Обратно в списъна на публикациите

Пазарен реализъм или пазарен фундаментализъм

Пристъпвам неохотно към писането на тази статия, защото не виждам смисъл да се спори с проф. Г. Петров. Имам далеч по-важни и по-полезни занимания. Той, обаче ме принуждава с поредната си статия във в. ПАРИ от 4 и 5 февруари.

Проф. Петров очевидно вярва във всемогъществото на магическата триада: финансова стабилност, либерализация и частна собственост. Всяко съмнение в нейния автоматизъм той приема като заплаха за икономическото развитие на България. Привържениците на триадата не се интересуват, че в света няма нито една цивилизована държава, която да се придържа сляпо към нея. Тя съществува само в учебниците на автори, които споделят тази школа на икономическо мислене.

Моят принципен отговор на последната статия на проф. Петров се съдържа в статията ми в ПАРИ от 28-29 януари тази година – ние мислим и говорим на различни икономически езици. Тук ще се спра на няколко важни въпроса:

Първо. Проф. Петров

подбира отделни фрази извън контекста

на нашата стратегия и ги използва спекулативно като аргументи за “доказване” на своята теза. Построяването на такъв картонен опонент е познат прийом, но той няма нищо общо с толерантната научна полемика. Разглеждани в общия контекст на стратегията тези фрази не дават основание да се заключи, че ние сме за свръхрегулиране. Дори в подбраните от него изолирани цитати има такива, които доказват, че сме привърженици на пазарния реализъм. Това означава максимално възможна дерегулация, при запазване на минимално необходимата регулация. Такава е сърцевината на нашата философия по либерализацията. Привърженици сме на постепенно нарастваща във времето дерегулация, като се държи сметка за пазарните реалности, а не се робува на абстрактни схеми.

Второ. Проф. Петров обявява, че предлаганите от нас мерки за ограничена регулация означавали свръхрегулация. Всеки преценява по свои критерии. Някои от тях са обективни, други по-малко обективни, а трети – произволни. За пазарния фундаментализъм дори плахата регулация е грубо посегателство върху свещения пазарен автоматизъм. За нас това е пазарен реализъм, продукт на здравия разум, а не на пазарни авантюри.

Познавам световната практика и твърдя, че

в света няма тотално либерализирана
пазарна икономика

за каквато пледира проф. Петров. Такава не е дори икономиката на САЩ – най-либералната от всички развити пазарни икономики. Познавам редица елементи на държавната регулация в САЩ и други развити страни и дългите списъци от законови и подзаконови актове, регулиращи стопанската дейност.

Достатъчно е да се анализират многобройните все по-ожесточени икономически спорове между САЩ и ЕС, за да се види, че държавата в САЩ регулира стопанската дейност и зорко пази интересите на своите предприемачи и потребители. Тя винаги се намесва на тяхна страна, когато са в слаба конкурентна позиция, като забравя за прокламираните от нея принципи на свободната конкуренция. Това важи и за търговските спорове между САЩ и Япония, САЩ и Китай, налаганите от САЩ т.н. “доброволни ограничения” върху техни търговски партньори за конкурентен износ в САЩ.

Да си припомним дългогодишния спор за генно модифицираните храни. ЕС се придържа към предпазлив подход и настоява потребителят да е добре информиран, като върху опаковките се записва, че продуктът съдържа генно модифицирани съставки. Правителството на САЩ е против такъв подход, защото производството на тези храни е широко разпространено у тях (за разлика от ЕС) и желаят американските производители да ги изнасят безпрепятствено на големия европейски пазар и да печелят.

Регулативните функции на държавата се потвърждават от антитръстовото законодателство в САЩ и законодателството регулиращо възлагането на държавни поръчки. Така е и при квотите за земеделска продукция, при защитата на американските фермери срещу конкурентен внос, при огромните субсидии за фермерите. Не е вярно, че всичко се предоставя на пазарния автоматизъм!

Така е и при регламентацията на паричните, капиталовите, продуктовите и трудовите пазари, на пазара за земя, на новите пазари за високи технологии – интернет, мобилни телефони, електронна търговия, биотехнологии, нанотехнологии и други подобни. Същото важи за регламентацията на трудово-правните отношения; защитата на потребителите срещу предлагана на пазара некачествена продукция; регламентацията на сигурността на железопътния, автомобилния, водния, тръбопроводния и въздушния транспорт; държавния контрол върху качеството на строителството и земетръсната устойчивост на сградите.

Същото важи при определянето и контрола по спазването на екологичните, санитарно-хигиенните, ветеринарните и други стандарти; стандартите по здравеопазване и социалните елементи в предоставянето на спешна и друга медицинска помощ; в пенсионното дело и грижата за възрастните хора.

Така е и при насърчаването на научно-изследователската и иновационната дейност чрез държавни поръчки, държавно субсидиране, данъчни и други облекчения, гъвкава амортизационна политика, защита на интелектуалната собственост, предоставяне на държавни стипендии във висшите училища, на студентски общежития, кредити на студенти за обучение при благоприятни условия и много много други.

