Обратно в списъка на публикациите

Както работим така ще живеем

Проф. Ангелов, вие публикувахте “Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2020 година”. Защо ни е нужна тя?

Всяка държава трябва да има концепция за дългосрочно развитие, т.е. да знае към какво се стреми и как ще го постигне.Тя не може да живее ден за ден, а държавните решения да се вземат въз основа на импровизации. Това е много опасно. Все едно автомобилът да се движи нощем без светлини. Той се нуждае от къси и дълги фарове. Това е още по-необходимо за държавата. Стратегията е дългите фарове на България.

Говорите за догонващо развитие? Кого ще гоним и защо?

България се стреми към членство в Европейския съюз (ЕС). И това е правилно, защото нямаме друга разумна алтернатива. Ние обаче не сме подготвени. По БВП на човек от населението, по производителност на труда, по конкурентоспособност и други важни показатели изоставаме 3-4 пъти от ЕС. Нямаме нормално действаща пазарна икономика. А конкурентоспособната икономика е въпрос на далечното бъдеще. Със сегашната си бедност ще бъдем второкачествен член на европейското семейство, когото никой не уважава. В най-добрия случай ще ни гледат със снисхождение и ще ни отправят куртоазни похвали. За да бъдем равностоен член на общността трябва бързо да намалим голямото изоставане. За това препоръчваме догонваща стратегия.

Преди половин година споделихте на страниците на “Труд”, че България може да достигне относителното ниво на Гърция спрямо ЕС след 50-60 години. Преди две седмици сп. “Икономист” написа същото и вестниците го съобщиха на първите си страници. Ако вашата стратегия беше предложена от чужденци дали нямаше да й обърнат по-голямо внимание у нас?

За съжаление сте прав! У нас дори хилавата вносна кокошка смятат за патица. Много българи, включително и управниците ни, боледуват от синдром за малоценност. Приемат безкритично всичко, което ни казват чужденците. За много хора е важно не какво се казва, а кой го казва.

Ние предвидихме още през 1998 г., че България има нужда от 60-70 години за относително изравняване с ЕС по икономически показатели, т.е. да достигне 70-75% от тяхното равнище по доходи и производителност. Тогава ни заклеймиха като параноични апокалептици. Обвиняваха ни, че тревожим спокойствието на българския народ.

Каква е основната идея на вашата стратегия, изразена с едно изречение?

Догонващо устойчиво развитие за подобряване живота на хората.

А може ли с няколко изречения?

Предлагаме на българските правителства през тези 20 години да създават условия за средногодишен растеж на БВП с 5.0-5.5%; повишение на производителността и конкурентоспособността; по-висока заетост и доходи; достъп на всички хора до здравеопазване и образование; модернизация на образователната система; бърза структурна и технологична модернизация на икономиката; развитие на инфраструктурата; ограничаване на бедността и на социалната поляризация; смекчаване на разслоението между регионите; смекчаване на демографската криза; опазване на околната среда. От общо 354 страници в книгата, отделяме 200 страници на предложения как да се постигне това с икономическата политика. Предлаганата политика е алтернативна на провежданата сега.

В стратегията критикувате подмяната на целите със средствата на икономическата политика. Какво означава това на популярен език?

Наред с престъпната роднинско-приятелска-партизанска приватизация, това е една от основните грешки в пазарните реформи у нас. По внушение на МВФ вниманието на българските правителства беше насочено само към поддържане на ниска инфлация, балансиран бюджет, стабилен валутен курс, голям валутен и фискален резерв и други подобни. Те са важни средства на икономическата политика. Това беше фундаментална грешка.

А къде трябваше да бъде насочено вниманието?

Към фундаменталната цел на развитието – човекът и качеството на неговия живот. А то се определя от възможностите на хората да работят, да имат по-високи доходи и потребление, достъп до качествено здравеопазване и образование, справедливо разпределение на доходите, чиста околна среда, лична и имуществена безопасност и други подобни.

Здравето, образованието, справедливостта и животът на хората бяха пожертвани пред олтара на финансовата стабилност. Имаме балансиран бюджет, но платихме прекалено висока цена - у нас расте едно полуздраво и полуобразовано поколение. Последствията от това ще бъдат страхотни. За мен здравето на хората е по-висша ценност от временно балансирания бюджет.

А нима финансовата стабилност не е важна?

Тя е важна, но не е най-важната. Аз не пледирам за финасов разгул, но човекът и неговият живот трябва да бъде върховна цел на всяка икономическа политика. Иначе тя е безсмислена! Защото хората не се хранят, обличат и отопляват с ниска инфлация, валутен резерв, стабилен валутен курс, а с работа и доходи. Ако финансовата стабилност не води до подобрение в живота на хората, очевидно се пропускат други много важни неща. Така беше у нас през изминалото десетилетие. Последствията ще бъдат още по-тежки ако тази политика продължава.

Как тази подмяна на цели със средства се отразява на живота на хората?

Българите платиха за това прескъпо. Вече 7 години ги утешават с клишето за финансова стабилност, но те не чувстват резултатите на масата на която се хранят. По-скоро има влошаване и в най-добрия случай – стагнация на реалните разполагаеми доходи. Финансовата стабилност е важна, но не е достатъчна. В такива условия не е възможно догонващо развитие и благосъстояние.

Голям проблем на България е бедността и социалната поляризация. Какво очаквате през следващите години и десетилетия?

