Кризата в Аржентина разтревожи българската общественост и предизвика дискусия между икономистите. Това беше нормално, защото най-общите принципи на функциониране на двете икономики са сходни – режим на валутен съвет (ВС) и диктувана от МВФ икономическа политика. За кризата в Аржентина допринесе както ВС, така и цялостната икономическа политика в тази страна. Надяваме се, че българските власти ще извлекат полезни поуки!

Злоупотребата с този режим води до тежки последствия. Неслучайно той се прилага само в четири страни – Аржентина, Естония, Литва и България (а сега само в три) при извънредни обстоятелства. Петата – Босна и Херцеговина е протекторат. Не броя миниатюрните островни държавици (бивши колонии) от Карибския район. Единственото изключение е Хон Конг, но неговото геополитическо разположение, транзитен и реекспортен характер на икономиката и ролята му като един от световните финансови центрове го правят несъпоставим с другите страни с ВС.

Това го знаехме и до сега от теорията. Аржентинската криза го потвърди за пръв път на практика. Резултатите в Естония и Литва са еднотипни с аржентинските. Макроикономическите им показатели все още са по-добри от аржентинските, но се движат в същата посока. Не са верни твърденията, че икономиките на тези страни се развиват много добре!

Причините за сегашното ни тежко положение не са само във ВС, разбиран в най-тесния му смисъл. Те са в погрешната икономическа политика по трансформацията през изтеклото десетилетие.

Ключът за преодоляване на хроничната криза на трансформацията в България е в съществена промяна на икономическата политика и нейната преориентация от самоцелна финансова стабилност към интензивен качествен растеж. Отмяната на ВС без съществени промени в другите съставки на стопанската политика не решава нашите проблеми. За повече подробности по предлаганата от нас алтернативна стопанска политика виж “Икономиката на България до 2003 година”, т. ІІ. Обща рамка на стопанската политика в България, сс. ІІ-ХVІ, ПАРИ, 28 юни 2001 година. Предложената там икономическа политика е валидна и сега.

Вярно е, че липсата на подходяща структурна политика или на стимулиране на растежа изострят негативните ефекти от ВС. Но също така е вярно, че продължителното прилагане на този примитивен режим допълнително затруднява структурната политика и растежа. Ако разполагахме със своя парична и валутна политика преструктурирането щеше да бъде улеснено, стимулирането на растежа подобрено и динамизмът му повишен.

Някои участници в дискусията посочиха, че една от причините за ниската ефикасност на ВС била изоставащата либерализация. Модерната икономическа теория и стопанската практика доказват, че макар и по принцип вярно, това не е безспорно при всички обстоятелства. А за страни като България – не е вярно!

По принцип дерегулацията е полезна, но всяко нещо с времето и мястото си. Либерализацията не може да се провежда изолирано от другите елементи на стопанската политика и на икономическите реалности. При сегашните вътрешни и външноикономически условия положителните ефекти от прибързаната либерализация са повече от съмнителни. При липса на нормално функционираща пазарна икономика преждевременната либерализация изоставя беззащитните по-слаби производители и особено потребителите на произвола на монополите, на криминалните и полукриминални стопански субекти. Както вече посочихме по-горе в т. 2. българската икономика е криминализирана в значителна степен.

Привържениците на ВС твърдят, че между Аржентина и България няма нищо общо и затова няма причини за тревога. В действителност сходствата между двете страни са много по-големи, отколкото изглеждат на пръв поглед.

Вярно е, че имаме по-благоприятна структура на външния дълг, по-голям относителен резерв, по-благоприятни съотношения: обслужване/износ, обслужване/валутен резерв и краткосрочен дълг/валутен резерв и няма непосредствена опасност от прекратяване обслужването на външния ни дълг.

Бюджетният ни дефицит е по-нисък от аржентинския, но това е само на повърхността. Зад ниския официален дефицит в централния бюджет у нас стои многократно по-голям квазибюджетен дефицит за който привържениците на ВС упорито избягват да си спомнят. А негативните икономически последствия от квазибюджетния дефицит не са по-малко вредни от тези на официалния дефицит. Те са дори по-опасни, понеже са многобройни, разнородни, децентрализирани, трудно управляеми и разстройват различни стопански, социални, административни и други системи.

От години се разпадат общинската, образователната, здравеопазната, научната, отбранителната и други бюджетни системи. Влошават се жизнено важни публични услуги, ограничава се достъпът до тях, а някои прибързано се комерсиализират за сметка на потребителите. Огромен е дефицитът на осигурителната система с тенденция към влошаване. Много тежко е финансовото положение на корпоративния сектор.