Развитите пазарни икономики прилагат у дома си регулативни практики с рафинирани протекционни елементи, въпреки вековните си пазарни традиции и нравоученията в името на свободния пазар. А чрез МВФ и други международни институции изискват от нас пълна откритост на националния пазар и незабавна мащабна дерегулация, въпреки кризисните ни условия.

Те и до сега имат значително държавно участие в компаниите от инфраструктурата – железопътен транспорт, гражданска авиация, производство и пренос на електрическа и топлинна енергия, телекомуникации, водоснабдяване и дренажни системи и т.н., но настояват ние да приватизираме всичко и то незабавно.

Ако проследим тяхната история в сложни ситуации като нашата сегашна, те не са постъпвали така като изискват от нас. Напротив, винаги са прилагали и продължават да прилагат протекционен режим срещу конкурентния внос и регулация на най-важните стопански процеси във вътрешната икономика.

Използват ни като опитен полигон

за експериментиране на нови икономически идеи, които не смеят да изпробват у дома си. Развитите страни (САЩ, Япония, Германия, Франция и други) прибягват до бюджетни дефицити, когато се налага от важни национални интереси, а от нас изискват строго балансиран бюджет винаги и при всички обстоятелства. Прилагат няколко ставки за ДДС с подчертани социални функции, а на нас наложиха единна ставка, при това между най-високите в Европа. САЩ предоставят данъчни облекчения за техни износители към ЕС и други направления, а на нас забраняват да го правим. Списъкът от подобни двойни стандарти е дълъг. Нашите пазарни фундаменталисти се ласкаят от това и сервилно се престарават.

Убеждават ни,
че в развитите страни цари
пълна либерализация.

Поради многобройните спекулации на тази тема у нас твърдя категорично, че това не е вярно! Познавам западните икономически теории и стопанска практика не само от интернет, от книгите, от специализации, от командировки и от контакти със западни икономисти. Работил съм там 12,5 години като служител на ООН. Ползвам свободно английски, френски, немски и руски езици и чета широк набор от литература. Знам какво говоря и пиша. Зад всяка моя теза стоят солидни аргументи от първоизточниците.

Трето. Проф. Петров приравнява управлението на развитите икономики с модерна пазарна инфраструктура и конкуренция с изостаналите икономики (като нашата) без нормално пазарно стопанство и лоялна конкуренция.

България не може да копира
пазарните механизми

на развитите страни. Колкото повече се развива една икономика, толкова повече се стабилизират и институционализират пазарните механизми и намалява, без да изчезва, потребността от държавно регулиране. Защото се създават условия да задействат вътрешните саморегулационни пазарни механизми, поемайки съответни функции, изпълнявани до тогава от държавното регулиране.

Липсата на среда за действие на пазарния автоматизъм налага намеса на държавата в защита на лоялната конкуренция и интересите на потребителите. Колкото по-неблагоприятна е тази среда и по-слабо присъствието на пазарни елементи, толкова по-необходимо е държавното регулиране. Така е при естествените монополи, където липсват условия за лоялна конкуренция и са по-големи изкушенията за злоупотреба с монополно положение. Съобразеното с реалностите държавно регулиране подготвя условията за дерегулация.

Преждевременното оттегляне на държавата от регулативни функции в непазарна ситуация оставя вакуум от който се възползват монополите и особено престъпността. България е учебникарски пример за това през последните 15 години.

Стопанската история на развитите страни показва постепенно прогресивно утвърждаване на нормално функциониращата пазарна икономика и намаление на регулативните функции на държавата при повишение на тяхната ефикасност. Държавната регулационна система постепенно предава своите функции на нормално действащия пазарен механизъм.

Необходимостта от държавно регулиране едва ли някога ще изчезне, особено в сектори като образованието, екологията, здравеопазването, защитата на потребителите, грижата за болните и възрастните хора и други социални дейности, а също и в естествените монополи, макар че там вече се правят някои пробиви за конкуренция. Да не говорим за националната сигурност, отбраната, борбата срещу престъпността и корупцията, защитата на имуществото и личната сигурност на гражданите и т.н.

България, обаче няма нормално
функционираща пазарна икономика.

Писаното в последните доклади на Европейската комисия, че има такава е предприсъединителна политическа куртоазия. Фактите потвърждават обратното. А от конкурентоспособната икономика ни делят поне 15-20 години. Нискотехнологичните продукти и услуги сега са около 80-85% от произвежданата у нас брутна добавена стойност, среднотехнологичните 10-15%, а високотехнологичните 2-3%. Към 2020 г. нискотехнологичните би трябвало да спаднат до към 35-40%, среднотехнологичните да достигнат 40-45%, а високотехнологичните – 20-25%.

