Проф.
Иван Ангелов
Член-кор.
на БАН
България
плаща
най-скъп
входен билет
за
Европейския
съюз
Присъединяването
на България
към Европейския
съюз е знаменателно
събитие,
чието
значение
тепърва ще се
оценява. Събития
от този ранг
се случват
рядко в
нашата държава.
Макар, че още
сега може да
се нарече историческо,
резултатите
за България
ще се оценяват
по-трезво
след няколко
десетилетия.
За такива
съдбовни
оценки е
нужна дистанция
във времето.
България
ще бъде
страната с
най-нисък БВП
на човек от
населението, най-ниска
производителност
на труда,
най-ниска
конкурентоспособност,
най-голяма бедност
и най-лоши
икономически,
технико-икономически,
финансови,
социални,
екологични,
демографски,
институционални,
здравословни,
санитарно-хигиенни,
корупционни
и други показатели,
присъединявала
се до сега
към ЕС. Неприятно
е да се каже,
но е така.
Причините за тази
изостаналост
се коренят
стотина и повече
години в
миналото.
Предстои
ни много
дълъг път на
догонваща
модернизация,
докато
постигнем
икономическо
развитие, сравнимо
със средното
в ЕС. То ще
изисква
огромни
човешки
усилия,
многомилиардни
инвестиции,
изобретателна
предприемчивост
и стратегическо
въображение.
Ще са нужни
не години, а
десетилетия.
И то много
десетилетия. Това
трябва да се
помни на фона
на фойерверките
по
присъединяването;
При
цялата й
изостаналост
и бедност, на България
обаче е
наложено да
плаща най-скъпия
входен билет
за ЕС с
предсрочното
закриване на
4 ядрени
реактора в
Козлодуй с
обща мощност
1760 мегавата.
Никоя друга
страна не е
плащала
предварително
такава
“входна
такса”.
Вместо да
бъде улеснена
поради
наследената
изостаналост
и окуражена
за усилията
през
последните 17
години, на
съвременна
България се
налага тежко
наказателно
бреме.
Създаването
на
заместваща
мощност на
закритите
реактори ще
ни струва
около 4 млрд.
евро през
следващите
години. Към това
следва да се
прибавят и
стотици милиони
евро,
загубени
през всяка от
тези години
поради
пропуснат
износ на
електроенергия
в съседните
страни;
пропуснато
производство
на по-евтина
електроенергия
от малките
реактори за
българските
потребители;
пропуснати
печалби на
АЕЦ Козлодуй;
пропуснати
доходи от
намалена
заетост и
намален обем
ремонтни,
транспортни
и други външни
услуги за
централата;
пропуснати
постъпления
в
републиканския
бюджет от
ДДС, корпоративен
данък и други
данъци и
такси;
пропуснати постъпления
в бюджета на
община
Козлодуй; значителни
разходи
около
реакторите
след
спирането до
консервирането
им в продължение
на години и
очаквани
загуби от
нарушено
електроснабдяване
поради
по-малките резервни
инсталирани
мощности с
които ще
разполагаме
през
следващите
години, за
разлика от тези,
които имахме
до сега.
Всички
сериозни технико-технологични
смущения в
работата на
генериращите
мощности,
които са
много вероятни
и се случват
навсякъде по
света, и застудяванията
през зимните
месеци,
съчетани с
технически
изненади,
могат да
причинят прекъсвания
в
електроснабдяването
на стопанския
и
домакинския
сектор с
тежки последствия.
Общият
размер на
пропуснатите
изгоди е поне
2-3 млрд. евро.
Като
имаме
предвид скромния
потенциал на
България да
усвоява средства
от
структурните
фондове на
ЕС, може да се
предположи,
че през
следващите
няколко
години ще
получаваме
реално не
повече от 600-750
млн. евро
средногодишно,
предимно от
аграрните
фондове, но
ще плащаме
редовно членския
си внос от
около 320-380 млн.
евро годишно.
Ще плащаме и
санкции за
неизпълнение
на задължения
към
общността,
което се
случва дори и
със старите
членки на
съюза.
Действителните
нетни
средногодишни
трансфери
от ЕС към
България
през
следващите
няколко
години ще
са 300-400 млн. евро, като
постепенно
ще растат.
През първите
една-две
години може
да бъдем дори
нетен платец
в бюджета на
ЕС поради
ниско
усвояване на
структурните
фондове, за
което трябва
да се сърдим
на себе си.