Логично е да се запитаме: какво струва балансираността на официалния бюджет, след като всички други финансови системи са тотално дебалансирани? И може ли това да трае дълго? Отговорите на тези въпроси са очевидни.

Груба грешка допускат тези, които оценяват дефицита само като аритметично отношение. Зад този процент се крият сложни икономически и социални процеси, противоречиви интереси и, най-важното – милиони човешки съдби. Който не вижда това – допуска фатална грешка! А цената ще плащат бъдещите поколения.

Българската икономика е с по-ниска вътрешна ресурсна осигуреност, зависи от вноса на всички основни суровини и преобладаващата част от първичните енергоносители. Това я прави по-уязвима на външни шокове. То пък налага използването на инструменти за реагиране на такива шокове. ВС обаче ни лишава от тях.

Официалната (18%) и неофициалната (над 30%) безработица са еднакво високи в двете страни. Двуцифрената безработица в Аржентина е от 8 поредни години, а в България – от 12 години с много висок дял на трайната безработица и в двете страни. Като страна с по-високо ниво на развитие и повече вътрешни ресурси обедняването в Аржентина (за разлика от България) не е изчерпало до крайна степен запасите на домакинствата. Социалната поляризация е напреднала и в двете страни, но Аржентина има много по-голям среден слой, който играе стабилизираща роля, освен ако бъдат засегнати жизнените му интереси, както стана в края на 2001 и началото на 2002 година.

Грешат тези, които вярват, че случилото се в Аржентина не може да се повтори в България! Поведението на българските граждани на местните избори през 1999 г., на парламентарните и президентските избори през 2001 г. и на частичните местни избори и допитвания през 2002 г. е показателно. Резкият спад на доверието в сегашното правителство е също многозначителен. Предстоящите повишения на цените на енергията и други важни продукти и услуги и свързаното с това ново намаление на реалните разполагаеми доходи (за разлика от обещанията за бързо и съществено повишение) ще допринесат за още по-големи разочарования и отчуждение. Изчерпени са финансовите, материалните и психическите ресурси на българските домакинства.

Социално-психологичният климат се изостря допълнително от растящата умора от “реформите” и нетърпеливите очаквания за някакво подобрение. Социалната умора се изостря допълнително от неизпълнените обещания на сегашните управници, погрешната им ценова и данъчна политика. Всичко това лишава обществото от позитивна перспектива и засилва напрежението.

Расте подоходната и имуществената поляризация. На единия полюс 2-3% от населението живее в охолство. На другия – 80% живеят бедно, а поне 30-35% - в оскотяваща бедност. Особено тежко е положението на ромското население.Социалната поляризация в България е най-висока между ЦИЕ страни. Тези тревожни факти трябва да се прочетат внимателно от политиците и да се реагира бързо.

Най-важните икономически, валутно-финансови, социални и други характеристики на Аржентина и България са опасно сходни. Социално-икономическата система в Аржентина се взриви поради неспособността й да обслужва външния дълг и да изпълни искането на МВФ за допълнително съкращаване на бюджетни разходи.

Привържениците на ВС в България са спокойни, защото у нас няма непосредствена опасност от криза по обслужването на външния дълг. Само на това основание, обаче не могат да се правят такива изводи. Трябва да се оценява цялата система, за да се види има ли в нея слабо звено, което може да се скъса.

Признавайки тежкото икономическо и социално положение в страната, някои участници в дискусията заявиха, че вината не е в режима на ВС. Той е добър, но не бил подкрепен с подходяща фискална, структурна и друга политика, имало престъпност и корупция. ВС в Аржентина също нямал нищо общо с кризата. Причините за провала били извън него – безотговорната финансова политика на правителството и корупцията в държавната администрация.

Такъв селективен подход за оценка е неубедителен. Не е правилно позитивните ефекти (временната и частична финансова стабилност) да се приписват на ВС, а негативните – на външни за него причини.

Режимът на ВС е монетарен инструмент за управление, но не се изчерпва с финансовата система. Той трябва да създава подходяща среда за нормално функциониране на цялата икономическа система. Ако не прави това той е безполезна самообслужваща се декорация.

От една страна се поставят окови на изостаналата ни икономика (лишаване от парична политика, продължително фиксиране на валутния курс) в условията на либерализиран вносно-износен режим с далеч по-мощни икономики, при ограничени възможности за натрупване, инвестиране, структурна и технологична модернизация. Същевременно се твърди, че режимът на ВС е добър, но поради липса на други поддържащи политики икономиката не работи задоволително. Причините трябва да се търсят и в режима на ВС, а не само извън него. ВС е сърцевина на системата за макроикономическо управление и на общата стопанска политика и трябва да взаимодейства с другите й компоненти.

