Един от най-важните обобщаващи показатели за развитието на страните кандидати е БВП на човек от населението. По данни на Евростат за 2002 г. на върха по този показател са Кипър със 76% от средното в ЕС-15 и Словения – 69%, а на дъното – Румъния – 27% и България – 26%.

Реалните доходи у нас са 4,5-5,0 пъти по-ниски от средните в ЕС, а средното ни ценово равнище е 2,5-3,0 пъти по-ниско. България е с най-остра социална поляризация между страните кандидати с Джини коефициент 0,41, при 0,24-0,25 в ЕС.

Много тежко е положението в здравеопазването, образованието, науката, инфраструктурата. Далече сме от ЕС по екологични, санитарно-хигиенни, ветеринарни, гранично-охранителни и други стандарти. Нямаме ефикасна правораздавателна система, нито пък ефективна администрация. Опасно висока е престъпността и корупцията.

Изводът е ясен – България е най-слабо подготвеният кандидат за ЕС. Неприятно е да се каже, но истината е по-важна от всичко! Оценявам подготовката по обективни икономически и други показатели, а не по броя на закритите глави.

Относителното икономическо и социално изравняване с ЕС е въпрос на далечното бъдеще – може би към 2060-2070 година. И то при много успешно развитие.

Непосредствената стратегическа задача е до към 2020 г. да смекчим изоставането от ЕС. В разработената от нашия колектив стратегия препоръчваме политика на ускорено догонващо развитие с 5,0-5,5% средногодишни темпове на прираста на БВП до 2020 г., а само за първото десетилетие 6 – 8%. За да има успешно догонване нашите темпове трябва да превишават поне 2,5-3,0 пъти темповете на ЕС. Постигането на такъв растеж предполага пълна мобилизация на националната енергия. Една от съставките на тази мобилизация е повишението на инвестиционната активност.

Пояснение: По оценки на автора в цени от 2000 година. Нормите на натрупване и инвестиране са за 2010 г. и 2020 г., а не средногодишни.

Мащабите на предизвикателството могат да се преценят на фона на сегашната инвестиционна активност. През 2002 г. са инвестирани 6,5 млрд. лв. Нормата на натрупване е била 18%, а нормата на инвестиране – 20%.

Външните ресурси могат да достигнат 30-35% през втората половина на настоящото десетилетие и първата половина на следващото. Външните източници ще бъдат от фондовете на ЕС, преки чуждестранни инвестиции, външни заеми, международни капиталови пазари.

Постъпленията от фондовете на ЕС ще бъдат до 4% от БВП или 11-13% от общите инвестиции. Макар и впечатляващи като размер, ресурсите от ЕС ще бъдат малка част от общите инвестиции на България през двете десетилетия. Малка като количество, но важна като качество, защото са безвъзмездни и са носители на технически, организационни и други новости.

Под брутна финансова рамка разбирам общата сума и разпределението й по направления на дейност, оповестена от ЕК на 10 февруари 2004 година. Числата са известни. Комисията показва, че до известна степен разбира тежките проблеми, които неподготвената за присъединяване България предстои да решава. ЕК също държи сметка за сложната ситуация в страните от общността и възможностите им да заделят ресурси за източното разширение.

Имам обаче сериозни резерви по странното представяне на финансовата рамка от българските власти. Твърде елементарно звучаха разказите колко щедра била ЕК към България, колко високо оценявала постиженията на правителството, колко километра железници и автостради могат да се построят с тях, колко бързо ще се повиши жизненият стандарт на българите и т.н. Рамката се приема почти като свършен факт, макар че самата ЕК подчерта, че това са предварителни числа.

Под нетна финансова рамка разбирам нетния размер, който България ще получи като разлика между реално предоставените (а не обещаните) суми и загубите и пропуснатите ползи, причинени от подготовката за присъединяване и самото присъединяване. Реално значение за нас имат нетните, а не брутните суми. Затова е трудно да се произнасяме по финансовата рамка докато не знаем нетните й измерения. Разликата между брутните и нетните величини зависи от редица неясноти.

