Обратно в списъка на публикациите

Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

Българската икономика
пред прага на Европейския съюз

На 26 септември 2006 г. беше публикуван доклада на Европейската комисия (ЕК) по готовността на България и Румъния за присъединяване към Европейския съюз (ЕС). Главните критични бележки към България бяха по съдебната система и вътрешния ред, по създаването на разплащателна агенция за земеделието, по капацитета за усвояване на структурните фондове, по спазването на санитарно-хигиенните стандарти, по някои слабости в гражданската авиация и т.н. България наистина има проблеми в тези области, но те нито са най-сериозните, нито най-трудно преодолимите. При наличие на политическа воля в течение на няколко години може да се въведе по-добър ред в съдебната система, да се ограничи престъпността и корупцията, да се повиши административният капацитет. Проблемът е в липсата на такава воля.

Най-сложните и най-трудно преодолимите проблеми на България са в икономиката. Тяхното решаване изисква не години, а десетилетия. И то много десетилетия. Защото в България все още няма нормално функционираща пазарна икономика, а още по-малко икономика, способна да се справи с конкурентния натиск на вътрешния пазар на общността, както е записано в критериите от Копенхаген.

Всичко това е известно на Европейската комисия. Добре е, че ръководителите на ЕС правят компромис и отварят вратите на общността за нас, като си запазват правото за по-строги наблюдения и контрол. Ако този контрол е в наш интерес и ще помогне за въвеждане на ред в съдебната система и ограничаване на престъпността и корупцията няма причини да се засягат чувствителни национални струни. Защото чрез такъв контрол може да се постигне това, което българските власти не пожелаха или не можаха да направят през последните 17 години. От такъв контрол могат да се боят само престъпниците и корумпираните, защото ще се ограничи свободата на техните действия. Той е полезен за милионите граждани и няма причини те да се тревожат от него. Чрез такъв контрол у нас по-бързо ще се въведе редът, законите и сигурността на ЕС. Няма нищо по-важно от това!

България ще бъде приета за член на ЕС не понеже отговаря на главните икономически критерии, а защото като член на общността ще се развива по-бързо и по-успешно. Това не можем да направим ако сме извън съюза. От Брюксел ни дават възможност да се възползваме от този шанс Ние нямаме разумна алтернатива на интеграцията в ЕС.[1].

Водени от горните съображения ще се спрем накратко върху общото състояние на българската икономика пред прага на Европейския съюз и на някои от проблемите, които чакат решение с оглед ускоряване на догонващото икономическо развитие на България като член на общността.

1. Икономическо развитие на България

през 2001-2005 година

Темата за макроикономическата стабилност се обсъжда активно в нашето общество през последните десетина години. До такава степен, че се превръща във фетиш. Високопоставени личности непрекъснато се хвалят с нея и дори я обявяват за главна цел на държавната политика.

В нашата Стратегия за догонващо икономическо развитие на България[2] (сс. 183-187) е посочено, че макроикономическата стабилност включва стабилност и растеж на производството, заетостта, доходите и финансите. Това означава стабилност и развитие на производствената и на финансовата система. Макроикономическата стабилност е по-широко понятие от финансовата стабилност.

Растежът на производството е сърцевина на макроикономическата система. Стабилността на финансовата система е производна на стабилността на производството. Не е възможна трайна финансова стабилност без траен и стабилен растеж и свързаните с него макроикономически и други показатели – висока заетост, инвестиционна активност, нарастващи доходи, развитие на инфраструктурата, на здравеопазването, образованието и науката, опазване на околната среда и т.н.

Разбира се, вярно е и обратното, но в корена на макроикономическата система и нейната стабилност са производствената макро- и микросистеми и тяхната стабилност. Причинно-следствените връзки между тях са двупосочни, но доминиращи са импулсите от производствената към финансовата система. В крайна сметка финансовата система обслужва производството на блага за хората, а не обратното.

Като твърдим, че в корена на макроикономическата стабилност е стабилността и развитието на производството не означава, че подценяваме финансовата стабилност. Без финансова стабилност не е възможно успешно социално-икономическо развитие, но тя не е достатъчна за постигане на такова развитие и не води автоматично до подобни резултати. Необходими са и много други условия, в съвокупност еднакво важни и дори по-важни от финансовата стабилност. Пакетът от средства и инструменти на макроикономическата политика са свързани помежду си. Те взаимно се допълват и подсилват в резултат на което се постига мощен синергичен ефект. Поради това не бива да се противопоставят едни на други.

Финансовата стабилност е много важно средство на икономическата политика, без да е нейна цел, както смятат пазарните фундаменталисти. Главна цел на икономическата политика трябва да бъде подобряване живота на хората. С оглед на това се подбират и средствата на политиката. Ускореното догонващо развитие се нуждае от макроикономическа стабилност плюс социална, етническа и политическа стабилност. Последната включва и стабилност на държавността.

В таблица 7.1. на с. 187 на Стратегията показваме някои най-важни параметри на икономическото развитие на България по фактически данни за 2000 г. и по препоръчани от нас до 2010 г. и 2020 година.

Всичко записано в този раздел на Стратегията (сс. 183-187) по политиката за икономическо развитие е актуално и сега. То остава валидно в средно- и дългосрочен хоризонт. През годините след публикуването на Стратегията не се е случило нищо, което да промени нашите разбирания в тази област. Обществената практика по-скоро ги потвърждава.

На този фон е полезен анализът на някои важни показатели на икономическото развитие на България за първата четвърт от двадесетгодишния времеви хоризонт на Стратегията (виж таблица 1). Такава равносметка е още по-важна в контекста на предстоящото присъединяване на България към ЕС, за да се види къде сме ние на прага на ЕС в сравнение с другите страни членки и особено с присъединилите се през 2004 г. и 2007 година:

Таблица 1

Някои важни параметри на икономическото развитие

в България

Показатели	2000	2001	2002	2003	2004	2005	2001- 2005 средно год.
1. Прираст на БВП - %	5,4	4,0	4,8	4,5	5,6	5,8	4,9
2.Производителност на труда - % от ЕС-15	29,1	30,3	30,4	29,9	30,0	30,9	-
3.Производителност на труда - % на нарастване	-	7,8	6,5	-5,1	1,7	0,5	2,2
4.Регистрирана безработица в края на годината - %	16,4	19,5	16,8	13,7	12,0	9,9	-
5.Инфлация-средногодишна по потребителски цени - %	9,9	7,4	5,9	2,3	6,1	5,0	5,3
6.Бюджетен баланс - % от БВП	-0,5	1,4	-0,2	0,6	1,3	2,4	1,0
7.Търговски баланс - % от БВП	-11,8	-11,7	-10,3	-12,7	-13,9	-19,1	-13,5
8.Баланс по текущата сметка - % от БВП	-5,6	-7,3	-5,3	-9,3	-5,8	-11,8	-7,9
9.Преки чуждестранни инвестиции-млн.дол.-нето	998	803	876	1398	1837	1800	-
10.Общ валутен резерв в края на годината - млн. дол.	3460	3591	4407	6291	8776	9213	-
11.Общ външен дълг в края на годината - млн. дол.	11165	10626	11312	13437	16713	17906	-
12.Общ дълг в края на годината - % от БВП	88,6	78,4	72,7	67,7	69,3	68,2	-
13.Публичен дълг в края на годината - % от БВП	73,6	66,2	53,2	46,2	38,1	35,3	-
14.Обслужване на дълга - % от износа	16,7	20,9	16,3	14,0	25,7	44,6	-

