МВФ ни внушава, че България трябва да поддържа бюджетен излишък, за да компенсира дефицита в текущата сметка. На теория такава връзка има, но текущата сметка зависи от други по-важни фактори, които неутрализират влиянието на бюджета. Дори при 9-10% положително бюджетно салдо (ако закрием всички болници и училища или отнемем пенсиите на пенсионерите), текущата сметка няма да е уравновесена. Това показва абсурдността на балансирането й чрез бюджета.

достигна опасно високи размери. Нужни са мерки за неговото овладяване. МВФ и българските власти, обаче търсят решенията в погрешна посока. Защото ограничават и без това свитото потребителско и инвестиционно търсене и потискат растежа.

Ускореният растеж е стратегическа задача за България, но сегашната икономическа политика не го осигурява. Високият растеж се постига чрез по-голямо потребителско, държавно и инвестиционно търсене и бързо увеличение на външното търсене. Наложително е рязко намаление на отрицателното търговско салдо чрез изпреварващо увеличение на износа, а не намаление на вноса. Проблемът на България е в мизерно малкият износ, а не в големия внос. Износът на България на човек от населението е 7 пъти по-малък от този на Словения, 5 пъти - от Чехия, 4,5 пъти - от Унгария, 4,2 пъти - от Словакия. Това се потвърждава от анализа на салдата в текущата сметка (виж Таблицата).

Източник: Изчислено по данни на БНБ

Главният източник на дефицит в текущата сметка е отрицателното търговско салдо. От 9.4% към БВП през 2000 г. то нарастна на 14.0% през 2004 година. Тази година ще е още повече. Дефицитът по търговската сметка превишава дефицита по текущата сметка. Разликата се компенсира частично от положителните салда по услугите и текущите трансфери. И двете позиции, обаче са крехки, рискови и колебливи.

е в намаление на отрицателното търговско салдо. Само така дефицитът в текущата сметка може да се сведе до 3-5% след време, при над 10% сега.

Не е вярно, че равновесният бюджет е условие за присъединяване към ЕС. Бюджетният дефицит на 25-те страни от ЕС за 2004 г. е 2,6% от БВП, а на Еврозоната 2,7%. Дефицитът на Гърция е 6,1%. Най-големите страни членки имат 3-4 процентни дефицити. Те постъпват така, защото суровите обстоятелства го налагат! Защо българските власти не проявяват тази елементарна гъвкавост?

за 2006 година. Това е необходимо за финансиране подготовката на България за ЕС, възстановяване на разрушенията от наводненията и компенсиране на най-бедните за енергийния шок. Дефицит от 2% би осигурил допълнително около 800 млн. лева. Ако сравняваме с искания от МВФ излишък, допълнителният ресурс ще е около 1,5 млрд. лв. Това няма да реши всичките ни проблеми, но ще облекчи част от тях.

Такъв дефицит не застрашава финансовата ни стабилност, нито публичния дълг и неговото обслужване. Но дори и да ги застрашаваше, кое е по-важно национално благо сега – бюджетният излишък или оцеляването на хората без подслон и без отопление през настъпващата зима? Нашият дълг като процент от БВП е по-нисък от средния в ЕС и в Еврозоната, без някой да го иска от нас. Публичният ни дълг е около 35% от БВП, при 63,8% за ЕС-25, 71,3% за Еврозоната и 105-110% в Италия, Белгия и Гърция.

Главен фактор за чувствително увеличение на износа е повишаването на производството и на конкурентоспособността. По този показател сме последни между страните членки на ЕС и страните кандидати. Но сме първенец по бюджетен излишък. Последни сме в най-важното, но водим в по-маловажното.

Повишение на конкурентоспособността може да се постигне чрез бърза структурна и технологична модернизация, по-добро образование и здравеопазване, форсирано развитие на науката, модерна инфраструктура, смекчаване на кризисните демографски процеси, ефикасно макроикономическо и корпоративно управление. Всичко това изисква по-големи бюджетни разходи. При нашата изостаналост политиката на стриктно балансиран бюджет и на бюджет с излишък, прави невъзможно създаването на тези фундаментални предпоставки.

Правителството трябва да защити интересите ни в предстоящите преговори с МВФ. Със силни аргументи, а не с емоции! Трябва да ни защити и от апетитите на местните монополи, предизвикващи лавината от повишения на цените. Животът на хората е далеч по-важен от бюджетния излишък. Така постъпват европейските страни. Така трябва да постъпи и България!

Публикувана във в. ТРУД, 27 октомври 2005 г.