Обратно в списъка на публикаците

Проф. Иван Ангелов

Член-кор. на БАН

Политика за модернизация на отраслови и продуктови структури

В следващите редове се спирам на структурните промени на отраслово и продуктово ниво през първите пет години от времевия хоризонт на Стратегията за догонващо икономическо развитие на България от 2000 до 2020 година[1]. Предлагам и някои допълнения и конкретизации към структурната политика, очертана в Стратегията.

1. Изменения в структурата на енергопотреблението

Известно е, че нашата икономика е няколко пъти по-енергоемка от тази на страните от ЕС, а внасяме от чужбина преобладаващата част от първичните енергоносители. Това е една от главните причини за слабата конкурентоспособност на продукцията, въпреки по-ниските цени на енергията у нас. То налага внимателно изучаване на процесите, които формират структурата на баланса на потреблението на енергия (виж таблица 1) и вземане на мерки за енергоикономично развитие:

Таблица 1

Баланс на потреблението на енергия

(проценти)

Показатели	2000	2001	2002	2003	2004	2001- 2004 средно
Бруто вътрешно потребление	100,0	100,0	100,0	100,0	100,0	-
Вложено за преобразуване	98,5	95,9	98,8	96,8	99,0	-
Получено от преобразуване	58,3	59,7	57,7	58,2	61,3	-
Потребление на енергийния с-р	10,3	9,7	10,2	9,6	10,9	10,1
Загуби при разпределение	6,6	6,5	6,8	6,7	5,6	6,4
Налично за крайно потребление	85,8	82,2	85,1	89,2	85,1	-
Крайно неенергийно потребл.	11,8	11,4	8,4	9,3	10,0	-
Крайно енергийно потребление	88,2	88,0	90,4	90,2	89,7	-
-Индустрия ….-Черна металургия ….-Цветна металургия ….-Химическа промишленост ….-Неметални минер. суровини ….-Хранително-вкусова пр-ст ….-Машиностроене	40,9 9,2 1,9 12,7 6,0 3,7 1,7	40,3 9,1 1,9 12,8 6,0 3,5 1,6	38,2 8,4 1,5 10,8 6,4 3,4 1,4	38,3 9,5 1,5 10,9 6,0 2,9 1,3	38,3 7,4 1,8 11,0 6,6 3,1 1,4	38,8 - - - - - -
..-Транспорт	21,8	23,2	24,1	25,2	26,9	24,9
-Домакинства, търговия, обществ. организации и други в т.ч. Домакинства	37,3 25,9	36,5 24,2	37,7 25,7	36,4 25,1	34,9 24,1	36,4 24,8

Източник: НСИ, Изчислено по статистически справочници за съответните години. Данните за енергийния баланс се публикуват с една година по-късно от другите статистически данни.

Разликата между вложеното за преобразуване и получената енергия е много голяма и без тенденция към подобрение. Това говори за ниски технико-икономически характеристики на технологиите в производството на енергия. Висок е делът на потребената енергия за собствени нужди на енергопроизводителите. Същото важи за загубите при разпределение. Големи са кражбите на енергия. По всички технико-икономически показатели на производството и разпределението на енергия България изостава чувствително от страните членки на ЕС.

Индустрията е най-големият потребител на енергия – около 39% от крайното енергийно потребление. Този дял бавно намалява. Посочените в таблицата шест подотрасли на промишлеността потребяват 80-85% от използваната в сектора енергия. Само три от тях (черна и цветна металургия и химическа промишленост) през последните години потребяват 53-57% от енергията, използвана в индустрията, а произвеждат 20% от продукцията на сектора.

Транспортът поема около 25% от крайното енергийно потребление, с подчертана тенденция към повишение, което е логично.

Домакинствата, търговията и обществените организации заемат около 36% от крайното енергийно потребление, а само домакинствата – 25%. Този дял остава относително стабилен в резултат на противоположно действие на различни фактори. От една страна, в домакинствата ще се използва все повече енергия поради модернизация на бита. От друга, през последните години се вземат все повече енергоикономисващи мерки както в конструкциите на домакинските уреди, така и на жилищните сгради. Мащабите на тези мерки ще нарастват през следващите години.

