На 16 Март тази година изнесох доклад на научна конференция по конкурентоспособността, организирана от Икономическия институт на БАН под патронажа и в присъствието на Президента на Републиката. Темата на доклада беше “Конкурентоспособността – най-голямото икономическо предизвикателство пред България в Европейския съюз”.

В общественото пространство непрекъснато се внушава, че почти всичко ни е готово за присъединяване към ЕС, освен някои слабости в съдебната система. Това не е вярно. Без да оспорвам наличието на сериозни проблеми в съдебната система, проблемите, които България предстои да решава по конкурентоспособността са далеч по-сложни и по-трудно преодолими. Тяхното решаване изисква много десетилетия и огромни ресурси.

Следователно, България няма избор, освен да форсира икономическото си развитие и да се стреми към възможно най-бързо сближаване с ЕС. Догонващото развитие е фундаментална жизнена потребност. Или ще се развиваме бързо и ще станем равностоен член на общността или ще останем завинаги заден двор на Обединена Европа.

Воден от тези мисли предложих на вниманието на българските политици и икономисти относителното изравняване с ЕС по конкурентоспособност към средата на столетието да се приеме като национална цел на България. Под относително изравняване разбирам постигане на 75-80% по БВП на човек от населението, производителност на труда и други важни икономически показатели на ЕС към 2050-2060 година.

България има нужда от такава стратегическа цел, за да мобилизира още сега националната си енергия за нейното постигане. Само така можем да станем равностоен и уважаван член на общността.

Формулирането на такава стратегическа цел беше предшествано от сериозен икономически анализ. Тази дългосрочна цел е компромис между необходимост и възможност. Необходимостта изисква догонването да стане по-скоро – тази или идущата година. Това, обаче не е възможно, понеже изисква огромни ресурси и много време. Препоръчаната стратегическа цел държи сметка и за очакваното икономическо развитие на ЕС през следващите десетилетия.

Проучвахме специално и опита на другите по-слабо развити страни, присъединили се към ЕС преди нас (виж таблицата). Това е много важно, защото България ще е най-бедната страна, присъединила се някога към ЕС. Нашият БВП на човек от населението е едва 27% от този на ЕС-15.

Пояснение: стъпката на догонване показва средногодишното намаление на разликата между съответната страна и средното за ЕС в процентни пункта

Сравняването с темпа на догонване в Ирландия е неуместно, понеже техният случай е уникален и неповторим. Присъединяването на Ирландия към ЕС беше последвано от приток на десетки милиарди долари в най-модерните отрасли от ирландската диаспора в САЩ и други американски инвеститори. Те се възползваха от благоприятното географско разположение на Ирландия между САЩ и Европа и членството й в ЕС за безмитен внос в общността. Това е главната причина за големия приток на чуждестранни капитали. Подобен вариант е неповторим за България. Нито пък беше възможен в Испания, Португалия и Гърция.

Като имаме предвид сходството в манталитета на българите и гърците има основания да се опасяваме, че нашата скорост на догонване ще бъде-близка до тази на Гърция. Въпреки това, макар и рисковано, залагаме двойно по-висока скорост за България. Така стигаме до компромисното, но силно оптимистично решение за относително изравняване с ЕС към средата на столетието.

Депутатката Нина Радева заяви в изказването си на конференцията, че 50-60 години са твърде дълъг период за изравняване на България с ЕС по конкурентоспосопобност. Това можело да стане за 15-20 години.

При 24360 евро на човек от населението в ЕС-15 през 2003 г. и при 2,5% средногодишен растеж БВП може да достигне 39920 евро след 20 години. При нашата изходна база от 6625 евро в 2003 г. са необходими 9,40% средногодишен растеж, за да постигнем същата величина след 20 години. Ако растежът на БВП в ЕС е 3.0% средногодишно ще постигнат 44000 евро след 20 години. В този случай са ни нужни 10,0% средногодишно, за да постигнем такова равнище. Поддържането на такъв изключително висок растеж за 20 години изисква норма на инвестиране над 40% за целия период.

Ако това беше възможно България щеше да се превърне в цветуща градина след 20 години. Бедата е, че такова чудо не е възможно. През последните 50-60 години никоя страна в Европа (и извън Европа) не е постигала 10,0% средногодишен растеж в продължение на 20 години. България едва ли ще бъде първата!

Публикувана във в. ТРУД, 7 Април 2005 г.