Доклад
за
Президента
на Република
България
Уважаеми
г-н Президент,
Както
обещах на
обсъждането
в НДК на 15 юни, Ви
изпращам
следните
1.
Обща оценка:
Първият и
вторият
раздел на
доклада са
разработени
на що годе
прилично
ниво. На тях
са отделени 150
страници. Най-важният
раздел трети
“Стратегия за
ускорено
развитие на националната
икономика”
обаче е много
слаб, както
по качество
на
разработката,
така и по
отделеното
му внимание –
едва 28
страници. А този
раздел е
сърцевината
на проекта.
Това личи и
от неговото
заглавие,
което почти
съвпада със
заглавието
на доклада.
Очевидно, на
авторите им е
било по-лесно
да пишат за
текущото
състояние на
икономиката и
за
секторните
стратегии и
политики, но
не и за
стратегията
за развитие
на националната
икономика до
2020 година.
Имам доста бележки по първите два раздела, но поради особената важност на третия раздел, а и като макроикономист ще се спра само на него.
2.
Най-важни
бележки по
трети раздел:
2.1. На с. 153 е писано, че “Основна цел на стратегията е ускорено икономическо развитие на България за превръщането й в средносрочен период в развита страна с висок доход на населението и ефективна икономика, успешно интегрирана в ЕС”. Тази формулировка на основната цел е погрешна. Смесени са елементарни икономически и статистически понятия за средносрочно и дългосрочно. В общоприетата практика под краткосрочно се разбират до 3-4 години; средносрочно – 5-7 години; дългосрочно – над 10 години. В настоящия доклад под средносрочно се разбират 14 години (2007-2020). Това е погрешно, но не е фатално.
Авторите приемат, че за 14 години от най-бедната страна членка на ЕС България може да се превърне в “развита страна с висок доход на населението и ефективна икономика, успешно интегрирана в ЕС”.
Изпълнението на такава амбициозна стратегическа задача за 14 години не е възможно. Това е абсурдна самозаблуда на авторите и волно или неволно подвеждане на Президента. Достатъчно е да се анализират най-важните макроикономически и други показатели (БВП на човек от населението, производителност на труда, конкурентоспособност, обем и структура на производството и износа, структурно и технологично ниво на икономиката, състояние на инфраструктурата, на здравеопазването, образованието, науката, на екологията, доходи, потребление и т.н.), за да се разбере, че такава задача е неизпълнима за 14 години. При най-благоприятни вътрешни и външни условия това може да стане поне за 2,5-3 пъти повече време. Няма гаранции, че такива благоприятни условия ще бъдат налице. По-вероятно е да не бъдат.
Авторите се самоподвеждат като използват класификация на Световната банка за степени на развитие, предназначена за слаборазвитите страни, с които банката работи (с. 153). Погрешността на такъв подход личи от признанието няколко реда по-долу, че по този критерий (10 хил. щатски дол. на човек от населението по паритетни стандарти) всички новоприети страни от централна и източна Европа са развити страни и че “България би могла да влезе в тази група до 2010 г.” (с. 153). Всеки сериозен анализатор на икономическото развитие би се присмял над такова твърдение.
2.2. На с. 153 авторите обясняват своя подход за характеризиране нивото на икономическо развитие на България. Те приемат погрешно критерия 10 хил. дол., без да се интересуват от относителното ниво на икономическото и социалното развитие на България в общността на страните членки на ЕС. Те възразяват срещу така наречения “сравнителен подход за определяне на целите и разположението им във времето” (с. 153), което е намек за нашия подход, без да ни цитират и продължават: “При такъв подход не можем да поставим постиженията в сравнителен план като цел, защото не знаем дали другите страни също няма да провеждат активна политика и къде ще бъдат в края на периода” (с.153). Ние сме длъжни да знаем какво правят другите страни от Общността и да се стремим да го правим като тях и дори по-добре от тях. Ако не го правим се самоизолираме и самообричаме на опасни самозаблуди.
Такъв подход е погрешен. Не е възможно дадена страна да се определя като повече или по-малко развита извън контекста на развитието на другите страни от Общността. Освен това, понятието “развита страна” е динамично. С развитието на европейската и световната икономика то също се променя в количествено и качествено отношение. Преди 50-70 години БВП на човек от населението от 3-4000 щатски долара е било доказателство за висока степен на развитие, докато сега е превишено от много слабо развити страни, без това да им дава основание да претендират, че са развити.
