Въз основа на текущата ситуация в българската икономика; допусканията за външните фактори (икономическа конюнктура в ЕС, обменен курс долар/евро, цени на петрола и други) и оповестената икономическа политика на правителството, прогнозираме най-важните макроикономически параметри за 2002-2004 година (виж Обобщаващата таблица).

За улеснение на читателя, освен анализа в предходните глави, предлагаме следните допълнителни пояснения към Обобщаващата таблица:

Прираст на БВП. Очакваме около 2% прираст на брутния продукт през 2002 г. и постепенно повишение през следващите години (ред 1). Това не означава, че растежът ще бъде по-нисък от този през 2001 година. Той може да е дори по-висок от действителния прираст през 2001 г., тъй като има сериозни съмнения в точността на официално отчетения – 4.0%. Основанията бяха споделени в раздел 1 на първа глава.

Тази прогноза за растежа е направена с оглед на понижената норма на инвестиране през 2001 г. и ограничените възможности за натрупване и инвестиране през настоящата и следващата година; ниският коефициент на заетост; ниската обща факторна производителност и производителност на труда; ниската покупателна способност на населението поради продължаващото намаление на реалните разполагаеми ддоходи; очакваният голям дефицит в търговската сметка; забавеното стопанско оживление в ЕС и свързаните с това последствия за нашия износ.

Норми на натрупване и инвестиране. Нормата на инвестиране през 2001 г. е с три процентни пункта по-ниска от тази през 2000 година. За осигуряване на бъдещия растеж е необходимо чувствително повишение на нормите на натрупване и инвестиране и подобрение на тяхното качество (редове 2 и 3). Тази тенденция трябва да продължи с ускорен темп през следващите години на десетилетието и да достигне към 2010 г. около 26-28% за нормата на натрупване и 32-34% за нормата на инвестиране. Досегашните ниски норми на натрупване и инвестиране, освен че подсилват съмненията за наличието на растеж, не създават условия за интензивна стопанска дейност, за структурна и технологична модернизация с оглед присъединяването към ЕС.

Инфлация. Въз основа на изложените аргументи в първа глава, а също и в раздел 1 на втора глава, прогнозираме умерено висока инфлация през следващите години (редове 5, 6 и 7). Както в 2002-2003, така и през следващите години на десетилетието нивото на инфлацията в България се очаква да бъде в горната част на едноцифрената зона. Повишението на цените се очаква да изпреварва чувствително прираста на брутния продукт.

Главните проинфлационни фактори ще бъдат: Обявеното трикратно (през 2002, 2003 и 2004 г.) повишение на цените на електрическата енергия за домакински цели (общо с около 50%; на топлинната енергия (общо с около 30%) и на горивата. Предстоят повишения на транспортните и телекомуникационните услуги. Средната вносна цена на суровия петрол през 2002 г. ще бъде по-висока от тази през 2001 година. Възможни са (макар и не резки) повишения на цените на суровия петрол и петролните продукти през 2003 и 2004 г. в резултат на световното стопанско оживление. Очакваното повишение на стопанската активност, а също и на процесите на преструктуриране в контекста на подготовката за присъединяване към ЕС ще имат умерени инфлационни ефекти.

Главните антиинфлационни фактори ще бъдат поскъпването на лева спрямо щатския долар и продължаващото намаление на реалните разполагаеми доходи, което предизвиква допълнително свиване на платежоспособното търсене. Поскъпването на лева ще създаде нови трудности на българските производители на външния и вътрешния пазар. В стремежа си да оцелеят при повишен внос на стоки на вътрешния пазар някои от тях могат да прибегнат към повишение на цените на свои стоки в рамките на продаваемостта им или да свият стопанската си дейност. Първото може да породи малък инфлационен натиск, а второто - да увеличи броя на безработните, да намали общата маса на доходите и да предизвика допълнително свиване на потребителското търсене.

Основна лихва. Логично е основната лихва, а също и лихвите по депозити да бъдат по-високи от досегашните. Основанията за това сме споделяли многократно в предишни публикации. Правителството и БНБ, обаче не се съобразяват с тях и продължават да поддържат нелогично ниска основна лихва, равна или дори по-ниска от лихвите в Германия. На това основание прогнозираме, че основната лихва ще остане стабилна около 5% ( ред 8) , а лихвите по депозити още по-ниски. Това, при прогнозираната по-горе инфлация, предопределя отрицателна основна и депозитна лихва, докато номиналните и реалните нива на лихвите по кредитите остават положителни и високи.

Както вече посочихме в раздел 3 на първа глава, разширяването на ЕС навярно ще бъде съпроводено от смущения (разбира се, не драматични), в т.ч. и в обменния курс. При това положение е възможно еврото да загуби позиции през втората половина на 2003 г. и особено през 2004 година и обменният курс на лева да се върне на USD1=2.20 лева. Реалният курс показва, че оскъпяването през 2002-2003 г. ще бъде чувствително (почти 18%) както в резултат на номиналното оскъпяване, така и на вътрешната инфлация. През 2004 г. очакваме реалният курс на лева да се върне на нивото на 2001 година.

