Някои хора свеждат науката до описание на случилото се. Науката наистина започва с обясняване на миналото, но сладостта на научното предизвикателство се чувства едва когато се направи крачка в бъдещето. Да се обясни миналото е важно и полезно, но да се проникне в бъдещето е още по-важно и още по-полезно. В нашия случай това означава да се предвидят икономическите процеси и движещите им сили и да се предложи стопанска политика за тяхното управляване. С това трудно занимание се заемаме в настоящото изследване.

Изоставането на България от развитите европейски страни е много голямо: 4-5 пъти по БВП на човек от населението и също толкова по конкурентоспособност, производителност, доходи. Неговото преодоляване ще изисква не години, а десетилетия. То е възможно само чрез високи темпове на икономическо и социално развитие. То пък изисква новаторска стопанска политика.

Препоръките ни за главните направления на стопанската политика са предимно на макроикономическо ниво, но в редица случаи навлизаме в други области на стопанската политика и частично – в социалната политика. Въздържаме се от третиране на юридически, здравни, застрахователни, осигурителни, организационни и други подобни проблеми, а също и от конкретни технически проблеми на реалния и финансовия сектор. Засягаме главните насоки, без да претендираме за изчерпателност.

Предложените идеи се нуждаят от конкретизация, за да станат оперативна управленска програма. В много случаи правим кратка обосновка на предложенията, но в повечето случаи се въздържаме, защото вече са направени в наши публикации от предходни години, особено през последните няколко години (виж например /1/, /2/, /3/, /4/, /5/, /6/).

Следващите редове могат да се сторят някому накъсани, сухи и фрагментарни – неприсъщи за традиционно научно изследване. Това може да е така, но само на пръв поглед. Публикациите на нашия колектив от 1992 г. до сега са посветени на макроикономическата политика и на други съставки на стопанската политика. Настоящата публикация е своеобразен синтез на девет годишните ни изследвания. Там са научните корени на настоящите предложения по стопанската политика.

По отделни пунктове има близост или съвпадения с предизборните програми на някои партии. В много случаи това са наши препоръки от предишни години (виж публикациите), които сега се споделят от тези партии. В ограничен брой случаи сме заимствали професионални идеи от програмите на някои партии, които съответстват на нашата концепция за бъдещата стопанска политика.

Предлагането на тази обща рамка на стопанската политика на България е голяма отговорност, но и предизвикателство. За разлика от политическите партии и техните експерти, ние сме улеснени, защото не търсим гласовете на избирателите. Ръководим се от разбирането кое би било полезно за успешното развитие на България. Желанието ни е да внесем скромен принос в изработването на стопанската политика на България в настоящия сложен момент.

Предлагаме тези идеи на вниманието на новото правителство на България. Те се нуждаят от конкретизация, за да се превърнат в логична, вътрешно обвързана, финансово осигурена оперативна програма за управление. Това ще бъде грижа на икономистите, юристите и другите специалисти от държавната администрация.

1. Моделът на икономическата реформа:

- Реформа, която за десетина години доведе милиони хора до оскотяваща бедност очевидно не е правилно замислена и приложена! Относителната финансова стабилност не почива на микроикономически основи и съжителства с растяща безработица и бедност. Тази “стабилност” не обслужва фундаменталните цели на развитието;

- Философията на българската реформа следва да бъде - категорична пазарна ориентация, чийто магистрални направления са: европейска интеграция; пълен простор на конкуренцията; дерегулация; качествена, а не бърза приватизация на преобладаващата част от останалите обекти; отраслова, продуктова и технологична модернизация; създаване на съвременна техническа и пазарна инфраструктура; оттегляне на държавата от икономиката като субект на собствеността и концентриране върху правилата за стопанска дейност и туширане на негативните й социални, екологични и други последствия. Човекът като творец и цел на развитието трябва да стои в центъра на реформите;

- Крайна цел на реформата трябва да бъде подобряване качеството на живота на хората, а не средствата от рода на ниска инфлация, уравновесен бюджет, стабилен валутен курс и т.н. Финансовата стабилност не може да бъде трайна без солидни микроикономически и социални основи. Без такива условия тя се превръща в самоцел и вредна социално-икономическа стагнация!

Деидеологизация на стопанската политика:

- Икономиката е силно алергична на всякакви идеологически догми, особено крайно левите и крайно десните. С успокояване на политическите страсти; с повишаване зрелостта на демократичната система; с осъзнаване на потребността от икономически и социален прагматизъм в стопанската дейност; с разгръщане на преговорите за присъединяване към ЕС ще се създадат обективни условия за прагматична ориентация на стопанската политика;

- Трябва да се постигне трайно разделение на труда между политици и технократи при взаимно уважение и сътрудничество, а не с диктат и сервилно послушание.

Подходяща икономическа, институционална и социална среда:

- Решаващо значение за развитието на България има създаването на благоприятна икономическа, институционална и социална среда за стопанска предприемчивост, научно-техническо новаторство, склонност към поемане на стопански риск, приобщеност на хората към пазарните реформи и европейската интеграция, готовност да се поемат временните негативни социални последствия от пазарната трансформация;

- Такава среда се създава чрез лоялна стопанска конкуренция; нормално функциониращи финансови, стокови, трудови, информационни и други пазари; подходяща кредитна и лихвена политика; стимулиращо ниво на данъците; гъвкава амортизационна политика; подкрепа на инвестиционната активност; насърчаване на износа и умерена защита на местното производство в рамките на поети международни задължения; съвременна транспортна, телекомуникационна, техническа и социална инфраструктура; ограничаване и опростяване на разрешителните и съгласувателните режими за стопанска дейност; предоставяне на повече управленски функции на местните органи за самоуправление, на браншовите асоциации на бизнеса, на зараждащите се институции на гражданското общество; модерно стопанско и социално законодателство; съчетаване интересите на работодателите и наемния труд; равностоен социален диалог; ограничаване на корупцията и престъпността.

Национална стратегия за развитие:

- България има нужда от национална стратегия за икономическо и социално развитие с ориентировачни цели и приоритети, конкретизирани с индикативни програми. Тези стратегии, програми и приоритети нямат задължителен характер и са отворени за актуализация. Те служат само като управленски ориентири на правителството и на бизнеса и се изпълняват с инструментите на макроикономическата и друга политика;

- Когато определени цели са от жизнено национално значение, например смекчаване на бедността или облекчаване последствията от демографско-миграционната криза, държавата настройва инструментите на икономическата си политика за тяхното постигане. По изключение, а също и в екстрени ситуации се прилагат и административни средства.

Държавата и пазарът:

- Функциите на държавата като собственик затихват, но расте нейната отговорност като творец и гарант на правилата за стопанска дейност и на социалните, образователните, екологичните и други измерения на развитието. Държавата и пазарът трябва да се допълват взаимно и да си сътрудничат, а не да се противопоставят;

- В рамките на поети ангажименти в споразумения с МВФ, Световната банка, ЕС, СТО и други, наред с преобладаващия общ пазарен подход за равнопоставеност на стопански субекти, отрасли и региони, в отделни случаи трябва да се прилага и диференциран подход с инструментите на индустриалната, аграрната, външно-икономическата, регионалната и друга политика;

- Пазарните критерии са негодни за решаване на регионални, социални, екологични, научни, образователни, здравни и много други проблеми, особено в слабо развити страни и в кризисна обстановка. Такъв диференциран подход са прилагали преди няколко десетилетия всички сегашни развити страни. Нито една развита пазарна икономика не се е отказвала от протекция на местното производство, от субсидии, от преференциално третиране и т.н. в условия, сходни със сегашните у нас. Част от тях се прилагат и сега в далеч по-благоприятни условия. Прилагат ги и другите реформиращи се икономики;

- Сътрудничество между държавата и пазара е необходимо при всички ситуации. И особено в кризисни ситуации! Колкото по-развита е една икономика, толкова по-рафинирано е сътрудничеството. Това, разбира се, не означава че трябва да повтаряме механично всичко, което развитите страни са правили преди 50-70 и повече години или правят сега!