Изминалите години потвърдиха, че ВС не предизвиква позитивни верижни ефекти и по трите направления, които са трансмисии за дисциплиниращо и мобилизиращо въздействие. Те определят неговата същност като оперативен монетарен режим за управление. Този режим трябва да обслужва ефикасното функциониране на всички системи на икономиката, но засега не го постига.

Противно на очакванията, ВС не се оказа дисциплиниращ инструмент за рационално стопанисване и в четирите страни. Единственият безспорен положителен резултат е рязкото намаление на инфлацията. За колко дълго – още не е известно. То не може да бъде безкрайно, защото продължителната ниска инфлация и твърдо фиксираният обменен курс имат вътрешно вградени дестабилизиращи способности.

По останалите показатели резултатите са противоречиви или негативни. С изключение на началните години, растежът е незадоволителен, колеблив и затихващ. Бюджетният дефицит (официален плюс квазидефицит) остава висок. Дефицитите по търговската и текущата сметка са големи и нарастват. Външната задлъжнялост е висока и обслужването на дълга се затруднява. Безработицата, бедността и социалната поляризация нарастват до опасни нива.

Когато стане дума за промени в режима на ВС често се казва: отменят ли се ограниченията за парична емисия и твърдо фиксираният обменен курс ще настъпи хаос, както в края на 1996 и началото на 1997 година. Няма основания за такива твърдения. Първо, вътрешната и външната обстановка сега са по-благоприятни за България. Второ, могат да се вземат предпазни, включително и законови мерки, добре известни от теорията и масово прилагани по света. Трето, преговорите с ЕС за присъединяване и все по-тесните връзки с общността са гаранция срещу евентуален валутно-финансов произвол на българските власти и безотговорна парична емисия.

ВС не е единственият дисциплиниращ механизъм за управление. Много страни прилагат ограничения за централната банка да кредитира бюджета, без да имат ВС. Същото важи за ограниченията да се рефинансират търговски банки с ликвидни трудности. Това може да остане и у нас след излизане от режима на ВС. Както вече посочихме, нерационалната парична емисия също може да се ограничава, без да сме в режим на ВС. Такава е преобладаващата практика в цивилизования свят. Такава е и логиката на икономическата рационалност.

Щом целият свят се развива успешно в нормален режим, т.е. без ВС, може да го прави и България, без да разчита на една монетарна реликва. Още повече в епохата на глобализацията и информационните технологии. Никой привърженик на принципа “с валутен борд е лошо, но без него – още по-лошо” не го е доказал с аргументи. Тези опасения са по-скоро продукт на инерционно мислене и своеобразна “бордова хипноза".

В дискусията не се почувства загриженост за липсата на национална парична политика, което осакатява макроикономическата политика и намалява нейната ефикасност. Основателно беше критикуван непазарният метод за определяне на основната лихва, но това нито е единственият, нито е най-големият дефект на ВС. Функциите на паричната политика сега са възложени на бюджетната политика, която не е равностоен заместител поради присъщата й тромавост.

Цената на отказа от собствена парична политика е много висока. Тя ще става още по-висока през следващите години и България тепърва ще я почувства. Макроикономическата политика не е пълноценна и ефикасна без парична политика.

Трайно фиксираният курс лишава България от ефикасен инструмент за реагиране на външни шокове. Заедно с отказа от собствена парична политика и наложената ни прибързана либерализация на вносно-износния режим, фиксираният курс е главният задушаващ икономиката инструмент. При трайно фиксиран курс в условията на умерено висока инфлация, търговски партньори работещи на плаващ курс и при ограничени възможности за инвестиции и модернизация, общата факторна производителност остава ниска, качеството също и конкурентоспособността пада.

Този недостатък на трайно фиксирания курс не се прояви с пълна сила у нас през годините на ВС. Спрямо еврозоната реалното оскъпяване на лева се почувства само поради разликата между инфлацията у нас и у тях. Спрямо доларовата зона оскъпяването беше главно поради разликата в инфлацията, докато курсът лев/долар плаваше чрез германската марка и еврото.

Плаването щеше да бъде “по-бурно” и последствията по-големи ако обвръзката беше пряка. В този смисъл има скрито оскъпяване на лева и поради потисканото опосредствано плаване спрямо щатския долар, което не отразява точно действителната пазарна стойност на лева.

Ако започналото оскъпяване на еврото (а чрез него и на лева) продължи конкурентоспособността на износа ще спадне още повече. Вносът ще стане по-привлекателен и конкурентните позиции на българските производители на вътрешния пазар ще се влошат. Ефектите при обслужването на външния ни дълг пък ще бъдат положителни.