Анализът на баланса на потреблението на енергия в контекста на европейския и световния опит дава основание за важни изводи по бъдещата енергийна политика на България. През последните десетилетия преобладаващата част от свързаните с енергетиката инвестиции са били за нови енергийни мощности и нищожен дял – за икономия на енергия при нейното разпределение и потребление. През последните 2-3 години има оживление в енергоикономисващите мерки, но не е достатъчно.

През следващите 15-20 години главните усилия в енергийната политика на България трябва да бъдат насочени към икономия на енергия в стопанския и домакинския сектор, а също и в разпределителната мрежа. В производството на енергия ще трябва да расте делът на новите източници на енергия – преди всичко възобновяемите. Ако до 2020 г. БВП се очаква да нараства с около 6% средногодишно потреблението на енергия през първата половина на периода следва да нараства не по-бързо от 2,0-2,5%, а през втората половина – не повече от 1,0-1,5% средногодишно. През годините и десетилетията след 2020 г. прирастът на брутния продукт от 4,5-4,0-3,5% следва да се осигурява с не повече от 0,5-1,0% средногодишен прираст на потребяваната енергия. През този период ще дойде време, когато нарастващият обем на производството в България ще се осигурява с еднакъв, дори намаляващ обем на потребената енергия.

Това може да се постигне чрез съвременни енергоикономични производствени структури и технологии в разпределителната мрежа, в стопанския и домакинския сектор. Само така ще се намали съществено енергоемкостта на продукцията и ще се рационализира енергопотреблението в домакинския сектор. Доказано е, че инвестициите за енергоспестяване са 2-3 пъти по-ефективни от инвестициите в нови енергийни мощности. Такава ориентация съответства и на екологичните изисквания на локално и глобално ниво.

Следва също да се преосмисли стратегията на България да бъде енергиен център на Балканите.. Стратегическото решение по експортната ориентация на енергетиката трябва да се вземе едва след преценка на сравнителната ефективност на инвестициите за износ на енергия.

Под сравнителна ефективност разбирам, от една страна, ползата за България от производството на енергия за износ и от друга – ползата от насочването на същите инвестиции (примерно 2 млрд. евро) за производство и износ на други (например, високотехнологични) стоки. Предварителните анализи подсказват, че вторият вариант е по-добър. Това обаче трябва да се провери чрез комплексен сравнителен анализ на пакет от проекти. В полза на този аргумент се намесват и екологичните съображения в контекста на глобалните усилия за ограничаване на промените в световния климат.

2. Изменения в структурата на продукцията по промишлени отрасли

Измененията в структурата на продукцията на промишлените предприятия по отрасли са показани в таблица 2.

Таблица 2

Структура на продукцията на промишлените предприятия по отрасли

(проценти)

Отрасли	2000	2001	2002	2003	2004	2005
Общо	100,0	100,0	100,0	100,0	100,0	100,0
Добив на енергийни суровини	2,2	2,0	1,9	1,9	1,8	1,6
Друг добив	2,9	2,7	2,5	2,3	2,7	2,9
Производство на хранителни продукти, напитки и тютютневи изделия	17,4	16,7	16,6	16,7	15,6	15,5
Производство на текстил и облекло	5,5	6,3	7,8	8,3	7,9	7,1
Производство на обработени лицеви кожи и изделия от тях	0,8	0,9	1,0	1,0	0,7	0,7
Производство на дървен материал и изделия от него, без мебели	1,3	1,4	1,5	1,7	1,8	1,6
Производство на хартия и картон; издателска дейност	3,2	3,2	3,7	3,9	3,5	3,4
Производство на кокс, рафинир. нефтопродукти и ядрено гориво	..	..	..	..	..	..
Производство на химически вещества, продукти и влакна	7,8	7,7	6,6	6,1	5,2	5,5
Производство на изделия от каучук и пластмаси	1,8	1,8	2,1	2,4	2,4	2,6
Продукти от други неметални минерални суровини	3,4	3,6	3,8	3,9	4,2	4,4
Металургия и производство на метални изделия, без машини	12,4	11,0	10,0	11,3	15,5	14,8
Производство на машини и оборудване, без електрооптично	5,4	5,7	5,9	6,0	5,9	6,0
Производство на електрооптично и друго оборудв.	3,5	4,1	4,3	4,4	3,7	..
Производство на превозни средства	1,3	1,4	1,3	1,4	1,4	1,5
Производство и разпределение на електроенергия, газ и вода	14,9	15,5	17,1	15,8	14,0	12,4

Източник: НСИ, Статистически справочници за съответните години.

