Обратно в списъка на публикаците

Стратегия за развитие на образованието в България

Хората, които допринесоха най-много за упадъка на образованието в България през последните 15 години, в т. ч. и последните три, сега ни поучават колко важно било то за нашето развитие. Ако се съди, обаче по проектобюджета за 2005 г., с 4.2% от БВП за образованието, властите са още във фазата на красивото говорене, а не на решителните действия.

Преди една година нашият колектив публикува “Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2020 година”. В нея е отделено специално внимание на образованието (сс. 94-100 и 208-224). Бихме тревога за агонията в здравеопазването, образованието и науката и за тежките последствия от тяхното пренебрегване. Заедно с други учени и специалисти, правехме това многократно през последните 15 години. Властите пренебрегваха тревожните ни сигнали. А сега се вживяват в ролята на първооткриватели на приоритета на образованието и науката.

В нашата стратегия разглеждаме проблема по-широко – като развитие на човешкия капитал. Освен образованието, това включва здравеопазването, науката и повишаването на квалификацията. Човек не може да се образова, квалифицира и твори ако не е здрав. През последните 15 години у нас расте полуздраво и полуобразовано поколение. Това ще се почувства силно през следващите десетилетия, но ще бъде късно. Тогава ще се правят горчивите равносметки за пожертваното здраве, образование и бъдеще на хората в името на балансирания бюджет и послушанието пред МВФ.

В стратегията поставяме цели за развитие на здравеопазването, образованието и науката към 2010 и 2020 г. и предлагаме държавна политика за постигането им. Тук ще се спра само на някои най-важни идеи за образованието. Те са разработени подробно в стратегията.

 

1. Цели в развитието на образованието

Нужна е нова парадигма на образованието, която синтезира най-доброто от българските традиции и от образователните системи на развитите страни, приспособени към нашите реалности. България няма бъдеще като народ и държава без модерна образователна система.

Училището трябва да подготвя не само квалифицирани работници и специалисти, но и граждани на демократично общество - интелигентни, толерантни, грижовни в семейството и приобщени към обществените дела. Няма по-ефективна инвестиция от тази в нови личности, подготвени да живеят и творят за България по стандартите на 21-то столетие.

Необходима е комплексна грамотност: четмо и писмо на роден език, солидни знания на чужди езици, компютърна грамотност, умения за самостоятелна работа и в колектив, анализаторски и обобщаващи способности, комуникативност, осъзната национална идентичност.

Българското училище е огромна фабрика за знания. Учениците и студентите трябва да "получават", но и да "създават" знания. Учителите следва да изоставят старомодните нравоучителни методи, професионална и възрастова дистанция и да възприемат новите методи на "лице в лице", на "равен с равен", да превъзхождат със знания, а не по служебно положение. Това да се съчетае с модерни методи на обучение, основани на информационно-комуникационните технологии (ИКТ).

Българското образование трябва да култивира творчески, а не запаметяващи способности. Мозъците на учениците и студентите трябва да бъдат мислещи машини, а не складове за факти, дати и числа. Да се култивира мотивация за непрекъснато учене и самоусъвършенстване.

Училището трябва да се превърне в част от по-широката система за обучение, наречена "пожизнено обучение на всички". Училището вече не е начало и край на обучението, а само важно звено от общата система на пожизненото обучение.

Завършването на горно средно образование или професионално училище става необходимост. 80-85% от младите хора в ЕС вече имат такова образование. Това трябва да бъде цел и за България.

Фундаментална задача е да се осигури достъп на всички български деца и младежи до качествено образование. Да се обхванат децата на националните малцинства. Да не се ликвидират поголовно училищата в периферните райони. Да се запази безплатното обучение до завършване на средно образование, като се определи степента на задължително образование. Преобладаващата част от висшето образование да бъде безплатно, наред с платено обучение в частните ВУЗ. Да се пристъпи към уедряване на ВУЗ и намаляване на техния брой.

До няколко години да се създадат постоянни интернетни връзки за всички средни, а след това и за основните училища. Структурата на обучаваните специалисти да съответства на структурата на търсените специалисти.

Растящата икономическата поляризация у нас води до социална и образователна поляризация. Тя засилва дигиталната поляризация, която по обратен път изостря социалната и икономическата поляризация. Образователната поляризация се превръща в социално-интелектуална бомба със закъснител с тежки дългосрочни последствия. Този процес трябва да се овладее!