Източник: EBRD, Transition Report Update, May 2006, p. 37; Евростат; МФ, НСИ, БНБ, собствени изчисления.

Растежът на БВП остава значително под препоръчания в Стратегията 8-9% за изминалите пет години (виж ред 1. на таблицата). Българската икономика се развива с 55-60% от необходимия и възможен растежен капацитет. С такива темпове на растеж не може да се постигне догонващо икономическо развитие спрямо ЕС и страните от централна Европа към 2020 и следващите години. Причините за ниския темп на растеж[3] са в силно рестриктивната бюджетна, парична и доходна политика; занемареното здравеопазване, образование и наука; липсата на активна структурна и технологична модернизация; примитивната продуктова структура на производството и износа; липсата на адекватна инфраструктура; липсата на подходяща икономическа и институционална среда за функциониране на реалния сектор; неподходящият микроклимат; неефикасното управление на стопанските единици.

Ниска е и динамиката на повишение на производителността на труда. В резултат на това България има над три пъти по-ниска производителност на труда в сравнение с ЕС и е последна между страните членки и страните кандидати. Още по-тревожно е, че скоростта на повишение на производителността на труда у нас е неколкократно по-ниска от тази в старите и новите страни членки на ЕС. С такава стъпка на догонване на развитите страни по производителност на труда (виж ред 2) никога няма да се изравним с тях. Това заключение едва ли се нуждае от коментар!

По наши оценки средногодишният прираст на производителността на труда за 2001-2005 г., изчислен на базата на брутната добавена стойност (БДС) в съпоставими цени от 2000 г. е още по-нисък – 2,2% (виж ред 3). Последствията от такава динамика на производителността на труда ще бъдат много неприятни за България. Очевидно, необходими са мерки за рязко ускорение на динамиката на повишение на производителността на труда.

Изоставаме сериозно и по конкурентоспособност. Според оценки на Световния икономически форум в Давос по най-важните показатели на макроикономическата конкурентоспособност през 2005 г. България е била на 61. място, а през 2006 г. отстъпва на 72. По фирмена конкурентоспособност сме на 83. място, по бизнес среда на 95., по качество на управление на фирмите на 81., а по базисна инфраструктура на 65. място от обхванати общо около 100 страни. Ако обобщим тези числа излиза, че по всички показатели на конкурентоспособността България е последна или сред последните между страните членки на ЕС и страните кандидати. Още по-тревожно е, че сме изпреварени по конкурентоспособност от 25-30 слабо развити страни от Азия, Африка, Латинска Америка и Карибския регион.

Занемарено е здравеопазването, образованието и науката – сектори, без които не е възможно създаването на съвременен човешки капитал и икономика основана на знанието, а без тях е немислимо ускорено развитие и конкурентоспособност. В по-широк план, с такова здравеопазване, образование и наука не е възможно подобряване на качеството на живота на хората. България няма други ресурси и шансове за развитие, освен здравата, образована и знаеща работна сила. Не полага ли грижи за нейното развитие тя сама се осъжда на вечна изостаналост. Това е фундаментална стратегическа грешка на всички български правителства след 1990 година, включително и на сегашното.

Битуващите в обществото мнения, че имаме висококвалифицирана, трудолюбива и дисциплинирана работна сила не отговарят на реалностите. Ако това беше по-близо до истината преди 17 години, то все повече се отдалечава от нея с течение на времето, поради недостатъчните грижи на държавата за тези сектори.

Здравеопазването, образованието и науката са недостатъчно финансирани. В официалните среди слабото им финансиране през последните 10-15 години най-често се оправдава с липсата на реформи в тях и свързаното с това нерационално използване на заделяните ресурси. Това наистина е така, но отговорността за реформирането им носят същите държавни институции, които определят тяхното финансиране - Народното събрание и Правителството. Вместо да се повтаря безкрайно клишето за нереформираността по-правилно беше да се пристъпи още преди години към радикални реформи, по-рационално използване на ресурсите и осигуряване на достатъчни финансови средства за тези сектори.

Изостава развитието на информационно-комуникационните технологии, биотехнологиите, технологиите за нови материали, нанотехнологиите, екологично чистите технологии и другите най-нови научни и технически направления[4]. По разходи за научни изследвания (0,40% от БВП при средно 2,00% в ЕС) България е между последните в Европа. Приложната наука у нас беше тотално разрушена преди 15-17 години, закрита беше Селскостопанската академия, а Българската академия на науките е оставена на доизживяване. Разходите на частния сектор у нас за научни изследвания са нищожни.

Без развита наука и внедрителски мощности не е възможно успешно усвояване и разпространяване на внасяните и създаваните собствени новости, технологична модернизация и висока конкурентоспособност и на тази база – ускорено развитие. Световният опит потвърждава, че в наше време който изостава в информационните технологии изостава във всичко. През настоящото столетие към тях по значение се прибавят биотехнологиите и нанотехнологиите.

Остарели и неразвити са производствените и продуктовите структури, твърде различни от модерните структури в страните от ЕС. Това ще затруднява вътрешноотрасловата и вътрешнопродуктовата специализация и трайното производствено коопериране между фирми от България и страните от ЕС.

Примитивните производствени структури предопределят също такива експортни продуктови структури с ниска добавена стойност. Суровините, материалите, необработените и първично обработените, материалоемките, енергоемките, капиталоемките и наситените с прост труд изделия са около 85% от общия неенергиен износ на България. Около 30-35% от нашия износ са стоки, произведени на ишлеме в които само простият труд е български. Светът не познава страна, която е преуспяла на базата на ишлеме. Ние изнасяме предимно нискотехнологични, ограничено количество среднотехнологични и символичен обем (2-3%) високотехнологични стоки[5].

