Проф. Иван Ангелов
Как да намалим дефицита в текущата сметка
Няма лява и дясна, а правилна и погрешна политика
Непосредствено преди Нова година министърът на финансите обяви намеренията си за намаление на дефицита в текущата сметка. Той смята, че това може да стане чрез увеличение на ДДС, а с него – повишение на цените, намаление на търсенето и на потребността от внос. Такова очакване е напразно, защото еластичността между цените и търсенето е различна за различните стоки и потребители. Повечето вносни стоки са луксозни и се потребяват от богатите. Поскъпването им с 5-10% не е проблем за тези хора. Повишението на ДДС ще засегне и милиони потребители на местни стоки – ще повиши техните цени,
ще ограничи търсенето, ще намали производството им, ще увеличи безработните;Друг начин за ограничаване на търсенето (и на вноса), според г-н Орешарски, е забавеното повишение на заплатите. Това също е неоправдано очакване. Реалните разполагаеми доходи в България не нарастнаха през 2005 г., нито ще нарастнат през 2006 година. При лавината от по-високи цени на продукти и услуги в най-добрия случай реалните доходи ще стагнират. Ново ограничаване на доходите ще изостри и без това голямата бедност, ще демотивира хората, ще потиска потребителското търсене, растежа и износа. Това може дори да увеличи дефицита в текущата сметка поради намален износ.
Непонятно защо г-н Орешарски търси решението за текущата сметка в погрешна посока – ограничаване на и без това свитото търсене, а не в увеличение на потиснатото предлагане. Ограничаването на търсенето не е ефикасен метод за балансиране на текущата сметка. Особено за България в сегашната ситуация.
Дефицитът в текущата сметка се намалява не с морализаторски призиви да се купува българското, а с мерки за стимулиране на производството, износа и конкурентоспособността. Хората ще купуват български стоки ако ги има на пазара и са качествени и евтини. Засега те нито са налице, нито са по-качествени и по-евтини от вносните. Ето това е възелът, който трябва да се развърже. Той се нарича конкурентоспособен растеж. Разсичането на този възел изисква:
Всичко това изисква активна държавна политика и много пари. В това число и пари от бюджета.
Някой може да каже, че предлаганата от мен политика е лява, а политиката на правителството – дясна. Аз не виждам нищо ляво в препоръчваната от мен политика, нито пък нещо дясно в политиката на правителството. Виждам, че едната политика е правилна, а другата – погрешна. Правилна политика е тази, която търси корена на проблемите и предлага решения за отстраняване на причините. Погрешна политика е тази, която не вижда причините, а се занимава с последствията.
И наистина, какво дясно има в ограничаване на личното и колективното търсене чрез бюджетни и кредитни рестрикции и потискане на предлагането, т.е. растежа, износа, производителността и конкурентоспособността. Какво дясно има в свиването на разходите за здравеопазване, в резултат на което умират хиляди хора; в ограничаване на разходите за образование, което влошава качеството на работната сила; в ограничаване средствата за инфраструктура в резултат на което тя е неразвита, а поддържането й безобразно.
По същата логика какво ляво има в структурната и технологичната модернизация на икономиката, в подходящото финансиране на здравеопазването, образованието, науката, инфраструктурата, екологията при рационално използване на заделяните ресурси. Какво ляво има в създаването на условия за увеличение на производството, износа, конкурентоспособността и в крайна сметка – подобряване качеството на живота на хората.
Някой може да възрази, че предлаганите от мен решения ще дадат резултат след 5-10 години, а ние се нуждаем от такъв незабавно.
Първо,
незабавен резултат не е възможен. Ако продължава рестриктивната политика, в България никога няма да има мащабна структурна и технологична модернизация, ускорен растеж на производството и износа, висока конкурентоспособност. Нали вече имаме такава политика от юли 1997 г., а дефицитът по търговската и текущата сметка постоянно расте. Следователно разковничето не е в рестриктивната икономическа политика. Централноевропейските страни модернизираха икономиките си през последното десетилетие с гъвкава и агресивна икономическа политика, а не с рестрикции. Струва си да се поучим от тях.Второ, никоя страна не е постигнала мащабна структурна и технологична модернизация, висок растеж, износ и конкурентоспособност с традиционна рестриктивна политика. Няма да ги постигне и България. Ако някой се надява на бързи резултати в текущата сметка чрез потискане на търсенето, на вноса и с бюджетни излишъци, допуска груба стратегическа грешка. Защото проблемът на България не е в големия внос, а в малкия износ. Ние изнасяме на човек от населението 7 пъти по-малко от Словения и 5 пъти по-малко от Чехия и Унгария. Мерките за ограничаване на вноса неизбежно ще попречат на производството и износа. Ключът на решението е в насърчаване на производството, износа и конкурентоспособността, а не в тяхното потискане.
Публикувана в съкратен вид в ТРУД, 12 януари 2006 г.