При сегашните условия у нас трябва да се обърне внимание на следното:

- Възприемане на принципа: в стопанската дейност е разрешено всичко, което не е изрично забранено;

- Ограничаване на разрешителните и съгласувателните режими в полза на регистрационните и собствената отговорност. Опростяване на регистрационните режими;

- Създаване на условия, които не допускат срастване между управляваща партия, държава и бизнес;

- Делегиране на все повече управленски компетенции в местните органи на самоуправление, симетрично с ресурсна осигуреност. Областните управители да имат само координиращи функции по междуобщински проблеми в рамките на областта, да се избират от населението и да не могат да отнемат компетенции от общините. Всички местни органи на властта са изборни;

- Институционализиране на диалога между държавните институции и браншовите асоциации на бизнеса. Предоставяне на отделни управленски функции на тези асоциации. Приемане на закон, който да урежда взаимоотношенията между държавните органи и браншовите асоциации;

- Бързо завършване на отлаганото с години изграждане на информационната система, включваща данъчната и митническата администрация, Националния осигурителен институт, Националния статистически институт и сделките с имоти, с оглед повишаване събираемостта на държавните и осигурителните вземания, повишаване точността и ефикасността на статистическата отчетност и защита на имуществените интереси на гражданите.

6. Политика по структурата на собствеността:

- В България се прилага философия за структурата на собствеността според която от абсурдната тотална доминация на държавния сектор в икономиката се преминава към също такава тотална доминация на частния сектор. При това с ниско качество на неговите субекти – роднинско-приятелско-партизански /за голяма част от новите собственици на РМД/ и второ- и третокачествени чуждестранни инвеститори, офшорни и други още по-съмнителни субекти, при слаба представеност на сериозните чуждестранни инвеститори и почти пълна липса на стратегически инвеститори. И всичко това при силни монополни позиции, особено в инфраструктурата, лоша стопанска и финансова дисциплина, слаба държавност, дълбоко вкоренена престъпност и корупция;

- По-подходяща за България е плуралистичната структура на собствеността, включваща силен частен сектор, кооперативен и държавен сектор, работещи в конкурентна среда и равнопоставеност пред закона. Те следва да се конкурират и доказват предимствата си на пазара, а не въз основа на предвзети идеологически догми. Запазването на такава структура все още е възможно, макар че скоро може да стане късно;

- Лишените от субсидии държавни компании от реалния и финансовия сектор имат две алтернативи: да рационализират стопанската си дейност, за да останат на пазара или да го напуснат. Държавата няма право да ги субсидира или подпомага по друг начин;

- Специално внимание заслужава структурата на собствеността в банковия сектор. Принципът за плурализма следва да се прилага и тук. Наред с доминиращия частен сектор трябва да се запази една голяма търговска банка с преобладаващо държавно участие, примерно Банка ДСК. Необходима е и една инвестиционна банка (банка за развитие) с преобладаващо държавно участие;

- Структурата на собствеността в банковия сектор има и друг аспект – ролята на българския и чуждестранния частен сектор. Почти всички приватизирани банки сега принадлежат на чуждестранни инвеститори. Присъствието на сериозни чуждестранни банки в България обаче не е гаранция, че работят за българската икономика. Напротив, те изпращат в чужбина привлечените тук средства, вместо да ги насочват към кредитиране на нашата икономика. Пълната доминация на чуждестранния капитал в банковия сектор противоречи на жизнените интереси на България. Българският частен сектор също трябва да има свой дял в банковата ни система;

- Монополизирането на икономиката от един сектор – частния е опасно, като всеки монопол. Частният монопол е дори по-опасен от държавния, понеже държавата има по-ограничени възможности за намеса във вътрешните дела на частните компании. Особено в банковия сектор и в инфраструктурата, където съществува естествен монопол и въвеждането на конкурентни механизми е по-трудно или невъзможно;

- Пред новото правителство ще стои и дилемата: какво да прави с приватизационните сделки за които има доказателства за груби нарушения на законите. Има силен /напълно оправдан/ обществен натиск за преразглеждане на такива сделки. То трябва да се направи по съдебен път и в консултации с Европейската комисия. Най-фрапиращите престъпни факти да се доведат до знанието на световната общност.

7. Скорост или качество на приватизацията:

- Приватизацията не води автоматично до повече стопанска рационалност. Тя притежава такъв потенциал, но той се реализира само при наличието на съответни условия. Най-важно между тях е конкурентната среда;

- Смисълът на приватизацията не е в простата смяна на собствеността. Необходима е смяна при която активите попадат в по-добри ръце; с по-големи финансови и други ресурси за развитие; с по-голям обновителен потенциал; с по-добро управление; с по-широк достъп до световните стокови, финансови, технологични, информационни и други пазари. Активите трябва да попаднат в хора със живец за предприемчивост, рационалност, новаторство, но също - чувствителност и отговорност за социалните, екологичните и други последствия от стопанската си дейност. Естествено, те трябва да работят за печалба, но да са лоялни към българската държава и обществото;

- Важна е не скоростта на приватизацията, а нейното качество. Провежданата бърза, но лошокачествена приватизация създаде на България повече проблеми, отколкото реши! Многобройните факти са добре известни. Тази приватизация ще бъде източник на политическа, икономическа, социална, етническа, културна и друга нестабилност през следващите години и десетилетия с произтичащите неблагоприятни вътрешни и външни последствия;

- Да продължава приватизацията на останалите обекти от реалния сектор и главно от инфраструктурата, като се прилагат прозрачни методи и ефикасен следприватизационен контрол. Характерът на инфраструктурата прави още по-наложително намирането на подходящи инвеститори, а не срокът на приватизацията;

- Остатъчните дялове от частично приватизирани до сега предприятия да се предложат за продажба чрез фондовата борса;

- Агенцията за приватизация да се превърне в институция за управление на държавното участие. Тя очевидно ще има затихващи функции;

- Да се изработи стратегия за развитие на естествените монополи, за постепенното им преструктуриране и приватизиране. Част от тях следва да останат държавни (или с контролиращо държавно участие) в обозримото бъдеще, с оглед ограничаване възможностите за злоупотреба с монополно положение.

8. Структурна реформа и структурна политика:

- Структурната реформа в България до сега се свежда до приватизация и ликвидация на губещи предприятия. Преструктурирането трябва да се разбира в далеч по-широк обхват и в цялата му сложност. Наред с приватизацията и ликвидацията на финансово безперспективни предприятия, широкото разбиране на преструктурирането включва много други направления. За повече подробности по текущото състояние и препоръки за бъдещето виж /2/ - 117-256;

- Наред с деструктивното, това разбиране включва и конструктивно преструктуриране, което е много по-сложно, трудно и продължително. То е най-ефикасният инструмент за отраслова, продуктова, технологична, кадрова, пазарна и институционална модернизация на икономиката.То изисква огромни инвестиции, голямо икономическо, технологично, екологично, пазарно и социално въображение с далечен хоризонт;

- Преструктурирането не е самоцел, а инструмент за развитие. Поради това не може да се прави слепешком. Не е възможна ефикасна отраслова, продуктова, технологична и друга модернизация ако не се знае за какво са необходими и към какво се стремим! То предполага наличието на дългосрочна национална стратегия, определяща фундаменталните цели на развитието. Преструктурирането трябва да обслужва тяхното постигане;

- Модерните структури на икономиката не се правят автоматично от пазара. Пазарът може само да оценява производствените структури на днешния ден, формирани в продължение на години и дори десетилетия. Той не притежава способност да разпознава и оценява (още по-малко да определя) структурите, които ще съществуват след 10-15 и повече години. Важна роля тук могат да играят професионалните анализи и прогнози въз основа на обективни критерии. На тази база държавата следва да създава подходяща икономическа среда за насърчаване развитието на перспективни (съществуващи и новозараждащи се) производства и за потискане на неперспективните. Бъдещите икономически структури са продукт на взаимодействие между наука, държава и пазар. Никой от тези фактори не може да формира сам рационални икономически структури.