Модернизацията на производствените и експортните структури е много сложен процес, който изисква стратегическо въображение, ефикасна икономическа политика, огромни ресурси и много години, дори десетилетия. Тази модернизация е осъществима само чрез привличане на водещи световни компании в съответните области с предоставяне на изгодни данъчни и други дългосрочни условия и държавни гаранции от наша страна. С евтината и сравнително квалифицираната си работна ръка България може да бъде привлекателна за преместване у нас на важни индустриални производствени мощности от развитите страни, където трудът е много скъп.

Модернизацията на производствените структури предполага подходяща поддържаща държавна политика. Пазарните механизми не притежават автоматични структурообразуващи способности, особено в изостанали страни като България. Необходимо е интелигентно подкрепящо участие на държавата, а не пряко участие като собственик в оперативното управление на фирмите. Това е доказано от опита на всички сегашни развити страни. Без такива условия не е възможно създаването на модерни продуктови структури, голям и конкурентоспособен износ и ускорено догонващо развитие в бъдеще.

Занемарена е иновационната дейност. Съществувалата до края на 80-те години солидна развойно-внедрителска база беше разграбена и разрушена, вместо да бъде приспособена към новата пазарна среда. Липсата на такава база сега ограничава възможностите за бързо усвояване, разпространяване и използване на вносни технически и други новости и за създаване на собствени новости на съвременно равнище[6]. Слаби са връзките между наука, университети и стопанска практика. Без модерна иновационна система не е възможен масиран конкурентоспособен износ и ускорено икономическо развитие.

Ниски са санитарно-хигиенните и ветеринарните стандарти, неприемливи по критериите на ЕС. Преобладаващата част от българските производители на хранителни продукти едва ли ще получат разрешения за износ на европейските пазари ако не направят съществени подобрения в санитарно-хигиенната си производствена среда. Липсва надежден санитарно-хигиенен и ветеринарен граничен контрол, а също и контрол за качеството на вътрешното потребление. Допускат се масови нарушения, които увреждат здравето на хората. Контролът на държавните институции не е ефикасен и е податлив на корупционни изкушения. Това ерозира потенциала за здравословно ускорено развитие.

Ограничен е потенциалът за вътрешно натрупване и инвестиции. Скромни са техническите и административните възможности за бързо и качествено усвояване на големи потоци от външни финансови ресурси, в т. ч. и трансфери от фондовете на ЕС. Голяма част от предприсъединителните фондове не се усвояват[7]. Такава опасност грози и трансферите от структурните фондове на общността през годините непосредствено след присъединяването поради слабата подготовка на българския административен, технически и управленски персонал. България ще загуби милиарди евро по тази причина през следващите няколко години.

Колкото и да е парадоксално на пръв поглед, не е изключено плащанията на България към ЕС през първите една или две години след присъединяването (предимно годишен членски внос от около 230 млн. евро) да превишават реалните трансфери от структурните фондове на ЕС към България. Това означава страната ни да бъде нетен платец, поради липсата на добре подготвени проекти от наша страна за финансиране, а не по вина на ЕС.

Висока е и регистрираната безработица – около 10% по официални данни (виж ред 4). Ако към тях се прибавят и обезкуражените, действителната безработица е около 20-22%. Ако се прибавят и напусналите страната да търсят препитание в чужбина действителната потенциална безработица е между 30 и 35%. С други думи, българската икономика не осигурява препитание на около една трета от работната ни сила и тя го търси извън страната. Това е сериозен тревожен сигнал за положението в икономиката.

Безработицата в България през последните години става все по-сложно явление. От една страна, тя намалява значително според официалната отчетност, в резултат и на мнима заетост от около 100 хил. души неквалифициран персонал за почистване на улици и площади. От друга страна, все по-остър е недостигът на средно- и висококвалифициран персонал и в бизнес средите се чуват гласове за внос на квалифицирана работна ръка. Икономическите и социалните последствия от всичко това са сложни. Те ще бъдат почувствани още по-остро след присъединяването към ЕС.

Инфлацията е ниска - 5,3% средногодишно за 2001-2005 г. (виж ред 5). Тя е значително под препоръчаното равнище в нашата Стратегия (8-9%). По принцип ниската инфлация е желан показател за всяка икономика, но не за сегашните български условия с три пъти по-ниско средно ниво на цените в сравнение с ЕС. Опитът на присъединилите към Европейската общност по-слабо развити страни (Гърция, Португалия, Испания) показва, че в годините преди и непосредствено след присъединяването те са преминали през двуцифрена инфлация докато постигнат след време относително изравняване (75-80-85%) на средните си национални цени със средните на общността. С постигането на такова сближаване темповете на инфлацията ще затихват и е желателно да останат ниски. Подобни процеси се очертават и за присъединилите се страни през 2004 година.

Освен постепенно сближаване на всички икономически, социални и други показатели на развитието, интеграцията означава и сближаване на цените. България не може да направи изключение от такава крива на повишение на цените, независимо от желанието на властите. Изкуственото поддържане на ниска инфлация сега и през следващите години ще доведе до натрупване на ценово напрежение, последвано от шоково неконтролирано повишение на цените след няколко години. Това ще има по-тежки икономически и социални последствия, отколкото управляваното постепенно повишение на цените със 7-9% средногодишно, последвано от затихване до 2-3% след време, когато нашето ценово равнище се приближи до това на ЕС. Повишението на цените е неизбежно. Можем да избираме само начина на повишението – постепенно и управлявано или шоково. Естествено, първото е за предпочитане.

Такова повишение на цените трябва да бъде придружено от подобно повишение на производителността и на доходите. В противен случай ще настъпи ново обедняване. От казаното следва, че политиката на сближаване на цените със средните в ЕС трябва да бъде съчетана с политика на висок растеж, повишение на производителността на труда, на конкурентоспособността и на доходите. Това е далеч по-сложно и по-трудно отколкото изглежда на пръв поглед. Затова трябва да бъде управлявано и постепенно, а не шоково.

В Стратегията препоръчваме поддържане на средногодишен бюджетен дефицит между 1 и 3% за първото десетилетие (2001-2010 г.). Това се налага от необходимостта да се правят по-големи държавни разходи за инфраструктура, здравеопазване, образование, наука, опазване на околната среда, подобряване на санитарно-хигиенните и ветеринарни стандарти, повишаване ефикасността на правораздавателната система, ограничаване на престъпността и корупцията, подобряване охраната на границите и други. Това би улеснило подготовката за присъединяване към ЕС и по-безболезнената интеграция след това.

