Обратно в списъка на публикациите

Подготовката на бюджета за 2005 г. е в напреднала фаза. Посети ни поредната мисия на МВФ, за да оцени изпълнението на бюджета за 2004 г. и подготовката на новия бюджет. Започва дискусията по проектобюджета за 2005 година. С настоящите редове споделям мисли по някои макроикономически аспекти на бюджета за 2005-2007 година.

1. Главни цели и средства на социално-икономическото развитие на България за 2005-2007 година.

Бюджетът е най-важният документ, който синтезира насоките на държавната политика и ресурсите за нейното осъществяване. В бюджета през 2005-2007 г. държавата трябва да си постави следните

Главни цели

Повишаване на реалните доходи на населението, намаляване на бедността и смекчаване на социалната поляризация;

Намаляване на безработицата и повишаване на заетостта;

Разширяване на достъпа до здравеопазване и подобряване на неговото качество;

Разширяване на достъпа до образование и повишаване на неговото качество;

Създаване на здравословни условия за труд;

Защита на правата на потребителите;

Насочване на социално-защитните функции на държавата към най-нуждаещите се и тяхното социално приобщаване;

Повишаване на грижите за майките и децата и поне частично смекчаване на демографската криза;

Ограничаване на етническото социално разслоение, особено отчуждението на ромите;

Смекчаване на бързо нарастващото регионално разслоение и обезлюдяването на цели райони;

Повишаване самоуправлението на общините;

Повишаване ефикасността на правораздавателната система и защита на гражданите от престъпни и корупционни посегателства;

Опазване и подобряване на околната среда.

Постигането на горните цели ще помага за успешно догонващо социално-икономическо развитие и подготовка на България за присъединяване към ЕС. То ще означава намаляване на изоставането от страните членки на ЕС по тези показатели. Разбира се, догонването ще изисква не години, а десетилетия.

Постигането на посочените цели налага използването от държавата на следните

Главни средства:

Ускоряване растежа на БВП и подобряване на неговото качество;

Умерено висока, стабилна и предвидима инфлация;

Умерен бюджетен дефицит;

Умерен дефицит по текущата сметка;

Икономически рационален валутен и фискален резерв и поносим публичен дълг;

Активна научна и иновационна политика;

Активна структурна и технологична политика;

Активна политика по формиране на съвременен човешки капитал;

Повишаване производителността на труда и на физическия капитал;

Повишаване конкурентоспособността на икономиката.

Средствата трябва да са подчинени на целите на развитието и да обслужват тяхното постигане. Необходими са по-ефикасни действия за преодоляване на подмяната на целите със средствата на икономическото развитие, наложена от МВФ през последните 15 години.

Подробни предложения за държавната политика по икономическото развитие през следващите години се съдържат в разработената от нашия колектив “Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2020 година” (сс. 148-340).

2. Бюджетът за 2005-2007 г. и подготовката за присъединяване към ЕС

Бюджетът е най-важният инструмент на държавата за подготовката на България за ЕС. В условията на Валутен съвет (поради липса на парична политика) неговата роля е още по-голяма.

Подготовката на България за присъединяване към ЕС и успешното изпълнение на отговорностите ни след присъединяването зависи в голяма степен от бюджетната политика през 2005 и следващите години. Особеност на българската бюджетна политика през тези години е, че трябва да бъде подчинена на подготовката за присъединяване към ЕС. Тази ситуация налага по-гъвкав подход към бюджетните приходи, бюджетните разходи, бюджетния баланс, фискалния резерв и публичния дълг. С оглед на това:

1. Данъчната политика, наред с фискалните си функции, трябва да осигурява възможно най-добри условия за стопанска активност и по-висок растеж. Това може да се постигне чрез по-нататъшно намаление на някои данъци: корпоративен данък, ДОД, ДДС, акцизи в съответствие с регулациите на ЕС. Трябва да се намали срокът за възстановяване на данъчния кредит по ДДС. Необходимо е по-активно използване на инструментите на ускорената амортизация. В определени граници да се използват целеви стимулиращи функции на данъците за внедряване на нови технологии, образование и повишаване на квалификацията, научни изследвания и иновации, развитие на изостанали региони. Усилията на данъчната и митническата администрация да се насочват към повишаване събираемостта на дължимите данъци и мита. Да се прилага по-реално бюджетно планиране като се преустанови практиката на планирани бюджетни излишеци от около 1.0 млрд. лева годишно, които се разпределят текущо от правителството зад гърба на Народното събрание. Да се вземат бързи мерки за по-добро използване на безвъзмездните трансфери от ЕС, които са важен ресурс на бюджетната политика.

2. Бюджетните разходи трябва да се насочват в областите, където сме най-изостанали от ЕС: развитие на здравеопазването, образованието, науката, инфраструктурата; опазването на околната среда, достигане на санитарно-хигиенните и ветеринарните стандарти на ЕС, опазване на границите, повишаване ефикасността на правораздавателната система, ограничаване на престъпността и корупцията. За решаването на тези проблеми в бюджета за 2005 и следващите години трябва да се отделят повече средства от предвидените в сегашния правителствен проект. Разходите на републиканския бюджет за придобиване на дълготрайни материални активи (около 3.5% от БВП) са неоправдано ниски и трябва да бъдат увеличени през 2005-2007 г. до 5-6%, дори с цената на по-голям бюджетен дефицит. За това ще помогне и по-доброто усвояване на трансферите от ЕС.

3. Решаването на горните задачи налага по-гъвкава политика по бюджетния дефицит. При сегашната ситуация най-добър не е бюджетът с излишек. Здравето, образованието, сигурността и бъдещето на хората са по-високи обществени ценности от балансирания текущ бюджет. Най-добър е този бюджет, който обслужва подготовката на България за присъединяване към ЕС в рамките на умерен дефицит от 2.0-2.5-3.0% от БВП. Такъв дефицит е в границите на критериите от Маастрихт и на Пакта за стабилност и растеж на еврозоната. Подобна политика (с много по-големи дефицити – до 8-10-12%) прилагаха в продължение на години страните от централна Европа, които се подготвиха по-добре и се присъединиха към ЕС през май 2004 година. България трябва да се поучи от техния опит, без да копира техните дефицити.

4. Решаването на горните задачи налага по-гъвкав подход по фискалния резерв и публичния дълг. Фискалният резерв не трябва да превишава необходия за предназначението му обем, както е сега. Средства над необходимия размер на резерва могат да се насочват за инвестиции в здравеопазването, образованието, науката, инфраструктурата, екологията. Преобладаващата част от приходите от приватизацията, насочвани към този резерв, следва да се използват за подпомагане на пенсионното дело. Използването на фискалния резерв за предсрочно изплащане на публичния дълг при сегашните условия е нерационално от икономическа и социална гледна точка. Националните интереси не налагат такива действия, понеже лихвените разходи са само 2,3% от БВП и 5,9% от общите разходи на консолидирания бюджет. Да се изплаща предсрочно външен дълг при положение, че не са решени фундаментални проблеми в здравеопазването, образованието, науката, инфраструктурата, екологията е управленски лукс с много висока икономическа и социална цена. Преодоляването на изоставането на България в посочените области е далеч по-важно от намаляването на и без това малките лихвени разходи на бюджета.

3. Образованието и икономическото развитие на България

В Стратегията за догонващото икономическо развитие на България до 2020 г., публикувана през ноември 2003 г., очертахме целите на образованието и политиката за формиране на съвременен човешки капитал, като най-важен фактор за успешното ни развитие (виж сс. 94-100, 208-224). Там алармирахме за изоставането на нашата образователна система и погрешната политика в тази област на всички български правителства през последните 15 години. Властите, обаче не обърнаха внимание на нашите предложения.