Това налага съгласувани действия на държавата, бизнеса, учените, неправителствените и други организации. Тази втора най-важна фаза на преструктурирането още не е започнала у нас. Тя дори не се осъзнава. Преобладава погрешното схващане, че структурният профил на икономиката се формира само от пазара, че всяко държавно участие в този процес е вредно;

- Да се провежда съвременна индустриална и аграрна политика, съобразена с българските и европейските реалности и с потребностите на интеграцията в ЕС;

- В рамките на стратегията за икономическо и социално развитие трябва да се установяват приоритетни подотраслови и продуктови ниши на европейския и българския пазар. Това да се прави с обективни икономически критерии: наличие на пазар; сравнителни икономически предимства; конкурентоспособност; рентабилност; факторни емкости (трудоемкост, материалоемкост, капиталоемкост, енергоемкост, наукоемкост) с помощта на коефициентите на пълните разходи. Изборът на отраслови приоритети по интуиция е силно подвеждащ и може да има тежки икономически и социални последствия за България. Последните 50 години изобилстват с такива факти;

- Съотношението между малки, средни и големи предприятия да се формира на основата на икономическите им предимства, без да се робува на предвзети догми. Икономически оправданото съотношение между малки, средни и големи предприятия е различно в различните страни, а също и в различни времена в една и съща страна. На първо време ще преобладават семейните и занаятчийски дейности. В по-далечно бъдеще следва да се развиват специализирани високотехнологични малки и средни предприятия, кооперирани с големи компании у нас и в чужбина;

- Държавата да създава икономически и институционални условия за насърчаване производството на екологично чисти земеделски продукти за износ и за вътрешния пазар. Това е една от възможните ниши за българското земеделие, основаваща се на природно-климатичните условия и сравнителната ни изостаналост – по-малка употреба на химически торове, пестициди и други подобни.

9. Енергийна стратегия и енергийни цени:

- Сегашната стратегия за развитие на енергетиката до 2010 година трябва да се преработи, защото има традиционен екстензивен характер. Тя предвижда задоволяване на допълнителните енергийни потребности с нови производствени мощности. Новата стратегия да е с хоризонт до 2020 година и в основата й да се положи енергоспестяващата концепция;

- Енергоемкостта на брутния продукт в България е 4-5 пъти по-висока в сравнение с развитите и средноразвитите страни. Прирастът на БВП през следващите 10 и повече години да изпреварва чувствително прираста на потреблението на енергия. Това може да се постигне чрез енергоспестяващи структурни, технологични, организационни и други мерки в производствения и домакинския сектор, намаляване на енергията за собствени нужди на централите и на загубите при преноса на енергия. Поскъпването на енергията с либерализиране на енергийния пазар ще бъде ефикасен дисциплиниращ инструмент за пестеливото й ползване;

- Енергийната ценова политика да бъде съобразена с българските условия. Продажните цени да включват разходите по доставка на първични енергоносители, по производството и преноса на енергия и нормална рентабилност. Тези цени са необходими за производителите, но са недостъпни за голяма част от потребителите;

- Икономически оправдано и социално справедливо е да се субсидират домакинствата с ниски доходи, за които цените са непосилни. Най-бедните 35-40% навярно ще трябва да се субсидират изцяло, а други 25-30% - частично. Това следва да се прави по обективни критерии.

10. Бюджетна политика:

- Колкото и да е елементарно, изглежда трябва да се напомни, че бюджетът следва да изпълнява преди всичко основната си функция – да набира финансови ресурси за нормално функциониране на най-важните бюджетни системи - образование, здравеопазване, централна и местна администрация и т.н. В средно- и дългосрочен хоризонт, особено при подготовката за присъединяване към ЕС през следващите десетина години, е допустим (и неизбежен) бюджетен дефицит до към 2.5-3.0% средногодишно;

- При формирането на държавната политика по бюджетния дефицит да се има предвид, че негативните средно- и дългосрочни последствия от разпадането на бюджетните системи (което става през последните 7-8 години) са многократно по-големи от текущите положителни ефекти на балансирания бюджет с нулев дефицит. Разстройството в здравеопазването, образованието, науката и други области върна страната ни много години назад. България тепърва ще осъзнава това и ще плаща високата цена за този късоглед подход;

- Ролята на бюджета като инструмент за макроикономическо управление е още по-голяма в условията на Валутен съвет, поради липсата на парична политика. Нейните функции би трябвало да се поемат от бюджетната политика. Тя обаче е по-малко ефикасна, между другото и поради по-големите лагове и високата инерционност. При липса на парична политика, бюджетната политика трябва да изпълнява стимулиращата (и потискащата) си функция още по-активно и по-ефикасно, едновременно с функцията по подготовка на България за присъединяване към ЕС. При нулев дефицит това не е възможно. То е много трудно дори при 2-3% дефицит;

- Политиката на твърди бюджетни ограничения има положителни и отрицателни ефекти. С изменение на условията във времето съотношението между тях се променя. То трябва да се наблюдава и когато отрицателните вземат превес (както е сега) да се правят корекции в бюджетната политика. Важно е да се поддържа относително бюджетно равновесие за дълъг период от време. Относителното равновесие включва както нулево салдо, така и умерен дефицит;

- Бюджетът трябва да изпълнява двете си основни функции – фискална и стимулираща. Бюджетната политика следва да се оценява по изпълнението на тези функции и произтичащото от това състояние на икономиката и бюджетните сектори, а не по нейната рестриктивност или мекота;

- Придържането към нулев бюджетен дефицит съответства повече на критериите за присъединяване към Икономическия и валутен съюз (ИВС), но противоречи на критериите за присъединяване към ЕС. Това налага по-гъвкава бюджетна политика, в рамките на посочените по-горе условия, като се дава предимство на изискванията за присъединяване към ЕС. Бюджетът (и бюджетният дефицит) е инструмент на стопанската политика, а не крайна цел;

- Икономиката се нуждае от намаление на прякото данъчно бреме. То следва да се постигне чрез намаление на преките данъци и главно на данъка върху печалбата, който осигурява 5.2% от данъчните приходи през 2000 година. От началото на 2002 г. да се въведе единна 15% ставка по този данък за всички фирми;

- Да се освобождават от данък върху печалбата за 10 години новите предприятия или изследователски дейности в областта на информационно-комуникационните и генните технологии; съществуващите дейности за изследователска и развойна дейност, за образование и подготовка на научни кадри; предприятията, упражняващи стопанска дейност в изостанали периферни райони; при създаване на нови работни места, особено в райони с висока безработица. Едновременно с това трябва да се разшири данъчната основа на корпоративното облагане чрез ограничаване на сенчестата икономика;

- За стимулиране на структурната и технологичната модернизация да се намалят импортните тарифи за инвестиционни стоки. Високотехнологичните инвестиционни стоки с производствено, изследователско и развойно предназначение да не се облагат с вносни мита;

- За стимулиране рационалното използване на земята от началото на 2003 или 2004 г. да се въведе данък върху необработваната земеделска земя;

- ДДС (който осигурява 27% от данъчните приходи) да остане 20%. Може би е целесъобразно този данък да се отмени за някои специфични стоки и услуги: учебници, научна литература, сключване на граждански брак, раждане на деца, медицински услуги, погребални услуги и други подобни;

