Дефицитът в текущата сметка разтревожи и последната мисия на МВФ. Тя наложи на българските власти намаление на бюджетния дефицит за 2004 г. на 0.4% (при 0.7%, приет от Народното събрание) и ограничение на кредитната дейност на банките с цел да се намали вносът. Видяхме отново кой прави икономическата политика на България.

Дефицитът в текущата сметка

От 5,57% през 2000 г. нарастна до 8,52% в 2003 година. Нашата икономика не може да си позволи такъв дефицит за дълго време. Нужни са мерки за неговото овладяване.

МВФ и българските власти обаче търсят решенията в погрешна посока. Първо, защото искат да ограничат и без това свитото потребителско и инвестиционно търсене. Второ, искат да го постигнат чрез намаляване на и без това символичния бюджетен дефицит и ниска кредитна активност, оценявана по стандартите на ЦЕ и на ЕС. А тази активност може да се срине утре при повишение на лихвите на световните финансови пазари, когато капиталовите потоци ще тръгнат в обратна посока.

Налаганите мерки ще ограничат вътрешното търсене и

Според нашата стратегия за догонващо икономическо развитие за средногодишен растеж на БВП от 5,0-5,5% до 2020 г. през текущото десетилетие е нужен растеж от 6-8%. А през 2000-2003 г. той е едва 4,0-4,5%, по официални данни. С такъв растеж не може да се разчита на догонващо развитие.

Ускореният растеж е стратегическа задача за България, но сегашната икономическа политика не го осигурява. Мотивите за последните искания на МВФ са поредно доказателство за подмяна на целите със средствата на икономическата политика.

Високият растеж може да се постигне само чрез по-голямо вътрешно потребителско, държавно и инвестиционно търсене и чувствително увеличение на външното търсене. В стратегията за догонващо развитие показваме как може да се направи това.

Увеличението на външното търсене означава намаление на отрицателното търговско салдо не чрез потискане на вноса, а чрез

В стратегията за догонващо икономическо развитие на България е записано: “Най-здравословният начин за балансиране на текущата сметка е насърчаването на износа. Това, на свой ред, изисква мерки за повишаване на производството и конкурентоспособността. Такава е политиката, която България трябва да води през следващите години и десетилетия. Ние не споделяме сегашната политика за балансиране на текущата сметка главно чрез бюджета”.

Това се потвърждава от анализа на структурата на текущата сметка през последните години (виж Таблица 1).

Таблица 1

Източник: Изчислено по данни на БНБ

Неблагоприятният ефект на отрицателното търговско салдо се компенсира само частично от положителните салда по услугите и текущите трансфери. И двете позиции са крехки и рискови. Достатъчни са някои природни смущения или политически и икономически сътресения в страните от които идват туристи, за да спаднат рязко постъпленията. За това могат да допринесат и наши вътрешни неуредици. Чувствителни на политически и други смущения са и текущите трансфери.

трябва да се насочи към намаление на отрицателното търговско салдо. Само така дефицитът в текущата сметка може да се намали до 3-5% през следващите години. Равновесие в търговския баланс не е възможно през текущото и следващото десетилетие по много причини. По-реално е да се стремим към намаление на дефицита до 5-7% през следващите години. Това трябва да стане чрез изпреварващо нарастване на износа пред вноса. Ограничаването на вноса за намаляване на търговския дефицит е

Това ще разстрои вътрешното производство, ще потисне растежа и ще намали износа. Негативните верижни ефекти са много сериозни. Погрешно е и прилагането на кредитни ограничения за постигане на такава нерационална цел. То ще засегне инвестициите, ще затрудни растежа и износа. Нерационалният внос на екстравагантни потребителски стоки може да се потиска с други инструменти. Тези мерки няма да засегнат нелегалния внос и неговият дял ще нарастне.

Изпреварващото увеличение на износа обаче е много трудно.

е увеличение на производството и повишение на конкурентоспособността. Това е възможно само чрез технологична модернизация и подобрение на продуктовите структури (виж Таблица 2).

Таблица 2.

Източник: Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2020 година, С., ноември 2003 г., с.287. Продуктовите структури са измерени по БДС.

Препоръчаните в Таблица 2 цели за продуктовите структури на България към 2020 г. са сходни със сегашните структури в Испания, Португалия, Чехия и Унгария. Провеждането на такъв структурен маньовър изисква

По наши оценки общо за икономиката са необходими около 360 млрд. лева за 20 години. При положение че в 2002 г. са инвестирани 6.5 млрд. лв. за това десетилетие трябва да нарастнат на 12 млрд. лв. средногодишно, а за следващото – около 24 млрд. лева. При норма на вътрешно натрупване 18.1% в 2002 г. към 2010 г. следва да достигне около 26%, а към 2020 г. – 32-33%. При норма на инвестиране 20% в 2002 г. тя трябва да нарастне до 30-31% в 2010 г. и 36-37% към 2020 година. Общо за периода около 70% от инвестициите наверно ще се осигурят от вътрешно натрупване и 30% от външно. Външните ресурси включват около 10% трансфери от ЕС, 10% преки чуждестранни инвестиции и 10% външни инвестиционни заеми или от капиталовите пазари.

Аз пледирам за бюджетен дефицит от 2-3% за финансиране подготовката на България за интеграция в ЕС. Такъв дефицит не застрашава размера на публичния дълг и неговото текущо обслужване. Стриктно балансираният бюджет и ниската кредитна и инвестиционна активност ще потискат структурната и технологичната модернизация и подготовката за интеграция в ЕС.

Главен фактор за чувствително увеличение на износа е повишаването на производството и на конкурентоспособността.

може да се постигне чрез структурна и технологична модернизация, по-добра квалификация и дисциплина на персонала, по-ефикасно макроикономическо и корпоративно управление, интеграция в ЕС.

За повишение на конкурентоспособността може да помогне и по-гъвкавата политика по валутния курс. Това предполага добре подготвен преход от строго фиксиран към

какъвто прилагат повечето ЦИЕ страни. Гъвкавият валутен курс е полезен, но не е главен фактор за повишаване на конкурентоспособността.

Някои наши икономисти оправдават нарастването на вноса с още по-бързо нарастващия (според тях)

Ако беше така отрицателното търговско салдо щеше да е по-малко тревожно по понятни причини. Твърдението за бързо нарастващ внос на инвестиционни стоки, обаче не е вярно (виж Таблица 3)

Таблица 3

Източник: БНБ. Данните за 2000 г. са превърнати от щатски долари в евро по средногодишния валутен курс за 2001 г. 1.1226.

Вносът на инвестиционни стоки през 2003 г. е нарастнал спрямо 2000 г. с 37.8%, а вносът на машини, уреди и апарати с 36.8%, при нарастване на общия внос на неенергийни стоки с 46.5%. Вносът на инвестиционни стоки изостава от вноса на потребителски стоки, суровини и материали. Ако се включи и нелегалният внос изоставането е още по-голямо.

Вносът на суровини и материали не води до по-бърз (както би следвало да се очаква) растеж на износа на преработени средно- и високотехнологични стоки. Фирмите внасят суровини и материали, подлагат ги на груба първична преработка и ги изнасят като нискотехнологични продукти при неизгодни условия. Това не е добра характеристика за техническото равнище и ефективността на икономиката.

То личи още по-ясно от Таблица 4:

Таблица 4

Източник: Изчислено от данните в Таблица 3.

Публикувана във в. ПАРИ на 22 април 2004 г.