Сега установяваме, че главните виновници за тази погрешна политика (министерството на финансите и ръководствата на политическите партии) ни поучават за приоритетната роля на образованието в социално-икономическото развитие. Високопоставени личности декларират и приоритетността на науката, но тя също продължава да агонизира приоритетно, заедно с образованието.

Министерството на финансите, което постави образованието и науката (заедно със здравеопазването, културата, инфраструктурата, екологията) в мизерно финансово положение сега ни убеждава в необходимостта от стратегия за приоритетно развитие на образованието. Забележете, министерството на финансите, а не министерството на образованието и науката!

Препоръчвам на министрите и другите политици да видят какво са казали нашите професионалисти в тази област и какво се прави по света и да пристъпят към действия, без да заемат позата на първооткриватели на важността на образованието и науката за икономическото развитие!

4. Валутният съвет и икономическото развитие на България

Многократно съм писал за плюсовете и минусите на режима на Валутния съвет. Ако през 1997 г. той беше необходим през последните години става все по-вреден.

Режимът на Валутния съвет забранява на БНБ да финансира бюджета и търговски банки в тежко финансово състояние. Това е добре и трябва да продължава. Той обаче изисква твърдо фиксиран курс на лева за дълго време и някои други ограничения, които създават все повече проблеми на икономиката.

1. Валутният съвет е ефикасен инструмент за финансова стабилизация, но не за интензивен и качествен икономически растеж. В това се убедихме от собствен опит вече 7 години. Отчитаните през последните години темпове на растеж между 4 и 4,5% (дори и да са верни) не са достатъчни за догонването на страните от ЕС по БВП на човек от населението и по другите макро- и микроикономически показатели. Освен това, растежът у нас не е качествен. То личи от неговата структура и от факторите, които го обуславят. С такъв растеж България не може да стане равностоен член на ЕС. В режим на Валутен съвет не е възможен траен догонващ растеж.

2. При продължително фиксиран валутен курс и ниски темпове на повишение на производителността на труда (както е сега у нас) намалява конкурентоспособността на българските стоки. Това е една от причините за нарастващия дефицит в търговския баланс и в текущата сметка с произтичащите вредни последствия. Наред с високото качество на стоките, всички цивилизовани страни използват валутния курс за реагиране на външни шокове (заедно с инструментите на паричната политика) и като допълнителен, макар и не главен, инструмент за поддържане на висока конкурентоспособност. При Валутен съвет това не е възможно

3. При режима на Валутния съвет се поддържа ниска инфлация. Това има положителни ефекти, но в контекста на предстоящото присъединяване към ЕС създава измамна представа за благополучие. Средното ценово равнище в България през 2003 г. беше 33% от това на ЕС. При ниска инфлация тази разлика ще се запази през годините до и след присъединяването. Наред с всичко друго, интеграцията означава интегриране на ценовите системи на страните членки и постепенното им изравняване. Изравняването на цените все едно ще стане, защото това е обективен процес. Въпросът е дали да стане управлявано и постепенно или шоково. Безспорно, постепенното изравняване е за предпочитане. Това обаче не е възможно при Валутен съвет.

4. Режимът на Валутния съвет предвижда наличието на фискален резерв за поддържане на финансовото равновесие при непредвидени обстоятелства. При сегашните условия потребността от такъв резерв намалява, особено в размери превишаващи 2-3 пъти необходимите. Сляпото придържане към този режим и натрупването на ненужен фискален резерв води до практическо замразяване на милиардни ресурси. Режимът на Валутен съвет е предпоставка за това.

5 .За реституцията на труда

Напоследък беше направено важно предложение по така наречената “пенсионна реституция”. Подобни предложения съм правил и аз през последните 7-8 години в публикациите на нашия колектив, в статии във в. ПАРИ и във в. Пенсионер, но властите не им обръщаха внимание.