- От началото на 2002 г., срокът за възстановяване на данъчния кредит по ДДС да се намали на два месеца, а от началото на 2003 г. – на един месец. Да се опростят процедурите по възстановяване на данъчния кредит, особено при износа. Това да се съчетае с по-пълно обхващане на всички обороти, подлежащи на облагане с ДДС;

- Да се разшири кръгът от дейности, които се облагат с патентен данък и да се опростят процедурите на облагането;

- От началото на 2002 г. да се въведе екологичен данък за замърсителите на околната среда. Размерът на данъка да зависи от степента на замърсяване на въздуха, почвите и водите над установените допустими нива. Постъпленията да се използват за подобрения в околната среда;

- Да се внесат съществени промени в данъка върху доходите на физически лица, който осигурява 12.6% от данъчните приходи. От началото на 2003 г. да се въведе семейно данъчно облагане на общия доход, съчетано с постепенно повишение на необлагаемия минимум. Максималната ставка на данъка да не превишава 30%;

- От началото на 2002 г. да се повиши силно прогресията на имуществения данък за семейства с повече от две жилища и вила;

- Да се пристъпи към общо повишение на амортизационните норми от началото на 2002 година. То следва да бъде съчетано с разширяване приложението на ускорена амортизация за високотехнологични активи;

- Митата възлизат на 2.7%, а акцизите на 12% от данъчните приходи. От началото на 2002 г. да се пристъпи към радикална реорганизация на митническата система за повишаване ефикасността на митническия контрол. Реорганизацията да включва присъствие и пряк контрол на представители на митническата администрация от Европейската комисия върху упражняването на митническата дейност в България;

- Подобряване събираемостта на дължимите данъци, мита и други вземания чрез повишаване ефикасността на данъчната и митническата администрация, в т.ч. и чрез предлаганата реорганизация на митническата система; подобряване на заплащането; повишаване на квалификацията; ограничаване на корупцията; бързо завършване на изгражданата от много години (и съзнателно бавена) национална информационна система. Чрез подобряване на събираемостта ще се компенсира възможно първоначално намаление на постъпленията поради по-ниски данъчни ставки;

- Ограничаването на бюджетните разходи до икономически и социално оправдани граници също може да помогне за относително балансиране на бюджета. То да се постигне главно от текущите разходи: ограничаване броя на централните държавни учреждения до рационален минимум; значително намаляване на персонала в министерствата и другите централни държавни учреждения, в областните администрации и в общините (увеличен от 49364 души в 1990 г. на 89490 души през 2000 г. и 92400 души в края на март 2001 година). Намаляване на разходите за издръжка на държавната администрация, включително и временно (за 2 години) замразяване заплатите на членовете на правителството, на народните представители и на други категории от висшата държавна администрация. Постепенно намаление на субсидиите за държавните монополи, а там където е целесъобразно – приватизирането им. Участие на български и чуждестранни частни инвеститори в изпълнение на важни инфраструктурни проекти; приватизация на административни и други услуги; рязко ограничаване на екстравагантните разходи за държавната администрация, особено висшата; предоставяне на управленски функции на обществени или държавно-обществени институции, на браншови асоциации на бизнеса;

- Подобряване качеството и стабилността на данъчното законодателство. Повишаване на прозрачността и строгостта при неговото прилагане;

- Намаляване на квазибюджетния дефицит чрез мерки за стабилизиране на корпоративния сектор и повишаване на финансовата дисциплина.

Финансиране на общините и регионална политика:

- Да се възприеме по-активна политика на децентрализация на публичните финанси. Да се делегират повече управленски функции на общините със съответни ресурси, като се засилят и отговорностите им по тяхното използване;

- Сегашният принцип на финансиране на общините – собствени приходи и субсидии от централния бюджет е подходящ. Необходими са обаче по-обективни критерии за определяне на субсидиите и по-гъвкава реакция на централните власти, когато общините не могат да съберат местни приходи по независещи от тях причини. В такива случаи трябва да се превеждат допълнителни субсидии за покриване на насъщни нужди;

- Сега и през близките години общините се нуждаят повече от налични парични средства, а не от предоставяне на държавно имущество за стопанисване, което може, а може и да не им носи приходи. Дори и ако носи, то ще е в бъдеще, а не сега, когато са им нужни. Предоставянето на такова имущество е полезно и следва да се направи, но не е решаващо, за бъдещата им финансова стабилност;

- Идеята общините сами да определят местните данъци има предимства и недостатъци, които трябва да се претеглят внимателно преди да се вземат решения. Това обаче няма да реши техните проблеми при блокажа на местната икономика и бедността на населението;

- Държавата трябва да прилага преференциално третиране на общините и регионите с висока безработица и силно обезлюдяване с инструментите на стопанската политика. Класическите пазарни инструменти, поставящи всички субекти при равни условия, не са подходящи за решаване на регионални проблеми при големи различия в местните условия за живот и стопанска дейност. Особено при дълбока икономическа и социална криза. Ако се упорства с прилагането на чисто пазарни критерии в регионалната политика разрушителните последствия ще станат необратими. Това ще ускори обезлюдяването на цели региони;

- Наред с държавните субсидии, към тези региони трябва да се насочват с предимство и ресурси от предприсъединителните фондове на ЕС.

12. Кредитиране и лихвена политика:

- Сегашната кредитна стагнация се дължи на обективни и субективни причини. Българските банки пласират привлечените средства в чужбина като доходоносни и безрискови ценни книжа и депозити. Да се направи сериозен анализ на дълбоките причини за кредитната стагнация и особено в инвестиционното кредитиране. На тази основа да се вземат мерки за създаване на подходящи икономически условия за бързото му разширяване;

- Приемане на законодателни мерки за подобряване правната защита на кредиторите. Една от насоките на тези мерки е бързото и ефективно принудително изпълнение срещу длъжниците. Друга насока е смекчаване или премахване на законовите пречки, които ограничават кредитирането;

- Да бъде създадена информационна система за кредитната история на физически и юридически лица. Информацията да се актуализира постоянно и да бъде на разположение на всички банки, упражняващи кредитна дейност в България;

- Да се въведе дълго отлаганата система за публични рейтинги на търговските банки. Те да бъдат задължени със закон да публикуват заверените от външен одитор финансови отчети по международните счетоводни стандарти. Това ще повиши прозрачността за състоянието на банките, ще допринесе за конкуренцията между тях и за доверието на клиентите от корпоративния и домакинския сектор;

- Номиналните лихви по кредитите през последните години са 4-5 пъти по-високи от депозитните лихви, съчетани с други строги условия за заемателите. При налагането на тези условия има елементи на договореност между банките кредитори и злоупотреба с монополно положение. Това оскъпява допълнително кредита, затруднява кредитополучателите и потиска растежа. Да се създадат условия за по-рационално съотношение между лихвите по депозитите и кредитите с оглед съчетаване интересите на депозиторите, кредиторите и кредитополучателите и стимулиране на инвестиционното и оборотното кредитиране. При нужда това съотношение да се регламентира със закон, като се държи сметка за икономическите интереси на всички заинтересовани страни;

- Да се подобри ефикасността на диалога на правителството и БНБ с професионалните сдружения в банковия, застрахователния и осигурителния сектор. При нужда той да се регламентира със закон.

