2. Криминализация на икономиката
и икономическа политикаПривържениците на рестриктивна бюджетна политика се оправдават с ограничените ресурси на държавата. Това е вярно, но отговорността носи пак държавата, защото тя допусна две фундаментални грешки в процеса на икономическата трансформация:
Първо, драстичен срив на стопанската дейност във всички сектори на националната икономика, което ограничи постъпленията в бюджетната система за разпределение. Установяването на отговорността на българските правителства за производствената катастрофа на трансформацията е много сложно, защото причините не са само и дори не са главно вътрешни. На тази тема сме се спирали много често в предишни наши публикации.
Второ, негативните последствия от първата фундаментална грешка бяха умножени многократно от втора такава грешка – държавата стана пасивен наблюдател и дори съучастник в мащабно разграбване на национално богатство чрез приватизация и други канали. Тази тема присъства във всички наши изследвания през изминалите 10 години.
Много хора виждаха как се разграбва държавното имущество, създадено с труда и предприемчивостта на много поколения. Виждаха и мълчаха! Или говореха в семейни и тесни приятелски кръгове, където е безопасно. Много хора пък едновременно критикуваха и участваха в разграбването според възможностите си – едни присвояваха за стотици милиони левове, а други – тухли, керемиди, дървен материал, метали и т.н. от стопански дворове на ТКЗС, напоителни съоръжения и други подобни.
Малко са тези, които имаха куража публично да изразят позиция срещу агресията на криминалността. Ние бяхме част от тях, убедени, че не е възможно да се провежда ефикасна икономическа политика и да се създаде съвременно пазарно стопанство в криминализирана икономика.
В първата ни публикация през 1992 г. писахме, че “Икономическата реформа може да разчита на широка подкрепа ако работи за преобладаващото мнозинство от народа…Доколкото е постигнато известно, макар и крехко, временно и частично равновесие, за него е платена твърде висока цена – висока инфлация, голяма безработица, рязко спадане на реалните доходи и на потреблението, растяща несигурност у хората, безнаказаност на престъпността и корупцията”(с. 8).
В публикацията ни през 1993 г. писахме: “Има тревожни признаци за разпадане на българската държавност. Държавата е неспособна…да се справи с масовата стопанска престъпност и корупцията, която обхваща все по-високи етажи на държавната администрация. Расте влиянието на групи, представляващи икономически и други интереси, в обществото и дори в държавното управление. Обществото изглежда беззащитно пред тази пълзяща агресия срещу държавността. Българското общество е шокирано от многобройните сигнали с факти за престъпност и корупция, а институциите, призвани да защитават държавността, не реагират”(сс.10-11).
В публикацията ни през 1994 г. писахме, че “България е много далече от действителното пазарно стопанство. Това, което съществува у нас е по-скоро полупрестъпно гангстерско стопанство, в което нормалните платежни механизми често се заменят с инструментите на въоръжените телохранители. Някои официални органи на реда пасивно или активно
подпомагат гангстерските образования. Вместо пазаризация, в българската икономика протича процес на мафиотизация. Колкото по-продължително е разлагането на държавните институции, толкова по-уродлива ще е мафиотизацията и по-трудно ще бъде ликвидирана” (с.11).В публикацията ни през 1996 г. продължихме:
" Оттеглянето на държавата от стопанската дейност остави вакуум, който беше бързо запълнен от престъпността и корупцията. Разпадането на държавността предостави още по-голямо поле за действие на престъпниците и корумпираните държавни чиновници. Престъпността и корупцията са достигнали мащаби, които поставят под заплаха нормалното функциониране на икономическата система и дори съдбата на реформата…Пазарната революция, започнала у нас през 1989-1990 г. се превърна в криминална революция… Промените в системата можеха да се извършат без да се плати такава висока социална цена…Най-високата социална цена плащат пенсионерите, безработните и младите хора. Социалното търпение на тези хора надмина всички очаквания. Предстои да си обясним неговите корени – дали е продукт на дълбоко осъзнато разбиране или наследен робски страх и послушание”(с.11).“Състоянието на държавата през последните години може да се характеризира като разпадане на държавността. Властта на официалните държавни институции все повече отслабва и се поема от полуофициални, полумафиотски образования на престъпния свят. Някои държавни чиновници получават доходи едновременно и от двете власти – официалната и сенчестата. Държавните институции във все по-малка степен представляват и защитават интересите на държавата и народа” (с.22).
Тази тема присъства и в следващите ни разработки, представена със същата острота и загриженост. Държавните институции, обаче не желаеха да й обърнат внимание. Това едва ли е било случаен пропуск!
Събитията през изминалите години потвърдиха тези оценки. Ако трябва сега да се върнем 10 години назад няма да корегираме нито една от цитираните мисли. Като български граждани бихме предпочели да не сме били прави! Уви, оказва се, че сме били прави!
Нито едно правителство от 1990 до 2002 г. не намери политическа воля и кураж да ограничи престъпния разгул и накаже виновните. Натрупаното от поколенията национално богатство и новопроизвежданите блага се преразпределяха така, че 2-3% от населението формираха класата на новобогаташите чрез второто диво първоначално натрупване на капитали в рамките на едно столетие, а 75-80% се превърнаха в класа на новите бедни. България има най-висок Gini коефициент между ЦИЕ страни.
