яя 2006

Обратно в списъка на рубликациите

Изказване при обсъждането на икономическия доклад
за Президента – 2006 на тема
“Конвергенция и Европейски фондове”

(22 01 06)

  1. Като цяло, в доклада е направен добър професионален анализ на близкото минало и текущата ситуация в България в посочените в заглавието области. Добро впечатление прави анализът на различните аспекти на процесите на сближаване – номинална, реална, финансова и друга конвергенция (сс. 11-39). Добър е анализът на процесите в световната икономика (сс. 125-135). Съмнявам се обаче дали този общ раздел не стои изкуствено прилепен в настоящия доклад. Докладът има и други положителни черти, но поради ограниченото време ще ги спестя и ще отделя повече за бележките и препоръките.
  2. Мисля, че не е правилен подходът при композирането на доклада. Той е приемлив като технократски анализ на някои текущи проблеми за специализирана дискусия на професионалисти. За форум под егидата на Президента обаче е необходим комплексен анализ на проблемите на българската икономика със стратегическа ориентация и с предложения по стопанската политика. И трите елемента липсват в доклада. Избраните теми – регионално развитие, европейски фондове, емиграция – са важни, но не най-важните. При това те са разгледани изолирано от многото други свързани с тях горещи икономически и социални проблеми. Така наречената конвергенция е силно агрегиран процес в който резултират всички проблеми на България – и направеното и ненаправеното. В доклада не е отделено място за тях и конвергенцията остава недообяснена. Как трябва да се композира такъв доклад сме показали в нашата Стратегия преди 3 години и в най-новата ни разработка “Догонващо икономическо развитие на България – стратегия и реалности”, подготвена при спонсорството на Фондация “Фр. Еберт”, която ще представя на г-н Президента идущата седмица.
  3. Много е важно да се прави анализ на миналото и настоящето, какъвто е направен в доклада. Науката обаче става истинска наука само когато се опита да прогледне в бъдещето. Това липсва в доклада. Той щеше да е много по-полезен ако съдържаше ориентировъчни цели за бъдещето и препоръки за икономическа политика за тяхното постигане. Това би било много полезно за Президента и за Правителството. То обаче липсва в доклада. Обяснението в предговора (с. 5) защо се въздържат от прогнози не е убедително. Не става дума за точни прогнози, а за стратегическо целеполагане, каквото ние практикуваме в нашия колектив
  4. На с. 39 е написано: “Историческият опит от провежданата регионална икономическа политика, както и редица емпирични изследвания показват, че влиянието на европейските фондове върху сближаването на регионите в Европа е слабо и дори нулево. Затова не бива да се хранят илюзии…”. Това е лековато и прибързано заключение. Истината е много по-сложна. Първо, не е вярно, че фондовете никъде не помагат. Второ – запитайте се как щеше да е сега в някои от слаборазвитите региони, където няма подобрение, ако не им беше оказвана помощ в продължение на 10-20 години? Отговорът – те щяха да са в много по-тежко състояние. Познавам тази проблематика и знам какво говоря. Разбира се, нямам предвид прахосничеството и корупцията, а нормалното използване на предоставяните средства.
  5. На с. 59 пише, че “Активната политика за стимулиране на вътрешното търсене при днешното състояние на българската икономика само би влошила външните баланси, които и без това будят загриженост”…На сс. 141-142 пише, че “…България се нуждае от…драстично съкращаване на държавната администрация и държавните разходи”. Такива препоръки на ангро звучат несериозно. Нали през последните 8-9 години има консервативна бюджетна политика в условията на валутен борд. По логиката на горните цитати външните баланси би трябвало да се подобряват, а те непрекъснато се влошават. Държавните разходи в консолидирания бюджет на България за 2004 г. са били 40,2% от БВП, в Еврозоната – 48,5%, в ЕС-25 – 47,9% и в ЕС-10 (десетте страни, присъединили се в 2004 г.) – 46,8%. Както се вижда, държавните разходи у нас са далеч по-ниски от тези в страните от ЕС. Не разбирам какво още искат нашите пазарни фундаменталисти! Кого искат да впечатлят с престараването си! Може би искат да поучават Европа как се провежда суперрестриктивна бюджетна политика в бедна и изостанала страна! По всички класически показатели за финансова стабилност такава у нас има вече девет години, но търговската и текущата сметка продължават да се влошават. Очевидно, финансовата стабилност е необходимо, но не е достатъчно условие за уравновесени външни баланси. Необходими са и много други по-важни условия, в т. ч. модерна инфраструктура, структурна, технологична и институционална модернизация, съвременно здравеопазване, образование, наука и т.