Книжка 3, 1999

Анализирано е възникването, основните черти и развитието на новата теория на ендогенния икономически растеж, получила разпространение в света от средата на 80-те години. В началото са описани накратко основните белези на известните досега теории на растежа и в каква посока се търси тяхното развитие. След това са представени основните идеи на теорията на ендогенния икономически растеж, разработени от нейните създатели и техните последователи. Теорията се разглежда като нов подход за измерване на растежа, който е в процес на избистряне. Отбелязани са съществуващи различия в разбирането за нейната същност. Илюстрирано е тематичното разнообразие и са показани някои моделни конструкции. Доколкото за нея е характерно определянето на нови детерминанти на икономическия растеж, тя е от особена важност за страни в преход, каквато е България. На този етап приложение на такива модели за България не е възможно главно поради характера на икономическите промени през изминалите десетина години, който не позволява да се залага на този период като изходна база. В последния раздел са дадени разсъждения за евентуално приложение на модели от новата теория за икономическия растеж на България и по-конкретно при определяне качеството на човешкия капитал (работната сила). Накрая е направен коментар в две посоки: перспективи за развитие на теорията на енгоденния икономически растеж и възможностите за използването й при изучаване икономиката на България.

В разработката са изследвани някои структурни промени в икономиката в светлината на протичащите интеграционни процеси, както и възможностите за адекватна социално-икономическа политика в това отношение. Определена е адаптивността на българското икономическо развитие към изменящите се условия, специално внимание е отделено на демографските и миграционните процеси. Изследват се някои възможности за интеграция и развитие на икономическите връзки с Европейския съюз. Извършен е анализ на регионалното развитие в България и неговото отражение върху интеграционните процеси. Направен е опит да се определи ефективността на промишлените отрасли на равнище области (бивши окръзи). Определя се потенциалът на отделните региони по основни икономически сектори, на базата на които е направен и опит за регионална класификация. Накрая се правят някои обобщения и изводи.

Изследването на актуалните измерения на опционната индустрия е инспирирано от бързото налагане на опционните инструменти на финансовите пазари и тяхното интензивно обогатяване и развитие. Многостранните приложения на опциите в спекулативните, хеджингови и арбитражни подходи предлагат уникални инвестиционни възможности. Значението на последните не трябва да бъде пренебрегвано за развитието на българския капиталов пазар. В тази студия се предлага конкретизация и обогатяване проявлението на: срочните и спот аспекти в съвременната опционна търговия; отрицателната срочна стойност на опциите и авангардните, комбинирани и синтетични стратегии.

При разглеждане на съществуващите икономически предпоставки за активизиране на инвестиционната дейност в България в студията се спира върху най-актуалните от тях, а именно: 1) въвеждането на паричната система, основаващата се върху принципите на т.н. валутен съвет; 2) извършената ревалоризация на някои активи и пасиви на предприятията. При анализа на валутния съвет в студията се акцентира на въпросите за влиянието на валутния съвет върху промените на инвестиционния климат, поведението на предприятията, подходящите стратегии и приемане на решение за инвестиране. Резултатите от ревалоризацията са анализирани на ниво предприятие (на примера на 38 фирми), за нефинансовите предприятия за страната като цяло и по сектори на икономиката (обществен и частен). Обосновано е заключение за крайно недостатъчното отчитане на натрупаната инфлация и необходимостта от нова преоценка. Направен е извод, че само при трайна промяна на макроикономическата среда, завършване на структурната реформа и стабилен икономически растеж описаните предпоставки ще се превърнат в условия за активизиране на инвестиционната дейност.

В изследването се прави хипотеза за наличие на обратна връзка “общество-фирма” по повод реализацията на инвестиционен проект. Извършва се паралелен финансов анализ и анализ ползи-разходи, с цел разкриване на различията между частния и обществения интерес. Предлага се конструирането на измерител на чувствителността на инвестиционните проекти към обществените корекции. Моделът за отчитане на риска от обществени корекции се апробира в инвестиционната програма на “Свилоза” АД.

Изследването представя комплексен модел за прогнозиране във фирмата. Направена е класификация на съществуващи в преводната и българската литература модели за прогнозиране. Представена е концепцията и алгоритъма на комплексния модел. Той е изграден на база на съчетаване на възможностите утвърдени в практиката модели и ограниченията които поставя българската стопанска практика. Моделът е симулационен, детерминиран, основан на логиката на счетоводното отчитане във фирмата и може с незначителни корекции да се използва във фирми от различни браншове. Комплексния модел е тестван с данни на предприятие от подотрасъл винарска промишленост. Анализирани са постигнатите резултатите и те доказват възможностите му от гледна точка на достоверност на прогнозите и обем на предоставяната прогнозна информация. Формулирани са основни изводи за приложимостта на подобен модел в дейността на български фирми от различни отрасли. На базата на оценка на съществуващите ограничения са изведени препоръки за последващи изследвания в тази област.

Студията е посветена на изключително актуалния проблем за нашата страна – продължителната безработица и борбата с нея. Представени са основни подходи и политики, които са използвани в развитите страни и у нас. Основен извод е, че въпреки активността на действията срещу причините за продължителните периоди на загуба на работа, при ниските темпове на икономически растеж, те не постигат съществени положителни резултати. В развитите страни се търсят начини за преструктуриране на заетостта и на тази основа - за редуциране броя на безработните. У нас до момента се наблюдават само промени на броя на безработните и увеличаване на относителния им дял без да се разширява заетостта. Политиките спрямо продължително безработните очертават санитарен минимум за подпомагане намирането на нова работа.