Политиката на бюджетни излишъци при тежкото състояние на здравеопазването, образованието, науката и други сектори е доказателство за социално нечувствително управление. Недопустимо е отлагането на символичното индексиране на и без това мизерните пенсии до средата на годината, което означава, че те отново ще намалеят в реално измерение при очакваната инфлация през 2007 година. Това засяга 2,3 млн. души.
Да завършиш 2006 г. с 1813 млн. лв бюджетен излишък, да имаш във фискалния резерв почти 6 млрд. лв., да се хвалиш с най-големи бюджетни постъпления през 2006 г. за целия период на прехода и да отказваш повишение на пенсиите с 8,5% от началото на 2007 г. (което струва около 180 млн. лв.), защото “нямало пари”, е връх на социалния цинизъм. А повишение на номиналните пенсии с 8,5% от началото на 2007 г. не е нищо друго, освен запазване на реалната им покупателна способност при очакваната инфлация.
Исканията на пенсионерите могат и трябва да бъдат решени през следващите няколко години, като се започне с повишение на пенсиите с 10% от януари 2007 г. и се продължи с повишение от 15-20% в началото на 2008 година. Повишението за 2007 г. да се финансира от бюджетния излишък през миналата година.
Българските управници през последните 17 години са извършили престъпление пред народа си, като са допуснали средната месечна заплата на лекар в държавна болница да е 359 лв., на медицинска сестра 210 лв, а на полицай 839 лева. Неизбежно възниква въпросът – каква държава сме ние? Правителството настройва срещу себе си хората на интелектуалния труд и на най-хуманните професии – лекари, учители, учени, медицински сестри и се нуждае от по-вярна полиция да го охранява. Странно е, че “правителството на социалната отговорност” получава от бизнеса благодарствена статуетка за Mr. Икономика, а интелектуалците и болните го освиркват!
Заплатите на лекарите и сестрите трябва да бъдат повишени значително още тази година със средства от бюджетния излишък от миналата година. Подобрението трябва да продължи през следващите години, като включи учителите и учените.
Връзка
между
финансова и
социална
стабилност
По-слабо
развитата
страна
трябва да си
позволява
по-скромна
социална
ориентация
на
икономическата
политика, но
не и пълен
отказ от нея,
в името на
финансовата
стабилност. С
повишаване
равнището на
икономическо
развитие растат
възможностите
за по-активна
социална
политика. И в
този случай е
недопустимо
сляпо придържане
към
финансовата
стабилност
при пълно
пренебрегване
на
социалната
стабилност.
България
се нуждае от
социална
ориентация
на
икономическата
политика в
разумни
граници при
запазване на
финансовата
стабилност. В
областта на
бюджетната
политика
това означава
балансиран
бюджет и дори
допускане на
временен
умерен
дефицит от 1-2%
от БВП през
тази и
следващите
години.
Умереният
дефицит няма
да наруши
финансовата
стабилност.
Нима в ЕС има
финансова
дестабилизация
след като
години наред
допускат
среден бюджетен
дефицит 2,5-3,0% (а
най-големите
страни и
повече) и
средно 64%
публична
задлъжнялост!
Подобно е
положението
и в новите
членки на
общността от
централна
Европа. И
никой не
говори за
финансова
дестабилизация.
При
тях
политиката
на умерен
дефицит е
по-малко
наложителна,
отколкото
при нас. И
въпреки това
я прилагат за
решаване на
особено важни
социални и
други
проблеми на
обществото. Те
подчиняват
бюджетната
политика на
решаването
на
най-острите
проблеми на
хората, при
запазване на
финансова
стабилност. У
нас съдбата
на хората се
подчинява на
политиката
за бюджетен
излишък за
поддържане
на завиден
фискален уют
в условията
на масова
бедност. Това
означава
абсолютизиране
на
финансовата
стабилност и
пренебрегване
на
социалната
стабилност. И
то се прави
от “правителство
на
социалната
отговорност”!
Между
финансовата
и социалната
стабилност
има взаимна
зависимост. Те
трябва да са
равнопоставени.
Абсолютизирането
на
финансовата
стабилност
застрашава
социалната
стабилност, и
обратното. Ако
робуването
на
традиционната
финансова
стабилност
продължава
дълго (както
е у нас през
последните 10
години) назряват
условия за
социална
експлозия,
която води до
тотална
финансова
дестабилизация.
Световната
история ни
дава хиляди
примери за
това.
Потвърждава
го и нашата
история.
Нужна
е нова
философия на
икономическата
политика
Неолибералната
теория и
практика
вече изживява
времето си в
световен
мащаб
и
отдавна не е
на почит в ЕС,
макар че все
още е на мода
в официална
България.
Това е
най-тежкото
наследство
от многогодишното
присъствие
на МВФ у нас.
България е
единствената
страна член
на ЕС с
ангажиращо
споразумение
с МВФ по свое
желание.
Централноевропейските
държави (Полша,
Чехия,
Унгария,
Словакия,
Словения) се поучиха
отдавна от
световния
опит и
възприеха
по-гъвкава,
социално ориентирана
икономическа
политика.
Някои от тях
(особено
Унгария) дори
прекалиха в
експанзивната
си бюджетна
политика с
двуцифрени
дефицити в
отделни
години,
заблуждавайки
обществото.
Сега
отстраняват
последствията
от това си
поведение.
Благодарение
на по-гъвкавата,
освободена
от
неолиберални
догми
икономическа
политика,
тези страни
привлякоха
много повече
преки
чуждестранни
инвестиции,
постигнаха
по-бързо
икономическо
развитие,
по-висока
производителност
на труда и
конкурентоспособност,
по-голям
износ, по-добра
инфраструктура,
по-високо
качество на
живота на
своите
народи,
по-добра
подготовка и
по-ранно
присъединяване
към Европейския
съюз. Ако
трябва да се
изразя по
друг начин,
за да успокоя
евентуални
либерални опоненти,
аз не
препоръчвам
нищо друго,
освен прилагане
на такава
икономическа
политика и в
България.
Заключение
Социално ориентираната в разумни граници икономическа политика и финансовата стабилност не се изключват взаимно. Повече социално ориентирана политика в разумни граници е възможна и у нас сега, при запазване на финансовата стабилност. Стабилност ще има и при умерен бюджетен дефицит от 1-2% през следващите няколко години. Това ще приобщи повече хора към националните идеали. производството ще нараства по-бързо, ще се повишава производителността и конкурентоспособността, ще расте износът, ще се подобрява търговският баланс и текущата сметка. Твърдя го категорично.
Наличието на бюджетен излишък не е задължително условие за финансова стабилност в България. Бюджетният излишък е екстравагантен фискален лукс, особено за бедна страна като нашата. Никоя централноевропейска страна не го прилага. Злоупотребата с финансовата стабилност чрез продължителен бюджетен излишък и големи лишения за хората разрушава социалната стабилност с тежки последствия и за самата финансова стабилност. Това е на път да се случи в България.
Г-н Премиер, не си играйте на бюджетен излишък, защото чашата на търпението прелива и хората вече излизат на площадите! Предотвратете социалната експлозия докато не е късно! Защото без социална стабилност няма икономическо развитие, нито спокойствие в обществото.
Финансовата и социалната стабилност са еднакво важни за България. Пазете ги!
Публикувана
във в. ТРУД на 22
февруари 2007 г.
под заглавие
“Пенсиите
могат да се
вдигнат с 20%”.