В последното предложение на Иво Прокопиев се препоръчва прехвърляне на няколко милиарда лева от излишека във фискалния резерв в специален инвестиционен фонд към НОИ. Казва се, че при добро управление на този фонд може да се осигури доходност от 13-15%, т.е. далеч повече от доходността на ресурсите във фискалния резерв. Капитализираната по този начин лихва може да се използва за подхранване на текущия пенсионен фонд. В резултат на това може да се постигне повишение на пенсиите при намаление на пенсионните осигурителни вноски на работодателите и на осигурените с произтичащите положителни ефекти за икономическия климат и за потреблението.

Това е важен, но не е най-важният аргумент за създаването на такъв инвестиционен фонд към НОИ. В мои публикации през изминалите години са посочени два фундаментални аргумента за такова действие:

1. Икономически. Сегашните пенсионери са създателите на милиардните ДМА, обект на приватизация. Продуктът на труда на милионите хора обаче не се реституира под формата на по-високи пенсии, за разлика от продукта, създаден с капитал и предприемчивост. Тази несиметричност е една от най-големите несправедливости на всички български правителства през последните 15 години. Масовата приватизация беше пародия на такова реституиране.

2. Социални. Огромната част от 2,4 млн. пенсионери са най-онеправданата част от българското общество. Те бяха лишени през активната част на техния живот от възможността за активно спестяване, особено най-предприемчивите, поради забраната на частно предприемачество и егалитарните методи на разпределение. Онова, което все пак бе спестено в парична форма беше отнето чрез високата инфлация и хиперинфлацията. Тези хора сега живеят в голяма мизерия и с традиционни методи не може да се разчита на съществени подобрения в обозримото бъдеще.

Създаването на такъв инвестиционен фонд към НОИ може да помогне за частично корегиране на тази върховна икономическа и социална несправедливост спрямо милиони български граждани. Това може да се направи още от началото на 2005 година.

6. Социално-икономическа макрорамка за 2005-2007 година

Като се има предвид изключителното значение на бюджета за развитието на България през следващите години той трябва да осигурява условия за постигане на очертаните в макрорамката социално-икономически показатели. Бюджетът е индикативна рамка за поведението на държавните институции, на бизнеса, на общините и на отделните граждани:

Макрорамка за 2005-2007 година

1. Данните за 2003 г. са от официални публикации, освен ако изрично е посочено друго. Очакванията за 2004 г. и прогнозите за 2005-2007 г. са на автора. Те са индикативни показатели за целите и средствата на държавната политика, които могат да осигурят догонващо икономическо и социално развитие на България, необходимо в контекста на присъединяването към ЕС.
2.  Оценката за изменението на реалните разполагаеми доходи за 2003, 2004 и следващите години (ред 1) е на автора. Официалната статистика не публикува такива данни. Публикуваните официални данни за повишение на реалните доходи се изчисляват по груби методи и затова са неверни.
3. Безработицата (ред 3) е за регистрираните безработни в края на съответните години. Прогнозата за следващите години се основава на отчетните данни за 2003 г. и очакваните за 2004 г., макар че те не са надеждни.
4. С предвидения растеж на БВП за 2005-2007 г. (ред 10) се цели средногодишен растеж между 6 и 8% за първото десетилетие с оглед да се осигури средногодишен растеж от 5.0-5.5% за периода 2001-2020 г., както е препоръчано в изработената от нашия колектив Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2020 година.
5. С предвидените високи темпове на увеличение на инвестициите и на нормата на инвестиране (редове 12 и 13) се цели по-бърза структурна и технологична модернизация на икономиката, необходима за догонващо икономическо развитие.
6. С предвидените високи темпове на повишение на износа (ред 14) се цели преодоляване на изоставането на България в тази област. Проблемът на България не е в големия внос, както смятат някои хора, а в малкия износ. Износът на Чехия през 2003 г. е бил 43.1 млрд. евро, на Унгария – 38.1 млрд. евро, на Словакия – 19.3 млрд. евро, на Словения – 11.4 млрд. евро, а на България – едва 6.6 млрд. евро. Препоръчва се не само увеличение на обема на износа, но и подобрение на неговото качество. Това означава постепенно повишение на средните експортни цени на българските стоки за ЕС, при положение че вносните цени за съответните групи стоки в общността са единица (ред 26). Предвижда се също намаление на дела на нискотехнологичните и повишение на дела на средно- и високотехнологичните стоки в общия износ за ЕС ( редове 27-29).
7. Предвидени са високи темпове на увеличение на вноса (ред 15). Това е необходимо за осъществяване на бърза структурна и технологична модернизация преди и непосредствено след присъединяването ни към ЕС. Със същата цел се препоръчва политика на увеличение на вноса на инвестиционни стоки като % от общия внос на неенергийни стоки.
8. Препоръчва се политика на умерено висока средногодишна инфлация ( ред 16). Това е необходимо по ред причини, между които най-важна е силното изоставане на средното равнище на цените у нас в сравнение с това в ЕС. Както вече посочих по-горе, интеграцията на България в ЕС изисква постепенно сближаване на средните ценови нива. В този смисъл поучителен за нас е опитът на най-бедните страни членки на ЕС-15 и на новите членове от централна Европа. При положение, че средногодишната инфлация в еврозоната за 1991-2002 г. е била 2.4%, в Португалия тя е била 4.8%, а в Гърция – 8.3%. Средното ценово равнище в тези страни сега е 75-80% от това на общността. За периода 1996-2003 г. средногодишната инфлация в новите страни членки на ЕС от централна Европа е била 8.0%, а средното им ценово равнище е около 50-60% от това на общността. Изводът за България е очевиден. Ние не можем да постигнем изравняване (или поне плътно сближаване) на нашето средно ценово равнище с това на ЕС през близките 10-15 години без изпреварващо повишение на цените у нас.
9. Както вече посочихме по-горе, подготовката на България за присъединяване към ЕС изисква подходяща бюджетна политика. Наред с трансферите от ЕС и други вътрешни и външни източници, са необходими допълнителни ресурси от бюджета за здравеопазване, образование, наука, развитие на инфраструктурата, екология, санитарно-хигиенни и други стандарти. Препоръчаните бюджетни дефицити (ред 17) са в границите на критериите от Маастрихт и на Пакта за стабилност и растеж на еврозоната.
10. Очакваме бавно намаление на дефицита в текущата сметка (ред 18) в резултат на по-бързо увеличение на износа и свързаното с това бавно намаление на дефицита в търговския баланс (ред 19), а също и на увеличение на трансферите от чужбина по други позиции на текущата сметка. Желателно е властите да разберат, че най-сигурният път към по-нисък търговски дефицит е по-голямото и по-конкурентно производство, а не ограничаването на бюджетните разходи, на вноса и на растежа на заплатите.
11. Поведението на валутния курс най-трудно се поддава на прогнозиране. Очакваме запазване на курса на 1.60 лв/дол. през 2004 и 2005 г. и бавно поскъпване на долара през 2006 и 2007 година (ред 20). Според валутни анализатори в САЩ и Европа това може и да не стане по много причини. Не се изключва запазване на сегашните равнища и дори по-нататъшно обезценяване на долара.
12. Повишението на производителността на труда за 2004 г. е оценено от автора. През следващите години ще расте приносът на производителността на труда за растежа на БВП (ред 21).
13. Препоръчани са показатели за оценка на конкурентоспособността на българската икономика (редове 21-29). Наред с производителността на труда са предложени показатели за производителността на дълготрайните материални активи (ДМА), за вноса и износа на един лев брутна добавена стойност (БДС), за експортните цени за ЕС, за структурата на износа в зависимост от технологичното ниво на експортните стоки. Без съществени подобрения по тези показатели не е възможно чувствително увеличение на износа и догонващо икономическо и социално развитие.

Отпечатана във в. ПАРИ на 17 септември 2004 г.