Същото се налага от необходимостта да се посрещат непредвидени ценови шокове на световния енергиен и други пазари, в т.ч. и за подпомагане на най-бедните. Налага се и от други непредвидени обстоятелства, като големите наводнения през 2005 г. в различни райони на страната и тези около Дунав и Черноморието през пролетта и лятото на 2006 година. Голяма част от разрушенията на обществени и частни имоти от стихийни бедствия през последните години не бяха възмездени от държавата[8]. Трябва да се правят и допълнителни разходи за превъоръжаване на армията под натиска на НАТО.

Такава беше и политиката на ЦЕ страни, които увеличиха бюджетните си дефицити до 5-7-10 и повече процента от БВП в годините преди присъединяването към ЕС през 2004 година[9]. Централноевропейските страни като цяло не са имали уравновесени бюджети от 1993 до 2005 година. През всичките тези години осреднените величини за бюджетите им показват дефицити между 2,5 и 4,2% от БВП.[10]

Българските правителства не се съобразяват с тези обстоятелства и изпълняват указанията на МВФ за силно рестриктивна бюджетна политика. С високите си излишъци бюджетът на България през последните години е рекордьор между ЦИЕ страни (виж ред 6. на таблица 1. и таблица 3.). Според бюлетин на агенция Ройтерс от началото на Март 2006 г. България провежда най-рестриктивната бюджетна политика в Европа. Това е погрешна политика с тежки икономически и социални последици. Само за сведение напомняме, че страните от Еврозоната имаха бюджетен дефицит 2,4% към БВП през 2005 г., страните от ЕС-25 – 2,3%, а новите членки от централна Европа - 2,4%. Нима нашето правителство е единственото, което знае коя бюджетна политика е най-рационална в сегашната обстановка, а всички останали европейски страни грешат! Според нас, по-вярно е обратното.

През 2007 г. ни очаква още по-жестока рестрикция. С проектобюджета се предвиждат още по-строги ограничения. Това се оправдава с налагащи се допълнителни разходи (за членски внос и съфинансиране на проекти) след присъединяването към ЕС, а също и намаление на приходите от ДДС и от понижението на данъчната ставка по корпоративния данък от 15 на 10%. Тук могат да се направят две бележки. Първо, допълнителните разходи за съфинансиране на проекти се преувеличават, защото при липса на одобрени проекти за финансиране от ЕС няма да да постъпят трансфери, но няма да се правят и наши разходи за съфинансиране. Това се използва сега като плашило за оправдаване на нова бюджетна рестрикция и нов излишък от 0,8% спрямо БВП, който наверно ще бъде поне около 2%. Второ, ако властите наистина очакват голямо напрежение в бюджета за 2007 г. кое налагаше България да се престарава точно в този момент с въвеждането на най-ниския корпоративен данък в Европа с което държавата се лишава от 290 млн- лева. Това можеше да се обяви сега и да се въведе през 2008 година.

И още нещо. Утвърдените с бюджета за 2006 г. нелихвени разходи се изплащаха до сега до 93%. В началото на октомври правителството оповести, че останалите 7% няма да бъдат изплатени на съответните бюджетни организации. И в същото време се очаква бюджетен излишък около 2,5 млрд. лева. Ето как в името на бюджетния уют се жертва всичко друго – здравето, образованието и сигурността на хората. Това е класически пример за антисоциална политика на правителство, което декларира, че е социално отговорно.

Силно рестриктивната макроикономическа политика и липсата на политика за масирана структурна и технологична модернизация на икономиката водят до нарастващи дефицити в търговската сметка (виж ред 7) и в резултат главно на това – до опасно високи дефицити в текущата сметка – 11,8% от БВП през 2005 г. (виж ред 8). Заслужава да се отбележи, че след въвеждането на режима на Валутен борд (ВБ) и особено след 2000 г. дефицитите в търговската и текущата сметка непрекъснато растат. Нашата икономика не може да издържи дълго време на такъв дефицит.

Преките чуждестранни инвестиции нарастват през последните години (виж ред 9). Това е добре ако те се насочват в най-перспективните модерни производства, използват се рационално и спазват законите на страната. Заслужава да се напомни, че през първото полугодие на 2006 г. само 10-12% са в преработващата промишленост и значителна част - за спекулативни покупки (с цел бъдеща продажба на много по-висока цена) на недвижими имоти и за финансово посредничество[11]. Българската икономика едва ли има полза от такава структура на ПЧИ.

Расте валутният и фискалният резерв (за валутния резерв виж ред 10). На пръв поглед това е добре, но по-внимателният анализ показва, че те превишават значително необходимите рационални размери за посрещане на евентуални изненади и се превръщат в замразен ресурс, който не работи за българската икономика. Това е особено очевидно за фискалния резерв, който в края на 2005 г. е 4,1 млрд. лв. и то след поредното предсрочно изплащане на външен дълг[12]. Превишението над рационалния размер би трябвало да се използва за инвестиции в инфраструктура, здравеопазване, образование, наука, екология и други подобни. Това упорито не се прави от българските правителства.

Размерът на общия дълг нарастна значително, но като процент от БВП спадна до към 68% (виж ред 11 и ред 12). Публичният дълг като отношение към брутния продукт намалява още повече и в края на 2005 г. достигна 35%, при средно 70,8% в 12-те страни от Еврозоната и 63,4% в ЕС-25 (виж ред 13).

Политиката на форсирано намаляване на публичния външен дълг не е целесъобразна при сегашното икономическо положение на страната, слаба подготовка за ЕС в областта на инфраструктурата, здравеопазването, образованието, науката, екологията и други области. При тези обстоятелства част от ресурса можеше да се използва по-рационално за ускорено развитие на посочените сектори, вместо да се изплащат предсрочно външни задължения и да се намалява публичната задлъжнялост до равнище два пъти по-ниско от това на Еврозоната. България няма нужда от такива показни рекорди.

Икономическата политика по външния дълг не е оправдана и като имаме предвид сравнително ниския дял на обслужването на дълга спрямо постъпленията от износ – около 24% през последните пет години (виж ред 14). Налагащото се бързо увеличение на износа ще доведе до допълнително намаление на обслужването на дълга спрямо постъпленията от износ. Нисък е и делът на лихвените плащания в бюджетните разходи по обслужване на публичния дълг – около 4,5-5,0% от разходите на консолидирания бюджет.

2. Българската икономика и икономиките на другите централно- и източноевропейски (ЦИЕ) страни

В следващите редове ще направим кратък сравнителен анализ на развитието на икономиката в България, в централноевропейските, балтийските и някои страни от югоизточна Европа. Това се прави, за да се види къде сме ние непосредствено преди присъединяването към ЕС и особено при наличието на Валутен борд (ВБ) у нас. Важно е да се види каква полза извлича България от режима на ВБ и каква цена плаща за неговото поддържане.

