Проф

Ефективността на икономиката се влошава

В началото на юли тази година бяха договорени условията на предпазното споразумение между България и МВФ. Главната тревога на преговарящите беше дефицитът по текущата сметка. Те решиха да го преодолеят чрез още по-строга бюджетна, доходна и кредитна рестрикция.

Такава политика ще ограничи вътрешното частно, държавно и инвестиционно търсене, ще намали възможностите за износ и ще потиска растежа. Стабилизирането на текущата сметка се търси в погрешна посока.

Дефицитът в търговския баланс

Главната причина за дефицита в текущата сметка е огромният дефицит в търговския баланс. При сумарен дефицит по текущата сметка 8.38 млрд. лв. за последните 4 години, сумарният дефицит в търговския баланс е 13.59 млрд. лв. През 2003 г. дефицитът в текущата сметка беше 2.93 млрд. лв., а дефицитът в търговския баланс 4.30 млрд.лв.

Главният източник за стабилизиране на текущата сметка е намаляването на дефицита в търговския баланс. Решението не е в ограничаване на вътрешното потребление, а в балансирано повишение на предлагането и търсенето. То може да се постигне чрез 6-8% растеж до 2010 г., повишаване на ефективността и конкурентоспособността и силно изпреварващо нарастване на износа пред вноса и растежа на БВП.

Някои икономисти и политици си тревожат от големия внос. Същата тревога изразяват и посещаващите ни експерти на МВФ. Проблемът на България не е в големия внос, а в малкия износ. Това се потвърждава и от сравнение с износа през 2003 г. на сходни и дори по-малки от нас по население страни от централна Европа (виж таблица 1).

Таблица 1. Износ на България и някои

централноевропейски страни (в млрд. евро)

Страни	Износ
Чехия	43.14
Унгария	38.06
Словакия	19.28
Словения	11.43
България	6.57

Източник: CEE Report, Number 2, 2004,

Bank Austria Creditanstalt

България ще постигне относителна стабилизация на текущата си сметка само когато достигне експорт, съизмерим с този на гореспоменатите страни. Това обаче изисква ускорен растеж, основан на мащабна структурна и технологична модернизация на икономиката, осигуряваща далеч по—висока конкурентоспособност. Опасенията на експерти на МВФ за прегряване на икономиката в конкретния български контекст са несериозни.

Неверни са и твърденията на някои икономисти, че дефицитът в търговския баланс се дължи на бързо растящия внос на инвестиционни и потребителски стоки. По-прецизният анализ потвърждава, че относителният внос на инвестиционни стоки у нас не расте, а намалява (виж таблица 2).

Таблица 2. Внос по групи стоки спрямо

общия внос на неенергийни стоки -%

Показатели	2000 г.	2001 г.	2002 г.	2003 г.
Инвестиционни стоки - в т.ч. машини, уреди и апарати	33.52 12.99	32.33 11.25	31.83 12.22	31.62 12.08
Суровини и материали	45.39	49.60	49.32	49.49
Потребителски стоки	21.09	18.07	18.85	18.39

Източник: Изчислено по данни на БНБ.

Изчислението е направено спрямо вноса на неенергийни стоки, за да се отстранят колебанията в цените на внасяните енергийни ресурси и частично на валутния курс. Този подход е по-прецизен от отнасянето им спрямо общия внос. Както се вижда, относителният внос на инвестиционни и потребителски стоки намалява спрямо 2000 година.

Някои икономисти смятат, че растящият внос на суровини и материали се дължи на нарастваща стопанска активност. Това би било вярно ако се подкрепяше от бързо нарастващ внос на инвестиционни стоки и растящо вътрешно и външно потребление. Такива обаче няма. Растежът на вноса на суровини и материали се дължи главно на остарели производствени структури и технологии, нерационално използване на суровините и материалите и неефикасно стопанисване стопанисване.

Ефективност на дълготрайните активи

Инвестициите се превръщат във функциониращ производствен капитал чрез въвежданите дълготрайни материални активи (ДМА). При стабилно висока инвестиционна активност въвежданите ДМА растат. При нарастваща ефективност на тези активи расте продукцията и износът. Това обаче не става у нас. Въведените ДМА през 2003 г. са със 680 млн. лв. по-малко от въведените през 2002 година.

Още по-тревожни са тенденциите в тяхната ефективност (виж таблица 3).

Таблица 3. Ефективност на въведените

дълготрайни материални активи

Показатели	2000 г.	2001 г.	2002 г.	2003 г.
Прираст на БДС на 1 лев въведени ДМА -лв.	0.53	0.45	0.30	0.24
Прираст на износа на 1 лев въведени ДМА –лв	0.63	0.15	0.10	0.18

Източник: Изчислено по данни на НСИ.