н. Дълбоко се заблуждават тези, които смятат да уравновесят външните баланси само с рестриктивна бюджетна и кредитна политика. Неслучайно такива предложения у нас правят икономисти, които са извън управлението, никога не са участвали в него, не са носили отговорност за последиците от подобни авантюристични действия и не носят морална отговорност сега за приказките си. Драстични съкращения на държавните разходи не се правят никъде по света и почти всички цивилизовани държави прибягват до бюджетни дефицити в продължение на години. В това число и най-развитите. България е едно странно рядко изключение напоследък със своите бюджетни излишъци на фона на изостаналостта и бедността си. А представяте ли си ако към това силно свито вътрешно потребление се добави още едно драстично намаление на държавните разходи за каквото докладът пледира? Представяте ли си какви ще са последствията за образованието, здравеопазването, науката, пенсионното дело, инфраструктурата, екологията и много други сектори на стопанска и нестопанска дейност! Нима в другите страни са по-глупави от нас и не разбират ползата от балансиран бюджет! Но очевидно държат повече сметка за суровите реалности, отколкото да се придържат сляпо към теоретичните догми. Освен това, не е вярно, че всички държавни разходи вредят на растежа. Имам предвид разходите за инфраструктура, здравеопазване, образование, наука, екология, правораздаване, охрана на границите. Позитивната им корелация с растежа е доказана безспорно. Моето разбиране за държавната политика по разходите и за начина на балансиране на текущата сметка е различно от това в доклада. То се съдържа в новата разработка на нашия колектив за която споменах и в силно синтезирана форма – в последните ми статии в Труд – 12 януари и в Дума – 19 януари 2006 година.
  6. На с. 59 пише, че “Като цяло регионалните различия в България се задълбочават…”. Това е добре известно. Големият въпрос е какво да се прави в бъдеще, особено в контекста на догонващото развитие, което ще води неизбежно до още по-големи регионални различия. Догонващ растеж в България не е възможен без засилване на регионалните различия. Той може да се постигне само при концентрация на усилията в най-развитите центрове. Пита се: - как да се смекчат тези процеси? И въобще могат ли да се тушират? Как да се разпределят новите вътрешни и външни ресурси между “центровете на развитие” и другите региони? В доклада няма дори опити за такива разсъждения за бъдещето.
  7. Като цяло езикът на изследването е добър. Смущават ме обаче някои чуждици в текста. Ние сме българи и трябва да общуваме на чист български език. Особено в доклад за Президента на България. Не разбирам защо авторите използват понятието конвергенция и производните конвергиране, конвергентни, а не сближаване. Или дивергенция и дивергиране, а не различия. Или ригидно регулиране, а не стриктно регулиране. Използването на чуждици или изписването на чужди думи с български букви при наличието на хубави български думи не прави анализа по-убедителен. Тъкмо обратното. Освен това, използването на понятието “конвергенция” не е прецизно и по същество. Има смисъл да се стремим към сближаване с равнището на БВП на човек от населението, с производителността, конкурентоспособността, доходите и т.н. в развитите страни, но няма смисъл да се говори за сближаване, например с техните темпове на развитие, с тяхното равнище на инфлация и т.н. По-големи възможности за анализ на процесите на нашата интеграция в ЕС предлага понятието “догонващо развитие”, което ние използваме в нашата Стратегия.
  8. Надяваме се, че България ще се присъедини към ЕС в началото на 2007 година. Поради голямата ни изостаналост в социално-икономическото развитие и недостатъчната ни подготовка в различните области ще се сблъскаме с много предизвикателства, които ще породят тежки стресови ситуации от различен характер – за националната икономика, за отраслите, подотраслите и фирмите, за регионите и общините. Особено тежки ще са предизвикателствата в годините непосредствено след присъединяването. Това ми дава основание да препоръчам на г-н Президента тема за един извънреден доклад през 2006 година: “Предизвикателствата пред България в годините непосредствено след присъединяването към ЕС и как да се справим с тях”. Такава разработка с участието на учени и специалисти от практиката може да бъде полезна за формирането на подходяща оперативна интеграционна политика на нашата страна. На основата на такъв доклад държавните институции, бизнесът, общините и синдикатите могат да изготвят конкретни програми за подготовка за облекчаване на сблъсъка със шоковете непосредствено след присъединяването. Срок за представяне на доклада – юни или най-късно септември 2006 г. – т.е. достатъчно преди 1 януари 2007 година.

Обратно в списъка на рубликациите