Политика по доходите:

- Българските власти провеждат пасивна политика по доходите в съответствие с рестриктивните принципи на МВФ. Неоснователно се преувеличава проинфлационният потенциал на доходите. За целево подпомагане на най-бедните се говори много, но без реално покритие. Предизборните обещания за чувствително повишение на реалните доходи са неизпълними;

- Възможностите на икономиката да осигури ресурси за значимо повишение на реалните разполагаеми доходи през близките години са ограничени. Ако се постигне средногодишен реален растеж на брутния продукт с 5.0-5.5% и при инфлация от 8-10%, те могат да нарастват с не повече от 6-7% годишно;

- За 2001-2003 г. препоръчваме реален годишен прираст на средната заплата със 6% и на средната пенсия с 20%. Да се осигури пълна индексация на инфлацията за заплатите, пенсиите и социалните помощи. Реалното повишение на ниските пенсии и заплати да бъде по-високо от посочените средни величини. До края на 2003 г. да се преустанови (или ограничи силно) повишението на най-високите заплати и пенсии;

Индексирането на заплатите, пенсиите и социалните помощи да се прави с инфлация, определена на базата на по-малка кошница (40-50-60 позиции), която съответства на потребителската кошница на масовото българско семейство. На тази основа да се установят съответните тегла. Съставът на кошницата и теглата да се осъвременяват периодично. Въвеждането на новия показател не отменя определянето на инфлацията по досегашния метод;

- Да се възприеме политика на изпреварващо повишение на средните заплати в бюджетната сфера в сравнение със средната заплата за страната, за да се компенсира рязкото намаление през последните десетина години;

- От 2002 г. да се въведе заплащане на труда в държавните предприятия пряко обвързано с производителността на труда и с крайните финансови резултати;

- Да се подобри държавният контрол върху законосъобразността на заплащането в частните предприятия за предотвратяване на мизерното заплащане, а също и практикуваното масово двойно счетоводство – ниска официална заплата с осигурителни вноски и допълнително неофициално заплащане без осигурителни вноски. Властите и до сега знаеха за това, но не предприемаха никакви действия;

- От началото на 2002 г. да се въведе минимално почасово заплащане на труда, задължително за частните и държавните фирми. Гарантираният минимум да осигурява средства за прилично преживяване;

- Подоходното и имущественото разслоение е необходимо и полезно за съвременното пазарно стопанство, но социалната поляризация е вредна. Доказано е, че страните с по-голяма социална поляризация се развиват по-бавно. С оглед на това да се провежда политика на повишение на най-ниските доходи и ограничаване на икономически и социално неоправданите най-високи доходи (особено рентиерските) чрез прогресивно подоходно и най-вече – силно прогресивно имуществено облагане, а също и извеждане на сенчестата икономика на открито;

- Драматично е състоянието на около 35-40% от българите, които живеят в оскотяваща бедност. Много тежко е положението на още толкова хора. Те едва ли могат да преживеят дълго по този начин, без да се случат непредвидими събития с тежки последици. Държавата трябва да пристъпи незабавно към чувствително подпомагане на първата група и частично на втората. Това може да стане чрез значително увеличение на пенсиите и най-ниските заплати (за което стана дума по-горе), подпомагане на младите семейства, на самотните майки, на инвалидите, поемане на разходите за отопление на най-бедните;

- Ресурсите на програмата за спасяване на бедстващите могат да се наберат от повишаване събираемостта на данъците; по-пълно обхващане на вноса и полагащите се за него мита, акцизи и ДДС; намаляване на бюджетни разходи за издръжка на държавната администрация и други неприоритетни административни нужди; временно замразяване на някои второстепенни инвестиционни обекти; от бюджетния резерв за непредвидени и неотложни разходи; част от постъпленията от приватизацията; постъпления от социални фондове и друга извънредна помощ от ЕС. Важно е да се разбере, че става дума за нещо много сериозно! Цената на по-нататъшното отлагане може да се окаже много скъпа за България! Пред тази цена бледнеят всякакви фискални съображения!

- Значително повишаване средния размер на детските добавки, съчетано с диференциран подход при тяхното определяне в зависимост от възрастта на децата и доходите на член от семейството;

- Въвеждане на реална граница на бедността и приспособяване на съответните минимални плащания към нея.

Политика по заетостта:

- Трайният висок растеж с подходящи структурни, технологични и пазарни характеристики е единственото радикално решение на проблема със заетостта. По този път може да се постигне 90-95% от увеличението на заетостта през следващите десетина години. Всички други мерки, включително и целевите програми за заетост, макар и полезни, имат второстепенно значение;

- Въвеждане на икономически стимули за фирмите, които създават нови работни места. Стимулите следва да бъдат по-големи и по-продължителни в районите с висока и трайна безработица;

- Подобряване достъпа до кредитиране и създаване на рискови фондове за започване на дребен и среден бизнес и откриване на нови работни места. Насърчаване на самонаемането, семейния бизнес и надомната работа;

- Създаване на доброволни фондове за осигуряване при безработица в допълнение на съществуващата държавна система;

- Създаване на всеобхватна система за професионална квалификация и преквалификация, като се обърне специално внимание на трайно безработните. Системата да се финансира от фонд “Професионална квалификация и преквалификация”. Програмите за преквалификация да бъдат съобразени с най-новите насоки в развитието на икономиката, новите производствени структури, новите технологии и произтичащите от това нови изисквания към работещите;

- Създаване на ефикасен социален диалог на национално, отраслово и фирмено равнище. Повишаване ролята на отрасловия и фирмения социален диалог;

- Приемане на нов Кодекс на труда, съобразен с трудовото законодателство в страните от ЕС.

