Обратно в списъка на публикациите

Цели на догонващото развитие на България
по конкурентоспособност

България трябва да си постави стратегическа цел за относително догонване на ЕС по конкурентоспособност. Това означава достигане на 75-80% от бъдещото средно ниво на конкурентоспособността в ЕС. Макар и амбициозна, при пълна мобилизация на националната енергия и благоприятна вътрешна и външна среда, такава цел е достижима към средата на столетието.

Стратегическото целеполагане е компромис между необходимост и възможност. Някой може да постави такава цел, примерно за 2010 година. То, обаче ще бъде авантюра, защото не е реалистично и поради това - невъзможно.

При идеални вътрешни и външни условия може да се очаква средногодишен темп на прираста на БВП примерно 10% за 25 години. Това би означавало около 10 пъти по-голям брутен продукт и би превърнало България в една от цветущите европейски държави към 2030 година. Такъв темп за продължителен период, обаче не е възможен. И обратното, при нисък темп на прираста, примерно 4% средногодишно брутният продукт би нарастнал около 2,7 пъти за същия период, което в съвременните условия на очаквано динамично развитие на европейските държави (3,0-3,5-4,0%) е равнозначно на относителна стагнация.

В този контекст как биха изглеждали показателите за конкурентоспособността на българската икономика през следващите 20-25 години и към средата на столетието? Това е показано на таблицата.

Цели на догонващото развитие на България

по конкурентоспособност

Показатели

2003

2010

2020

2030

2050-2060

1. БВП на човек от населението - % от ЕС-15

27,2

41

55

67

75-80

2.. Конкурентоспособен растеж-място

59

45-50

40-45

35-40

30-35

3. Микроикономическа конкурентоспособност - място

75

55-60

45-50

35-40

30-35

4. Развитие на ИКТ - място

67

50-55

40-45

35-40

30-35

5. Производителност на труда - % от ЕС-15

30,2

42

55-60

65-70

75-80

6. Износ на човек от населението-евро

842

1700

3-4000

5-6000

10-12000

7. Конкурентоспособност на износа - експортна цена/средната за ЕС-15 -%

37

45

50-55

60-65

..

8. Техническо равнище на продуктовите структури в промишлеността – БДС - %:

- нискотехнологични (трудоемки)

- нискотехнологични (ресурсоемки)

- среднотехнологични

- високотехнологични

 

 

100

30-35

45-50

10-15

2-3

 

100

25-30

35-40

20-25

8-10

 

100

15-20

15-20

40-45

20-25

 

100

10-15

10-15

45-50

25-30

 

..

..

..

..

..

Пояснения: Данните за 2003 г. са фактически. По редове 2,3 и 4 са за 2004 г. За останалите години са по преценка на автора. Данните от редове 6,7,8 за 2003 г. също са изчислени от автора. Данните по ред 7 са за среднотехнологични и ниската категория на високотехнологични продукти. Те показват отношението между средната експортна цена на България за ЕС по групи стоки и средната импортна цена на ЕС за съответната група стоки от всички страни. Данните по ред 8 са за 2000, а не за 2003 г. Данните за БВП и производителността на труда са по паритетни стандарти. БВП и износът на човек от населението са изчислени при сегашния брой на населението в България, за да се отстрани влиянието на демографския фактор.

Посочените тук цели за следващите 20-30 и повече години са груби ориентири. Никой не може да предвиди сега кое място ще заема България в класацията на Световния икономически форум по макроикономическа или микроикономическа конкурентоспособност, каква ще бъде производителността на труда, износът и експортните цени след две-три и повече десетилетия. Тези ориентири не са прогнози за бъдещото развитие. Те са междинни или крайни цели към които България би трябвало да се стреми, за да постигне относително изравняване по конкурентоспособност с ЕС към средата на столетието.