Четвърто. Според проф. Петров индустрията, търговията, научните изследвания, иновационната дейност, образованието, здравеопазването и другите социални сектори са еднакво подготвени за дерегулация и тя е еднакво необходима в тях. По този въпрос също се разминаваме тотално. Потенциалът за дерегулация в производството и търговията с продукти и услуги е далеч по-голям отколкото в научната, иновационната, образователната и социалната дейност.

Странно е ако не се виждат
тези очевидни различия.

Може да не ги забелязват само хората, които превърнаха държавните и общинските болници в търговски дружества – навярно за първи път в историята на цивилизованите държави.

Изненадва ме тезата на проф. Петров срещу регулативните държавни функции в научните изследвания, иновационната дейност, образованието, здравеопазването и другите области на социалния сектор. Ако се обърнем пак към развитите страни няма да намерим нито една в която държавата се е отказала от регулиране на споменатите дейности. Нещо повече, тя обикновено ги определя като приоритети, стимулира развитието им и ги финансира.

Пето. Проф. Петров

представя невярно критериите
за присъединяване към ЕС.

Първо, той не отговаря на нито един пункт от моята статия във в. ПАРИ от 28-29 януари относно инфлацията, бюджетния дефицит и другите макроикономически показатели в контекста на присъединяването към ЕС. Ако може нека ме обори! Второ, той продължава да твърди, че “няма да бъдат изпълнени важни критерии за членство в ЕС и еврозоната, каквито са дефицитът на бюджета и текущата сметка, делът на държавния дълг в БВП, пределната граница на инфлацията и др.”

Той е длъжен да знае, че тези критерии не са за присъединяване към ЕС, а към еврозоната, което е още далече от нас. Той злоупотребява с неосведомеността на някои читатели като обвързва инфлацията, бюджетния дефицит и други подобни с присъединяването към ЕС. Това не е вярно! В моята статия от 28-29 януари дадох информация за тези показатели в ЦЕ страни. Ако твърденията на проф. Петров бяха верни никоя от тях нямаше да бъде приета в ЕС тази година. А са приети всички, макар че имат 5-10 пъти по-високи бюджетни дефицити от нас. Нима това не го кара да се замисли!

Шесто. В заключението на последната статия (в. ПАРИ, 5 февруари) проф. Петров отново плаши читателите със страшните последствия от евентуално прилагане на нашата стратегия. Да продължавам диспута с него на тази тема е напразно губене на време. Затова ще използвам най-обективния от всички възможни критерии – реакцията на научния пазар.

Показателен за качеството
на всяко научно съчинение

е проявеният към него позитивен интерес у нас и в чужбина:

У нас: Книгата за стратегията беше изчерпана за 2-3 дни. Има искания за второ издание. Научавам за многобройни случаи на ксерокопиране на резюмето, въпреки че беше публикувано от в. ПАРИ в хиляди екземпляри. На представянето на стратегията на 16 декември присъстваха над 120 души. Тя беше представена на академичната общност в БАН на 25 февруари 2004 г. и на кръгла маса, организирана от Съюза на икономистите в България и Икономическата секция към Съюза на българските учени на 4 март 2004 година. Имаме покани и за други представяния.

В чужбина: Веднага след първото представяне на стратегията бяха отправени искания от чуждестранни посолства за превеждане на част от нея на английски език. Фондация “Фр. Еберт” отговори на молбите. Разширеното резюме беше преведено на английски и публикувано от издателството на БАН през януари 2004 година.

Приятно ни изненада
интересът в чужбина.

Резюмета на стратегията ще бъдат публикувани от един Берлински университет, от Белградския университет и от Института за международни икономически и политически изследвания на Руската академия на науките. Съобщение за нашата публикация беше поставено в интернет страницата на Виенския институт за международни икономически изследвания (WIIW) в рубриката “новини и събития” (news and events) с пряка жива връзка (link) към моята интернет страница. Така моята страница сега има два входа: единият пряк в София и другият – чрез интернет страницата на Виенския институт.

Изпратих резюмето на английски на около 40 познати от академичните среди в Западна и Източна Европа и балканския регион. Много от тях ми отговориха с положителни отзиви.

Подобен беше международният отзвук на предишната ни публикация през 2001 г. “Икономиката на България и Европейският съюз – Предприсъединителен период”. Откъс от нея на тема “Положителни и отрицателни ефекти от интеграцията на България в Европейския съюз” беше публикуван в реномираното германско списание “Sudost Europa”, H. 1-3, 2001, рр. 17-64. Същият откъс беше поставен (и продължава да стои) в интернет страницата на Виенския институт. Еврокомисарите Ферхойген, Болкештайн и Понти, а също и главните директори на главни дирекции “Разширяване”, “Вътрешен пазар” и “Конкуренция” на Европейската комисия ми изпратиха положителни отзиви.

Проф. Петров има самочувствието на модерен голям икономист. Призовавам го и той да съобщи за публикации на негови научни трудове в чужбина през последните години!

Питам се, дали европейската научна общност би се заинтересувала толкова от една вредна и опасна (според проф. Петров) публикация, каквато е нашата? Аз имам отговор. Нека читателите намерят своя отговор!