Влошаването на показателите се дължи на много причини: внос на неподходящи инвестиционни стоки, бавно усвояване на новите мощности, липса на пазари, ниска конкурентоспособност.

Производителност на труда

За точното определяне на икономическата ефективност показателят за производителността на физическия капитал трябва да се допълни с показателя за производителността на труда. За целта е необходима надеждна информация за разходите на труд. Сегашната официална статистика за броя на заетите не е точна. Всеизвестно е, че действителният брой на заетите превишава официално отчитаните със стотици хиляди души. Не може да се докаже дали има симетрия между броя на заетите в сенчестия сектор и произвежданата от него продукция. Официалният показател за производителността на труда въз основа на произведения БВП и броя на заетите лица не заслужава доверие.

Надежден показател за производителността на труда може да се изчислява само на основата на действително отработените човекочасове по години. Българската статистика не публикува такива данни вече 15 години. Това ме кара да се въздържам от използването на показателя за производителността на труда в настоящия анализ.

БДС, износ и внос

Прирастът на износа на 1 лев прираст на брутната добавена стойност (БДС) е бил 1.19 лв. през 2000 г. и спада на 0.34 лв. през 2001 г. и 0.31 лв. през 2002 година. През 2003 г. има подобрение, но е далеч под нивото на 2000 година.

Импортоемкостта на прираста на БДС е много висока. През 2000 г. за 1 лев прираст на БДС се прави допълнителен внос за 1.53 лева. През 2001 и 2002 г. намалява, но през 2003 г. нараства отново до 1.49 лв. и превишава двукратно прираста на износа на 1 лев прираст на БДС. Това е мерило за ниска ефективност и конкурентоспособност. От вносните суровини и материали у нас се произвеждат посредствени стоки, които не могат да се изнасят или това става на ниски цени.

Тревожни са и средните показатели за износа и вноса на 1 лев БДС (виж таблица 4).

Таблица 4. Износ и внос на 1 лев БДС

Показатели	2000 г.	2001 г.	2002 г.	2003 г.
Износ на 1 лев БДС –лв.	0.43	0.42	0.42	0.43
Внос на 1 лев БДС –лв. в т.ч. внос на суровини и материали на 1 лев БДС – лв. внос на инвестиционни стоки на 1 лев БДС –лв.	0.58 0.102 0.075	0.60 0.119 0.077	0.58 0.115 0.074	0.62 0.128 0.082

Източник: Изчислено по данни на НСИ

Износът на 1 лев БДС остава стабилен на ниско ниво, докато вносът расте, макар и бавно. Това е стагнация на ниско равнище на ефективност и конкурентоспособност. Посоченото по-горе влошаване на прирастовите показатели ще влоши средните показатели за ефективността и конкурентоспособността през следващите години.

Нашите стоки не са конкурентоспособни

В структурата на българското производство и на износа преобладават нискотехнологичните стоки с висока капиталоемкост, енергоемкост и материалоемкост, голямо съдържание на прост труд и малко квалифициран труд. Много висок е делът на ишлемето. Според някои оценки той достига 40-45% от общия износ.

Нашите средни експортни цени за ЕС (при база 1.00 за общия внос на съюза) по групи стоки са 0.25-0.35. Експортните цени на централноевропейските страни, които наскоро се присъединиха към общността, за същите групи стоки са 0.45-0.65, а на най-развитите страни са 1.5-2.0. Нашата конкурентоспособност е 4-5 пъти по-ниска от тази на развитите страни и няма подобрение през последните години.

Съществени подобрения на тези показатели са възможни само чрез активна инвестиционна, структурна, технологична, научно-техническа, здравна, образователна, инфраструктурна политика, подкрепени с гъвкава макроикономическа, институционална и социална политика за създаване на подходящ стопански климат. Този комплекс от политики ще осигури по-висок растеж, ефективност и конкурентоспособност. В нашата Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2020 година са направени многобройни конкретни предложения за икономическата политика в тези направления (виж сс. 148-340). Провежданата сега рестриктивна бюджетна, кредитна и доходна политика ще има обратен ефект. С такава политика не се постига догонващ растеж и мащабна структурна и технологична модернизация.

Това, разбира се, не означава че препоръчвам бюджетен и кредитен разгул. Между крайно меката и крайно строгата макроикономическа политика има голяма зона за по-рационални стопански решения. Така постъпиха страните от централна Европа, които се подготвиха по-добре и бяха приети в ЕС. България е шампион между ЦИЕ страни по бюджетна, кредитна и доходна рестрикция, но е най-слабо подготвена за присъединяване към ЕС, с най-ниска ефективност и конкурентоспособност и най-ниско жизнено равнище. Ако тази политика продължава не можем да разчитаме на догонващ растеж, ефективност и конкурентоспособност.

Публикувана във в-к ПАРИ на 27 юли 2004 г.

Обратно в списъка на публикациите