Книжка 2, 2005

Анализът на състоянието и извеждането на основните стратегически приоритети за развитие имат важно значение за преодоляване на кризата в транспортния отрасъл. Тази задача е съобразена с тенденциите за динамично развитие на националната икономика и европейската транспортна политика. Основната концепция при разработване на приоритетите е утвърдената позиция, че транспортът е структуроопределящ отрасъл, с изключително важна социална функция и роля за развитие на цялата икономика. Развитието на транспорта има определящо значение и за успешна интеграция на България в единното европейско икономическо, инфраструктурно, пазарно и социално пространство. Обективните интеграционни процеси налагат необходимостта от технологическа, организационна и икономическа съвместимост на националния транспорт с европейските транспортни структури. Основните стратегически приоритети са разработени на базата на изследване в следните направления: икономическите и производствено-технологическите особености на транспорта като фактор за ускорено развитие и международна интеграция; основните направления на европейската транспортна политика и необходимостта от съгласуване на стратегията за развитие на транспорта в България с европейските стандарти; състоянието, приоритетите и основните фактори за развитие на транспорта и транспортната инфраструктура. Стратегическите задачи са конкретизация на стратегическите цели по видове транспорт и единни транспортни процеси. Анализът на състоянието и очертаните приоритети за развитие на транспорта са основа за по-нататъшна изследователска работа и вземане на ефективни управленски решения на всички равнища. Така може да се гарантира изпреварващо развитие на транспорта и възможности той да съответства на нарастващите потребности от транспортни услуги.

JEL: L91, F15

Идентифицирани и анализирани са критико-оценъчно приносите и недостатъците на следните теории, подходи или модели, които се опитват да обяснят пост фактум създаващите се в практиката международни съвместни предприятия: 1) теория на транзакционните разходи и производните й - 2) теория на интернализацията и 3) еклектична теория на международното производство; 4) теория на стратегическото управление; 5) теория на ресурсната зависимост; 6) подход на организационното знание; 7) модел на интернационализацията на фирмата на Johanson, Vahlne и Wiedersheim-Paul (Модел Упсала); и 8) модел на връзката между алтернативните форми на чуждестранни инвестиции и жизнения цикъл на отраслите, в които се осъществяват тези форми (Модел на Auster). От опитът да се сложи ред в причинения от липсата на обща теория на международните съвместни предприятия хаос от преобладаващо нормативни идеи, незадоволително дефинирани понятия и отношения между тях, както и на съществуващия "агрегационен проблем", в изследването се прави извода, че анализираните 8 теории, подходи и модели не са развити до състоянието, в което могат да бъдат приложени безрезервно при изследването на международните съвместни предприятия. Изследването обаче приключва с предложение към бъдещите изследователи да използват теория на системите като координираща и мултидисциплинарна рамка за изследване на международните съвместни предприятия, поради принципа на изоморфизъм на теорията на системите, който позволява използваните понятия в дадена научна област да се трансферират в друга възприета като система научна област, която да бъде обяснена по най-реалистичния начин.

JEL: L24, F23, M2,; B52, B59

Развитието на всеки бизнес – по-голям или по-малък, в съвремения свят става все по-зависимо от равнището и характера, от качеството на неговата публична комуникация. Тя се модифицира от индикатор за добро корпоративно управление в нейн все по-ценен нематериален актив. Като печели доверието на заинтересуваните страни той придобива фундаментално стратегическо значение за развитието и просперитета на компанията и е един от най-ефективните способи за достигане на конкурентно преимущество. Създаването и развитието на корпоративен имидж е най-съществена част от съвременната стратегия на позиционирането на компанията в динамично променящия се свят.

JEL: L21, L29, M30

Централен момент в икономическия и политическия живот на България преди присъединяването към Европейския съюз (ЕС) е развитието на активен и конкурентоспособен частен сектор. Малкият и среден бизнес допринася за ускоряване икономическото развитие, създаване на нови работни места, подобряване на конкурентната среда, поощряване на частната инициатива и др. Голяма част от малките и средните предприятия (МСП) в България не отговарят на изискванията за конкурентоспособност на европейските пазари. Важна роля за преодоляване на този недостатък играят възможностите за внедряване на нова техника и технологии, достъпът до външно финансиране, условията за повишаванане на експортната ориентация, държавните стимули и др. Обект на изследване в студията са малките и средните предприятия (без селскостопанските) в България. Предмет на изследване е външното финансиране на МСП в България, в т.ч. и чрез инструментите за финансово подпомагане от предприсъединителните фондове на Европейския съюз като допълнителен източник на капитал. На тази основа се разкриват и възможностите за ефективно финансиране на предприятията от тези фондове и за по-висока усвояемост на предоставяните средства.

JEL: F36, G21, M21

Разгледана е принципно новата роля и значение на сектора на услугите в икономиката на страната. Основна цел на изследването е да се разкрият условията за развитие, състоянието и динамиката на обслужващия сектор в България и да се интерпретира неговото влияние върху структурното преустройство на националната икономика чрез собственото му развитие и чрез преобразуващото му въздействие върху цялото стопанство. Реализацията на тази цел е конкретизирана в следните основни задачи: да се покаже действителното място и значение на сектора на услугите в съвременната икономика; да се проследи еволюцията в разбирането за ролята на този сектор у нас и да се посочат ключовите фактори за неговото развитие; да се очертаят главните насоки, в които се осъществява преструктуриращото въздействие на обслужващия сектор върху националната икономика и да се конкретизира неговото проявление чрез технологичното развитие на услугите, подобряването на образователно-квалификационната структура на персонала, рационализирането на институционалната структура, повишаването на производителността, постигането на редица социални ефекти.

JEL: L80, O11, O14

Устойчивото развитие на туристическата дестинация днес е необходимо, за да се представи решение за предотвратяване и отстраняване на отрицателните последствия от ускореното развитие на туризма, както и за запазване или увеличаване на конкурентоспособността и атрактивността на дестинацията. Целта на тази студия е да представи специфичен механизъм, който да се прилага при управлението на туристическата дестинация за нуждите на нейното устойчиво развитие. Този механизъм е разработен на базата на общите принципи за устойчивост и тяхното проявление по отношение на туризма и на конкретен туристически район. Ключовата детерминанта за устойчиво развитие на туристическа дестинация е изразител на незаменимия капитал обхващащ конкретни ресурси, ценности и свързани с тях компетенци и фактори, със значение за конкурентноспособността и атрактивността на дестинацията. Представеният специфичен механизъм на ключовата детерминанта предлага насоки за решаване на един от значимите проблеми днес, а именно отделяне развитието на туризма от деградиращата експлоатация на природен и социален капитал без да се лишават местното население и туристите от добър стандарт на живот и възможности за рекреация, но и бъдещите поколения от достъп до природни ресурси и социални ценности. За постигане на тази цел се решават 2 основни изследователски задачи: • Извеждане на принципи на устойчивото развитие на туристическата дестинация; • Определяне на ключовата детерминанта за устойчиво развитие на туристическата дестинация.

JEL: O20