Обратно в списъка на публикаците

Проф. Иван Ангелов

Член-кор. на БАН

Как да предотвратим новата финансова дестабилизация

В България има ниска инфлация. Бюджетът е с излишък. Фискалният резерв е голям. Валутният курс на лева е фиксиран към еврото. Паричните агрегати на БНБ се движат в приемливи граници. Това създава привидност за финансова стабилност.

Но пълната картина е друга. Търговският баланс и текущата сметка са дефицитни и се влошават застрашително (виж таблицата). Положението би било още по-лошо ако не бяха милиардните преводи на валута от българските гастарбайтери в чужбина.

Дефицити в търговската и текущата сметка

в % към БВП

Показатели	2000	2001	2002	2003	2004	2005	2006
Търговски баланс	11,8	11,7	10,3	12,7	13,9	19,1	21,8
Текуща сметка	5,6	7,3	5,3	9,3	8,5	11,8	16,0

Новата година започна лошо. През януари дефицитът в търговския баланс е 470,6 млн. евро - със 125 млн. евро повече от януари 2006 г. Дефицитът в текущата сметка е 489,1 млн. евро – с 81,8 млн. евро повече от януари 2006 г. Ако продължава така дефицитите ще превишат значително миналогодишните.

При 10,6 млрд. дол. в края на 1989 г. и 17,9 млрд. дол. в края на 2005 г. брутният външен дълг надхвърли 25 млрд. дол. в края на 2006 г. при съпоставими обеми на БВП. Квазибюджетният дефицит, главно междуфирмени задължения, достига рекордните 150% от БВП. Расте вътрешната задлъжнялост на физически и юридически лица към банките. Натрупаната инфлация у нас след фиксирането на лева е около 80%, а в Германия и ЕС – 20-25%. Това повишава напрежението във валутния курс, оскъпява лева и влошава конкурентоспособността ни. Нашият износ на човек от населението е най-нисък в ЕС, а структурата му е най-примитивна – само 3% са високотехнологични стоки, при 22,5% средно за ЕС. Суровините и материалите са 54% от нашия неенергиен износ. Изнасяме груб тонаж, а не добавена стойност.

При тези резултати вече не може да се твърди, че у нас има финансова стабилност. Продължителната рестрикция

води до нейното саморазрушаване.

Правителството вижда това и взема предпазни мерки: засилена бюджетна рестрикция, за да ограничи колективното и държавното потребление и нуждата от внос. Потиска заплатите и пенсиите, за да ограничи личното потребление и вноса. БНБ потиска кредитната експанзия, за да ограничи инвестиционното, колективното и личното потребление със същата цел.

Според МВФ България потребявала много вносни стоки, което водело до големите дефицити. Това не е вярно! Фундаменталният проблем на България не е в големия внос, а в малкото производство, малкия износ и ниската конкурентоспособност. На човек от населението имаме най-нисък БВП, изнасяме 6 пъти по-малко от Словения, 5 пъти по-малко от Чехия, 4 пъти по-малко от Унгария и сме последни в ЕС по конкурентоспособност.

Задава се нова финансова дестабилизация. Ключът за нейното предотвратяване не е там, където го търсят властите. Той е в повишението на производството, износа и конкурентоспособността, а не в рестриктивната политика. Стабилизация може да се постигне чрез друга политика.

Тя се състои в следното:

Първо. Ускорена и мащабна структурна и технологична модернизация на икономиката. Това може да стане най-бързо чрез благоприятни условия за привличане на водещи световни компании във високите технологии, в т. ч. и с преместване на производствени мощности у нас в областта на информационните технологии, биотехнологиите, нанотехнологиите, екологично чистите технологии, новите материали, новите източници на енергия и т.н. Това може да подбуди част от квалифицираните наши емигранти да се завърнат по-скоро.

Под благоприятни условия за чуждите компании имам предвид нулев данък за реинвестирана печалба за неограничено време, ниски данъци и осигурителни вноски, приемане на единната валута, подходящи държавни гаранции позволени от ЕС, стабилни закони, правила, ред и ефикасно правораздаване, ограничени и опростени разрешителни режими, модерно финансово посредничество, съвременна инфраструктура, стимулиране на чуждестранните инвестиции във високотехнологични производства, а не в спекулации с имоти, квалифицирани кадри, висока дисциплина, крути мерки срещу престъпността и корупцията и много други. Улесненията трябва да важат и за българските високотехнологични компании. Това ще почне да дава забележими резултати до 3-4 години, които ще растат с времето.

Второ. Бързи мерки за развитие на инфраструктурата, в т. ч. модерни телекомуникации. Това ще повиши инвестиционната активност, ще привлече повече чуждестранни инвестиции.

Трето. Бързи мерки за подобряване на здравеопазването чрез реформиране и по-добро финансиране. Без ефикасно здравеопазване няма здрав народ и здрава работна сила. А без това няма конкурентоспособност.

Четвърто. Бързи мерки за подобряване на образованието чрез реформиране и по-добро финансиране. Без съвременно образование няма образован народ, квалифицирана и предприемчива работна сила. А без това няма конкурентоспособност.

Пето. Бързи мерки за форсирано развитие на фундаменталните и приложните науки и на иновационната дейност. Създаване на научно-производствени комплекси. Високо заплащане на интелектуалния труд. Ускорена комерсиализация на научните продукти.

Шесто. Бързи мерки за подобряване управлението на фирмите, където България е между последните в света. Оздравителните мерки да вземат самите фирми, а държавата да им помага с експертиза.

Тази огромна новаторска дейност трябва да извършат бизнесът и науката. Държавата ще им помага като създава благоприятен икономически климат. Особено в избраните от нея, съвместно с бизнеса и науката, приоритетни направления.

Отпечатана във в. ТРУД, 19 април 2007 г.
под заглавие “Опасности дебнат българския лев”.

Обратно в списъка на публикаците