Обратно в списъка на публикаците

Проф. Иван Ангелов

Член-кор. на БАН

 

Нужни са промени в социално-икономическата политика

 

            Главната причина за неблагоприятните резултати за управляващата коалиция в изборите на 20 май т. г. беше погрешната икономическа и социална политика на правителството. Партиите от управляващата коалиция загубиха 1392 хил. гласа в сравнение с получените на парламентарните избори през 2005 година[1].

На последното заседание на конгреса на БСП бяха приети някои полезни решения, главно по социалната политика. Те обаче са фрагментарни и са краткосрочно ориентирани – само до края на мандата на сегашното правителство. А и не е сигурно дали ще бъдат възприети от другите коалиционни партньори. Това ограничава тяхната полезност и въздействието им върху по-нататъшното икономическо и социално развитие на страната.

Правителството е на кръстопът: - да продължи консервативната си неолиберална политика и да претърпи още по-тежко поражение на следващите избори или да я ревизира незабавно, като засили нейната социална ориентация в разумни граници, за да спечели доверието на хората.

Изложените в мои публикации през последните години мисли по икономическата политика на правителството и необходимостта от съществени промени в нея могат да се подредят системно като

 

Главни контури на новата икономическа политика на България

 

1. Основни принципи на икономическата политика

 

- Човекът трябва да е във фокуса на икономическата политика. Засега той отсъствува от нея;

- Да се провежда политика на ускорено догонващо развитие - висок растеж, производителност и конкурентоспособност, вместо екстремна бюджетна и доходна рестрикция;

- Запазване на финансовата и социалната стабилност, които са еднакво важни за обществото;

- Балансирано отношение на държавата към труда и капитала;

- Съчетаване интересите на работодателите и наемния персонал за успешното развитие на фирмите;

- Справедливо разпределение на благата и ограничаване на социалната поляризация;

- Ускорена интеграция в ЕС, за да не ни считат за случайно попаднало там чуждо тяло.

 

2. Приоритети в икономическата политика

 

- Бърза структурна и технологична модернизация на икономиката с привличане на водещи световни компании във високите технологии – информационни технологии, биотехнологии, нанотехнологии, екологично чисти технологии, нови източници на енергия, нови материали и т.н.;

- Да се създадат най-благоприятни условия (пълно освобождаване от данък на реинвестираната част от печалбата за неограничено време, подготовка на квалифицирани кадри, инфраструктурни улеснения и др.) за привличане на компании от развитите страни, които желаят да пренесат съществуващи производствени мощности у нас - страна с по-евтин труд

- Повишаване на вътрешното натрупване за физически и човешки капитал и по-добро усвояване на еврофондовете;

- Бързо развитие на комплексна съвременна инфраструктура – транспортна, комуникационна, водосборна, отводнителна, напоителна, екологична, социална и т.н.;

- Бързо възстановяване и ускорено развитие на фундаменталната и приложната наука и активизиране на иновационната система;

- Бърза модернизация и подобрено финансиране на здравеопазването и всеобщ достъп до качествени здравни услуги;

- Бърза модернизация и подобрено финансиране на образованието, всеобщ достъп до основно и средно образование и пълен обхват на децата от малцинствените групи. Допускане на ограничен дял на платеното висше образование;

- Сложният труд да се заплаща по-високо от простия. Това означава изпреварващо повишение на доходите на високоинтелектуалните и хуманитарните професионални и социални групи: лекари и медицински сестри, учители, учени, университетски преподаватели, инженерно-техническа интелигенция, висококвалифицирани работници. Това е още по-необходимо сега след увеличените възможности наши специалисти да си намират подходяща работа в други страни от ЕС. Ако то не бъде направено незабавно икономиката ни ще се лиши от най-добрите си специалисти през близките години;

- Наемният персонал да участва в разпределението на печалбата на фирмите. За целта следва да се разработи подходящ механизъм. Това ще помогне за по-голямо приобщаване на персонала към текущите и стратегическите интереси на фирмите, за повишаване на производителността и на конкурентоспособността им, за ограничаване на социалните конфликти. Такава система съществува отдавна в Германия и други западноевропейски страни;

.- Ограничаване на опасно растящото регионално и етническо социално разслоение. Ако не се вземат своевременни мерки могат да се очакват остри социално-етнически конфликти;

- Смекчаване на негативните последствия от демографската криза.

