По темпове на догонващо развитие България е на пето място между ЦИЕ страни. Всички други страни с нашия или малко по-висок БВП на човек от населението (Латвия, Литва, Естония, Румъния) имат по-високи темпове.

Политическата криза ще ги забави още повече и ще влоши другите икономически показатели. Това ще забави подготовката за присъединяване и ще задейства “отлагателната клауза”. На първо време присъединяването ще се отложи за януари 2008 година. Поради нарастващата строгост на ЕС за приемане на нови членове и слабата ни подготовка, ще последва ново отлагане – за 2009 г., след това за 2010 г. и т.н. В зависимост от обстановката в ЕС това може да продължи много години с тежки последствия за България.

В ЕС все повече се налага мнението, че са допуснали твърде бързо и твърде голямо разширение през 2004 г. Неблагоприятните последствия от това и недоволството на хората ще растат през следващите години. Ще се засилва натискът на гражданите върху правителствата за ограничаване приемането на нови членове и за повишаване на изискванията към кандидатите.

ЕС има сериозни вътрешни проблеми, които нямат лесни и бързи решения – забавено икономическо, социално и научно-техническо развитие. Лисабонската стратегия не се изпълнява. Замразен е проектът за конституция. Нарастват фундаменталните различия по бюджета на общността – финансиране на земеделието или на научно-техническото развитие. Нетните донори настояват за намаляване на техните вноски в общия бюджет, а нетните получатели – за увеличаването им. Нетните получатели се съпротивляват яростно на преразпределението на фондовете на общността (структурни, социален, кохезионен, а също и по общата аграрна политика) – намаляване на получаваните от тях, за да се пренасочат към новите членове. При невъзможност да се постигне съгласие между сегашните страни членки, най-лесното решение за обвързване на общия бюджет ще бъде отлагане приемането на нови членове за по-добри времена.

Сложната обстановка в ЕС ще затруднява присъединяването ни, дори ако бяхме добре подготвени. Положението става още по-неблагоприятно поради слабата ни подготовка, съчетана с вътрешните проблеми на общността. Това ще се използва от противниците на нашето приемане.

Напоследък се чуват гласове от български политици, че отлагането на присъединяването е изгодно за нас, защото щяло да ни даде допълнително време за подготовка. Нека бъдем наясно! Нашето изоставане е толкова голямо, че за преодоляването му са нужни 4-5 десетилетия при ускорено развитие. За 1, 2, 3 години не са възможни съществени подобрения в икономиката. След няколко години тя ще е почти също толкова изостанала, колкото е сега.

В ЕС са наясно по тези проблеми. Въпреки това, те могат да ни приемат през 2007-2008 г., да ни “вземат под крилото си”, да ни оказват финансова, научно-техническа, институционална и друга помощ за ускорено догонващо развитие, ако се убедят, че вършим добре “домашната си работа”. Ако продължаваме да хленчим и да разчитаме друг да ни свърши работата, ще ни изоставят.

България се нуждае от догонващо икономическо развитие. При какви условия то е по-лесно постижимо: ако сме във или извън ЕС? За мен отговорът е ясен. Като член на ЕС ще имаме по-добри условия за ускорено развитие. Причините са много. Ще посоча няколко:

• Догонващото развитие изисква високи темпове на растеж, каквито не можем да постигнем извън ЕС, поради ограничени ресурси, ниска конкурентоспособност и липса на пазари;
• Високите темпове изискват големи финансови ресурси, с каквито не разполагаме ако сме извън общността. Нашата норма на инвестиране сега е между най-ниските в ЦИЕ. Всяка година на отложено членство ще ни струва 1-1,5 млрд. евро по-малка помощ от ЕС;
• Догонващото развитие е възможно ако България е стабилна, предвидима и се ползва с доверието на световната финансова общност. Членството в ЕС е ключова предпоставка за това;
• Догонващото развитие предполага ефикасна съдебна система, каквато липсва поради съпротивата на мощни групови интереси вътре в страната. Тази съпротива може да се преодолее само ако сме член на ЕС;
• Догонващото развитие предполага ред, законност, ефикасна администрация, ограничаване на престъпността и корупцията. Българските държавни институции не могат или не желаят да ги осигурят поради съпротивата на заинтересовани групи у нас. Това може да се направи по-лесно и по-бързо ако сме член на ЕС.

Заключението е очевидно: като член на ЕС България може да постигне по-успешно догонващо икономическо развитие, отколкото извън него. ЕС може да ни приеме през 2007-2008 г. не защото сме добре подготвени, а за да улесни подготовката ни за равностойно членство. Те са заинтересовани България да престане да е източник на нестабилност, престъпност, корупция, център за фалшификация на валута, търговия с наркотици, проститутки и други подобни. Пропуснем ли този шанс ще се простим с присъединяването за много години. България няма политическо, икономическо и социално бъдеще извън обединена Европа. Всеки, който затруднява интеграцията ни в ЕС сега посяга на стратегическите интереси на България!