Винаги съм твърдял, че присъединяването на България към Европейския съюз няма разумна алтернатива. Твърдя го и сега. България няма икономическо и политическо бъдеще извън Европейския съюз! Това съм доказвал с многобройни аргументи в други мои публикации.

Познавам добре състоянието на нашата икономика, а също и критериите за присъединяване. Ако икономическите критерии се прилагат стриктно не биха ни приели и след 20-30 години, защото по БВП на човек от населението, по конкурентоспособност, производителност, доходи и по всички други икономически, социални, институционални, инфраструктурни, екологични, санитарно-хигиенни, ветеринарни критерии изоставаме от ЕС 3.5-4.5 пъти. Изоставаме 2-2.5 пъти от най-бедните страни членки – Гърция, Португалия и Испания. Нашата администрация е далеч по-малко ефикасна и по-корумпирана от тази в западноевропейските страни. Преодоляването на това изоставане изисква десетилетия и огромни инвестиции във физически и човешки капитал.

И ако все пак ни приемат след няколко години, ще е само по геополитическа целесъобразност. В известен смисъл ще ни помогне и изостаналостта. Десетте ЦИЕ страни кандидати имат БВП, който е 4.5% от брутния продукт на ЕС-15. А делът на нашия брутен продукт е доста под 0.40% от този на ЕС. Със скромния си икономически потенциал не сме полезни на ЕС, но и трудно можем да предизвикаме сериозни икономически сътресения в него.

Давам си също сметка какво означава присъединяването на слабо развита и неподготвена страна към този клуб на богатите с неговия общ вътрешен пазар и обща валута. Съзнавам опасностите от преждевременно присъединяване.

Давам си сметка и за неизбежните смущения, които ще настъпят в ЕС след присъединяването на 10-те страни със 75 млн. население през 2004 година. По брой на страните, по население, по икономическа и социална разнородност и по сложност това е най-голямото и най-деликатно разширение на Европейския съюз.

Смущенията във функционирането на ЕС са неизбежни дори при безконфликтно интегриране на новите членки в общността. Още повече – ако смущенията са по-сериозни.Това може да създаде допълнително недоволство и да засили съществуващите там настроения срещу разширяването на ЕС. Възможно е да се оформи силна опозиция в обществото и в управляващите среди с аргумета: съюзът да не се разширява преди да се стабилизира като общност от 25 страни. И трябва да си признаем, че има логика в такава позиция. Това обаче, ще усложни допълнително нашето приемане и може да го отложи с няколко години.

И все пак очаквах с надежда сесията на Европейския съвет в Копенхаген. Защото се надявам, че макар и неподготвени, ако ни окажат солидна помощ в годините преди и след 2007 все някак ще се стабилизираме!

Зарадвах се като чух изявленията на нашите министри в Копенхаген за големия успех – ЕС поема категоричен ангажимент да ни приеме през 2007 година. Народното събрание и Правителството приеха тържествени декларации. Събитието беше обявено за историческо.

И все пак имах някакви вътрешни съмнения! Отворих станицата на ЕС в интернет и прочетох заключенията на Президентството. Точка 14 третира прословутата дата (по-точно година). Тя гласи: “Съюзът очаква затвърждаване на постигнатите до сега резултати. Като продължение на заключенията на Европейския съвет в Брюксел и в зависимост от по-нататъшния прогрес в изпълнение на критериите за членство /курсивът мой – И.А./, целта е да приемем България и Румъния за членове на Европейския съюз в 2007 година. Съюзът потвърждава, че преговорите за присъединяване с тези страни ще продължат на базата на същите принципи, както при досегашните преговори и че всяка страна кандидат ще бъде оценявана по собствените й достоинства”.

Този текст не говори за безусловен ангажимент от страна на ЕС, за разлика от внушенията на нашите министри. Той поставя приемането в зависимост от нашата подготовка. И това е логично. Иначе би означавало подпис на празен чек.

Нашите министри пропускат най-важната фраза от текста, когато го съобщават на българския народ. Те представят на обществеността далеч по-оптимистична картина от действителната. Едва ли не ЕС поема задължение да приеме България в 2007 година. Както личи от текста, такова безусловно задължение липсва.

Спекулира се и с дадената ни така наречена “пътна карта”. Всички досегашни годишни доклади на Европейската комисия съдържаха подробно описание на работата, която България трябва да извърши в краткосрочен план (предстоящата година) и каква – в средносрочен (следващите няколко години). На тази основа в следващия годишен доклад се оценяваше ходът на подготовката ни за присъединяване. Сега същото е направено по-подробно и е наречено с ново име. Няма нищо качествено ново.

Нашите министри непрекъснато повтарят, че в Копенхаген сме получили нови 1.5 млрд. евро по предприсъединителните фондове. Това също не е вярно! В рамките на досегашния бюджет на ЕС до 2006 г. на България са предоставени около 300 млн. евро годишно по трите предприсъединителни фонда. За 2003-2006 г. това прави 1.2 млрд. евро. Сега ни обещават постепенно увеличение за 2004-2006 г. – общо около 300 млн. евро от остатъка по тези фондове след приемането на 10-те нови членки, както беше заявено още през 2000 година. Разбира се, това е добре, но не е ново и не е свързано със споменаването на 2007 година.

