Книжка 2, 1999

Разгледани са различията в равнището на развитие на общините в страната за периода 1994-1996г. Използван е интегрален измерител, построен върху обобщаващи измерители за: икономическото състояние; доходния статут на населението; финансовото състояние на общината; инфраструктурната осигуреност и показатели за равнището на безработица и динамика на населението на общините. С оглед оценяване на различията между общините по области е проведен вероятностен анализ върху получените интегрални оценки. Изградена е работна хипотеза за устойчиво развитие на община и на тази основа са построени четири теоретични модела, към които са отнесени около 10% от общините в страната, с най-големи промени в равнището на социално-икономическо развитие за изследвания период.

В студията са разгледани различията в развитието на общините в контекста на проблема “център - периферия” и различията в равнищата на заетостта и безработицата. Една от специфичните прояви на различията в социално-икономическото равнище на общините е проблемът “център - периферия”. Разглеждането на този проблем в контекста на диференцията на общините по степен на развитие предполага търсенето на отговор на следните въпроси: • кои са методологическите и методически основи на проблема “център - периферия” в развитието на общините? • кои са корените на проблема “център - периферия”? • кои са типичните прояви и аспекти на проблема “център - периферия” при прехода към пазарна икономика? • какви политики и мерки трябва да се прилагат за смекчаване на проблема “център - периферия” като една от най-острите прояви на междуобщинската диференциация в социално-икономическото развитие? За оценка на степента на използване на човешките ресурси в общините е конструиран специфичен измерител наречен “Община с икономически активно заето население”. Разгледани са икономическите предпоставки за различията в заетостта и безработицата. Основният извод е, че състоянието на трите сектора на националното стопанство е различно в отделните общини и това формира големите различия между тях по степен на заетост и безработица. Първичният сектор е в дълбока структурна криза, вторичният навлиза в крехко оживление, а нарастването на третичния сектор може да активизира търсенето на работна сила на пазара на труда.

Целта на изследването е да се определи, анализира и оцени състоянието и тенденциите в развитието на междуобщинските финансови различия. Нейното постигане се реализира чрез следните изследователски задачи: • анализ и оценка на подреждането и диференциацията на общините по финансови показатели през 1994 и 1996г.; • анализ и оценка на динамиката на промените в подреждането и в диференциацията на общините през наблюдавания период; • обобщения и изводи относно състоянието и промените на междуобщинските финансови различия. Основните изводи и оценки от изследването показват, че: през 1996г. в сравнение с предишната изследвана година се забелязва увеличаване на различията между няколко общини в добро финансово състояние и останалата маса общини; намаляват различията в оценките за финансовото състояние на общините, чиито стойности са под средното за страната равнище; средната и критичната стойност по всички показатели се отдалечават от най-високите достигнати равнища, което доказва общото влошаване на финансовото състояние на общините в страната. Резултатите от изследването могат да се използват от общините за обосновка на техните анализи и прогнози за местните бюджети, както и от централните власти при определяне на държавната регионална политика.

Целта на студията е да установи, анализира и оцени състоянието и развитието на социалните различия между българските общини като на тази основа докаже евристичните достойнства на предлагания модел за квантификация на социално-икономическите различия. Конкретните изследователски задачи се свеждат до извършването на: • анализ и оценка на подреждането и диференциацията на общините по социални показатели през 1994 и 1996 г.; • анализ и оценка на динамиката на промените в подреждането и в диференциацията на общините през наблюдавания период; • обобщения и изводи относно състоянието и промените на социалните различия между общините. Изследването се извършва в статичен и в динамичен аспект, като е възприет и приложен дедуктивният подход.

В студията се анализират различията в екологичните характеристики на обхванатите с мониторинг общини в България. Ранжирани са по степен на екологична обремененост общини по отношение на: атмосферен въздух, долните и средните течения на реките и най-натоварените с промишлени и битови отпадъци райони. Направени са изводи за генезиса и развитието на тези неблагоприятни процеси. Най-същественият извод се свежда до обстоятелството, че екологичната ситуация в тези общини е по-скоро ограничител, отколкото фактор на развитието им.

В студията е направена оценка и класификация на индустриалните предприятия в България в зависимост от представянето им според формата на собственост и юридическия им статус (традиционни и корпоратизирани държавни предприятия, приватизирани и новосъздадени частни предприятия), според пазарния им дял и според техния размер. Описани и сравнени са количествените и качествените аспекти на фирменото представяне чрез използването на съвкупност от 7 до 13 показателя за неговото измерване. Изведени са модели на представяне на предприятията в зависимост от съчетанието на динамичните и статичните показатели.

Банките и фондовите борси са основните институции, които могат да окажат влияние върху активизирането на инвестициите в България. Настоящата студия е посветена на отговора на въпроса дали действащата в момента банкова система и фондова борса създават предпоставки за постигането на тази цел. При анализа на банковата система, като институция за активизирането на инвестициите, в студията се прави оценка на състоянието на банковата система и на условията за банковата дейност преди и след въвеждането на валутния съвет; анализират се възможни направления за преструктуриране на банковия сектор; обсъждат се условия за кредитиране на реалния сектор и се обосновава връзката между състоянието на икономиката и поведението на банките. При анализа на фондовата борса като институция, позволяваща приток на свободен паричен ресурс към предприятията, акцентът е върху очертаването на основните функции и предпоставки за възникването на фондовия пазар и проблемите на неговото развитие в България.

В изследването се прави анализ на извършващата се след 1992 г. реформа на Общата аграрна политика на Европейския съюз. Обобщават се резултатите от тази реформа и либерализацията на търговията с пресни и преработени селскостопански стоки. Доказва се, че неолибералната аграрна политика, която сега се води у нас, минира пътя на страната към пълноправно членство в ЕС. Определят се насоките и задачите на бъдещата ни аграрна политика.