Икономическите “опори” при това целеполагане са две: първо, национално съгласие България да се стреми към относително изравняване с ЕС по най-важните показатели на развитието до средата на столетието – примерно 2050-2060 година. Едва ли ще има големи различия в обществото по необходимостта от такава мобилизираща национална цел! Второ, стартова позиция в 2003 г. и динамика на средногодишно развитие от нея до целевия хоризонт. Това е вече въпрос на експертна оценка.

Междинните целеви показатели са установени на базата на очаквано равномерно развитие на страните от началото до края на периода. Всеки анализатор знае, че това не е възможно за полувековен период. Никой, обаче не може да предскаже през кое десетилетие ще има спадове или много успешно развитие и още по-малко – техните мащаби и продължителност. Затова допускаме равномерно повишаване на конкурентоспособността във всички страни, а за България – равномерно изпреварващо подобрение.

Междинните оценки са направени само за да подскажат къде приблизително би трябвало да се намира България в класацията на Световния икономически форум през следващите десетилетия при същия брой на обхванатите страни, ако повишава конкурентоспособността си по-бързо от тях, така че да постигне набелязаната цел – относително изравняване с ЕС.

Целите за междинните години са полезни контролни ориентири. Ако не се постигат междинните цели към 2010 или 2020 г. ще е ясно, че няма да се постигнат и целите за средата на столетието. Това ще послужи като предварителен сигнал за по-големи усилия и по-ефикасна икономическа политика.

Науката не е конструирала един единствен всеобхватен показател за конкурентоспособността. Тя е сложна категория с множество количествени и качествени измерения. Това ни кара да използваме система от осем показатели, които описват отделни нейни аспекти (виж таблицата).

БВП на човек от населението (ред 1) дава най-обща характеристика на националната производителност и конкурентоспособност. Няма държава с висок БВП на човек от населението, без висока конкурентоспособност. И обратното. Единственото отклонение са няколко страни от ОПЕК с монокултурни икономики. Предвиденото е много амбициозна, но реализуема стратегическа национална цел.

Потенциал за конкурентоспособен растеж (ред 2). Залагаме силно изпреварващо подобрение в сравнение със страните, които сега са пред нас в общата класация, за бързо придвижване напред. Но дори и тогава не очакваме сериозни промени в нашето място в сравнение с другите сегашни членки и кандидати за ЕС. Защото и те ще приемат догонващи стратегии по конкурентоспособност и ще ги реализират успешно.

Потенциал за микроикономическа конкурентоспособност (ред з). България е тревожно изостанала по този показател. Залагаме още по-ускорено изпреварващо подобрение, за да се постигне изравняване с класирането по потенциала за конкурентоспособен растеж. Това е необходимо за повишаване на оперативната конкурентоспособност на фирмите.

Развитие на информационно-комуникационните технологии (ред 4). Равнището на развитие на ИКТ е синоним за равнище на конкурентноспособност. Тук също предвиждаме силно изпреварващо подобрение. Това ще създаде условия за още по-бързо повишаване на макро- и микроикономическата конкурентоспособност.

Производителност на труда (ред 5). По своята икономическа природа този показател е сходен с БВП на човек от населението. Предвиждаме сходни темпове на догонващо подобрение по двата показателя. С оглед на негативното влияние на демографската криза залагаме леко изпреварващо повишение на производителността на труда.

Износ на човек от населението (ред 6). България изостава критично от ЦЕ страни по този показател. Дори при много високи темпове на прираста на износа, България може да достигне сегашното ниво на Словения и Чехия по този показател не по-рано от 15-20 години.

Конкурентоспособност на износа (ред 7). Цената е мярка за признанието на взискателния европейски пазар за качеството (конкурентоспособността) на стоките. Въздържаме се да залагаме цели след 2030 г. поради големите условности на оценките и трудната (граничеща с невъзможност) предвидимост на пазарите след две, три и повече десетилетия. Дори за 2020-2030 г. на тези оценки следва да се гледа като най-груби приближения, които заслужават внимание само като предпазливи ориентири към крайната цел.