Четири от промишлените отрасли (производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия; производство на текстил и облекло; металургия и производство на метални изделия; производство и разпределение на електроенергия, газ и вода) произвеждат средно за периода 51,5% от продукцията. Преобладаващата част от тази продукция е нискотехнологична или на границата между ниско- и среднотехнологичната. Ако към тях прибавим добивните отрасли, производството на обработени кожи, производството на други материали и изделия от тях, производството на хартия и картон, производството на продукти от неметални минерални суровини, делът на тези отрасли в продукцията нараства на 65%.

Ако към тях добавим поне половината от продукцията на химическата промишленост и машиностроенето, която е нискотехнологична или на границата със среднотехнологичната, се оказва че около 75% от промишлената продукция са суровини, материали, необработени или първично обработени материали с посредствено качество. Това е доказателство за ниското технико-икономическо равнище на отрасловата структура на българската промишленост.

Ако приемем, че половината от продукцията на производството на електрооптично и друго оборудване е на високо технологично ниво или близко до него се оказва, че такава е едва 2,0-2,5% от промишлената продукция на България. Освен това, няма ясна тенденция към повишение на дела на този отрасъл в общата продукция на промишлеността. Ако приемем, че високотехнологична продукция има и в някои други отрасли, може да се обобщи, че нейният дял в нашето производство и износ е максимум 3,0-3,5%[2].

Изводът е очевиден. При такова технико-икономическо равнище на промишлеността не може да се очаква тя да е носител на активен догонващ динамизъм и по-висока конкурентоспособност през следващите 10-15 години. Увеличението на износа на промишлена продукция в повечето случаи сега означава увеличение на физическия тонаж на износа, без нарастване на добавената стойност за икономиката. България няма полза от производството и износа на такава посредствена продукция в дългосрочен хоризонт. В кратка и средносрочна перспектива това може да се приеме като временна принудена необходимост. Колкото по-скоро се освободим от нея, толкова по-добре!

3. Вътрешносекторни изменения в транспорта

Важно е да се познават и измененията в структурата на извършената работа по превоза на товари от транспорта. До 2002 г. статистиката публикуваше такива данни по разгърната структура – железопътен, автомобилен, морски, речен, въздушен и тръбопроводен транспорт. По непонятни причини за следващите години данните са представени по окрупнена структура: сухопътен, воден и въздушен транспорт с по-ограничена аналитична стойност (виж таблица 3):

Таблица 3

Структура на извършената работа по превоза на товари от транспорта

(проценти)

Видове транспорт	2000	2001	2002	2003	2004	2005	2001- 2004 средно год.
Общо	100,0	100,0	100,0	100,0	100,0	100,0	100,0
Сухопътен транспорт	15,1	17,1	19,6	21,3	20,8	23,6	20,5
Воден транспорт	84,4	82,9	80,4	78,7	79,2	76,4	79,5
Въздушен транспорт	0,0	0,0	0,0	0,0	0,0	0,0	0,0

Източник: НСИ, Статистически справочници за съответните години.

Данните по окрупнената структура са по-малко показателни, в сравнение с подробната структура. Сухопътният транспорт има средногодишно около 20% от извършената работа в тонкм., а водният транспорт около 80%. Делът на речния транспорт в общия обем на водния транспорт е по-малък от един процентен пункт. Останалото е международен морски транспорт. Данните подсказват тенденция към повишаване дела на сухопътния транспорт за сметка на водния. Това се предопределя до голяма степен от географското разположение на страната. Делът на въздушния транспорт е незначителен.