13. Пазарна инфраструктура:
14.  
15. - Създаване на подходящи икономически, институционални, законодателни и други условия банките да изпълняват основната си функция на финансов посредник с помощта на много по-голям набор от съвременни инструменти. Привлечените средства да се насочват за кредитиране на българския корпоративен сектор, вместо да се пласират в чужбина. Това предполага подходяща икономическа и институционална среда, а не силови действия на държавата. Всяко наложено със закон поведение на банките и небанковите финансови институции в кредитната, застрахователната и осигурителната дейност, което ги отклонява от нормалните пазарни условия, трябва да се компенсира от държавата в пълен размер;
16. Да се създават по-благоприятни икономически и институционални условия за консолидация на банките, в т.ч. и чрез сливане и поглъщане. За тази цел може да спомогне приемането на закон за банковата несъстоятелност;
17. - Бързо развитие на капиталовия пазар като инструмент за набиране на финансови ресурси, за прозрачна приватизация и барометър за финансово-икономическото положение на компаниите. Пакети акции от перспективни и важни предприятия да се пуснат за продажба на фондовата борса. Да се подобри защитата на миноритарните акционери. Да се създадат условия за издаване на публични емисии от частни дружества. Да се създадат подходящи условия за ефикасна работа на институциите на капиталовия пазар;
18. - Създаване на съвременен трудов пазар с рационално съчетание между гъвкавост и защитни функции. Създаване на икономически, институционални, социални и други условия за постепенно повишаване на вътрешнорегионалната и междурегионалната мобилност на работната сила, която е традиционно ниска в България. Това може да се постигне постепенно чрез подобрения в транспортната инфраструктура, в образователната система, намаление на наемите, промени в дълбоко вкоренени традиции и в народопсихологията. За същото може да допринесе подобряването на информационната система на пазара на труда;
19. - Развитие на пазара за стоки и услуги, в т.ч. създаване на мрежи от борси, тържища и други инструменти за ограничаване на силно раздутата мрежа от паразитни посредници, на злоупотребата с монополно положение и изкуствено повишаване на потребителските цени. Използване на традиционно големия потенциал на селските потребителски, изкупвателни, производствени и други кооперации в тази област;
20. - Развитие на пазара за земеделска земя. Отварянето на този пазар за чужденци има предимства и недостатъци. Те трябва да се преценят внимателно преди вземане на важни решения. Очакванията за благоприятни ефекти от такива мерки са силно преувеличени. Неслучайно почти всички ЦИЕ страни се въздържат от отварянето му и настояват пред Европейската комисия за дълги преходни периоди (Полша иска 17 годишен преходен период). Сегашният статут на пазара за земя у нас не е пречка за притока на ЧПИ. Главните причини за неразвитостта на този пазар са в кризисното състояние на икономиката, а не липсата на достъп за чужденци. Трябва също да се знае, че земеделска земя у нас вече се продава масово на чужденци, особено около пътните магистрали, въз основа на член от Търговския закон, въпреки конституционната забрана. Това е добре известно на властите.
21.  
22.  
23. Инфраструктурна политика:
24.  
25. - Да се повиши делът на инвестициите за инфраструктура в консолидирания бюджет, като се поддържа средно годишно равнище около 6-7% от БВП до към 2010 година. Средствата да се насочват за развитие на модерна железопътна и шосейна мрежа, пристанища, летища, ръководство на въздушно движение и други с включване в трансевропейските транспортни коридори; за телекомуникации; производство и пренос на енергоносители; напоителни системи; водоснабдителна и канализационна мрежа; пречиствателни станции за отпадни води; намаляване на загубите при преноса на енергия и питейна вода;
26. - Изграждането на съвременна инфраструктура от местно, национално, регионално и междурегионално значение да става с участието на български държавен и частен капитал; чуждестранни частни инвеститори; ресурси от ЕС, Световната банка, Европейската банка, Европейската инвестиционна банка и други източници. Желателно е да се прилагат различни схеми: държавни, смесени, концесии, заплащане на пътни такси и други подобни;
27. - Да се ускори преструктурирането и приватизацията на енергийния сектор. Да се запази преобладаващата държавна собственост върху АЕЦ, електропреносната система и Централното диспетчерско управление;
28. - Да се осъществи преструктуриране и дерегулация на БДЖ. Да се приватизират неприсъщите странични дейности. Държавата да остане собственик на железопътната инфраструктура и преобладаващата част от подвижния състав;
29. - Като се имат предвид очертаващите се промени в глобалния климат и свързаното с това засушаване, да се изработи Водна стратегия на България, конкретизирана с програми. Тя да включва ресурсно осигурени мерки за подобряване на водосъбирането и водоснабдяването за напояване, за питейни, промишлени и други нужди. Да започне изграждането на големи, средни и малки язовири; да се рехабилитират съществуващите и се подобри тяхното поддържане. Да се изградят модерни водоснабдителни системи, осигуряващи минимални загуби, добро качество и надеждност във водоснабдяването. За целта да се търсят български и стратегически чуждестранни инвеститори, да се използват концесионни и други подходящи схеми. Независимо от участието на частния сектор, държавата трябва да поема съществен дял от разходите. Нейното присъствие е необходимо с оглед нарастващата дефицитност и значение на водата като стратегически ресурс за живот;
30. - Да се вземат необходимите мерки за ефикасна защита на интересите на България при използването на презграничните реки. Да започне изграждането на хидросъоръжения за улавяне и използване на тези води на наша територия в съответствие с междудържавните споразумения с Гърция и Турция. При липса на такива да се подготвят и договорят, като се държи сметка за жизнените интереси на България;
31. - Държавата да изгражда самостоятелно или с участие на частен капитал водосъбирателни съоръжения и магистрални канали за напояване, след което да ги отдава на концесия. Съществуващите хидромелиоративни съоръжения в землищата на съответните селища да се възстановяват и обновяват със средства на държавата, общините и частни инвеститори и да се отдават под наем на земеделски кооперации, частни земеделски стопани и техни сдружения. По същия начин може да се постъпва със съществуващи или новоизграждани тържища и борси за земеделска продукция;
32. - Поради важните социални функции на инфраструктурата, наличието на естествен монопол и на фактора дефицитност да се търсят подходящи форми за съчетаване на модерното регулиране с конкуренция.
33.  
34.  
35. Насърчаване на лоялната конкуренция:
36.  
37. - В съвременните условия ролята на конкуренцията като двигател на прогреса е равностойна, а в много случаи - по-важна от тази на частната собственост. Частният сектор проявява обществено полезен динамизъм и рационалност само в конкурентна среда. Държавата трябва да създава съвременна законова база за конкуренция и да осигурява условия за строгото й прилагане. Това е още по-необходимо поради ниското качество (а в редица случаи и криминален характер) на създадения до сега частен сектор в България. Монополното положение на такъв частен сектор ще поражда много проблеми на държавата и обществото;
38. - Да се създадат икономически, законови и други институционални условия за ограничаване на злоупотребата с монополно положение в сферата на естествените монополи. Да се повишат санкциите срещу нарушителите;
39. - За улесняване достъпа на производителите до пазара да се създава конкурентна среда при изкупуването, разпределението и реализацията на земеделска и друга продукция. Това може да се постигне чрез изграждане на мрежа от борси, тържища, изкупвателни кооперации с участие на производителите, пряко излизане на потребителския пазар и други с оглед намаляване на посредниците до рационален минимум и поддържане на икономически оправдани крайни цени. За същата цел да се използва и системата на интервенционни стокови фондове. За някои масови земеделски стоки при доказани големи злоупотреби да се прилагат временни минимални изкупни цени като средство за защита на производителите от монополни изкупвачи и посредници;
40. - Да се направят съществени подобрения в Закона за възлагане на обществени поръчки с оглед да се гарантира надеждност, публичност, прозрачност, лоялна конкуренция, равнопоставеност на българските и чуждестранните участници. При предлагане на еднакви условия българските участници да се предпочитат пред чуждестранните. Да се прецени целесъобразността на съществуващата граница за прилагане на конкурси. Да се засилят санкциите спрямо нарушителите;
41. - Да се ограничи до възможния минимум нелегалният внос на стоки, който (освен че лишава бюджета от постъпления) създава дъмпингови условия на вътрешния пазар във вреда на лоялната конкуренция. За това ще помогне и предлаганата реорганизация на митническата система.
42.  
43.  
44. Политика по натрупването и инвестициите:
45.  
46. - Подготовката на България за интеграция в ЕС изисква норма на вътрешно натрупване поне 22% средногодишно за 2001-2005 г. (при 16.5% в 2000 г.). Необходима е още по-висока норма на натрупване, но едва ли е възможна при сегашното състояние на икономиката;
