.  Качествени про­мени  в държавния сектор с оглед създаване на необходимите условия за интеграция на българската ико­номика с обединения европейски па­зар.
• Националните и отраслови­ те цели, приоритети и стратегии се съгласуват с фирмените цели, приоритети и стратегии, без да се нару­шава автономността на управление на предприятията.
• Осигуряване на ефикасно взаимодействие между предприяти­ята с държавно участие и предприятията от частния сектор.