Важно е да се познава и регулира структурата на вътрешния транспорт по по-подробна номенклатура. Делът на железопътния транспорт от 6,3% в 2000 г. намалява на 6,1% в 2002 г.; автомобилният транспорт нараства съответно от 4,7% на 8,7%; а тръбопроводният съответно от 4,1 на 4,9%. От икономическа и особено от екологична гледна точка е важно да се провежда политика на по-рационално съотношение между железопътен, автомобилен и тръбопроводен транспорт. През следващите години и десетилетия делът на железопътния и особено на тръбопроводния транспорт наверно ще нараства за сметка на автомобилния, който има някои предимства (например, гъвкавост), но е екологично нецелесъобразен.

4. Изменения в структурите на външнотърговския стокообмен

Най-обобщена представа за структурните характеристики на външнотърговската дейност дава структурата на стокообмена (виж таблица 4):

Таблица 4

Структура на външнотърговския стокообмен

(проценти)

Показатели	2000	2001	2002	2003	2004	2005	2001- 2005 средно год.
Общо	100,0	100,0	100,0	100,0	100,0	100,0	100,0
Износ (FOB)	42,6	41,3	41,9	41,0	40,7	39,2	40,8
Внос (CIF)	57,4	58,7	58,1	59,0	59,3	60,8	59,2

Източник: НСИ, Статистически справочници за съответните години.

Делът на износа намалява, а на вноса расте. Това е друг израз на влошаването на външнотърговския баланс, което се изразява в застрашително повишаване на отрицателното салдо по търговската сметка, а от там и на текущата сметка.

4.1. Структура на производството и на износа по групи стоки по начин на използване

Изследването на структурата на износа по групи стоки по начин на използване е много важно за опознаване структурата на производството, по която статистиката не публикува достатъчно конкретни данни. Всяка страна изнася толкова и такива стоки, каквито произвежда. Продуктовата структура на производството може да бъде (и наверно е) дори по-неблагоприятна по качество на стоките, защото на конкурентния външен пазар се пласират само най-качествените. Голяма част от другите – по-ниско качествени стоки, се продават на по-малко взискателния вътрешен пазар и се купуват от хората с по-ниски доходи. След приемането ни в ЕС разликата между външен и вътрешен пазар ще избледнява.

Сегашната структура на производството и износа на България се предопределя от натрупаните в миналото производствени фактори и особено от структурата на вноса, най-вече на инвестиционни стоки, през последните 15-20 години. Естествено, и от тяхното използване.

Продуктовата структура на производството и особено на износа по начин на използване е показателна и за конкурентоспособността на икономиката. Достатъчно е да се види структурата на производството и износа на дадена страна, за да се прецени равнището на икономическото й развитие и конкурентоспособността на нейната икономика. Колкото по-висок е делът в износа на високотехнологични инвестиционни, битови и други стоки за дълготрайна употреба и на съвременни потребителски стоки и лекарства, и по-малък делът на суровини и първично обработени материали, толкова по-висока е конкурентоспособността на нейната икономика.

Продуктовата структура на производството и износа на България по групи стоки по начин на използване е типична за слабо развита страна. Както вече споменах, структурата на производството предопределя структурата на износа. А двете заедно са косвени измерители за конкурентоспособността на икономиката. Структурата на износа през последните години е показана на таблица 5.

Таблица 5.

Структура на износа по групи стоки по начин на използване

(проценти)

Групи стоки	2000	2001	2002	2003	2004	2005
1. Потребителски стоки	34,9	38,8	39,0	40,0	36,6	33,1
2. Суровини и материали	51,7	47,1	46,4	45,1	48,5	49,2
3. Суровини, материали и потребителски стоки (редове 1+2)	86,6	85,9	85,4	85,1	85,1	82,3
4. Инвестиционни стоки	13,4	14,1	14,6	14,9	15,0	17,7
5.Общо – неенергийни стоки	100,0	100,0	100,0	100,0	100,0	100,0

Източник: Годишни отчети на БНБ и интернет страниците на БНБ и НСИ.

Пояснения: Структурата е изчислена въз основа на годишни данни в евро, а за 2004 и 2005 г. – от интернет страницата на БНБ. Правим анализа само в рамките на неенергийния износ, защото износът на енергийни стоки се колебае силно (между 8 и 15% през последните години) поради промени в енергийните цени, валутните курсове и други причини. Така постигаме относително по-чиста картина за структурата и техническото равнище на изнасяните стоки.