За разлика от повечето ЦИЕ страни българските власти се придържат стриктно към режима на ВБ вече близо десет години, като смятат, че това е най-ефикасният инструмент за поддържане на макроикономическа и макрофинансова стабилност. Отказът от ВБ, според нашите власти, щял да означава загуба на тази стабилност и връщане към финансовия, икономически и социален хаос от 1996-1997 година.

Това, разбира се, е недоказано с нищо предположение. Поради липса на сериозни аргументи в защита на ВБ, освен изхабеното вече клише за финансова стабилност[13], неговите опоненти биват заплашвани с хаоса от минали години, дължащ се на вътрешни и външни обстоятелства, които отдавна не съществуват. То е по-скоро израз на страхлива и мързелива икономическа политика, лишена от нетрадиционни нови идеи и дългосрочно стратегическо въображение. Тази политика превръща финансовата стабилност в самоцел и забравя за човека, когото тя би трябвало да обслужва. А качеството на живота на мнозинството от хората в България не се подобрява въпреки многогодишната финансова стабилност. Доколкото има някакъв растеж плодовете му се присвояват от най-богатата прослойка. Това подхранва нарастващата доходна поляризация.

В следващите разсъждения главната ни задача е да проверим дали ВБ е единственият инструмент за поддържане на финансова стабилност в ЦИЕ страни? Още повече, че икономическите и социалните условия в тези страни са сходни и по-лесно се правят сравнителни анализи. За България е по-полезно да се съпоставяме с ЦИЕ страни, отколкото с най-развитите западни държави. Дали ВБ е най-ефикасният и най-евтин инструмент за постигане на тази цел? И ако е ефикасен защо други страни в Европа и по света не го прилагат[14], а към него прибегват само държави в отчайващо тежка икономическа ситуация, с нерешителна икономическа политика или чуждестранни протекторати (Босна и Херцеговина). Проверката ще бъде направена с помощта на най-важни макроикономически и макрофинансови показатели в обхванатите 11 ЦИЕ страни по фактически данни за 2001-2005 година.

2.1. Икономически растеж в България и други ЦИЕ страни

В таблица 2 е показано повишението на масата на БВП с натрупване от предреформената 1989 г. до края на 2005 година.

Таблица 2

Растеж на БВП в България и други ЦИЕ страни

за 2001-2005 г. и 1989-2005 г.

(проценти)

Страни и региони	2001	2002	2003	2004	2005 оценка	2001-2005 сред ногод.	БВП в 2005 г. към 1989 г.
ЦЕ и балтийски страни
Чехия	2,6	1,5	3,2	4,7	6,0	3,6	121
Естония	6,5	7,2	6,7	7,8	9,6	7,6	123
Унгария	4,3	3,8	3,4	4,6	4,1	4,0	127
Латвия	8,0	6,4	7,2	8,3	10,2	8,0	99
Литва	6,4	6,8	10,5	7,0	7,5	7,6	98
Полша	1,1	1,4	3,8	5,3	3,2	3,0	148
Словакия	3,8	4,6	4,5	5,5	6,0	4,9	128
Словения	2,7	3,5	2,7	4,2	3,9	3,4	131
Средно претеглено	2,5	2,4	4,0	5,2	4,6	3,7	133
Югоизточна Европа
България	4,0	4,8	4,5	5,6	5,8	4,9	94
Хърватия	4,4	5,2	4,3	3,8	4,0	4,3	98
Румъния	5,3	4,9	5,2	8,3	4,0	5,7	104
Средно претеглено	4,6	4,6	4,4	6,5	4,5	4,9	97
Средно претеглено за всички страни в преход	4,3	4,0	5,8	6,7	5,6	5,3	94

Източник: EBRD, Transition Report Update, May 2006, p.15

В централноевропейските (ЦЕ) страни масата на БВП през 2005 г. е достигнала 133% в сравнение с 1989 г., в Румъния тя е 104%, а в Хърватия 98%. За същия период България е достигнала 94% според официалната отчетност. След нас са Македония с 88% и Сърбия с 58% - страни (заедно с Хърватия и Босна и Херцеговина) преживели вътрешни въоръжени конфликти и икономически блокади.

Положението на трите балтийски държави е по-сложно, тъй като след разпадането на СССР настъпиха дълбоки разстройства в тесните им стопански и дори производствено-технологични връзки с партньорите от другите страни на ОНД. В замяна на това пък те имат много тесни специални връзки със Скандинавските страни. Върху динамиката на растежа в тези страни влияят и други фактори, които трудно могат да се разграничат и да се открои ролята на ВБ.

Данните от последната колона на таблица 2. показват, че България е между най-бавно развиващите се ЦИЕ страни от 1989 до 2005 година. Силно рестриктивната макроикономическа политика, присъща на ВБ, прави интензивния растеж невъзможен. В страните без ВБ има по-благоприятни условия за растеж, отколкото у нас с ВБ.

2.2. Баланси на консолидирания бюджет в България

и други ЦИЕ страни

През по-голямата част от периода България има бюджетни излишъци (виж таблица 3). Единствената друга ЦИЕ страна с бюджетни излишъци е Естония.

Таблица 3

Баланси на консолидирания бюджет в България и други ЦИЕ страни

(в % към БВП)

Страни и региони	2000	2001	2002	2003	2004	2005 оценка	2001- 2005 средно год.
ЦЕ и балтийски страни
Чехия	-3,7	-5,9	-6,8	-12,4	-3,0	-3,2	-6,3
Естония	-0,6	0,3	1,5	2,6	1,7	1,5	1,5
Унгария	-3,0	-3,5	-8,4	-6,4	-5,4	-6,1	-6,0
Латвия	-2,8	-2,1	-2,3	-1,2	-1,0	-1,2	-1,6
Литва	-2,5	-2,0	-1,4	-1,2	-1,4	-2,0	-1,6
Полша	-2,3	-3,7	-3,2	-4,7	-3,8	-2,9	-3,7
Словакия	-12,3	-6,0	-5,7	-3,7	-3,3	-3,0	-4,3
Словения	-3,4	-2,8	-2,4	-2,0	-2,0	-1,9	-2,2
Средно	-3,8	-3,2	-3,6	-3,6	-2,3	-2,4	-3,0
Югоизточна Европа
България	-0,5	1,4	-0,2	0,6	1,3	2,4	1,0
Хърватия	-6,5	-6,7	-5,0	-6,3	-4,9	-4,4	-5,5
Румъния	-3,8	-3,5	-2,0	-2,0	-1,4	-0,8	-1,9
Средно	-3,1	-3,9	-4,1	-2,5	-1,6	-0,7	-2,6
Средно за всички страни в преход	-3,1	-2,5	-2,6	-2,1	-1,2	-1,2	-1,9

Източник: EBRD, Transition Report Update, May 2006, p. 17

Поддържането на бюджетен излишък при наличието на толкова много нерешени остри проблеми в инфраструктурата, здравеопазването, образованието, науката, екологията и други сектори, не е разумна държавна политика и не е основание за задоволство. По-скоро обратното. Защото поддържането на бюджетен излишък потиска икономическия растеж с произтичащите неблагоприятни последици, особено за страни като нашата. Това е погрешна политика. В цивилизования свят рядко се среща страна с бюджетни излишъци в продължение на години. Ние сме едно от изключенията, които не са за подражание.