47. - Създаването на подходяща икономическа и институционална среда и опростени правила са най-ефикасният инструмент за стимулиране на натрупването и инвестициите в България;
48. - Почти през всичките години на трансформацията реалните депозитни лихви в българските банки бяха силно негативни. С въвеждането на Валутния съвет се прилага нова формула за определяне на основната лихва, а от там по косвен начин - и депозитната лихва. Така номиналната лихва се откъсна от инфлацията и се създадоха условия за трайна отрицателна реална лихва по депозитите. Същото важи и за реалната доходност на ДЦК. Това ерозира спестяванията на домакинствата и намалява интереса към спестовност. И ако все пак се влагат пари в банките, то е поради липса на друга алтернатива. Наложителна е промяна във формулата за определяне на основната лихва и обвързването й с нивото на инфлацията;
49. - С 22% норма на вътрешно натрупване не могат да се осигурят необходимите средства за тотална структурна, технологична, пазарна, екологична, социална и друга модернизация в съответствие с критериите на ЕС. Необходими са допълнителни ресурси, които могат да се набавят само от външни източници: преки чуждестранни инвестиции, инвестиционни заеми от частни банки, европейските капиталови пазари, официални заеми от международни институции и правителства на развити страни;
50. - Всичко това би позволило постигането на средногодишна норма на инвестиране поне 25.5-26.0% за 2001-2005 г. (при 18.6% в 2000 г.). Такава норма на инвестиране е под необходимия минимум за подготовка на присъединяването към ЕС, но по-висока едва ли е възможна;
51. - С оглед на горното е желателно да се направи анализ и прогноза за размера на необходимите средства, тяхната насоченост по направления и видове дейност, ешелонирането им във времето и да се вземат допълнителни мерки за повишаване привлекателността на страната за ЧПИ. България трябва да предлага възможно най-привлекателни условия за първокласни чуждестранни инвеститори, независимо от изискванията на ОИСР за равностойно третиране на местните и чуждестранните инвеститори. Те не са задължителни за нас, тъй като не сме член на тази организация. А и условията в България се различават съществено от тези в развитите страни от ОИСР;
52. - Да се създадат подходящи икономически, институционални и други условия за значително разширяване на инструментите за спестяване в домакинския и корпоративния сектор. Засега те са ограничени, примитивни, непривлекателни и не мобилизират ефикасно свободните ресурси. За това, разбира се, ще допринесе най-много повишаването на доходите на населението, а също и спестовната култура на гражданите;
53. - Да се повиши защитата и привлекателността на депозитите. Да се създадат условия за поддържане на положителна реална лихва по депозитите и доходността на ценните книжа; за увеличаване дела на дългосрочните спестявания и дългосрочните държавни ценни книжа; да се повиши таванът за защита на депозитите на граждани. Номиналните лихви по депозитите и доходността на ценните книжа да се обвържат с инфлацията;
54. - Да се вземат мерки за бързо развитие на българския фондов пазар и на пазара за ценни книжа, а също и за въвеждане на нови инструменти за набиране на инвестиционни ресурси;
55. - Постепенно да се създават условия за използване на ресурси от пенсионните и други осигурителни фондове като източници на инвестиции. В бъдеще ще възникнат и други фондове и схеми, които също трябва да се използват;
56. - Реинвестираната част от печалбата за придобиване на дълготрайни материални активи с непосредствено производствено предназначение да се освобождава от корпоративен данък през следващите 10 години;
57. - Доходите от лихви по депозити, от ДЦК и капиталовите печалби при търговия с ценни книжа да не се облагат с данък през следващите 10 години;
58. - Активна инвестиционна дейност не е възможна без активизиране кредитната дейност на банките. Както вече посочихме, сегашната кредитна стагнация се дължи на обективни и субективни причини. Част от тях могат да се отстранят през близките години;
59. - Държавата да стимулира инвестициите в информационно-комуникационни технологии, биотехнологии и други направления на новите технологии; инвестициите за производство на алтернативни източници на енергия; за производство на екологично чисти земеделски и други продукти. Реинвестираната част от печалбата в посочените направления да се освобождава от данък през следващите 10 години;
60. - Да се създават привлекателни условия за насочване на частни български и ЧПИ за развитие на изостанали региони с висока безработица и застрашени от обезлюдяване;
61. - Важен източник за инвестиции е връщането на изнесените в чужбина ресурси. Те са две категории: Първо, законно пласирани от българските банки в чужбина около 2 млрд. щатски долара в доходоносни и безрискови ценни книжа и депозити. Голямата част от тези ресурси са изнесени от чуждестранните банки, работещи в България, за които стана дума по-горе. Част от тях може би ще се върнат, когато привлекателността на кредитирането у нас е по-висока от пласирането им в чужбина. Това е малко вероятно през следващите 4-5 години, особено за чуждестранните банки. То можеше да се очаква по-бързо от банките, ако бяха притежание на български държавни и частни капитали. Второ, престъпно изнесени от България средства през последните 15-20 и повече години. Оценяват ги на няколко милиарда щатски долара. От чисто комерсиална гледна точка могат да се намерят основания за амнистия на престъпниците и връщане на ресурсите, за да работят за българската икономика. От гледна точка на българското и международното законодателство, а също и на морала – това е недопустимо! Живеещите в мизерия милиони българи, между другото и поради тези престъпления, няма да се помирят с подобна амнистия! Държавата също не трябва да го допуска.
62.  
63.  
64. Научно-техническа политика:
65.  
66. - Главен източник (около 85-90%) на технически, технологични, организационни, управленски и други новости в България през следващите години ще бъде вносът на съвременни инвестиционни стоки, програмни продукти и експертиза; ЧПИ; предприсъединителни фондове на ЕС; кредити от международни финансови институции; инвестиционни кредити от частни банки и други източници;
67. - Да се намерят подходящи български ниши в най-модерните съвременни направления на новите технологии: информационно-комуникационните и биотехнологиите. За целта да се търси рамкова договореност между българското правителство и водещи европейски и световни компании. Партньори от българска страна да бъдат държавата и заинтересовани частни компании;
68. - Държавата да предложи възможно най-привлекателни условия на чуждестранни стратегически инвеститори чрез данъчната, митническата и външнотърговската политика; чрез опростяване на правилата за започване на стопанска дейност, оперативно функциониране и други подобни; гаранции срещу чиновнически произвол, изнудване и корупция; при спазване на конституцията и законите;
69. - В отделни случаи държавата да гарантира специални привилегировани условия на високотехнологични чуждестранни инвеститори, чието присъствие в страната може да има особено благоприятни верижни икономически, технологични, пазарни, кадрови и други ефекти в средно- и дългосрочен хоризонт;
70. - Да се пристъпи към съществено увеличение на средствата за изследвания и развитие както от бюджета и други публични източници, така и от частния сектор. За целта да се използват стимулиращи данъчни, митнически, кадрови и други инструменти. Инвестициите и продуктите на научните изследвания на БАН, на ВУЗ, на институтите от селскостопанските, медицинските и други науки във високи технологии да се ползват с данъчни, митнически и други облекчения. Само при такива условия икономиката и другите сектори могат да се подготвят за ефикасно внедряване и бързо разпространение на внасяните от чужбина технически и други новости;
71. - Въз основа на анализ на опита от миналите десетилетия и новите реалности да се реши какви съществували до 1990 г. развойни и изследователски дейности трябва да бъдат възстановени (разбира се , в съвременен вид) и да се осигурят необходимите за това ресурси от държавата и от частния сектор. Миноритарното акционерно участие на държавата може да служи като гарант и стимулатор за частни инвестиции в такива дейности;
72. - На основата на консултации с научната общност и опита на други страни да се изработи стратегия за развитие на българската наука до 2010 година и политика за нейното осъществяване. Да се установят приоритетните направления за фундаментални и научно-приложни изследвания в БАН, другите научни институти и университетите;
73. - Науката да се финансира главно въз основа на проекти, спечелили публичен конкурс по обективни критерии и в прозрачна обстановка. На тази основа да се осигуряват ресурси от бюджета, от ЕС, а също и от други възложители за обновяване материалната база на науката, за подобряване условията на работа на учените и за чувствително повишение на техните заплати съобразно резултатите от изследователската им работа;
74. - Да се възстанови академичната самостоятелност на селскостопанските науки. Научните направления и конкретните форми на организация да се избират въз основа на натрупания опит, а също и в контекста на подготовката за присъединяване и бъдещо членство в ЕС. Финансирането да става на основата на проекти;