Първо. Предложението на ЕК тепърва ще се обсъжда в Европейския съвет. Най-големите вносители в бюджета на общността са против повишаването на членския внос над 1% от БНП, а предложението на ЕК разчита на повече от 1,2%. Противниците на по-високи вноски имат проблеми с бюджетните си дефицити и едва ли ще отстъпят. А те са най-големите нетни вносители в бюджета на ЕС. Това означава по-малко постъпления в общия бюджет и по-малко средства за новите членове.

Второ. Препоръката на ЕК се основава на някакъв растеж на БВП през следващите години. Стратегията от Лисабон предвиждаше 3% средногодишен растеж. Това не се оправдава засега. Най-големите страни членки са в рецесия през последните години и едва сега има признаци, че излизат от нея. Трудно е да се очаква такъв растеж през следващите години. По-ниският растеж ще ограничава приходите на ЕС и възможностите му да финансира новите членове.

Трето. В препоръките на ЕК пряко или косвено се разчита на преразпределение на ресурси през новия бюджетен цикъл 2007-2012 година. Замислено е намаление на квотите за сегашните членове и пренасочване на средства към новите. Постигането на съгласие по този проблем ще бъде много трудно по понятни причини. Това ще ограничава възможностите на ЕК да финансира новите членове.

Четвърто. България ще плаща членски внос в ЕС. Достъпът на новите членове до някои фондове ще бъде ограничен в началото, но членският внос ще се плаща в пълен размер от първата година. Ако той остане 1% от БНП средногодишните ни вноски за 2007-2009 г. ще бъдат 220 млн. ЕВРО. Тази сума трябва да се приспада от обявените брутни годишни квоти.

Пето. Предвидено е достъпът на България до аграрните субсидии на ЕС да започне от 25% в 2007 г. и да се изравни със сегашните членове след 10 години. По тази схема ние ще изоставаме с три години от ЦЕ страни членки, които се присъединяват сега и ще загубим значителни суми. Българските власти трябва да настояват нашият достъп да бъде равен на другите членове от Централна Европа през 2007 г., т.е. 40%.

Шесто. По всичко личи, че България ще бъде принудена да закрие малките реактори в АЕЦ Козлодуй с обща мощност 1760 мегавата. Преките и косвените загуби и пропуснати ползи от тази принудителна (и според специалистите – неоправдана) мярка ще са 3,5-4,5 млрд. ЕВРО. Разпределени във времето за 15 години те са 270 млн. ЕВРО годишно. С тази сума трябва да се намалява брутният годишен размер на обявените средства за 2007-2009 и следващите години.

Първо. България няма компетентна и експедитивна администрация, нито опит в администрирането на големи финансови потоци и в изработването на качествени инвестиционни проекти. Ще минат доста години докато се създаде съвременна администрация и се придобие такъв опит. Всяко забавяне на проектите от наша страна или представяне на некачествени проекти ще намалява целевите трансфери от ЕС. Не е изключено през началните години усвояването на квотите да бъде 30-40-50%, главно по наша вина.

През първата половина на членството усвояването може да бъде дори по-ниско и брутните постъпления да са почти равни на годишния ни членски внос. Шандор Рихтер от Виенския институт за международни икономически изследвания преди година предупреди, че през първите една-две години нетните постъпления за някои нови членове от ЦЕ могат да бъдат нулеви или отрицателни. Това ще означава рязко намаление на реалните трансфери от ЕС. Опитът по усвояването на по-скромните трансфери от предприсъединителните фондове е показателен.

Второ. За изпълнението на всеки финансиран от ЕС проект България трябва да участва със съфинансиране. Общият му размер ще бъде значителен. Ако съдим от досегашния опит няма гаранции, че то ще се осигурява навреме. Особено ако правителството се придържа стриктно към нулев дефицит.