Поддържането на финансова стабилност с уравновесени или умерено дефицитни бюджети и едновременното гъвкаво решаване на най-острите икономически и социални проблеми на обществото се постига по-успешно извън режима на ВБ. Така постъпваха повечето ЦИЕ страни, в това число най-значимите и най-успешно развиващите се между тях. И благоприятните резултати са известни.

2.3. Баланси на текущата сметка в България и други ЦИЕ страни

Състоянието на текущата сметка е много важен показател за икономическото здраве на всяка държава. Осредненият годишен показател за централноевропейските и балтийските страни през последните пет години е относително стабилен, но неблагоприятен – около 6% дефицит спрямо БВП (виж таблица 4):

Таблица 4

Баланси на текущата сметка в България и други ЦИЕ страни

(в % към БВП)

Страни и региони	2000	2001	2002	2003	2004	2005 оценка	2001- 2005 средно год.
ЦЕ и балтийски страни
Чехия	-4,9	-5,4	-5,6	-6,3	-6,0	-2,1	-5,1
Естония	-5,4	-5,7	-10,2	-12,1	-12,7	-11,1	-10,4
Унгария	-8,5	-6,1	-7,1	-8,7	-8,8	-7,6	-7,7
Латвия	-4,8	-7,6	-6,8	-8,2	-13,0	-11,0	-9,3
Литва	-5,9	-4,7	-5,2	-6,9	-7,7	-7,2	-6,3
Полша	-5,8	-2,8	-2,5	-2,1	-4,1	-1,6	-2,5
Словакия	-3,3	-9,0	-8,0	-0,8	-3,5	-6,0	-5,5
Словения	-2,8	0,1	1,8	0,0	-2,1	-0,3	-0,1
Средно	-5,2	-5,2	-5,5	-5,6	-7,2	-5,9	-5,9
Югоизточна Европа
България	-5,6	-7,3	-5,3	-9,3	-8,5	-14,9	-9,1
Хърватия	-2,5	-3,7	-8,4	-7,2	-5,5	-5,7	-6,1
Румъния	-3,6	-5,8	-3,4	-6,0	-7,5	-9,3	-6,4
Средно	-5,5	-7,3	-9,6	-8,8	-9,3	-9,3	-8,9
Средно за всички страни в преход	-3,1	-4,1	-4,4	-5,0	-5,5	-4,1	-4,6

Източник: EBRD, Transition Report Update, May 2006, p. 18. Според макрорамката в доклада на Министерството на финансите по проектобюджета за 2007 г. дефицитът в текущата сметка на България през 2004 г. е бил 5,8%, а през 2005 г. 11,8%.

В няколко страни (Чехия, Унгария, Полша, Словакия, Словения), дефицитът намалява или остава относително стабилен през последните пет години. В балтийските страни дефицитът расте и достига двуцифрени величини. В югоизточна Европа България е рекордьор с високия си дефицит, следвана от Румъния. През 2005 г. ние имаме най-високия дефицит по текущата сметка недостиган до сега от никоя ЦИЕ страна. Навярно така ще бъде и през 2006 година.

И тук се набива на очи, че страните с ВБ имат растящи дефицити по текущата сметка, а тези с нормални режими на макроикономическо управление са с по-ниски и намаляващи дефицити.

Дефицитите по текущата сметка се дължат на много причини. Анализът показва, че най-важни между тях са дефицитите във външнотърговските баланси (виж таблица 5):

Таблица 5

Външнотърговски баланси в България и други ЦИЕ страни

(в % към БВП)

Страни и региони	2000	2001	2002	2003	2004	2005 оценка	2001- 2005 средно год.
ЦЕ и балтийски страни
Чехия	-5,61	-5,04	-2,95	-2,73	-0,96	1,35	-2,07
Естония	-18,48	-12,88	-15,04	-16,36	-16,89	-15,42	-15,32
Унгария	-6,26	-4,26	-3,18	-3,94	-3,02	-3,18	-3,52
Латвия	-13,38	-15,97	-16,38	-18,36	-20,66	-20,43	-18,36
Литва	-10,00	-9,10	-9,39	-9,08	-10,75	-9,41	-9,55
Полша	-7,19	-4,03	-3,66	-2,64	-2,23	-1,04	-2,72
Словакия	-4,27	-10,94	-8,76	-1,69	-3,53	-3,65	-5,71
Словения	-5,87	-3,09	-1,11	-2,21	-3,85	-3,17	-2,69
Югоизточна Европа
България	-11,76	-11,65	-10,30	-12,68	-13,88	-19,13	-13,53
Хърватия	-17,31	-20,83	-25,02	-27,72	-24,58	-23,05	-24,24
Румъния	-4,55	-7,40	-5,71	-7,80	-9,03	-10,59	-7,28

Източник: EBRD, Transition Report Update, May 2006, pp. 37-71

Като правило, страните с ВБ имат големи външнотърговски дефицити. България и тук е между рекордьорите. Единственото изключение е Хърватия – страната с най-висок търговси дефицит, но с умерен дефицит по текущата сметка. Очевидно, Хърватия провежда много активна импортна политика за модернизация на икономиката и използва като компенсатор традиционно големите си постъпления от туризъм и трансфери на свои граждани, работещи в чужбина. Това е разумна политика за балансиране на текущата сметка при остро дефицитна търговска сметка. Нашите възможности в това отношение са доста по-скромни.

Високите търговски дефицити на страните с ВБ се дължат на силно рестриктивната макроикономическа политика и трайно фиксираните валутни курсове, присъщи на този режим на управление. Рестриктивната политика ограничава потенциала за структурна и технологична модернизация на икономиката; за финансиране на здравеопазването, образованието, науката, иновациите, инфраструктурата; потиска възможностите за растеж на производството, износа и повишението на конкурентоспособността. Трайно фиксираните валутни курсове водят до оскъпяване на националната валута и намаление на конкурентоспособността на българските стоки, което не може да се неутрализира поради бавното повишение на производителността на труда.

