Нужен е симетрично информиран пазар
През 2001 г. Джоузеф Стиглиц – един от най-големите икономисти на нашето време, заедно с Дж. Акерлоф и Майк Спенс получиха Нобелова награда по икономика за техните заслуги по изясняване ролята на несиметричната информация в съвременното пазарно стопанство. Това е особено важно, защото либералните икономически теории проповядват, че пазарът функционира идеално чрез своята “невидима ръка” и ценообразуването на него става в условията на пълна конкуренция и еднаква информираност на всички пазарни участници. “Това - казва Стиглиц, не е вярно! Ръката е невидима, защото я няма… Идеален пазар не съществува дори в най-развитите пазарни икономики. Още по-малко то е вярно за страните с прохождащи пазари”.
Няма на света пазар на идеалната конкуренция и напълно симетрично информирани действащи лица. Още по-малко в България. Такъв идеален пазар има само в примитивните учебници по икономическа теория.
В своята Нобелова лекция на 8 декември 2001 г. Стиглиц се спира подробно на информационните асиметрии. Според него “икономиката е толкова наситена с несъвършена информация, че е трудно да си представим как изглежда светът на перфектната информация, за която пледират пазарните фундаменталисти”. Той обяснява защо и как “Различните хора знаят различни неща…Управляващите знаят повече от управляваните… Застрахованият познава по-добре своето здраве от застрахователя… Собственикът на кола познава по-добре нейните дефекти от купувача… Получателят на заем знае повече за своите рискове от кредитора… Продавачът на стоката знае по-добре нейните качества от купувача”
Според Стиглиц важна задача на икономическата наука е “да показва как информационните асиметрии водят до утъняване на пазарите или до тяхното изчезване”. Той твърди, че “ценовите различия на пазара са създадени от самия пазар. Колкото повече са информационните асиметрии, толкова по-големи са ценовите различия”. По-нататък пише, че “едно от най-очевидните различия между нас и конструкторите на икономически модели, основани на пълната информация, е твърдението им, че една и съща стока се продава навсякъде по една и съща цена. Това не е вярно! Онова, което виждаме всеки ден
е, че разликите в пазарните цени …се дължат в много голяма степен на асиметричната информираност на продавача и купувача”.Картината на съвременния български пазар
се покрива с описанията на Стиглиц. През последните месеци цените у нас се разбунтуваха отново. Причините се търсят в поскъпването на важни стоки на световните пазари, в сушата, в наводненията, в присъединяването към ЕС. В това има много истина.
Има, обаче и друго, за което не се говори – липсата на симетрична информация на пазара. Свидетели сме на огромни различия от 5-8-10 пъти между разходите за производството на стоките и изкупните цени (за земеделски продукти), от една страна, и продажните цени на дребно, от друга. Производителят получава нищожна част от онова, което плаща крайният потребител. За литър краве мляко производителят получава по-малко отколкото струва една лимонада или бутилка минерална вода. Многобройните, в много случаи – паразитни посредници, присвояват 80-90% от стойността на стоката. Разбира се, пазарът не може без посредници
, но без паразити може и трябва. Нима цените на световния пазар или сушата са виновни за тези безобразия!Така е, понеже нашият пазар е карикатурен. Той е преситен с информационни асиметрии в полза на изкупвача на земеделски стоки, на търговеца на едро и дребно и във вреда на земеделския производител и крайния потребител. Изкупвачите и търговците злоупотребяват с добрата си информираност и с монополното си положение и ограбват лишените от информация и възможности да се защитят производители и потребители. А
държавата наблюдава безучастна, уж в името на свободната конкуренция. Къде е тази конкуренция?Няма пазарни основания един и същ продукт от еднакво качество, при еднаква производствена и доставна цена от търговската мрежа на едро да се продава в един магазин за 5 лв., в друг – за 8 лв., и в трети за 10 лева. Такива различия се дължат на спекулативна злоупотреба на търговците с неинформираността на купувачите.
Някакви ценови различия са допустими в зависимост от транспортни и други доставни разноски, разположението на магазина в центъра или покрайнините на града, на оживена или неоживена улица, наема за магазина и други подобни. Аз съм живял и работил 11,5 години във Виена като служител на ООН. На голямата търговска улица Мариахилферштрасе в гигантските универсални магазини – Херцмански и Герн грос еднаквите стоки в двата магазина се продаваха на еднакви цени с минимални отклонения. Нали и там има пазарно стопанство. И то какво!
Преди няколко седмици министърът на икономиката обяви, че ще издава
информационен бюлетин за ценовите различия
на някои стоки на различни пазари. Засегнатите търговци, в хор с теоретиците – пазарни фундаменталисти, нададоха вой, че се завръща централното държавно ценообразуване, че се реставрира социализмът. Те знаят, че това не е вярно. Причината за този вой е, че не желаят ценовият хаос, наричан либерално пазарно стопанство, да се замени с ценови ред, присъщ на цивилизованото пазарно стопанство в ЕС. Защото ще печелят по-малко.
Казаното от Стиглиц и неговите колеги нобелисти за злоупотребата с информационни асиметрии е масова практика в най-уродлива форма на нашия прохождащ пазар. Аз разбирам намеренията на министъра само като опит да се ограничи злоупотребата с несиметрична информираност между продавача и купувача за истинските качества и цената на стоките. Тези бюлетини ще информират за различията в цените на един и същ продукт на различни пазари, а може би и за разликите между изкупни и крайни продажни цени на земеделските продукти. И нищо повече! Бюлетините не са ценоразписи по които стоките трябва да се продават
Наличието на такава информация цели да запълни празнотите в информираността на купувачите и поне малко да я приближи до информираността на продавачите. Така продавачът и купувачът ще бъдат поставени в по-равностойни информационни условия, отколкото е сега. В такава обстановка за продавача на едро и дребно ще бъде по-трудно да повишава крайната цена 3-5-7 пъти над доставната (изкупната) цена, в т.ч. и чрез паразитни посредници. Това ще е известно на милиони хора и търговецът ще трябва да обяснява защо постъпва така. Купувачът ще има повече алтернативи в избора на магазин, сергия или друг пазар от който да купува. Може дори да не купува известно време, ако не се касае до жизнено важни продукти за неотложно потребление. Питам, какво непазарно има в това, освен опит да се корегират несъвършенствата на прохождащия пазар и да се ограничат злоупотребите?
Идеята на министъра трябва да се конкретизира.
Да се прецени какво участие в събирането и разпространението на пазарна информация могат да вземат и други институции: държавните органи за защита на конкуренцията и на потребителите, данъчните власти, статистиката, асоциацията за защита на потребителите, синдикатите, общините, медиите и други. Да се изясни как информацията ще се довежда
чрез медиите до знанието на купувачите, така че да достига до милиони хора. Само тогава информираността на потребителите ще се превърне в реална сила.Публикувана