Това е един от най-сериозните ни проблеми. Социалното разслоение е нормално за съвременното пазарно стопанство, но социалната поляризация е вредна. Това е доказано и от световния опит. У нас поне 35-40% от хората живеят в голяма бедност, а 2-3% - в охолство. Препоръчваме мерки с които бедността може да се сведе до 14% от населението към 2020 година. Ако се запази сегашната социална поляризация не е възможно догонващо икономическо развитие, нито социално и политическо спокойствие през следващите десетилетия.

Какво развитие очаквате на регионите на България?

Поставяте много деликатен въпрос. Отговаряйки ще кажа неща, които до сега се премълчават или не се познават от властите.

Световният и европейският опит показват, че в слабо и средно развитите страни колкото по-бърз е растежът на БВП на национално ниво, толкова повече нарастват регионалните различия. Така ще е и през следващите десетилетия. България може да постигне 5.0-5.5% средногодишен растеж до 2020 г. ако усилията се концентрират в региони с модерна производствена база, развита инфраструктура, квалифицирана работна ръка, добри връзки с вътрешния и външния пазар. С други думи – в района на София, Пловдив, Варна, Бургас и още няколко големи градове. В останалите региони на България, където няма такива условия развитието ще бъде по-бавно и ще изостават от първата група.

Няма ли начин да се противодейства на този процес?

Това налага държавата да вземе превантивни мерки за смекчаване на негативните последствия от този процес. Той не може да бъде предотвратен, но може частично да се смекчи. От това не следва, че хората в Родопите, Странджа-Сакар, Северо-западна и Северо-източна България ще живеят през 2020 г. по-зле от сега. Ще нараства обаче разликата между сегашното и бъдещото качество на живота им спрямо София и другите големи градове. Ако не се вземат мерки е възможно още по-голямо обезлюдяване на цели региони.

Голям проблем на България сега е демографска криза. Какво се очертава през следващите десетилетия?

Това е може би най-голямото предизвикателство пред България. Населението ще намалее до 6.5 млн. души към 2020 г. и под 4 млн. към 2050 г., т.е. ще се върнем на нивото от 1900 година. Възрастовата структура на населението и на работната сила ще се влошава, динамизмът й ще намалява, ще нарастват разходите за пенсии и здравни грижи за възрастните хора.

Това налага ограничаване на предсрочното пенсиониране и насърчаване на желаещите да работят след пенсионна възраст. По-нататък ще се налага повишение на възрастовата граница за пенсиониране, което трябва да се предхожда от подобряване на здравето и продължителността на живота на хората. В стратегията предлагаме мерки за смекчаване на негативните последици от демографската криза, а след това и за овладяване на самата криза.

Обществото сега е разтревожено от престъпността и корупцията. Какво очаквате през следващите години?

Не е наша работа да прогнозираме престъпността и корупцията през следващите десетилетия. Ние обаче потвърждаваме установената в много други страни негативна корелация между престъпност и корупция, от една страна и икономическо развитие, от друга. Заключението за България е категорично - или догонващо развитие при разчистен от престъпност и корупция терен, или трайна стопанска и социална агония в условията на престъпност и корупция. Среден път тук няма.

Смята се, че присъединяването към ЕС е гаранция за успешното ни развитие през следващите десетилетия. Вие потвърждавате ли го?

Опитът на най-бедните страни в ЕС (Ирландия, Испания, Португалия и Гърция) показва, че присъединяването към общността не води автоматично до сближаване. То съществува като възможност, която може да бъде използвана, но може и да бъде пропиляна. Нейната реализация предполага комплекс от предпоставки, между които активна икономическа и друга политика на национално ниво. Но дори и тогава сближаването изисква не години, а десетилетия. Особено при нашата изостаналост.

Напомням още веднаж – не очаквайте реки на благоденствие от Брюксел към София! През първите една-две години дори е възможно да плащаме повече членски внос в ЕС, отколкото получаваме от него. Да не говорим за резултатите от закриването на четирите ядрени реактора в Козлодуй и последствията за нашето земеделие! Благоденствието трябва да си го заработим тук. В дългосрочен план очаквам положителен нетен резултат за България.

В предлаганата от вас стратегия има доста оптимистични сценарии за икономическото ни развитие през следващите десетилетия. Реалистични ли са те?

Препоръчваният от нас растеж на БВП с 5.0-5.5% средногодишно до 2020 г. е на границата между възможното и невъзможното. България има потенциал от труд, капитал и вносен технически прогрес за постигане на такъв растеж при пълна мобилизация на националната енергия и благоприятна външна среда. Ще бъде много трудно, но е възможно. Ако не го направим България ще се бетонира за дълго като най-бедна периферия на Европа.

Може ли един ден да се заговори за българско “икономическо чудо”?

“Икономическите чудеса” са резултат от неповторима комбинация на специфични благоприятни условия, агресивна икономическа и друга политика, подходящо географско разположение и случайно съвпадение на обстоятелства в конкретен исторически контекст. Те могат да се обясняват постфактум, но не и да се заимстват механично. Новите “икономически чудеса” може да извличат поуки от предишните, но винаги съдържат уникални новаторски елементи. В противен случай те няма да се състоят. Ако желаем българско “икономическо чудо” трябва да си го “изработим”.

Както работим, така ще живеем. Не може да се работи и краде по ориенталски, а да се живее по европейски!

Публикувано с малки съкращения във в. Труд на 16 12 2003 г.