Още по-изразителна е продуктовата структура на износа, показана в таблица 6:

Таблица 6

Износ по групи стоки спрямо неенергийния износ

(проценти)

Показатели	2000	2001	2002	2003	2004	2005
1. Метали и химикали	31,5	26,9	23,7	25,4	28,8	28,2
2. Дрехи и обувки	19,2	23,1	23,0	23,9	21,6	18,7
3. Суровини за храни, текстилни материали, дърва, цимент, тютюн	17,3	17,4	20,5	18,0	19,7	21,0
4. Машини, уреди и апарати	5,2	5,3	5,4	5,1	5,0	5,0
5. Електрически машини	4,0	5,6	4,3	4,1	1,3	5,0
6.Лекарства и козметика	4,0	3,6	3,1	2,7	2,1	2,0

Източник: Изчислено по данни на БНБ и НСИ

Какви изводи могат да се направят от данните в таблици 5 и 6?

Първо. Много е голям делът на потребителските стоки в износа, макар че през последните години намалява. Проблемът е, че главната им съставка са облеклото и обувките (19-24%), които се произвеждат предимно на ишлеме по дизайн на чуждестранни поръчители. Голяма част от материалите също са от чужбина. Това са нискотехнологични, първично обработени материалоемки и наситени с прост труд стоки. Те се реализират на ниски цени в стокови ниши, изоставени отдавна от развитите страни и изнесени в по-слабо развити икономики с евтин труд. Главният български принос в тези стоки е неквалифицираният труд. Добре е, че техният дял намалява през последните години.

Перспективите за бъдещо производство и износ на текстилни стоки и обувки не са добри, особено след приемането на Китай в Световната търговска организация, а също и конкуренцията на стоки от Индия и други далекоизточни страни, произведени с още по-евтин от нашия труд. Засега и в средносрочна перспектива при липса на по-добри алтернативи България трябва да използва тези възможности, като своевременно подготвя бързо преориентацията си към по-ефективна структура на производството и износа.

България не може да разчита на чувствително увеличение на износа и още по-малко на неговата конкурентоспособност с такива стоки. Те са относително конкурентни само в посредствените стокови ниши, отдавна изоставени от производителите в развитите страни. Те могат и трябва да се използват сега и през следващите години по принудителна необходимост, но не и в дългосрочна перспектива. С такива стоки България може да оцелее за известно време на европейския и световния пазар в съответните стокови ниши, но не може да постигне растеж, производителност и конкурентоспособност, които да я приближават към развитите страни.

Второ. Още по-голям, при това растящ през последните години, е делът на суровините и материалите в износа, между които най-обемиста е групата на металите и химикалите, а също и текстилните материали, суровините за производство на храни, дървен материал, цимент, тютюн и други. Това са необработени или първично обработени нискотехнологични, капиталоемки, материалоемки и енергоемки стоки, които също се реализират на ниски цени.

България още по-малко може да разчита на такива стоки за увеличаване на обема и повишаване конкурентоспособността на износа, особено при ограничените ни ресурси от енергоносители и минерални суровини. Те също са конкурентни само в посредствените стокови ниши, изоставяни от средно- и високоразвитите страни и по неизбежна необходимост използвани от слаборазвитите като нас. Пребиваването ни в тези ниши може да продължи през следващите години и в средносрочна перспектива. С тях обаче нямаме шансове за икономически прогрес в дългосрочна перспектива.

Трето. Тревожно висок е делът на суровините, материалите и потребителските стоки (редове 1+2 в таблица 5) – около 85% от общия износ на неенергийни стоки през последните пет години, при леко намаление през 2005 година. Високият дял на тези стоки в износа е изразител на икономическата ни изостаналост и ниска конкурентоспособност. С такива стоки България не може да постигне чувствително намаление на дефицита в търговския баланс, който продължава да расте застрашително. Още по-малък е потенциалът на такива стоки за повишаване конкурентоспособността на износа. Продължаването с такъв тип износ по-скоро ще потиска растежа и бъдещото ни развитие.

Четвърто. Нисък е делът на инвестиционните стоки в износа, увеличен чувствително през 2005 г. Преобладаващата част от изнасяните от България инвестиционни стоки са на ниско равнище, следвани със скромен дял от среднотехнологичните на посредствено равнище. Нищожен е делът на високотехнологичните стоки.