Както вече посочихме по-горе, България е последна в ЕС по конкурентоспособност. Освен това ние изнасяме почти 7 пъти по-малко на човек от населението от Словения, 5 пъти по-малко от Чехия и 4,5 пъти по-малко от Унгария. Продуктовата структура на нашия износ е примитивна, сходна със структурата на слабо развитите страни. Всичко това предопределя големия дефицит във външнотърговския баланс, който се пренася в текущата сметка.

Необходими са огромни ресурси и много години за постигане на обрат в тази област. Това предполага гъвкава и активна държавна политика за увеличаване на производството, на износа и за повишаване на конкурентоспособността. Търсенето на решение за високите дефицити на търговската и текущата сметка чрез бюджетната рестрикция е ход в погрешна посока и показва неразбиране на дълбоките причини за дефицитите.

2.4. Преки чуждестранни инвестиции в България и други ЦИЕ страни

Страните с икономическа и финансова стабилност са привлекателни за преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Анализът обаче показва, че финансово стабилните страни не са непременно тези с режим на ВБ. По-скоро обратното. Страните рекордьори в региона, привлекли най-много ПЧИ като обща маса и на човек от населението са Чехия, Унгария и Полша – с 50,6% от всички ПЧИ, насочени към бившите социалистически страни от 1989 до края на 2005 година (виж таблица 6):

Таблица 6

Преки чуждестранни инвестиции в България и други ЦИЕ страни

Страни и региони	Приток с натрупване 1989-2005 млн.щатски дол.	Приток с натрупване 1989-2005 на човек от насел.-дол.	ПЧИ на човек в щатски долари 2005 г.	ПЧИ в % към БВП 2005 г.
ЦЕ и балтийски страни
Чехия	51882	5076	992	8,1
Естония	6929	5144	2140	22,1
Унгария	40771	4045	347	3,0
Латвия	4339	1882	270	4,0
Литва	4848	1415	191	3,0
Полша	72359	1898	214	3,0
Словакия	13094	2434	307	4,0
Словения	3476	1747	174	1,0
Общо	197698	2713	384	6,0
Югоизточна Европа
България	10300	1327	257	7,6
Хърватия	11429	2573	450	5,0
Румъния	21414	985	241	5,6
Общо	54400	1061	235	5,0
Общо за всички страни в преход	325902	807	138	4,3

Източник: EBRD, Transition Report Update, May 2006, p. 21

Страните с ВБ не са между тях. Единственото изключение с голям приток на ПЧИ на човек от населението е Естония, но това се дължи до голяма степен на специалните й отношения с Финландия с дълбоки исторически корени и свързаният с това по-голям приток на ПЧИ. България е със скромните 10,3 млрд. щатски долара[15] и по 1327 долара на човек от населението от 1989 до края на 2005 година, т.е. два пъти под средния показател за ЦЕ страни (2713 дол.). След нас е само Румъния. Високият резултат на ПЧИ в България като процент от БВП през 2005 г. не е показателен поради малкия обем на нашия БВП.

И по този показател страните с ВБ не са по-привлекателни за чуждестранните инвеститори от страните с нормални гъвкави режими на макроикономическо управление. Тази оценка на световната инвеститорска общност за финансовата стабилност на различните ЦИЕ страни е най-обективна и респектираща, защото се изразява в инвестиране на милиони и милиарди долари, а не в куртоазни декларации. Никой не би инвестирал в рискови страни по понятни причини. По всичко личи, че в очите на световната финансова общност страните без валутни бордове са по-малко рискови и те се насочват към тях.

Заключение

В корена на макроикономическата система и нейната стабилност са производствената макро- и микроикономическа система и тяхната стабилност. Причинно-следствените връзки между тях са двупосочни, но доминират импулсите от производствената към финансовата система. В крайна сметка финансовата система обслужва производството на блага за хората, а не обратното.

Икономическата политика на българските власти беше различна от тази, провеждана от централноевропейските страни, които (благодарение и на тази по-гъвкава политика) се подготвиха по-добре и се присъединиха към ЕС в 2004 година. Една от причините за слабата подготовка на българската икономика за присъединяване към ЕС е провежданата прекомерно рестриктивна политика в условията на ВБ.

България сега може да се похвали с ниска инфлация, с бюджетен излишък, с голям валутен и фискален резерв и други подобни финансови показатели. И в това превъзхождаме централноевропейските страни членки на ЕС. Ние обаче разполагаме със слабо развита и лошо поддържана инфраструктура; най-малко производство и износ на човек от населението; най-ниска производителност и конкурентоспособност; най-високи дефицити в търговската и текущата сметка; агонизиращо здравеопазване, образование и наука; разрушена иновационна система; неспазване на екологични, санитарно-хигиенни, ветеринарни и въздухоплавателни стандарти на ЕС; неефикасна съдебна система; лоша охрана на личната и имуществената сигурност на гражданите, безнаказана престъпност и корупция. И в това отстъпваме на централноевропейските държави членки на ЕС.

Преценете кой от двата типа обществени блага са за предпочитане – добрите макрофинансови показатели или здравето, образованието и сигурността на хората. Очевидно, трябва да се търси подходящо съчетание между тях с предимство на вторите, които в крайна сметка са фундаментални цели на икономическата политика.

Силно рестриктивната макроикономическа политика и липсата на политика за масирана структурна и технологична модернизация на икономиката, слабо развитото здравеопазване, образование, наука и иновации потискат растежа, износа, конкурентоспособността и водят до нарастващи дефицити в търговската сметка. И в резултат главно на това – до опасно нарастващи дефицити в текущата сметка.

Стриктната политика на традиционна финансова стабилност не е достатъчно условие за намаляване на дефицита в търговската и текущата сметка. България поддържа стриктна финансова стабилност вече близо 10 години, но дефицитите в търговската и текущата сметка продължават да растат. Нима това не дава основания за размисъл, че връзката между балансиран бюджет и външни валутно-финансови баланси е далеч по-сложна и че свръхрестриктивната бюджетна политика не е подходящ инструмент за намаляване на дефицита по текущата сметка. Решението трябва да се търси другаде. Свръхрестриктивната бюджетна политика е по-скоро причина за нарастващите дефицити по търговската и текущата сметка.

Очевидно има нещо друго – по-важно от финансовата стабилност за намаляване на тези дефицити. Това е състоянието на микроикономиката и провеждането на активна държавна политика за структурна, технологична и институционална модернизация с привличане на водещи световни компании; развитие на здравеопазването, образованието, науката, инфраструктурата, иновациите; насърчаване на износа и т.н. Без такава гъвкава политика не е възможно успешно социално-икономическо развитие, колкото и продължителна да е финансовата стабилност. Трайната финансова стабилност при тези условия се превръща във финансово-икономическа стагнация. Вече почти 10 години имаме впечатляваща финансова стабилност, но нямаме повишение на качеството на живота на мнозинството от хората.