Бюджетен дефицит. Въз основа на представените аргументи в раздел 3 на първа глава и на предприсъединителната икономическа логика би трябвало да прогнозираме повишение на бюджетния дефицит през следващите години до нивата от 2-2.5-3%. Не го правим, защото властите очевидно ще се придържат към обявените от тях числа, без да се интересуват от средно- и дългосрочните поражения за България. Посочваме обявените от правителството нива на бюджетния дефицит (ред 10), макар че ги смятаме за икономически нерационални.

Очакваме дефицитът по текущата сметка да се повиши до 1 млрд. щатски долара през 2002 г. и след това бавно да намалява (ред 12). Относителното му ниво спрямо брутния продукт в текущи цени намалява бързо, но това не е показателно поради влиянието на инфлацията. По-надежден е показателят, изведен спрямо брутния продукт в съпоставими цени. В този случай намалението е по-бавно, но по-правдоподобно.

Официален валутен резерв. Очакваме той да се стабилизира на нивото от 3.5-3.6 млрд. щатски долара (ред 13). Като се има предвид големият дефицит по търговската и текущата сметка, големите плащания по обслужване на дълга, несигурният приток на преки чуждестранни инвестиции, особено след приключване на приватизацията, несигурната стопанска конюнктура в ЕС, тази прогноза следва да се счита за оптимистична.

Брутен външен дълг. Прогнозираме стабилно ниво на размера на дълга с лека тенденция към намаление (ред 14). Относителното му ниво, изчислено на базата на брутния продукт по текущи цени е подвеждащо, поради посочената вече причина. По-надеждно е нивото, изчислено на базата на физическия обем на БВП в съпоставими цени от 2001 година. Абсолютното и относителното ниво на брутния дълг могат да нарастнат след 2004 г. във връзка с активизиране на подготовката за присъединяване към ЕС.

Безработица. Въз основа на аргументите в първа глава и най-вече в раздел 5 на втора глава, очакваме бавно намаление на регистрираната безработица (редове 15 и 16). По този показател, обаче имаме съществени различия с официалната отчетност и официалната методика:

Второ. Тези числа, обаче не показват истината за безработицата в България. За да се получи такава представа трябва да се включат и така наречените “обезкуражени” (ред 17). Противно на всякаква икономическа (и социална) логика, само по формални съображения половин милион български граждани се изключват от броя на безработните и от икономически активното население. Изчислената по този начин безработица е много по-ниска, но не е вярна. На основата на същия брой икономически активно население (3290 хил.) са изчислени по години процентите на “обезкуражените” (ред18).

Доходи. На основата на аргументите в раздел 6 на втора глава прогнозираме 10% ежегодно увеличение на номиналната средна месечна заплата (ред 19). След отразяване влиянието на инфлацията се оказва, че през следващите години няма повишение на реалната заплата (ред 19). Тази реална заплата все още не е реалната разполагаема заплата, тъй като не е отразено влиянието на повишеното данъчно облагане, по-високи осигурителни плащания, загуби от отрицателна реална лихва по депозитите, загуби от повишение на цените на енергията и горивата, които официалната статистика не отразява, загуби от скрито повишение на плащанията за здравеопазване и образование. Без съмнение, през 2002 и 2003 г. реалните разполагаеми доходи на гражданите ще намаляват.

Прогнозираме и 10% ежегодно повишение на номиналната средна месечна пенсия (ред 20). Реалната месечна пенсия (след отразяване влиянието на инфлацията) остава неизменна. Ако се отразят допълнителните задължителни плащания (валидни за пенсиите) за които стана дума по-горе, реалната разполагаема пенсия също ще намалява през тази и следващите години.

БВП на човек от населението спрямо ЕС. Нивото на България по този показател през 2001 г. е 24% (ред 21) по данни на Виенския институт за международни икономически изследвания. Поради ниските темпове на растеж у нас през 2002-2003 г. прогнозираме това ниво да се запази и да нарастне с 0.5 процентни пункта през 2004 година. Това показва колко дълго е икономическото догонване, което предстои на България по пътя на европейската интеграция.

Производителност на труда спрямо ЕС. Поради големите условности на международните сравнения, особено при участие на много страни, избираме Австрия като представителна за ЕС. По същите причини прогнозираме подобрение с половин процентен пункт едва през 2004 г. (ред 22).

Конкурентоспособност спрямо ЕС. По този особено важен показател изоставането ни е много голямо. Прогнозираме запазване на сегашното ниво за 2002-2003 г. и повишение с 0.5 процентни пункта през 2004 г.(ред 23). Това също подсказва за необходимостта от предприемане на мерки за по-бързо повишение на конкурентоспособността на българските стоки през следващите години. В противен случай, както вече посочихме в първа глава, икономиката ни е изправена пред много сериозни предизвикателства.

Средна работна заплата спрямо ЕС. По същите причини Австрия е избрана като представителна страна за ЕС. При 18% сега и до 2003 г., прогнозираме повишение с половин процентен пункт през 2004 г. (ред 24).

Публикувана във в. ПАРИ, 25 юни 2002 г.