Ако БВП през 2001 г. е 72% от нивото на 1989 г. реалните разполагаеми доходи са около 30% спрямо базисната година. Отварянето на ножицата между двата показателя е измерител на мащабно криминално преразпределение във вреда на мнозинството от народа, станало възможно благодарение на бездействието, а много често - съдействието и съучастието на държавните институции. В този случай причините са главно вътрешни и отговорност носят българските правителства. Едва ли някоя международна институция или правителство на голяма чужда държава са препоръчали на българските власти да толерират престъпността и корупцията. По-скоро – обратното.
Ако не беше допуснато
такова криминално преразпределение (или беше поне ограничено) ресурсите на бюджетната система щяха да бъдат по-големи дори при резкия спад в стопанската активност. Това пък щеше да осигури повече ресурси за здравеопазването, образованието и другите бюджетни сектори. Щеше да има здравословно доходно и имуществено разслоение, без социална поляризация. Цената на трансформацията щеше да бъде споделена по-справедливо. Щеше да бъде запазена държавността. Щяха да бъдат подготвени условията за нормално развитие на българската икономика и успешна интеграция в ЕС.Още по-сериозни са средно- и дългосрочните последствия от криминализацията на икономиката. Голяма част от икономическия потенциал на България е в ръцете на съмнителни и полупрестъпни наши и чуждестранни субекти. Те не само, че не са способни, но и нямат намерение да развиват нормална стопанска дейност. Методите с които са придобили богатството ще прилагат и при разпореждането с него. Те не плащат данъци и социални осигуровки; не сключват трудови договори с персонала си и грубо нарушават Кодекса на труда; фалшифицират счетоводни баланси и водят двойно счетоводство; нарушават платежните и валутните правила; държат основните си сметки в чуждестранни банки, предимно в офшорни зони; прилагат масово вътрешно-фирмени трансферни цени, за да укриват печалба; правят нелегален внос, за да не плащат ДДС, акцизи и мита; подбиват лоялната конкуренция; използват заплахите, взрива, огъня и физическото насилие за уреждане на стопанските си взаимоотношения с партньори; не се спират пред физическо ликвидиране на конкуренти; купуват държавни чиновници; внушават на министри и народни представители какви закони и подзаконови актове да приемат, какви да не приемат, какви “бели петна” да оставят в тях и т.н. И всичко това - независимо от партията, която управлява и обещанията с които е спечелила доверието на избирателите!
Властите не могат или не желаят да предприемат решителни мерки срещу криминалната икономика. Партиите обещават в предизборните си кампании проверка и евентуална ревизия на приватизационни сделки, направени в нарушение на законите, но забравят за тях, когато дойдат на власт. В предишното Народно събрание беше създадена комисия “Антимафия”, която не предприе нищо и се запомни само с претенциозното си име. Подобна комисия беше създадена преди месеци към настоящото правителство, но и тя не подава сигнали за корупция на прокуратурата. С оглед на това Главният прокурор се обърна пряко към гражданите на 13 юни 2002 г. за сигнали за корупция.
Криминалните субекти са много силни икономически и са проникнали толкова дълбоко и високо в коридорите на властта и в партийните върхушки, че вече нищо важно не може да се направи в България без тяхно съгласие. А да се очаква, че криминалната икономика ще вземе мерки срещу себе си е наивно. Не само сега, но и през следващите 10-20 и повече години! Това ще потиска лоялната конкуренция и свързаната нея предприемчивост, ще засилва социалната поляризация и ще отблъсква сериозните чуждестранни инвеститори. Криминализацията на икономиката ще се отрази неблагоприятно на присъединяването ни към ЕС и на отношението към България в бъдеще като член на общността.
Типът на собственост в най-голяма степен предопределя типа на обществените отношения. Криминалният характер на собствеността в сегашна България обуславя характера на настоящите и бъдещите обществени отношения. В такава атмосфера е почти невъзможно да се провежда нормална икономическа политика, да се определят нейните цели и средства. Каквито са притежателите на националното богатство, такава ще е политиката, целите и средствата за тяхното постигане.
Подмяната на целите със средствата, за която стана дума по-горе, е едно от най-безобидните негативни последствия. В средна и дългосрочна перспектива ще бъдем свидетели на още по-неблагоприятни събития. Ще се проявяват трагичните последствия на една неумолима верижна зависимост: криминален характер на собствеността –> криминални икономически отношения –> безпардонна икономическа и социална политика -> икономическо, социално и политическо напрежение -> нестабилност и конфликти.
Ако има пълна свобода на действие криминалната икономика не би подбирала средствата за постигане на своите цели. Вътрешни ограничители засега няма. От външнополитическа гледна точка, обаче едва ли ще има такава свобода. Поради това сигурно ще прибегне до много по-рафинирани методи на действие.
Нашите анализи показват, че престъпността и корупцията са проникнали толкова дълбоко във властовите структури на България и са увредили толкова силно имунната система на държавността, че вече няма икономически, политически и социални фактори, способни да разкъсат тази верижна зависимост. Декларации и заклинания, разбира се ще има, но липсва желание и способност за действия.
Единствената надежда е евентуална намеса на институциите на ЕС за цивилизоване на икономическите, социалните и политическите отношения у нас през следващите години и десетилетия. На пръв поглед е унизително, че ще се налага чужденци да въвеждат ред в нашия дом. При създадената обстановка това е може би единственият изход за ограничаване на криминалността! То е още един аргумент за присъединяване на България към ЕС.