Още по-абсурден е такъв изолационистичен подход за България като член на ЕС, където традиционните граници между държавите и техните икономики все повече избледняват. Развитието на България не може да се оценява извън контекста на развитието на другите страни членки и на Общността като цяло. Такъв подход е приложен в нашата “Стратегия за догонващо икономическо развитие на България до 2020 година”, публикувана през 2003 година. Интересно е, че по предпочитания от нас сценарий D (от общо 6 сценария) ние оценяваме, че към 2020 г. БВП на човек от населението по паритетни стандарти може да достигне 18968 Евро (виж с. 82 от нашата Стратегия), а в настоящия доклад е записано 19870 Евро към 2020 година, т. е. почти същото. При такова разстояние във времето подобна разлика е нищожна.
Тълкуването на това число (около 19000 Евро) е едно, ако е изолирано от развитието на другите страни членки и от ЕС като цяло, както е сторено в настоящия доклад и съвсем друго ако се оценява в контекста на Общността, както е направено в нашата Стратегия. Според нашия подход това би било около 50-55% от очакваното средно ниво на Общността към 2020 г., ако средногодишният прираст на БВП от 2001 до 2020 г. при тях е 2,5%, а при нас 5,5%. А 5,5% средногодишен растеж в продължение на 20 години би бил изключително постижение на България. В нашата стратегия го наричаме – на границата между възможното и невъзможното.
Прилаганият от нас подход е по-богат по съдържание и дава възможност за много повече и по-верни разсъждения. При нашия подход не може да се направи извода, че към 2020 г. България ще бъде развита страна с висок доход на населението и ефективна икономика, след като сме два пъти по-ниско от средното за Общността и 3-4 пъти по-ниско от най-развитите страни членки. Това означава, че и тогава ще бъдем между последните в ЕС и че ни предстои много дълъг път, за да достигнем средното ниво на Общността. Затова е преждевременно да храним илюзии, че сме развита страна с високи доходи и ефективна икономика. Изолационисткият подход на обсъждания доклад позволява такава самозаблуда.
От това пък следва, че подходът за догонващо развитие е по-правилен от подхода за ускорено развитие без съпоставки с другите страни членки. Защото всяко догонващо развитие е ускорено развитие, но не всяко ускорено развитие е догонващо. Зависи как се развиват другите страни членки на Общността. Нима можем да си затваряме очите какво става при тях! Прилаганият подход в настоящия доклад означава, че не следим процесите в другите страни от Общността. Недостатъкът на такъв подход е очевиден.
2.3. На с. 156 четем, че “през първите години акцентът е поставен върху по-ефективното използване на традиционните източници на растежа…Необходимо е да осъзнаем, че знанието ще има по-малка относителна тяжест в темповете на растежа през първите 6-8 години от традиционните източници” (с.156). По-нататък са подредени по степен на важност основните източници на растежа: аграрен сектор, туризъм, енергетика, предприятия, регионално развитие и инфраструктура, развитие на агломерациите, увеличение на заетостта и накрая – образованието и икономиката на знанието (сс. 156-168).
Авторите на настоящия проект и тук допускат фундаментална грешка. Те ни връщат 30 години назад към дискусията за екстензивния и интензивния растеж и за необходимостта от ориентация към интензивния тип растеж поради изчерпване на екстензивните фактори.
Парадоксално е, че в началото на 21 век ни убеждават в обратното – през следващите 6-8 години да разчитаме главно на традиционните източници на растеж. Такава теза може да бъде много лесно оборена с аргумента, че потенциалът на аграрния сектор след присъединяването към ЕС е ограничен от Общата аграрна политика на ЕС, от загубените традиционни външни пазари и от дългогодишните разрушителни процеси в българското земеделие след 1989 година. Ограничен е потенциалът и на туризма, между другото и поради погрешното му развитие през последните години с ориентация към ниско платежоспособни чуждестранни туристи. Анализът на ограничителите може да продължи и за другите традиционни източници със същите заключения.
На с. 168 е препоръчано “разходите за НИРД от държавния бюджет да достигнат 1% от БВП”, без да се казва кога – към 2010 или 2020 година. Не се препоръчва подобна цел за частния сектор. В същото време ЕС сега има около 2% за наука (при 0,40% у нас), а целта е към 2010 г. да достигнат 3% от БВП.
Застъпената
в доклада теза
фактически оправдава
провежданата
у нас през
последните 17-18
години
пренебрежителна
политика към
образованието
и науката
като главни
фактори на
растежа. Така
постъпва и
сегашното
правителство,
въпреки голословните
си
декларации
за обратното.
Наред с използването на традиционните фактори на растежа България отдавна трябваше да насочи вниманието си към образованието, науката и иновациите като най-перспективни, практически неограничени източници на икономическо и социално развитие. За това ние настоявахме в нашата Стратегия от 2003 г. сс. 132-147, 208-224, 249-276, а също и в нейното продължение за догонващото развитие, публикувана през 2006 г., сс. 98-134, 238-291. Още повече като се има предвид, че природните ни ресурси са ограничени - земя, минерални суровини, горива, вода. Същото важи и за количеството на работната сила.