 

3. Някои по-конкретни мерки на икономическата политика

 

- За постигане на догонващо развитие икономическата политика да се настрои за постигане на 8-9% средногодишен растеж на БВП до 2010 г. и 5,5-6,5% от 2011 до 2020 г. Предупрежденията за опасност от прегряване на икономиката са несериозни. България е далече от такава ситуация;

- Активно използване на данъчната, доходната и друга политика за по-справедливо разпределение на благата. До 2010-2012 г. реалната покупателна способност на средната заплата и средната пенсия да достигне нивото от 1989 г. За целта през следващите години заплатите и пенсиите да нарастват в реално измерение с няколко процентни пункта над реалния прираст на БВП;

- Мерки за ограничаване на растящата социална поляризация: доходна, имотна, достъп до здравни услуги, достъп до образование, достъп до информационни технологии. От началото на 2008 г. да се въведе прогресивен данък върху недвижимото имущество и луксозните лимузини на семействата над обща стойност 100 или 150 хил. лв. по пазарни цени;

- Бързо и съществено повишаване на доходите на пенсионерите чрез преизчисляване на пенсиите от преди 2001 г. през настоящата година и повишение със 6-7% над средногодишната инфлация от началото на всяка следваща година докато средната пенсия достигне 60% от средната работна заплата;

- Допълнителни мерки за повишаване на раждаемостта: подпомагане на младите семейства за придобиване на жилище, по-голям отпуск за майките, по-високи ежемесечни детски добавки до второ дете, по-пълно обхващане в детски ясли и градини, безплатно основно и средно образование и т.н. Запазването на всеобщото и безплатно основно и средно образование е по-ефикасен инструмент от въвеждането на фонд “Интелект”, защото реалната стойност на набраните средства в този фонд за всяко дете ще бъде силно ерозирана от инфлацията след 15-20 години;

- Прекратяване на асиметрията в държавната политика спрямо труда и капитала. Засега държавата прави прекалено големи отстъпки на капитала за сметка на труда, което не се допуска в другите страни от ЕС;

- В управителните съвети на всички фирми да има представител на работниците със съвещателен глас. Той да се избира от общото събрание на работещите във фирмата. Това да се уреди със съответни допълнения в Търговския закон. Някои хора могат да възразят, че това ще пропъжда чуждите инвеститори от България. Моят отговор е ясен – инвеститор, който идва у нас с намерение да спазва законите няма причини да се страхува от присъствието на представител на работниците в управителния съвет;

- Запазване на корпоративните данъци през близките години на сегашното ниво, които са между най-ниските в ЕС, съчетано с постепенно намаление на осигурителните вноски на работодателите и повишаване на осигурителните прагове;

- От началото на 2008 г. да се въведе в оригинален вид семейното данъчно облагане на доходите, което облагодетелства по-големите семейства;

- По-строги санкции за работодатели, нарушаващи трудово-правните отношения;

- Насърчаване на преките чуждестранни инвестиции за модернизация на икономиката и особено за най-високите технологии и антистимули (данъци и други) за паразитните инвестиции, каквито са голяма част от вложенията в имоти – главно земя;

- Създаване на държавна или държавно-частна банка за икономическо и научно-техническо развитие. Тя да кредитира приоритетни високотехнологични и рискови научно-технически проекти и тяхната инвестиционна реализация съвместно с рискови фондове, които трябва да се създадат възможно по-скоро;

- Да се създаде мощен държавен фонд (евентуално и с ресурси от ЕС) за финансиране на научни изследвания и внедрителски дейности по приоритетни направления на високите технологии. Държавните разходи за научни изследвания да достигнат около 1,0% от БВП към 2010 г. и 2,5-3,0% към 2015 година. Това финансиране да се обвърже и с частно финансиране на тези проекти в подходящи пропорции. Неговият дял спрямо БВП също трябва да расте и до десетина години да се изравни с държавното;

- Да се създаде държавна вносно-износна банка за насърчаване на износа. Да се използват и всички други познати и разрешени от Европейската комисия инструменти за насърчаване на износа;

- Да се изработи и пристъпи към бързо осъществяване на държавна програма за възстановяване на напоителните системи в земеделието и за тяхната модернизация. Остротата на тази потребност расте на фона на очакваното глобално и регионално засушаване. Инвестициите за напоителни системи могат да се откупят за не повече от 3-4 години;

- Бързи мерки (ако е нужно и с елементи на принуда) за обхващане на циганското население в образователната система и в курсове за квалификация. Очертаващият се недостиг на средноквалифицирана работна сила през следващите години може да се запълни частично чрез бързи и мащабни мерки за по-пълно обхващане в образователната система на децата и за повишаване квалификацията на възрастното циганско население;

- Посрещане на очертаващия се недостиг на квалифицирана работна сила чрез подобряване използването на наличната у нас и привличане на специалисти от българските общности в Македония, Сърбия, Молдова, Украйна и др., а не чрез внос от други региони;

- Създаване със закон на благоприятна икономическа среда у нас за по-скорошно завръщане на част от квалифицираните емигранти.