Трето. България е известна с голямата си престъпност и корупция. Навярно вече се подготвят изобретателни схеми за престъпно присвояване на средства от ЕС. Тези хора може би се готвят по-успешно от държавната администрация и не са изключени грандиозни скандали при възлагане изпълнението на проекти. Нарастват и възможностите за корупция всред държавните чиновници, чийто брой ще се множи.

Четвърто. България, заедно с другите нови членове, ще плати “цената на модернизацията”. Колкото по-изостанала е една страна, толкова по-висока е тази цена. България е такава страна. В годините след присъединяването ще има много фалити на български фирми в резултат на външна конкуренция и неспазване на екологични, санитарно-хигиенни, ветеринарни и други стандарти.

Особено тежки ще са последствията в селското стопанство, в хранителната промишленост, в строителството, във финансовия сектор. Заетите в земеделието 760 хил. души в 2000 г. ще спаднат на около 200 хил. души към 2012-2015 година. Ще намалее и броят на частично заетите. Ще нарастне безработицата и в други отрасли.

В резултат на всичко това действителните нетни ефекти за България през 2007-2009 и следващите години ще са далеч по-малки от обявените брутни суми. За част от намалението отговорност ще носи ЕК, а за друга част България. След корегиране на тези суми с посочените негативни ефекти България навярно ще получи два пъти по-малки реални нетни суми. Вместо обявените за 2007-2009 г. брутни 1230 млн. ЕВРО средногодишно, нетните годишни трансфери могат да се окажат 600-650 млн. ЕВРО годишно.

Само след приспадане на 270 млн. ЕВРО годишно във връзка с четирите закрити ядрени реактора и 220 млн. ЕВРО годишен членски внос нетната сума на трансферите пада до 740 млн. ЕВРО годишно. Ако българската страна забавя администрирането на финансовите потоци и представянето на проекти, ако представя некачествени проекти или допусне скандали при възлагането годишните суми може да се окажат още по-малки – 450-500 млн. ЕВРО или 2,0-2,2% от БВП.

Първо. Да алармирам за ниския размер на нетните трансфери във финансовата рамка на ЕК. Особено като имам предвид задоволството с което нашите министри я посрещнаха. България, принудена да закрива почти половината от ядрените си мощности при доказаната им безопасност, не трябва да се третира по същия начин, както Румъния, от която не се изисква такава мярка и не понася подобни загуби. България бива наказвана по непонятни причини! Българското правителство трябва да поиска чувствително повишение на компенсациите за закриване на ядрени мощности.

Да се настоява за нетни трансфери поне 1 млрд. ЕВРО средногодишно. Преговорите да се водят за реални нетни суми ( с изключване на загубите от закриване на реактори, на годишния членски внос и други наложени от присъединяването загуби и пропуснати ползи), а не за номинални брутни трансфери. Това би улеснило интегрирането на България в общността. Обратното би го затруднило допълнително.

От една страна, да се знае истината за поеманите от името на България ангажименти. Има основания да се опасяваме, че интересите на България не винаги се защитават добре. Рано или късно това ще проличи, но грешките не могат да се поправят. А сметката ще плаща бедна България. Дори ако тези съмнения не са основателни пълната прозрачност ще помогне за тяхното разсейване. Правителството също е заинтересовано от това.

О друга страна, българите трябва да знаят истината за ЕС сега. Защото, който сее предприсъединителни илюзии ще жъне следприсъединителни разочарования! Пълната истина за ЕС като цяло е положителна, но е далеч по-сложна и противоречива. Ще ползваме интеграционни облаги, но и ще носим по-големи отговорности. Ще трябва да отвикнем от много балкански привички и да заработим по европейски. Ще получаваме, но и ще трябва да даваме. Истината за ЕС не е така розова, както ни я представят българските министри.

Няма причини да се крие пълната истина за ЕС и последствията от присъединяването ни към него. Членството в общността е правилна стратегическа ориентация. Ние нямаме друга разумна алтернатива! България няма икономическо, социално и политическо бъдеще извън Обединена Европа!