Книжка 1, 1999

В студията е формулирано понятието скрита икономика (СИ). Направено е разграничение между формална и неформална икономика. Посочени са икономическите, административните, нормативно-правните и политическите фактори и причини за съществуването й и формите на нейното проявление. Разкрито е състоянието на СИ в някои западноевропейски и екссоциалистически страни и САЩ. Дадени са различни методи за измерване на скритата икономика, съобразени с българските условия.

В студията са разгледани проблеми, свързани с проявлението на скритата икономика в България в различни периоди от развитието на икономиката, разработването и прилагането на различни методи за оценяване на нейната величина за българските условия; разкрито е влияние й върху развитието на стопанството, очертани са икономическите и социалните последици и са посочени конкретни задачи пред управлението, пораждани от тази икономика.

Изследването разглежда състоянието и проблемите на инвестиционната активност в страната при преходната икономика. Анализирани са тенденциите и ограниченията на инвестиционната активност в националната икономика. Характеризирани са финансовите източници за осъществяване на инвестиционна дейност в обществените и частните предприятия от реалния сектор и са разкрити вазможностите в тази област. Направен е изводът, че тeхните собствени ресурси за инвестиране, които зависят от размера на чистата печалба и на амортизационните отчисления, са със силно ограничен потенциал. В условията на валутен съвет, поради опасност от възникване на проблеми с ликвидността, търговските банки провеждат по-внимателна и ограничителна кредитна политика (особено за инвестиционни кредити). Това дава неблагоприятно отражение върху инвестиционната активност на предприятията, чиито мениджъри разчитат да я осъществяват с кредитен ресурс. Чуждестранните инвестиции засега остават основен финансов източник за осъществяване преструктурирането и технологичното обновяване на нефинансовите предприятия. Очертани са основните насоки за стимулиране на инвестиционната активност в икономиката. Първо, осигуряването на условия предприятията да формират собствен финансов ресурс, насочен със съответни инструменти за структурно и технологично обновяване на производството с цел конкурентоспособно развитие в перспектива. Основно средство за това е използването на инструментите на данъчната и амортизационната политика в съответствие с определените национални цели и приоритети. Второ, създаване на благоприятен климат за инвестиционна дейност, който има своя правен, институционален и икономически аспект. Въвеждането и строгото спазване правилата на валутния съвет ще окаже своето положително влияние за постепенното формиране на една по-благоприятна икономическа среда. Това обаче за условията на страната в момента не е достатъчно. Намаляването на инвестиционния риск, което е сериозен мотив за потенциалния инвеститор, е свързано преди всичко с успеха на борбата с престъпността и корупцията. Трето, създаване на по-благоприятни условия за привличане интереса на стратегическите чуждестранни инвеститори. Четвърто, увеличаване обема на бюджетните инвестиции, доколкото това е възможно в условията на валутен съвет. Пето, провеждането на структурна реформа в банковата система с цел нейното оздравяване и възможност за изпълнение на присъщите й функции – акумулиране на спестяванията и осъществяване на кредитна дейност в реалния сектор на основата на ефективна възвръщаемост.

В настоящото изследване акцентът се поставя върху генезиса на теоретичните логически схеми на локализационния избор и конфронтация с фактите от реалността с цел обогатяване на теорията. Вниманието е концентрирано върху двете оси на теоретичните изследвания на локализационния избор – минималните разходи и максималната печалба. В синтезиран вид са представени класическите и някои неокласически постановки на проблема и тяхната еволюция във времето. Анализирана е ролята на трите оси на икономическото преструктуриране, които влияят върху локализационния избор – реорганизацията на производствената система, глобализацията на икономиката, промените в действията на държавата, свързани с икономическата политика.

В изследването се прави опит да се оценят и анализират връзките и взаимодействията между основните елементи и потоци на пазара на труда у нас през 90-те години в тяхната взаимна обвързаност и обусловеност. За постигането на тази цел е използван инструментариума на иконометричното моделиране и по конкретно коинтеграционния анализ и подхода на моделиране от общото към частното. Изледвани са статистическите свойства на показателите и са анализирани възможностите за тяхното моделиране. Специфицирани са и емпирично са оценени иконометрични модели, описващи дългосрочната и краткосрочна динамика на заетостта, свободните работни места, съгласуването на търсенето и предлагането на труд, работната заплата и цените. Разработен е симултантен краткосрочен модел на трудовия пазар в България, който отчита адаптивността към дългосрочно равновесие. представлява система от взаимно зависими уравнения. Направен е анализ на свойствата и възможностотите на модела за анализ и симулация на трудови политики.

Основната цел на студията е да се изследват инвестициите в човешкия капитал (по-конкретно в образованието и обучението) и пазара на труда от качествен аспект, както и връзката между тях. С оглед на това са анализирани състоянието и измененията на пазара на труда от гледна точка на образователно-квалификационните характеристики на работната сила и на свободните работни места. Изследвани са състоянието и динамиката на инвестициите в образованието и обучението. Направена е характеристика на основните политики в сферата на обучението и на инвестициите в тях, както и някои препоръки в тази област.