Някои участници в дискусията напомниха за стабилността и предвидимостта, която излъчва устойчивият обменен курс и за несигурността от плаващия курс. Това е вярно, първо, когато стабилният курс е установен по пазарен начин и се поддържа с пазарни методи, и второ, когато зад него има стабилна прогресираща икономика. То обаче не е вярно, когато стабилният курс е установен произволно с административен акт, какъвто е нашият случай. Освен това, зад привидно силния български лев стои разорена икономика без убедителни признаци за оживление и качествен растеж.

По време на дискусията се изтъкваше, че за разлика от Аржентина България има стратегия за излизане от ВС – присъединяването към ЕС. Това може да е вярно за Естония и Литва, които очакват да се присъединят през 2004 г., но не за България, понеже вероятното присъединяване е най-рано 2008-2010 година. След това са необходими поне още две години до присъединяването към ИВС. Българската икономика трудно ще издържи до 2010-2012 г. с фиксиран курс и без парична политика. Ако пък се стигне до забавяне на разширението на ЕС с втората група кандидати, за което стана дума по-горе в т. 3 тази стратегия за изход от ВС губи всякакво практическо значение.

Дискусията показа, че у нас няма яснота по възможностите за евроизация преди присъединяването към ЕС и ИВС. Такъв ход на пръв поглед е привлекателен. Но само на пръв поглед. Административно-икономическите (разрешение от ЕЦБ, покупка на копюри и т.н.) и особено фундаменталните икономически фактори показват, че България не може да премине към евро преди присъединяването към ЕС, а след това към ИВС. Липсата на нормално функционираща пазарна икономика, 4-5 кратното изоставане от ЕС по БВП на човек от населението, по производителност, конкурентоспособност, доходи, ценово равнище и т.н. правят невъзможно скорошното присъединяване към ЕС, ИВС и неговата обща валута.

Ако прилагането на общата валута беше толкова лесно и можеше да се решава едностранно с правителствен акт, защо бе необходима програмата от Маастрихт и продължителната трудна подготовка на далеч по-развити икономики от нашата! Наивно е също да се очаква, че Европейската комисия и ЕЦБ ще допуснат такъв едностранен ход на България. Трябва да се държи сметка и за негативните ефекти от подобна стъпка, преди всичко за нас.

Очаквахме в процеса на дискусията да се проявят по-силно две черти на нашата икономическа мисъл:

На този фон звучат странно призивите на някои участници в дискусията към правителството “да не се поддава на никакви популистки искания за увеличаване на бюджетните разходи…”. Любопитно е как биха разсъждавали авторите на този призив ако получаваха дохода на средностатистическия българин! Това показва колко опасна е подмяната на целите със средствата на икономическата политика. С такава политика правителството поема голям социален риск. То може да постигне временно уравновесен бюджет, но ще загуби социалния мир. А нарушаването на социалния мир води към трайна и много скъпа дестабилизация на бюджета, на платежния баланс и на цялото общество.

За най-горещите привърженици на ВС икономическите хоризонти се изчерпват с банковата система и нейните парични агрегати и в най-добрия случай – с финансовата система. Извън тях не съществува нищо достойно за внимание. Те отказват да анализират влиянието на ВС върху реалния сектор и още по-малко – върху живота на хората.

Отнасят се с високомерна ирония към онези, които мислят различно от тях и прилагат по-широк макроикономически и не дай боже – социално-икономически подход. Човекът отсъства от координатната система на бордовите фундаменталисти. Те забравят, че в крайна сметка всичко в икономиката се прави от хората и за хората. В противен случай то е безмислено!

По време на дискусиите беше казано, че “ВС в Аржентина издържал като финансов механизъм, но хората не издържали и се разбунтували”. Чудесна характеристика на резултатите от ВС! В този контекст е логично да се запитаме – кой кого обслужва: валутният борд – хората или хората – борда? Нима не е ясно, че ако един режим на управление след 12 години докарва хората до отчаяние, той трябва да бъде изоставен!

Аржентина е тревожна камбана за нас. Ако бъде чута – добре. Ако не бъде чута скоро ще се върнем пак към тази тема, но в критична икономическа, социална и политическа обстановка. И намирането на конструктивни решения тогава ще бъде далеч по-трудно!

Опасенията ни за състоянието на икономиката и бъдещето на социалния мир у нас не са породени главно от събитията в Аржентина. Те се основават на многогодишни изследвания на нашата икономика и наблюдения върху живота на хората. Такива опасения са изразявани многократно в публикации на нашия колектив през последните 10 години.