Обратно в списъка на публикациите

• България е страната с най-нисък БВП на човек от населението, най-ниска производителност на труда, най-ниска конкурентоспособност и най-голяма бедност, присъединявала се някога към ЕС. Предстои ни да изминем много дълъг път на модернизация, докато постигнем равнище на икономическо и социално развитие, сравнимо с ЕС. Това ще изисква не години, а десетилетия. Последствията от нашата изостаналост и особено от ниската ни конкурентоспособност ще се почувстват болезнено веднага след присъединяването, ще предизвикат фалита на много неефективни производства и допълнителна безработица. Пита се - как да се смекчат тези последствия?
• Под натиска на МВФ, Световната банка и други външни институции в България беше проведена ускорена полупрестъпна и престъпна приватизция, която беше сърцевината на криминалния преход към пазарно стопанство. Превърнаха ни в опитен полигон за ускорена приватизация и други екзотични реформи. Така МВФ, Световната банка и други чуждестранни субекти акушираха при раждането на уродлив частен сектор и са съотговорни за неговото поведение. Нужни са десетилетия, докато се преодолее “фабричният дефект” на тази част от българския частен сектор и той бъде опитомен. Поведението на този частен сектор ще се почувства болезнено от западните ни партньори веднага след присъединяването и може да има неприятни последици за България. Изниква въпросът – как да се ускори неговото цивилизоване?
• Много ниско е нашето средно ценово равнище в сравнение с това в ЕС – едва 34%. Обективните интеграционни процеси диктуват постепенно сближаване на цените (наред с производителността и доходите) в страните членки. През следващите години нашите цени трябва да нарастват изпреварващо пред тези в ЕС. Пълното изравняване на цените ще изисква 15-20 и повече години. Посочените обективни процеси не се оценяват от българските власти, които се придържат към политика на ниска инфлация на всяка цена. Ниската инфлация е желателна по принцип, но не е основание за гордост в сегашните наши условия. Сближаването на цените е неизбежно. Можем само да избираме начина на сближаване – постепенен или шоков. За предпочитане е управляваната умерена инфлация, водеща към постепенно сближаване на цените, отколкото неуправляемата шокова инфлация. Пита се – каква държавна ценова политика е необходима сега и през следващите години за запазване на финансовата стабилност и едновременно сближаване на нашите цени с европейските?
• Расте комплексната (икономическа, социална, образователна, здравна и дигитална) поляризация в българското общество. Тя е далеч по-голяма от съответното разслоение в ЕС. Още по-остра е поляризацията сред циганите. Липсва ефикасна политика за социално приобщаване. В такава обстановка не е възможно успешно развитие. Социално поляризирана България ще бъде като чуждо тяло в социално справедливия ЕС. Пита се – какво да се направи за смекчаване на поляризацията в обществото?
• България разполага със слабо развита и лошо поддържана транспортна, телекомуникационна, техническа, електропреносна, водосборна, водоснабдителна, водопредпазна, антиерозионна, екологична, социална и друга инфраструктура. С такава инфраструктура не е възможна висока конкурентоспособност и догонващо развитие. Обстановката ще се усложнява през следващите години. Пита се – как да се ускори развитието на съвременна инфраструктура у нас?
• Занемарени са здравеопазването, образованието и науката – сектори, без които е немислимо създаването на съвременен човешки капитал, а без него е невъзможно ускорено развитие и конкурентоспособност. Битуващите в обществото мнения, че имаме висококвалифицирана, трудолюбива и дисциплинирана работна сила не отговарят на реалностите. Последствията от безгрижието на държавата към тези сектори ще се чувстват все по-силно след присъединяването. Пита се – как да се ускори тяхното развитие през следващите години?
• България е в демографска криза, която ще се изостря през следващите десетилетия, ако държавата не вземе мерки за постепенното й смекчаване. Това ще намалява работната сила, ще влошава възрастовата, професионалната и етническата й структура, ще ограничава нейната предприемчивост и динамизъм, ще влошава съотношението между работещи и хората, които те издържат, ще увеличава бремето на бюджета с разходи за пенсии и медицински грижи за възрастните хора. В такива демографски условия трудно се постига ускорено догонващо развитие. Приетите до сега мерки не са достатъчни. Пита се – какво още трябва да се направи за по-бързо смекчаване на негативните демографски процеси в България?
• Примитивни са производствените и продуктовите структури. Около 85% от нашето производство и износ са суровини, нискотехнологични, първично обработени, капиталоемки, материалоемки, енергоемки продукти с високо съдържание на прост труд. Едва около 2-3% са високотехнологични и останалите – среднотехнологични. С такава структура на производството и износа не можем да разчитаме на успешно развитие. Пита се – какво да се направи за бързо подобряване на производствените и експортните структури!
• България изостава в развитието на информационно-комуникационните технологии, биотехнологиите, технологиите за нови материали, екологично чистите технологии и другите най-нови научни и технически направления. По разходи за научни изследвания (0,45% от БВП) България е между последните в ЕС. Разходите за наука у нас са на санитарния минимум. Без развита наука и внедрителски мощности не е възможна технологична модернизация и висока конкурентоспособност. Пита се – какво да се направи за бързо подобряване на научно-изследователската активност и внедряването на съвременни технологии у нас?
• Ограничен е потенциалът за вътрешно натрупване и инвестиции. Скромни са техническите и административните възможности за бързо и качествено усвояване на големи външни финансови ресурси. Голяма част от предприсъединителните фондове от ЕС не се усвояват. Българските фирми не могат да печелят търгове за изпълнение на проекти. В най-добрите случаи те са подизпълнители на чуждестранни фирми. Така ще бъде и с трансферите от структурните и други фондове след присъединяването. Пита се – какво да се направи за бързо повишаване на вътрешното натрупване и инвестициите и за усвояване на трансферите от ЕС при по-голямо участие на български фирми - изпълнители?
• Липсва ефикасна политика за регионално развитие. Голяма е изостаналостта и дори обезлюдяването на планински, полупланински и селски региони. Вече има над 140 мъртви села - без нито един жител и стотици полумъртви. Тази опасност не се осъзнава и не се вземат мерки за нейното смекчаване. Пита се – какво да се направи за овладяване и постепенно смекчаване на регионалната поляризация в България?
• Тревожно голям е дефицитът в текущата сметка (14,9% от БВП в края на 2005 г.), който се дължи на големия дефицит в търговската сметка. Той пък е резултат на малкото производство и още по-малкия износ с нерационална структура и ниска конкурентоспособност. Проблемът на България е в малкия износ, а не в големия внос. Нашият износ на човек от населението е 7 пъти по-малък от този на Словения и 5 пъти по-малък от износа на Чехия и Унгария. Трайното решение на проблема е в структурното и технологичното модернизириране, активната иновационна политика, подготовката на висококвалифицирана работна сила, по-гъвкава бюджетна политика и политика по валутния курс. Ключът за намаляване на дефицита в текущата сметка е в производството и конкурентоспособността, а не в свръхрестриктивната бюджетна и кредитна политика. Пита се – как да се увеличи износът и повиши неговата конкурентоспособност за намаляване на дефицита в текущата сметка?
• Не са ефикасни държавните и други институции. Прекалено раздута, недостатъчно квалифицирана, партийно ангажирана, неефективна, с несигурно бъдеще, ниско платена и склонна към корупция е държавната и общинската администрация. Пита се – как да се повиши ефикасността на администрацията и да се ограничи нейното нарастване?

Публикувано във в. ДУМА, 4 Май 2006 г.

Обратно в списъка на публикациите