Лошото е, че нашата страна усвоява нищожна част от предоставените до сега средства по трите фонда и обещаната допълнителна сума е без практическа стойност, защото няма да бъде усвоена. Лошото усвояване на предприсъединителните фондове е скандално, като се има предвид, че тези ресурси са безвъзмездни. За по-малки годишни суми, под формата на кредити, нашите управници коленичат пред МВФ, а не използват безвъзмездните ресурси от Европейската комисия. За това обаче се мълчи. И от никого не се търси сметка за пропуснатите от България ползи, измервани със стотици милиони евро!

Питам се: Защо министрите прередактират решението на Европейския съвет? Защо преувеличават значението на така наречената “пътна карта”? Защо спекулират със сумите, които ЕС ни предоставя? Защо мълчат за лошото усвояване на средствата от ЕС и не вземат мерки за неговото подобряване? Защо скриват истината от народа? Защо продължават да сеят евроилюзии, които един ден ще се върнат като бумеранг, прераснали в европесимизъм, а той – в евроотчуждение?

Това поведение на членове на правителството продължава и след сесията на Европейския съвет в Копенхаген. Напоследък се повтаря неколкократно, че по степен на готовност за присъединяване България е много по-близо до страните от първата десятка, отколкото до другата страна от нашата група, т.е. Румъния. В близко време към групата на чакащите ще се присъедини и Хърватска, която скоро ще подаде молба за присъединяване и ще започне преговори.

По-горе споменах каква е дистанцията между нас и средните показатели на ЕС по критериите за присъединяване. Всички анализи потвърждават, че по тези най-важни критерии България изостава от Словения, Чехия, Унгария, Полша, Словакия, Естония с 10-15 години. Възможно е през близките години изоставането да нарастне, понеже ще се засили интересът на световната финансова общност към новите страни членки.

Икономическите показатели на България отстъпват значително на показателите на Хърватска. В повечето случаи те са по-неблагоприятни или равни с тези на Румъния. При започване на преговори през 2003-2004 г. Хърватска може да стане фаворит между трите страни кандидати за присъединяване през 2007-2008 година.

Изводът е очевиден – България изостава значително след страните от първата десятка на източното разширение на ЕС и дели последното място в чакащата тройка. Усилията сега трябва да се насочат към преодоляване на част от изоставането, а не върху сеене на евроилюзии, които лесно ще се превърнат в разочарование!

Важно е България да се присъедини към ЕС. Но също така е важно при какви условия ще стане това. А тези условия се определят сега – в процеса на преговорите. Това налага добра подготовка и упорито отстояване интересите на България. Много по-важно е какви ангажименти се поемат и какви временни облекчения се постигат под формата на преходни периоди и квоти, а не скоростта на откриване и закриване на преговорните глави. Съществува обратна зависимост – колкото по-добре се защитават интересите на страната кандидат, толкова по-бавно и по-трудно се закриват главите.

Полша и други страни от първата десятка показаха как трябва да се прави това. Полша преговаряше до последните часове на сесията на Европейския съвет в Копенхаген преди да получи покана, но успя да защити своите интереси, като постигна взаимноприемлив компромис със страните членки. А нашата делегация, незнайно защо напира да приключи преговорите три години преди получаването на евентуална покана!

С това си поведение полската делегация не само спечели няколкостотин милиона евро. По-важното е, че тя потвърди за пореден път, че е достойна държава, с достоен народ и достойни политици. За разлика от други, които са рекордьори по бързина на закриване на глави, но и по сервилно послушание пред чужди интереси.

Тук му е мястото да напомня една стара мъдрост: Достойните всеки уважава – дори и враговете, а сервилно послушните – никой, дори и господарите!

Прозрачността е едно от средствата да се убедим как българското правителство води преговорите за присъединяване с ЕС. Засега те са закрити с воала на таинствеността. Дори президентът и народните представители не получават информация за хода на преговорите и поеманите средно- и дългосрочни ангажименти от името на България. На обществеността не се казва нищо, с изключение на напудрените самоотчети за големите пробиви на нашите преговарящи. Това не отговаря на истината!

Воден от тези тревоги, на 3 октомври 2002 г. публикувах във в. ПАРИ открито писмо до министъра по европейската интеграция с молба да се направи публичен отчет за резултатите от досегашните преговори. В тези резултати за приключените преговори няма нищо секретно, което да налага укриването им от народа! Министърката се преструва, че не забелязва откритото писмо. С това тя не прави добра услуга нито на себе си, нито на България!

Продължавам да чакам нейния публичен отчет пред българската общественост! Чакат го и много други хора, загрижени за хода на преговорите и за интересите на България!

Публикувана във в ПАРИ на 7 януари 2003 г.