“Изтичането на мозъци” е сложно явление, което крие и сериозни опасности за България. Важно е да бъдат подготвени образовани граждани и добри специалисти, но не по-малко важно е те да работят за България.

Някои цели в образованието и науката имат количествени измерения (виж. таблицата):

 

Целеви показатели за образованието и науката

Показатели

2000

2010

2020

1. Разходи за образование -% от БВП

3.8

6.5-7.5

8-9

2. Обхват по степени на образование-%
- основно
– средно
– висше


85
60
30


95
75
40


100
85
55

3. Натрупано образование на населението
от 15 до 64 години – години на човек


8.4


10.0


11.5

4. Интернетни връзки в училищата - %
- основни
- средни
- висши


2
10
100


60-70
100
усъв.


100
усъв.
усъв.

5. Разходи за научни изследвания - % от БВП

0.4

1.8

3.0

 

2. Политика за развитие на образованието

Ролята на държавата в образованието е от фундаментално значение. Частният капитал също може да играе полезна роля, но държавата трябва да доминира. Тези толкова важни дейности, излизащи извън комерсиалните интереси, не могат да се предоставят изцяло на частния капитал. Особено мерките по здравеопазване, образование и наука, които не дават бърз резултат и голяма част от него се проявява извън частното предприятие. Много от тези мерки не целят финансови резултати, но са от жизнено значение за обществото и държавата. Тоталната приватизация на здравеопазването, образованието и науката е сигурно средство за тяхното задушаване с тежки последствия за България.

Образованието изисква големи разходи. Резултатите зависят от техния размер и от начина на използването им. По-големите публични разходи не водят автоматично до по-добро образование. Системата трябва да се модернизира едновременно с предоставянето на ресурси. Само тогава те ще се използват ефикасно.

Преобладаващата част от разходите за образование в България се осигурява от държавата. Така е и в страните от ЕС. Това трябва да продължи под различни форми. Най-масова ще бъде финансирането на държавни училища на конкурентна основа, обвързано с качеството на обучението.

Финансови ресурси ще се предоставят и на отделни лица (семейства) под формата на кредити, стипендии, общежития, столове, ваучери, с които притежателите да избират училище. Могат да се прилагат схеми за спестовни депозити за бъдещо обучение, чиято лихва не се облага с данък.

Важно е също как се разпределя държавната субсидия за образование между предучилищно, основно, средно, висше и пожизнено обучение. Да се заделят повече ресурси за предучилищно и основно образование, което предопределя успешността на следващите фази на обучение.

Необходима е система, която стимулира работника и работодателя към постоянно обновяване на квалификацията на персонала. Тя може да включва: държавно съдействие; държавно гарантирана диплома за квалификация, която работникът използва когато търси работа; система от отчисления за обучение в лична сметка на работника, подобно на отчисленията за амортизации на дълготрайни материални активи; спестовни влогове за бъдещо обучение; приспадане на разходите за образование и квалификация от облагаемата база.

Стратегията за образованието и науката няма да успее ако не се повиши статутът и заплащането на учителите, преподавателите във ВУЗ и учените, което сега е обидно и позорно ниско. Обидно за работещите в тези сфери на дейност и позорно за политиците, които разпределят ресурсите. Държава, която третира така цвета на своята интелигенция не може да се развива успешно!

 

3. Конкретизация на стратегията

Предлаганата стратегия трябва да се конкретизира от специалисти в ресурсно осигурени оперативни програми.

Наред с посоченото до тук, това ще изисква подходяща дозировка на глобализацията със запазване на националната идентичност; съвременни методи на дистанционно обучение с използване на ИКТ; увеличаване броя на годините, които учениците и студентите прекарват в образователната система; диференциране и подходящо съчетаване на общото със специалното образование; повишаване на качеството на обучението; активизиране на връзките и обменът на преподаватели и студенти с учебни заведения в други страни; интеграция между формалната образователна система и зараждащата се система за пожизнено обучение; тесни връзки между образование, наука и практика; интеграция с образователните системи в ЕС и въвеждане един ден на Европейска диплома.

 

Публикувана във в. Дума на 2. 11. 2004 г.

Обратно в списъка на публикаците