Водени от такива съображения в нашата Стратегия от 2003 г. записахме: “До 2020 г., а и през следващите десетилетия България ще разчита на многократно повишение на производителността на труда като главен фактор на социално-икономическия прогрес. Докато влаганото в производството работно време ще се увеличава с проценти, повишението на производителността на труда ще бъде в пъти” (с. 137). В този контекст препоръчахме до 2020 г. повишението на производителността на труда да осигури около 60% от прираста на БВП, а за десетилетията след това – 70 и повече процента (виж сс.137-140). Пак там отделихме специално внимание на общата факторна производителност (виж сс. 140-142).
Повишаването
на производителността
на труда е
синоним на подобряване
на
образованието,
развитието на
фундаменталната
и приложната
наука и бързата
им
комерсиализация.
Без
развита
наука и
високо
образована
работна сила
не е възможно
повишение на
производителността
на труда. И по
този пункт
нашата
стратегия от
2003 г. и продължението
й от 2006 г. се
различават
фундаментално
от
обсъждания
доклад. Философията
на доклада за
източниците
на растежа е
старомодна и
силно
подвеждаща.
2.4. На с. 159 четем: “целесъобразно е изграждането на нови производствени мощности, предназначени за износ на енергия да става на открити тръжни процедури, отказ на държавата от гаранции за изграждане на мощности за износ на електроенергия и пълно поемане на пазарния риск от потенциалните инвеститори”. Това е правилна теза, но тя не е достатъчна.
В нашата
последна
публикация
за догонващото
развитие от 2006
г. заемаме
още
по-категорична
и ясна
позиция. Там
е записано:
“През следващите
15-20 години главните
усилия в
енергийната
политика на
България
трябва да
бъдат
насочени към
икономия на
енергия в
стопанския и
домакинския
сектор и в
разпределителната
мрежа” (с. 278). И
по-нататък:
“Следва също да се
преосмисли
стратегията
на България да
бъде
енергиен
център на
Балканите,
т.е. да
произвежда
повече от
необходимата
енергия, като
изнася
излишъка в
съседните
страни.
Стратегическото
решение по
бъдещата
експортна
ориентация
на българската
енергетика
трябва да се
вземе едва след
преценка на
сравнителната
ефективност
на
инвестициите
за износ на
енергия. Под
сравнителна
ефективност
разбираме, от
една страна,
ползата от
производството
на енергия за
износ и от
друга –
ползата от насочването
на същите
инвестиции
за производство
и износ на
други
(например
високотехнологични)
стоки. Наши
предварителни
анализи
показват, че вторият
вариант е
по-целесъобразен.
Това обаче
трябва да се
провери с
помощта на
комплексен
сравнителен
анализ” (сс.278-279).
2.5. На с. 170 има таблица – Индикативна рамка за развитие на България 2007-2020 година. Тази таблица е концентриран израз на дефектите на обсъждания доклад. Тя е съставена неграмотно, защото:
а/ Подборът на показателите не е сполучлив. Пропуснати са най-важни стратегически показатели като: производителност на труда, конкурентоспособност, производствени структури, обем и структура на износа, външнотърговски баланс, платежен баланс, публичен и брутен дълг, доходи, потребление, екология и много други. Вместо това са включени излишни и неподдаващи се на стратегическо целеполагане показатели като: обща маса и структура на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ), ПЧИ за покупка на имоти, трансфери от ЕС, съфинансиране от България по трансферите от ЕС и т.н.
За сведение, в нашата Стратегия от 2003 г. работим с 8 групи икономически показатели, 8 групи социални показатели и 3 групи екологични показатели. Във всяка от тези групи работим със 6-12 аналитични стратегически показатели (сс. 77-131).
б/ Сериозно целеполагане за всяка година с 15 години напред не е възможно. Такъв подход не може да бъде друго, освен безполезно академично упражнение. Годишните колебания са неизбежни.
За сведение, в нашата Стратегия от 2003 г. работим с три опорни години: 2000, 2010 и 2020, а също и със средногодишни величини за периодите между тях. Където това не е възможно сочим тенденциите – намаление, повишение, бързо (или бавно) намаление или повишение, стабилност.
в/ След 2009 г. е предвидена годишна инфлация 3,5% за всички години. Очакваната инфлация в ЕС през този период е 2,0-2,5-3,0%. Пита се, ако това е вярно как ще се постигне сближаване на нашето средно ценово ниво, което е 41-42% от средното в ЕС. Ако целеполагането за инфлацията в таблицата е вярно такова сближаване не е възможно. Сближаването на ценовите нива, обаче е обективен процес, който никой не може да спре. А за да стане това инфлацията у нас ще бъде доста по-висока от предвидената в таблицата. Това също никой не може да предотврати.