Продуктова структура на производството (ред 8). По този показател България може да се приближи към сегашното ниво на дела на тези стоки в Чехия, Словения и Унгария не по-рано от 15-20 години. И то при форсирана структурна и технологична модернизация.

Под “приближаване към сегашното ниво” в Чехия, Словения и Унгария имаме предвид техническото равнище, а не вида на стоките. Структурата по видове и групи стоки (машини и апарати, транспортни средства, информационно-комуникационна техника и програми, качествени химически и фармацевтични продукти, екологично чисти продукти, млечни и месни продукти, билкови продукти, спиртни напитки, текстил, обувки и други) сигурно ще бъде различна.

България ще догонва развитите страни не като повтаря буквално техните производствени и експортни структури, а като повишава техническото равнище на своите стоки и става равностоен партньор за трайно вътрешнопродуктово (подетайлно) коопериране с тях. Съставът на тези стоки ще бъде различен, в зависимост от нашите сравнителни икономически предимства.

В някои случаи ще са подобрения, чрез имитация на чужд опит, в традиционни наши стоки (млечни и месни продукти, алкохолни и безалкохолни напитки, билкови продукти, текстил, обувки, мебели, кожарски и кожухарски изделия, лекарствени и фармацевтични продукти, машини и съоръжения и т.н.). В други – новаторски продукти и технологии на све-товно равнище в тесни “български ниши”, постигани най-често в сътрудничество с водещи чуждестранни корпорации, а в някои случаи и самостоятелно

В нашите среди има силна алергия към изразите “имитация на чужд опит” и “догонваща стратегия за развитие”. Някои хора смятат, че технологичната имитация ни обрича на вечна изостаналост и че трябва да се стремим само към върхови световни постижения, дори да ги създаваме сами. Те също смятат, че трябва да се стремим към уникално, а не догонващо развитие.

Едва ли някой ще бъде против новаторството, за разлика от имитацията, или против уникалната вместо догонващата стратегия за развитие, но това е въпрос на възможности. Изостанала в икономическо, научно и технологично отношение България (виж колона първа в таблицата) не е реалистично да се ориентира към уникална и предимно иновационна стратегия за развитие. Това може би ще е на дневен ред след 30-40-50 години. Трябва дълго да догонваме, докато узреем за уникалност и собствени върхови постижения.

Пренасянето на върхови световни новости трябва да е комплексно – по всички звена от проектирането на продукта до крайното му потребление, за да се проявят положителните им ефекти у нас. Това, обаче изисква много време и огромни ресурси. По мои оценки за радикална структурна и технологична модернизация България се нуждае от 650-700 млрд. лева до 2030 година.

Механичното изолирано пренасяне на световни новости (върхови технологични острови в морето от технологична и друга посредственост у нас), ще сведе до минимум ползата от тях. А нищо не пречи постепенно да насищаме догонващото развитие с все повече уникални новаторски решения. Това е дори желателно за ускоряване на самото догонване и прерастването му в уникално развитие.

За изостанала страна като България поне 80-85-90% от внедряваните в икономиката новости през следващите 10-15-20 години ще са внос от чужбина, а останалите – от собствена научно-изследователска и развойна дейност. В това няма нищо унизително. Вносните технически и други новости трябва бързо да се усвояват, разпространяват и внедряват, а където е нужно – да се приспособяват към нашата среда, без да се “побългаряват”.

В имитацията има голям простор за иновация – в подбора на чуждестранни новости, в тяхното приспособяване, усвояване, внедряване, разпространение, използване и комерсиализация. България се нуждае от “новаторска имитация”, но засега не може да я прояви, защото разруши (вместо да приспособи към пазарните условия), съществуващата преди 15 години развойно-внедрителска база и все още няма съвременна оперативна иновационна политика.

Публикувана във в. ПАРИ, 9 Март 2005 г.

Обратно в списъка на публикациите