Следователно,
необходими
са поне 10-12
години
докато
действителните
нетни трансфери
от ЕС се
изравнят със
загубите ни от
предсрочното
закриване на
реакторите. Това
е
равнозначно
на
лишаването
ни от достъп
до фондовете
на общността
за десетина години.
България
губи
принудително
4 млрд. евро,
които се
пренасочват
за
изграждане на
заместващи
реактори в
АЕЦ Белене.
Ако не беше
така тази
сума, заедно
с
пропуснатите
ползи от 2-3
млрд. евро,
щеше да се
използва за
ускоряване
развитието
на други
сектори. Каква
крещяща
несправедливост
спрямо България!
Главна
отговорност
за това носи
ЕС с
твърдоглавата
му
предубеденост
спрямо нашите
реактори.
Всички
компетентни
международни
институции в
тази област и
най-вече
Международната
агенция за
атомна енергия
във Виена
потвърдиха
многократно,
че реакторите
са безопасни.
Натискът за
извеждането
им от
експлоатация
не е по
технико-екологични
причини.
Главната
причина за
смъртната присъда
над
реакторите е,
че са руски.
Според някои
предубедени
хора на Запад
всичко руско
е ненадеждно
и опасно,
дори да е
модернизирано
със западна
електроника.
Това, разбира
се, не е вярно!
Отговорност
носят и
българските
правителства, които
водиха
преговорите
и подписаха
споразумението
за
присъединяване
през април 2005
година. Те
допуснаха и
нарушение на
конституцията,
като не изпълниха
решението на
Върховния
административен
съд по този
въпрос. У нас,
обаче за такива
“дреболии” не
се търси
отговорност.
Надявам се,
че
интересите
на България в
общността ще
се защитават
по-добре
отколкото в
преговорите
за
присъединяване.
Българското
правителство
трябва да се
отучи да
казва “да” на
всичко, което
се иска от
нас.
В
България
сега се таи
надежда, че
трети и четвърти
реактор
могат да
бъдат
спасени чрез
промяна в
позицията на
ЕС, под
натиска на
енергийната
криза в
региона.
Добре би било
да е така, но
едва ли! Промяна в
позицията на
ЕС е почти
изключена,
като се има
предвид, че
няколко
страни членки
са
категорични
противници
на атомната енергетика
и че България
подписа
договора за
присъединяване
в който е
предвидено закриване
на
реакторите.
Вниманието
трябва да се
насочи в
друга посока,
където има
някаква
вероятност
за благоприятно
решение. Правителството
да направи
незабавни
постъпки
пред ЕС за
пълно
компенсиране
на загубите
от
предсрочното
закриване на
реакторите. Отпусканите
до сега
средства (210
млн. евро) са
нищожни.
Получените
компенсации
да се
използват за
финансиране
изграждането
на АЕЦ Белене
и за
енергоспестяващи
мерки.
И още нещо
много важно. България
се нуждае от
съвременна
стратегия за
развитие на
енергетиката.
Изработената
преди десетина
години е вече
остаряла.
Новата стратегия
трябва да
изясни един
фундаментален
проблем – в
каква степен
бъдещите
потребности
от
електроенергия
ще се
покриват с
нови
производствени
мощности и в
каква – от енергоспестяване.
Световната
наука и
практика са
доказали
отдавна, че
инвестициите
за енергоспестяване са
много
по-ефективни
от тези за
нови мощности
за
производство
на енергия.
Трябва също
да се докаже
икономически
ефективно ли
е България да
бъде
енергиен
център на
балканите и
да се гордее
с това. Такава
политика
съвсем не е
безспорна.
Главен
източник за
задоволяване
на бъдещите
потребности
трябва да
бъде
енергоспестяването. Това
може да се
постигне
чрез
инвестиции за
радикална
структурна и
технологична
модернизация
на
стопанския и
домакинския
сектор, а не
за нови
енергийни
мощности.
При
радикални
мерки в тази
област през
следващите 10-15
години ще
се намали
енергоемкостта
на нашия БВП,
която сега е 5-6
пъти
по-висока от
тази в напредналите
страни. Само
така може да
се постига
значителен
прираст на
брутния
продукт при
незначителен
прираст и дори
стабилизация
на
енергопотреблението.
Това вече е
правено в
Япония и
други
развити страни.
Интеграцията
на България в
ЕС ще улесни
решаването и
на този
проблем.
Публикувана
във в. ТРУД на 8
януари 2007 г.