- Заинтересоване на заможната и влиятелна българска емиграция в развитите страни за по-активно участие в подпомагане на икономическото и научно-техническото развитие на България. Този механизъм се използва широко от много средноразвити страни;

- Бързи мерки за по-добро усвояване на трансферите от ЕС, а също и за участие на български фирми като главни изпълнители на европейски проекти у нас. Засега българските фирми участват само като дребни подизпълнители;

- Държавата да защитава по-активно потребителите от диктата на естествените монополи – електроснабдяване, топлофикация, водоснабдяване, градски транспорт, БТК.

 

4. Ресурси за финансиране на новата политика

 

- Прекратяване политиката на бюджетни излишъци и поддържане на трайно равновесен бюджет. В комбинация с високия растеж и производителност това може да осигури допълнителен годишен ресурс от 2-2,5 млрд. лв. до 2010 г., а през следващите години още повече;

- Намаление на разходите за отбрана до средното ниво в НАТО – 1,8-2,0% от БВП, при 2,3% у нас сега и искания за 2,6%. Не е нормално бедна България да бъде между рекордьорите по военни разходи в НАТО, за да купува военна техника, която да бъде използвана на хиляди километри от нашите граници;

- Намаление на разходите за държавна и общинска администрация с 20% от началото на 2008 г. и още 10% от 2009 година. Това да се уреди със специален закон, при строги мерки за неговото прилагане;

- По-добро усвояване на трансферите от ЕС, което ще осигури допълнително 1 млрд. лв. годишно през следващите години;

- Използване на част от ресурсите на фискалния резерв и по съществуващата световна практика - на пенсионните, застрахователните и другите инвестиционни, договорни и съвместни фондове. Това може да осигури годишно поне 1 млрд. лв. до 2010 г. и още повече след това;

- Използване ресурсите на различните форми на държавно-частното партньорство. То може да осигури минимум 1 млрд. лв. годишно до 2010 г., а след това между 1,5-2 млрд. лв.;

- Драстични мерки за ограничаване на сенчестата икономика, регламентирани със специален закон. Това ще донесе 1,5-2,0 млрд. лв. годишно в бюджета и в осигурителните фондове до 2010 г., а през следващите години – още повече;

- Драстични мерки за ограничаване на престъпността и корупцията, което може да осигури до 2010 г. 1,0-1,5 млрд. лв. годишно, а през следващите години – още повече;

- Ревизия на сегашния окастрен “Закон Петканов” и въвеждането му от началото на 2008 г. във вида, прилаган в Ирландия, Испания и други европейски страни.

Както се вижда, ресурсите могат да се получат не чрез преразпределение на благата - повишение на данъците или отнемане на бюджетни средства от други дейности и сектори. Те ще бъдат получени от отмяната на бюджетния излишък и отнети от сенчестия сектор и други престъпни среди, които ги присвояват сега. С това ще се подкопаят финансовите корени на престъпността и корупцията.

Така обществото може да получи допълнителен финансов ресурс от 9-10 млрд. лв. годишно за социално-икономическо развитие до 2010 г., а през следващите години още повече, стига държавата да наложи ред и дисциплина за повишаване събираемостта на своите вземания.

Това може да направи само добре организирана държава. Силна със своите закони, ред и справедливост. Нашата не е такава, защото е обхваната от лапите на октопода и не е налице силна политическа воля. Но дори и в сегашното си разнебитено състояние държавата може да набави допълнително 2-2,5 млрд. лв. годишно ако най-високопоставените политици го пожелаят. Ако те наистина служат на трудовите хора трябва да го сторят. Ако не желаят народът следва да ги принуди да го направят с всички позволени от закона средства!

 

5. Приложение

 

            Изброените по-горе идеи по икономическата и социалната политика се нуждаят от конкретизация. Следва да се разработят законовите и подзаконовите актове, техниките и методите за тяхното прилагане, отговорните институции, сроковете, санкциите, необходимите ресурси и други подробности

 

София, 26 юли 2007 г.

 

Съставител:

Иван Ангелов

 

Изпратена на Министъра на икономиката и енергетиката.

Обратно в списъка на публикаците


[1] БСП загуби 714 хил. гласа, НДСВ – 604 хил. гласа и ДПС – 74 хил. гласа.