По-сложните инвестиционни стоки, включително производствена електроника, заедно с качествените химически и фармацевтични продукти, битовата електроника и висококачествените хранителни продукти притежават най-голям потенциал за повишаване на износа и на неговата конкурентоспособност. Този потенциал засега не се използва у нас. За да стане това са нужни огромни инвестиции във физически и човешки капитал, съвременно корпоративно и макроикономическо управление, много време и още повече въображение. Все някога обаче трябва да се започне. България няма бъдеще ако продължава да разчита на износ на ишлеме, на суровини, материали и други посредствени стоки. Нещо повече, българската икономика се самоизтощава с такъв износ.

Пето. Необходимо е бързо и мащабно преструктуриране и технологично обновяване на производството. Само така може да се увеличи делът на високотехнологичните и качествени стоки с ниска материалоемкост, енергоемкост, капиталоемкост, с повече квалифициран труд и вградени научни знания. Това ще изисква големи ресурси и много време, но трябва да започне, за да постигнем значимо увеличение на износа и на неговата конкурентоспособност. Продължаваме ли да отлагаме и не го ли направим бързо другите страни ще ни изпреварват, ще заемат свободните още атрактивни ниши и ще ограничават възможностите ни за маневриране. Последствията за България от такова бавене ще са тежки!

Подобна масирана модернизация засега не е започнала. Икономическата политика е насочена главно към финансова стабилност в традиционния й смисъл, а не към структурна и технологична модернизация. Финансовата стабилност е полезна и необходима, но превърната в самоцел, става вредна. Все още не се разбира, че пътят към ускорения догонващ растеж и конкурентоспособност минава през структурната, технологичната и институционалната модернизация, съчетани с финансова стабилност.

Финансовата стабилност е важна, но не е достатъчна ако липсва структурна, технологична и институционална модернизация. Модернизацията пък не е възможна без здрава и високообразована работна сила, комплексна инфраструктура, активна иновационна политика и редица други предпоставки. Българските власти вече 17 години се вторачват в и дори фетишизират само една от важните предпоставки за растеж и конкурентоспособност – финансовата стабилност и по-специално в бюджетния излишък, пренебрегвайки всички останали, които взети заедно са далеч по-важни.

Целева функция на официалната икономическа политика на България не е подобряването на качеството на живота на хората чрез структурна, технологична и институционална модернизация, висок растеж и конкурентоспособност, а чрез ниска инфлация, бюджетен излишък, голям валутен и фискален резерв и други подобни. С други думи, има в излишък финансова стабилност, но силно дефицитна е грижата за хората.

Никой по света не е направил радикална структурна модернизация в режим на валутен борд и разчитайки само на неговия инструментариум. Няма да го направи и България докато не модернизира икономическата си политика. С това трябва да се започне. С традиционна консервативна икономическа политика не може да се изгражда нетрадиционна икономика – с модерни структурни, технологични и институционални характеристики, екологично целесъобразна, конкурентоспособна и социално ориентирана.

Шесто. Продуктовата структура на повечето ЦЕ страни ни изпреварва с 15-20 години, а на най-развитите страни членки на ЕС – с 40-50 години. Икономика, която произвежда и изнася предимно суровини, първично преработени и нискотехнологични стоки не е конкурентоспособна и не се очертава да стане такава през следващите 10-15 години, дори ако се вземат незабавни мерки за излизане от това състояние. Постигането на конкурентоспособност изисква продължително натрупване на подходяща критична маса.

Бързото подобряване на продуктовата структура на България изисква активна държавна политика с участието на частния сектор и тясно производствено сътрудничество с високотехнологични компании от развитите страни: по производствена електроника, информационни технологии, биотехнологии, нанотехнологии, нови материали, екологично чисти продукти, съвременно машиностроене, транспортна техника, битова електроника, химическа промишленост, лекарствени продукти, козметика и т.н. Това предполага привличане на водещи чуждестранни компании от ЕС, САЩ, Япония, Южна Корея и др. за създаване на производствени мощности у нас. Т

България може да бъде привлекателна за такива компании с наличието на сравнително квалифицирана евтина работна сила; специален привилегирован данъчен и друг режим за 10-15 и повече години със съответни държавни гаранции; членство в ЕС и свързания с това достъп до големия вътрешен пазар на общността; политическа, икономическа и институционална стабилност. Българските компании не могат да осъществят сами такава продуктова и технологична преориентация на икономиката. Нито пък може да се разчита на пазарния автоматизъм.