Неоправдано висок е валутният и фискалният резерв, особено вторият. Размерът на фискалния резерв е два пъти по-голям от необходимия. Вместо да стои почти умъртвен, част от този ресурс може да бъде използван по-рационално за инвестиции по развитие на инфраструктурата, здравеопазването, образованието, науката, екологията и други важни сектори.

Сравнителният анализ на макроикономическата и финансовата стабилност на България с десет други централно- и източноевропейски страни потвърждава, че за постигане на такава стабилност не е нужно прилагането на режим на Валутен борд. ВБ е нужен и полезен при особено тежки икономически условия за няколко години (както беше у нас през 1996-1997 г.), но става вреден ако се прилага продължително време – 10 и повече години. Колкото по-продължително се прилага, толкова по-вреден става той. Другите реформиращи се икономики в централна и югоизточна Европа постигат по-добри икономически и социални резултати и по-солидна подготовка за интеграция в ЕС чрез по-гъвкави режими на макроикономическо управление и по-ниска икономическа и социална цена. Режимът на ВБ осигурява традиционна финансова стабилност, но пречи на догонващото икономическо и социално развитие. Той създава излишък от финансова стабилност и остър дефицит от благосъстояние за хората.

Обратно в списъка на публикациите

---

[1] Това обаче не означава, че след присъединяването ще потекат реки от благоденствие от Брюксел към София, без да сме го заработили. Подобни илюзии са напразни. При обсъждането на препоръката на ЕК в Европейския парламент на 26 септември 2006 г. един от депутатите предупреди народите на България и Румъния да не очакват, че “присъединяването към ЕС означава присъединяване към рая на земята”. Такова напомняне е уместно, защото у нас от години се култивират надежди, че след присъединяването към ЕС всичко ще се оправи бързо. Това не е вярно! Тепърва ни предстои да се научим да работим по европейски, за да живеем по европейски. Защото не може да се работи по ориенталски, а да се живее по европейски.

[2] Виж “Икономиката на България и Европейският съюз. Стратегия за догонващо икономическо развитие до 2020 година”, спонсорирана от фондация “Фр. Еберт”, София, ноември 2003 г., 354 стр. Логично продължение на тази стратегия е най-новата публикация на нашия колектив “Догонващо икономическо развитие – стратегия и реалности”, Издателство на БАН, спонсорирана от фондация “Фр. Еберт”, София, ноември 2006 г. Пълният текст на двете публикации може да се намери в интернет на адрес www.iki.bas.bg/CVita/angelov/index.htm

[3] По принцип растеж от 5% средногодишно не е малко. Това обаче не важи за изостанали страни като нашата с ниска стартова база и с бедно съдържание на един процентен пункт. Други ЦИЕ страни постигат 9-11% прираст на БВП през последните години. Към такива темпове трябва да се стреми и България през следващите 4-5 години.

[4] В глобалния доклад на Световния икономически форум за информационните технологии за 2005 г. (за 2006 г. още не е публикуван) България е на 64. място от около 100 обхванати страни. Пред нас са всички страни членки и кандидати за ЕС, а също и 15-20 слабо развити страни. Това е особено тревожно! Изостаналостта ни в биотехнологиите, нанотехнологиите и другите нови направления е още по-голяма.

[5] Докато износът на високотехнологични стоки заема 20-25-30% в общия износ на страните членки на ЕС, в т. ч. на Чехия и Унгария.

[6] Според споменатия вече доклад на Световния икономически форум в България има отстъпление в сравнение с предходните години в класирането по технологично развитие (68. място) и по иновационен потенциал (87. място). И тук сме последни между страните членки и кандидати за ЕС и сме изпреварени от голям брой слабо развити страни.

[7] За 2000-2005 г. са усвоени едва 23% от предоставените на България средства по предприсъединителния фонд ИСПА (за изграждане на обекти в инфраструктурата и опазването на околната среда), като нито една българска фирма не е спечелила конкурс за главен изпълнител на важен обект. Всички търгове са спечелени от чуждестранни фирми, а български фирми са участвали само като подизпълнители. Това са много тревожни факти.

[8] Някой може да възрази, че гражданите трябва да застраховат имотите си, а не да разчитат на държавна помощ. По принцип е така, но не и в сегашна България с нейната масова бедност и ниска пазарна и застрахователна култура на населението.

[9]По този въпрос виж таблица 3. във втори раздел на статията. Ние никога не сме препоръчвали такива високи бюджетни дефицити за България. Тук само напомняме фактите за някои централноевропейски страни, без да одобряваме подобни екстремални дефицити. Според нас здравословна е политиката на относително балансиран бюджет, което означава нулев или умерено дефицитен бюджет от 1-2-3% през отделни години, както е предвидено в критериите на ЕС от Маастрихт.

[10] EBRD, Transition Report Update, May 2006, p. 17

[11] По данни на Българската агенция за чуждестранни инвестиции през първото полугодие на 2006 г. инвестициите за покупка на имоти, за наеми и други подобни са били 538,5 млн. евро, за финансово посредничество 271,3 млн. евро, а в преработващата промишленост 173,5 млн. евро.

[12] В края на август 2006 г. фискалният резерв достигна почти 6 млрд. лв., което е два пъти повече от необходимото. Към края на 2006 г. наверно ще достигне 6,4-6,5 млрд. лева.

[13] В политиката на българските правителства финансовата стабилност е дори повече от клише. Според сегашния министър на финансите “финансовата стабилност е главната икономическа цел на правителството”. Забележете, не качеството на живота на хората, а финансовата стабилност е главна икономическа цел на правителствената политика. Финансовата стабилност като важно средство на икономическата политика се фетишизира и превръща в главна нейна цел като се забравя, че тази стабилност не води автоматично до растеж и подобряване на живота на хората. Така целите на икономическата политика се подменят с нейните средства.

[14] Аржентина имаше ВБ около 10 години, но поучена от горчивия опит преди няколко години го изостави и сега се развива много по-успешно.

[15] Но дори и това число е подвеждащо, защото преобладаващата част от тях са по линия на приватизацията, т.е. не са новосъздаден основен капитал, а покупка на съществуващ. Сменени са само собствениците, без да е увеличена масата на активите. Освен това, немалка част от приватизираните дълготрайни активи са платени с дългови инструменти, а не с налични пари. Делът на инвестициите на зелено, т.е. на добавените нови активи, расте едва през последните години. Постъпленията в налични пари и създадените нови активи са неколкократно по-малко от 10 млрд. щатски долара.