г/ Предвиденият обрат от намаление към увеличение на населението на България към 2012-2013 г. не е възможен. Като се има предвид възрастовата структура на населението, очакваната раждаемост и миграционните процеси този обрат ще настъпи много по-късно. Ако изобщо настъпи! Във всеки случай не по-рано от 2030-2035 г. За нашите оценки виж сс. 100-104 в Стратегията от 2003 г. и сс. 353-372 в последната ни публикация от 2006 г.
2.6. Авторският колектив брои 38 души. На пръв поглед това е впечатляващо, но то не е достоинство на доклада. Такъв колектив е неуправляем. Строго погледнато, това не е творчески колектив с необходимата вътрешна спойка, а голяма група хора с различни специалности, които говорят на различни езици. В такава голяма група не е възможно обсъждане на текстовете на различните автори. Сигурен съм, че те нито веднаж не са се събрали заедно и може би не се познават.
При това положение текстовете, предложени от отделните автори се съкращават 4-5-6 кратно от ръководителя на групата, което крие опасност от сериозни грешки, понеже той не може да бъде специалист по всичко. Още повече, че ръководителят на проекта ст. н. с. М. Димитров се занимава с икономика на предприятието и е доста далече от макроикономическата проблематика. Освен всичко казано, по този начин авторите биват изцяло обезличавани.
Моят опит като ръководител на колективни комплексни разработки от 1992 г. до сега подсказва, че колективът не бива да бъде по-голям от десетина души. Изготвеният от такъв колектив проект следва да бъде обсъден сериозно с участието на 10-15 други специалисти в съответната област и едва тогава да се представя на Президента.
2.7. В науката е задължително всяко сериозно изследване да прави творческа инвентаризация на изследванията до момента по съответния проблем от други автори, да стъпи на достигнатото и да продължи по-нататък. Това е желязно правило, но то не е спазено от авторите на настоящия доклад. Като се чете доклада се остава с впечатление, че до сега у нас не е работено по тези проблеми и че те са първопроходците. Те например добре познават двете стратегически разработки на нашия колектив, но никъде не споменават за тях в положителен или отрицателен смисъл. Налага се пълно затъмнение за всичко писано по тази тема от други автори.
Както вече споменах по-горе, въпреки че има почти пълно съвпадение между препоръчания от нас и от тях БВП на човек от населението към 2020 г. – около 19000 Евро, настоящият доклад мълчаливо заобикаля този факт. Разликата е, че ние сме го публикували преди 4 години. Това не е признак за елементарна научна етика.
2.8. Разработката не трябва да бъде представяна на Президента от името на Икономическия институт на БАН, защото не е обсъдена и приета от Научния съвет на Института. Това е задължително по устава на БАН. Така се постъпва с всички научни разработки в Института. Научният съвет е този, който легализира продукта на изследователите, без да снема личната им отговорност. Така беше постъпено и с двете наши стратегически изследвания.
Тази бележка не е само от формално-бюрократични съображения. Ако настоящият доклад беше обсъден в Научния съвет на Института, съставен от около 20 най-изтъкнати учени, с две писмени рецензии от най-компетентни наши учени, щяха да бъдат направени множество конкретни препоръки за отстраняване на слабости и груби грешки, а също и полезни внушения за допълнения.
Така Президентът щеше да получи по-добре изпипан от професионална гледна точка продукт, а не пълна с грешки разработка, поставена в луксозните корици на президентската администрация. Използването на президентската институция обаче не може да легитимира слаба разработка. Това се правеше при тоталитарния режим, но не и сега. Всичко се публикува и научната общественост оценява най-обективно, независимо от административния пост на авторите и вида на заглавната корица.
3. В писмото ми до Вас преди около 40 дни предложих от разработките на двата колектива да се изготви консолидиран вариант. Тогава не бях чел настоящия доклад. При наличието на толкова съществени слабости по фундаментални въпроси, особено в трети раздел, сега не виждам как може да се направи такова обединяване. Ние сме твърде различни по фундаментални проблеми, за да бъдем обединявани.
4.
Заключение:
Въз основа на
горното Ви
препоръчвам
да не се ангажирате
с тази
разработка и
да я предлагате
за ползване
на други
държавни
институции.
Това няма да
Ви представи
добре. Ще
бъде скандално
ако тази
разработка
бъде обявена
за
национална
стратегия.
Ако желаете да се видим готов съм по всяко време.
София, 27 юни 2007 г.
Член-кор.
на БАН