Структурообразуващите функции на пазара са ограничени. Пазарът не може да прогледне в бъдещето и да прозре кои са най-перспективните структури и технологии. Това е възможно само чрез тясно сътрудничество на наши фирми с водещи световни компании в съответните области при активно поддържащо участие на българската държава.

Експортът на нашата страна в сегашния си вид, не допринася за икономическия растеж. Той натрупва все по-голям дефицит в търговския баланс и в текущата сметка и потиска растежа. Проблемът на България сега не е в големия внос, а в малкия износ. Ние изнасяме на човек от населението 5-6 пъти по-малко от централноевропейските страни.

Продължително фиксираният валутен курс (от 1 юли 1997 г.) при натрупана през този период инфлация от около 80% и ниски темпове на повишение на производителността на труда допълнително потиска конкурентоспособността. На свой ред, забавеният растеж и ниската конкурентоспособност ограничават експорта и допринасят за все по-голям търговски дефицит. Това пък води до нарастващ дефицит в текущата сметка. Такава е ситуацията в България през последните години. Такава се очертава да бъде и през следващите години ако се прилага сегашната консервативна икономическа политика в режим на валутен съвет.

4.2. Структура на вноса по групи стоки по начин на използване

Структурата на вноса по групи стоки по начин на използване е косвен индикатор за бъдеща конкурентоспособност. Тя показва каква е подготовката на дадена страна за по-висок бъдещ растеж и конкурентоспособност чрез вноса на съвременни инвестиционни стоки за структурна и технологична модернизация на икономиката. Ако този внос е значителен за 5-7-10 поредни години – има масирана подготовка. Ако не е – тя липсва или е недостатъчна. Толкова по-вярно е това за малка страна в сложно положение като нашето.

Вносът на съвременни инвестиционни стоки от напредналите страни ще бъде главният източник за структурна и технологична модернизация на икономиката. България няма потенциал да осъществи такава модернизация със собствено производство на инвестиционни стоки. Местното производство в най-добрия случай ще играе спомагателна роля.

Някои икономисти твърдят, че дефицитът в търговския ни баланс се дължи на бързо растящия внос на инвестиционни стоки. Поради това е временен и оправдан[3]. По-прецизният анализ потвърждава, че относителният внос на инвестиционни стоки у нас почти не расте до 2004 г., с обещаващи признаци за увеличение през 2005 г. (виж таблица 7).

Таблица 7

Внос на инвестиционни стоки спрямо неенергийния внос

(проценти)

Показатели	2000	2001	2002	2003	2004	2005
Инвестиционни стоки	33,64	32,13	31,83	31,63	32,20	34,86
в т.ч.-машини, уреди и апарати	12,90	10,95	12,21	12,04	10,98	12,06
-електрически машини	4,00	5,65	4,25	4,07	3,65	3,97
…….-транспортни средства	6,84	5,65	6,61	6,97	8,74	10,36
-резервни части	4,36	4,34	4,67	4,63	4,32	4,41

Източник: Изчислено по данни от годишните отчети на БНБ, а за 2004 и 2005 г. по данни от интернет страницата на БНБ.

Какви изводи могат да се направят от данните в таблица 7?

Първо. Относителният внос на инвестиционни стоки е стабилен до 2004 година. През 2005 г. има чувствително подобрение, но е трудно да се каже дали ще продължи със същата интензивност през следващите години. За да има сериозна модернизация вносът на съвременни инвестиционни стоки трябва да бъде по-голям и продължителен.

Второ. Структурата на вноса на инвестиционни стоки поражда загриженост. Делът на вноса на машини, уреди и апарати - най-активната съставка на инвестиционните стоки, е нисък и нестабилен. Освен това, част от внасяните машини служат за подмяна на извеждани от употреба стари машини, а не за разширение на производствения потенциал. Делът на вноса на транспортни средства със стопанско предназначение расте и приближава плътно дела на машините и апаратите. От разполагаемите данни е трудно да се каже доколко оправдан е бързият внос на транспортни средства и как те се използват.

