Темата на днешната дискусия е може би най-актуалната за развитието на българската икономика. Колектив на Икономическия институт на БАН, който аз ръководя, от доста години работи по тези проблеми. През март 2001 г. публикувахме изследването “Икономиката на България и Европейският съюз – Предприсъединителен период”. През ноември миналата година публикувахме друго от същата поредица “Икономиката на България и Европейският съюз – Стратегия за догонващо икономическо развитие до 2020 година”.

Основните изводи, до които сме стигнали ние съвпадат с изводите на докладчиците тук. Това ми дава основание да мисля, че сме били прави, след като и други колеги в друго време и по свой път стигат до същите изводи.

Темата на конференцията е “Европейската интеграция на България - уроци и предизвикателства”. Рано е още да говорим за уроци, но за предизвикателствата сега трябва да обсъждаме и да се готвим. Ще се спра само на две от макроикономическите предизвикателства, които проф. Велко. Маринов изложи в своя доклад и на едно от доклада на проф. Йосиф Илиев.

Допълнителните бюджетни ресурси могат да се осигурят чрез по-добра събираемост на данъците и митата, по-рационалното им разпределение и използване в бюджетните сектори, по-гъвкава политика по бюджетния дефицит и по използването на фискалния резерв. Уравновесеният текущ бюджет винаги е бил и ще бъде по-малко обществено благо от здравето, образованието и сигурността на хората. Да не говорим за бюджетен излишек в такава ситуация. Бюджетната политика трябва да обслужва хората, а не обратното, както е сега.

Аз съм за по-гъвкава политика по бюджетния дефицит в сегашната сложна ситуация. За дълги периоди от време бюджетът, естествено, трябва да бъде балансиран. По принцип балансираният бюджет е по-добър от дефицитния бюджет. Но стопанската практика е по-сложна и по-богата от теоретичните схеми, особено от схемите на пазарните фундаменталисти. В ситуация като сегашната: 3-4- кратна изостаналост от ЕС-15 по БВП на човек от населението, по доходи, потребление, производителност, конкурентоспособност, инфраструктура, екология, санитарно-хигиенни и други стандарти и при очаквано присъединяване след две години, е необходим по-гъвкав подход.

Погледнете как постъпиха страните от Централна Европа, които се присъединиха на 1 май тази година. Почти всички поддържаха през последните десетина години бюджетни дефицити от 4-6-8-10%. Чешката република достигна 13% през 2003 година. Те познават бюджетната теория и практика не по-зле от нашите власти, но постъпиха така, защото подчиниха политиката по текущия бюджетен дефицит на по-важната задача – подготовка за присъединяване към ЕС. Въпреки, че тяхното изоставане от ЕС по най-важните икономически и други показатели е далеч по-малко от нашето.

Не препоръчвам двуцифрени дефицити за България, а политика на дефицит до 2,0-2,5-3,0% от БВП, т.е. в рамките на критериите от Маастрихт. При сегашното състояние на икономиката това не е опасен бюджетен дефицит.

Чиновниците от МВФ и някои български икономисти оправдават политиката за рестриктивен бюджет с големия дефицит в текущата ни сметка. Това не е сериозен аргумент, защото трайно балансиране на текущата сметка може да се постигне главно чрез по-интензивен растеж, по-висока конкурентоспособност и по-голям износ, а не чрез рестриктивен бюджет. Рестриктивният бюджет и ограниченото кредитиране потискат растежа, конкурентоспособността и износа. Налаганата ни от МВФ икономическа политика е една от главните причини за ниския растеж, за големия дефицит в търговския баланс, а от там и в текущата сметка.

Гърция се присъедини в 1981 г. с БВП на човек от населението 62% от равнището на тогавашната Европейска общност (ЕО) и със средно ценово равнище около 40% от това на ЕО. Средногодишната инфлация в Гърция от 1981 до 1990 г. беше 19,6%, от 1991 до 2000 г. – 9,5% и очаквана за 2001-2005 г. – 3,6%. Върху тези нива на инфлацията са оказвали влияние и други фактори, но най-важният е бил постепенното изравняване на цените с тези в ЕС.

Португалия се присъедини към ЕО в 1986 г. с 52% БВП на човек от населението спрямо ЕО. Средногодишната инфлация за 1981-1990 г. е била 17,3%, за 1991-2000 г. – 5,6% и очаквана за 2001-2005 г. – 3,3%.

Испания се присъедини през 1986 г. със 68% БВП на човек от населението спрямо средното в ЕО. Средногодишната инфлация за 1981-1990 г. е била 9,4%, за 1991-2000 г. – 4,1% и очаквана за 2001-2005 г. – 3,9%.

Австрия се присъедини към ЕС в 1995 г. със съпоставими равнища на БВП на човек, производителност, доходи и средни цени с тези на общността. При тях средногодишната инфлация през 1991-2000 г. е била 2,0% и очаквана за 2001-2005 г. – 1,6%. Подобна беше картината във Финландия и Швеция, които се присъединиха също през 1995 година.

Изводът е очевиден. Колкото по-изостанала е новоприсъединила се страна (с по-ниско равнище на цените, доходите, производителността и по-малък БВП на човек от населението) толкова по-интензивно трябва да бъде повишението на нейните цени, заедно с растежа на производството, производителността и доходите, за да се постигне постепенно сближаване в интеграционната общност. ЕС не може да се развива успешно без такова сближаване. Австрия, Финландия и Швеция при сходни равнища на БВП на човек, на производителността, доходите и цените с ЕС имаха ниска инфлация преди и след присъединяването, защото не се налагаше да догонват.

Същите обективни процеси са неизбежни и за новите членове на ЕС. От 1996 г. до 2003 г. страните от Централна Европа, които се присъединиха през май 2004 г. имаха 8,1 % средногодишна инфлация. При това те имат 55-60 % от ценовото равнище на ЕС, а ние – 33 %. България ще бъде страната с най-нисък БВП на човек от населението, най-ниски доходи и най-ниско средно ценово равнище, присъединявала се до сега към ЕС.

По общия показател за конкурентоспособен растеж България е на 59 място, т.е. на едно от последните места в групата страни, с които има смисъл да се сравняваме. Този показател обобщава макро- и микроикономически аспекти. По показателя за микроикономическа конкурентоспособност сме на 75 място. По показателя за функциониране на фирмите, който включва качество на управлението, инвестиционна, пазарна и друга политика, сме на 86 място. Изпреварват ни 25-30 слаборазвити страни.

Показателят за микроикономическа конкурентоспособност е много важен. Ако българска фирма изнесе машина в Германия, потенциалните купувачи няма да питат при каква инфлация, бюджетен дефицит, фискален или валутен резерв е произведена. Ще се интересуват само от качеството на машината, нейната цена и наличието на сервиз.

Интересна информация за България съдържа и Годишният доклад по информационните технологии. По показателя за общо равнище на компютъризация сме на 67 място. И в тази област, където уж имаме някакво самочувствие, изоставаме не само от развитите и средно развитите, но и от 15-20 слабо развити страни. А който изостава в информационно-комуникационните технологии изостава във всичко. При такава конкурентоспособност България не може да се справи с предизвикателствата на единния пазар на ЕС. Това е повече от очевидно.

В това кратко изказване не мога да предложа мерки за преодоляване на изоставането. То е направено в нашата Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2020 година (виж сс.148-340).

Изказване на международна научна конференция, София, 10-11 ноември 2004 г., организирана от УНСС.