75. - Рязко да се намали цената за достъп до интернет. Във всички средни училища до към края на 2002 г., а в останалите училища и малки селища до края на 2004-2005 г. да се създадат интернет клубове за безплатен достъп на учениците и другите млади хора;
76. - Да се създава подходяща среда и осигурят ресурси за разширяване рисковото финансиране на високотехнологични перспективни производства.
77.  
78.  
79. Политика по образованието:
80.  
81. - В наше време най-изгодни са инвестициите в човешки капитал, но това не се разбира от българските власти през последните десетина години. Без образовани хора България не може да се включи успешно в глобалните интеграционни процеси. Нито пък да внедрява и разпространява в ширина внесените от чужбина модерни технологии и други новости. Ако може да се говори за безспорни приоритети на България един от тях е пълно обхващане на децата в училищата и повишаване качеството на образованието на всички равнища;
82. - Да се осигурява равен достъп до качествено образование на всички български деца и младежи. Държавата да осигурява и в бъдеще безплатно средно образование. Същият принцип да се прилага и за висшето образование за тези, които отговарят на чувствително повишените изисквания за приемане във и завършване на държавните висши училища. Новата система с повишени критерии да влезе в сила от учебната 2002-2003 година. Държавата да поощрява и развитието на частното образование, в което да се прилагат високи критерии за приемане и завършване. Главното внимание във висшето образование да се насочи към подобряване на качеството, а не към количеството;
83. - Да се увеличат държавните разходи за образование, за да се осигурят необходимите средства за поддържане и модернизиране на материалната база, за прилагане на модерни методи на обучение, за повишаване заплатите на учителите и преподавателите във висшите училища, с оглед привличане на най-подходящи хора в тази изключително важна професия;
84. - При изработване на стратегията за развитие на образованието да се държи сметка както за потребностите на България, така и за нарастващото изтичане на мозъци;
85. - Държавата да осигурява ресурси за доставка на техника и обучаване на квалифицирани специалисти, така че през близките години всички ученици от средните училища и студентите да притежават солиден минимум от информационно образование, да ползват информационни технологии и да имат лесен и безплатен достъп до интернет.
86.  
87.  
88. Политика на декомерсиализация на духовната сфера:
89.  
90. - През последните години се ускори комерсиализацията на образованието, здравеопазването, културата, научните изследвания. Тя дори изпреварва комерсиализацията в някои сфери на стопанската дейност. Комерсиализацията на духовната сфера трябва да се забави, а в някои сектори - да се преустанови. Да се преразгледа настъпателното въвеждане на платено образование и де факто - платено здравеопазване. Това ограничава достъпа на голяма част от хората до образователни и здравни услуги с тежки последствия за тях и за бъдещето на България. След внимателен анализ и консултации с обществеността да се вземат решения за по-нататъшната политика в тази област;
91. - Държавата да запази основните си функции по издръжката на образованието, здравеопазването, науката, културата. Най-ценната инвестиция в наше време е инвестицията в здраве, образование и наука. Никой друг не може да прави тези инвестиции по-добре от държавата, особено при сегашната ситуация в България. Навлизането на частния сектор в тези области не трябва да води до напускането им от държавата;
92. - Да започне повишаване на заплатите в тези области с оглед изравняване, а до 2003 г. превишаване на средната за страната заплата. Превишението трябва да расте с годините. Това ще помогне и за предотвратяване отлива на специалисти. Правителството трябва да преустанови пренебрежителното си отношение към интелектуалния елит на България! Няма бъдеще държава, която така унижава своята интелигенция!
93.  
94.  
95. Външноикономическа политика:
96.  
97. - Държавата да провежда по-активна политика за поощряване на износа и умерено регулиране на вноса в рамките на поети международни задължения. Това може да се прави чрез двустранни междуправителствени споразумения, Центъра за насърчаване на износа, Агенцията за експортно застраховане, Насърчителната банка, създаване на Вносно-износна банка с преобладаващо държавно участие и други механизми за експортно кредитиране и подпомагане;
98. - Стимулиране износа за ЕС на високотехнологични стоки с по-голямо съдържание на сложен труд, ниска капиталоемкост, материалоемкост и енергоемкост, екологично чисти земеделски стоки. Целта не трябва да бъде - износ изобщо и на всяка цена (както е до сега), а все по-голям високотехнологичен износ на високи цени. Средните експортни цени на България към ЕС по групи стоки са най-ниски в сравнение с другите ЦИЕ страни и са 3-4 пъти по-ниски от съответните експортни цени на развитите страни;
99. - Създаване на условия за разширяване на вътрешноотрасловата производствена специализация и коопериране с компании от ЕС и на тази основа – увеличение на стабилния вътрешноотраслов стокообмен, за сметка на традиционния, нискоефективен и често пъти спорадичен междуотраслов обмен;
100. - Държавно съдействие за български фирми, които могат да установят преки производствени връзки с големи европейски и световни компании и включване чрез тях в световните производствени мрежи със сложни високотехнологични продукти или компоненти за тяхното производство;
101. - Ограничаване до минимум износа на суровини и непреработени стоки с малка добавена стойност чрез запретително високи експортни такси, квоти, стимули за насочването им за вътрешна преработка. Така ще се запазят горите, ще се осигуряват суровини на българските дървообработващи, консервни, текстилни и други предприятия, ще се създават работни места, ще се задоволява вътрешно потребление и ще се осигурява износ с по-висока добавена стойност;
102. - Възстановяване на българските търговски представителства в чужбина, където е целесъобразно. Активизиране дейността на дипломатическите и търговските служби за подпомагане на българския бизнес, особено по износа;
103. - Активизиране на дейността за популяризиране външно-икономическата политика на България и на българските компании чрез редовно представяне на световните търговски и финансови центрове, в световния бизнес печат, на панаири, изложби и други. Държавата да подпомага участието на български фирми на тези прояви;
104. - Към либерализация на капиталовите потоци, особено краткосрочните, да се пристъпва едва след създаването на надеждни регулации и стабилна финансова система. Такива условия в България все още не съществуват;
105. - Подобряване управлението на официалния валутен резерв, като се използват най-модерните методи в тази област. Пълното превалутиране на резерва от щатски долари в евро след въвеждането на Валутния съвет беше погрешно и причини големи загуби на България;
106. - Активизиране управлението на държавния дълг, в това число и чрез частична замяна на Брейди облигации с Еврооблигации и други нови инструменти ако лихвите и другите условия по тях са изгодни за страната. Не е реалистично да се очаква намаление на масата на външния дълг през следващите десетина години. Обемът му навярно ще расте по-бързо от прираста на БВП и към 2010 г. ще достигне (а може и да превиши) 90-95% от БВП. В тази връзка да се анализира целесъобразността от установяване на таван за държавния дълг, особено като се има предвид предстоящият натиск за увеличение на външните заеми за инвестиционни цели във връзка с подготовката за присъединяване към ЕС.
107.  
108.  
109. Националният статистически институт:
110.  
111. - Подчиняването на НСИ на Министерския съвет е класически пример за конфликт на интереси, пред който (непонятно защо) си затварят очите и международните институции. НСИ трябва да се подчини отново на Народното събрание. То да избира председателя и зам. председателя, да утвърждава бюджета и да изслушва периодично отчети за неговата работа. Народното събрание да избира и Обществен съвет по статистика, съставен от най-видни български специалисти – учени икономисти, статистици и други;
112. - Общественият съвет да упражнява методически и граждански надзор над НСИ и да се отчита пред Народното събрание /неговата икономическа комисия/, а също и пред обществеността, при широка отвореност пред медиите;
113. - Да се подобри финансирането на статистическите наблюдения и анализи за повишаване качеството на статистическата информация, нейната обективност, експедитивност и полезност за управленски, аналитични и други цели. Така ще се създадат условия да отпаднат поне част от съмненията в обективността на официалната статистическа информация.
114.  
115.  
116. Отношения с международните финансови институции:
117.  
118.  
119. - Да се поддържат нормални отношения с МВФ, дори без получаване на финансова подкрепа и налагане на режим на поведение върху нас. Това е необходимо за запазване доверието на световната финансова общност към България. Да се направи сравнителен анализ на различни конструктивни варианти на взаимоотношения с МВФ и се избере най-подходящият;
120. - Поддържане на активни отношения със Световната банка, Европейската банка, Европейската инвестиционна банка и други международни финансови институции като важен източник на официални заеми при изгодни условия, особено за модернизация на инфраструктурата;
121. - Активизиране на политиката за привличане на ресурси от международните капиталови пазари, особено европейските.