Обемът и структурата на внасяните инвестиционни стоки показват, че в нашата икономика все още не се провежда значима структурна и технологична модернизация, която да подготви условията за по-висока конкурентоспособност. За да има забележимо повишение на производството и на конкурентоспособността през следващите 5-7 години мащабната модернизация би трябвало вече да е набрала скорост. А данните от таблицата показват, че тя не е започнала или в най-добрия случай предстои. При тези условия не може да се очаква забележимо повишение на производството и на конкурентоспособността в средносрочна перспектива. Това е основание за сериозна тревога.

Ниският дял и неблагоприятната структура на внасяните инвестиционни стоки са предвестник на хилав растеж и ниска конкурентоспособност в средносрочна перспектива. И обратното – високият дял и благоприятната структура на внасяните инвестиционни стоки са предвестник на нарастващ темп на растежа и по-добра конкурентоспособност през близките 4-6-8 години.

Трето. Структурата на вноса по начин на използване не дава надежди за предстоящо повишение на растежа, ефективността и конкурентоспособността. Такова подобрение във функционирането на икономиката с интензивен растеж трябва да се предшества от чувствително и продължително повишение на вноса на инвестиционни стоки, при умерено повишение (дори трайна стабилизация) на вноса на суровини и материали и намаление на вноса на потребителски стоки. Нито едно от тези условия не е налице.

Времевият лаг между забележимото подобрение на структурата на вноса по начин на използване (особено вноса на инвестиционни стоки) и началото на ускорен догонващ конкурентоспособен растеж е поне 4-5 години. Икономическата статистика показва, че часовникът, който ще отброява продължителността на този лаг още не е включен. Това би трябвало да е основание за тревога по бъдещето на догонващия растеж и повишението на конкурентоспособността в България.

5. Заключение

Примитивните отраслови и продуктови структури са една от главните причини за общата икономическа изостаналост на България. Не е възможно да се гради модерна икономика на 21-ви век с продуктови структури от първата половина на 20-ти век, присъщи сега на слаборазвитите страни. По-нататъшната технологична, икономическа и социална модернизация на България трябва да започне с модернизация на отрасловите и особено на продуктовите структури. Модернизационният кипеж през следващите години и десетилетия ще бъде главно в продукторите структури, следвани от отрасловите и далеч по-малко в секторните.

Отпечатана в сп. Икономика, брой 1 / 2007

Обратно в списъка на публикаците

---

[1] Виж Ив. Ангелов с колектив, “Икономиката на България и Европейският съюз. Стратегия за догонващо икономическо развитие до 2020 година”, Икономически институт на БАН и Фондация “Фр. Еберт”, София, ноември 2003 г., сс. 277-287 или публикация № 43 в интернет страница на адрес www.iki.bas.bg/Cvita/angelov/index.htm

[2] Експортните дялове на високотехнологичните продукти в другите страни са далеч по-високи: Полша – 7%, Испания – 11%, Италия – 11,5%, Чехия – 15%, Австрия – 15%, Германия – 19%, Дания – 22%, Швеция – 22,5%, ЕС-15 – 22,5%, Франция – 22,5%, Финландия – 24%, Словения – 26%, Япония – 29%, Холандия – 31,5%, Унгария – 32,5%, Великобритания – 35%, САЩ – 36%, Южна Корея – 36%, Швейцария – 39% (Виж WEF, Global Competitiveness Report 2006-2007, p. 26). Тези данни показват голямата ни структурна и технологична изостаналост, която е в основата на ниската ни конкурентоспособност и дългия път, който ни предстои за модернизация на икономиката.

[3] Те смятат, че с масирания внос на инвестиционни стоки се провежда мащабна структурна и технологична модернизация, с която се подготвя скорошно рязко увеличение на производството и на износа, а с това и уравновесен търговски баланс. Бедата е там, че няма нито масиран дълготраен внос на модерни инвестиционни стоки, нито осезаема структурна и технологична модернизация. Доколкото се извършва модернизация, тя е под необходимата интензивност.