Обратно в списъка на публикациите

Проф. Иван Ангелов

Член-кор. на БАН

Нужни са промени в икономическата политика

 

            Главната причина за неблагоприятните резултати за управляващата коалиция в изборите на 20 май т. г. беше погрешната икономическа политика на правителството. Партиите от управляващата коалиция загубиха 1392 хил. гласа в сравнение с получените на парламентарните избори през 2005 година[1].

На последния конгрес на БСП бяха приети някои полезни решения, главно по социалната политика. Те обаче не са системни и са краткосрочно ориентирани – само до края на мандата на сегашното правителство. Това ограничава тяхната полезност и въздействието им върху по-нататъшното икономическо развитие на страната.

Правителството е на кръстопът: - да продължи консервативната си неолиберална политика и да претърпи ново поражение на следващите избори или да я ревизира незабавно, като засили нейната социална ориентация в разумни граници, за да спечели доверието на хората.

Преди да пристъпя към предлагане на общите контури на препоръчваната по-цялостна и с по-далечен хоризонт нова икономическа политика ще се спра на няколко принципа на тази политика, по които малко или никак не е писано в нашата икономическа литература. Става дума за по-добра балансираност на държавната политика между интересите на труда и капитала, по-голямата й социална ориентация, връзката между финансовата и социалната стабилност и необходимостта от нова философия на икономическата политика в България, за да бъдем в тон със световните тенденции.

 

Балансирана политика спрямо труда и капитала

 

България сега провежда най-рестриктивната макроикономическа политика между страните членки на ЕС. Вече години наред има един от най-високите бюджетни излишъци в общността. Прилага един от най-високите ДДС между страните членки. Налага строги ограничения върху нарастването на заплатите и пенсиите. Допуска най-нисък процент на разходите за здравеопазване, образование и наука. Толерира опасно голяма социална поляризация. Не взема ефикасни мерки срещу стопанската престъпност и корупцията.

Правителството води дебалансирана политика спрямо труда и капитала. То прави твърде много, при това неоправдани реверанси на бизнеса. Прилага най-нисък корпоративен данък между страните членки на ЕС, като за 2007 г. го намали от 15 на 10% в сравнение с 2006 година. Миналата година намали застрахователните вноски на бизнеса със 6 процентни пункта, а за средата на 2007 г. е обещано ново намаление с 3 процентни пункта. В същото време пренебрегва жизнените потребности на пенсионерите, болните, лекарите, медицинските сестри, учителите и учените. Забележете, пренебрегнати са най-интелектуалните и най-хуманните професии, а също и най-уязвимите слоеве на обществото!

България е с най-лоши икономически, социални, здравословни и други показатели в ЕС, но има най-висок бюджетен излишък и най-нисък корпоративен данък. Така се отклоняват средства за фискален уют и държавата се лишава от постъпления от корпоративен данък, вместо да ги насочва за подпомагане на най-нуждаещите се[2]. С други думи, правят се реверанси на бизнеса за сметка на най-уязвимите социални групи и най-високо интелектуалните и хуманни професии.

Задължително изискване към всяко управление на големи и сложни общности с противоречиви интереси на съставните им групи, е да гради мостове и да печели съмишленици. Това е едно от най-важните условия за успешно управление. Тази азбучна истина изглежда не е известна на сегашното правителство. То изненадва с упоритостта си да прави обратното – да създава опоненти и дори врагове на своята политика сред най-многобройните социални и най-високо интелектуалните професионални групи в обществото.

Също така задължително изискване към държавната политика е да бъде балансирана и справедлива спрямо интересите на различните социални групи. Тя не трябва да облагодетелства едни, за сметка на други. Това нарушава доверието към правителството, влошава социалния и политическия климат и създава напрежение в обществото.

Трябваше ли митингите на пенсионерите да стават все по-чести и по-многолюдни, за да се стресне правителството и да разбере колко онеправдани са тези хора. Това означава, че социалните му сензори са блокирали. Ако съдим по обещаните смехотворни отстъпки (повишение на пенсиите от 1 юли с 10,0% вместо 8,5%), то и сега не чува тревожните сигнали на социалната камбана.

Да завършиш 2006 г. с 1813 млн. лв официален бюджетен излишък, да имаш във фискалния резерв почти 6 млрд. лв., да се хвалиш с най-големи бюджетни постъпления през 2006 г. за целия период на прехода и да отказваш повишение на пенсиите с 8,5% от началото на 2007 г., защото “няма пари”, е връх на социалния цинизъм. А повишение на номиналните пенсии с 8,5% от началото на 2007 г. не е нищо друго, освен запазване на реалната им покупателна способност с оглед на инфлацията през втората половина на миналата година и очакваната средногодишна инфлация за 2007 година. А повишението с 10% от средата на 2007 г. означава номинално 5% средногодишно. И това се прави от правителство, което обеща да води социално отговорна икономическа политика!

Показателно е, че в края на януари 2007 г. бизнесът награди правителството със статуетката за Mr. Икономика - 2006 г., като благодарност за либералната му икономическа политика и за най-ниския корпоративен данък в ЕС. Не зная за друг подобен случай в европейска държава.

Управниците все повече се изолират от хората и не смятат за нужно дори да се консултират със заинтересованите групи от населението и да им обясняват откровено и точно мерките, които предприемат – отложеното индексиране на пенсиите за юли 2007 г., застрашителното набъбване на държавната администрация и свързаните с това големи разходи, големите разходи за военни цели, акциза за домашно приготвената ракия, Натура 2000, толериране на трудово-правните нарушения от чуждестранни компании и т.н. Това създава допълнително напрежение в обществото.

 

Социално съдържание на икономическата политика

 

Необходимо е да се повиши социалното съдържание на икономическата политика. Сегашното правителство провежда консервативната политика на своите предшественици. Продължава да се разтваря ножицата между нарастването на БВП, от една страна, и на доходите (заплати, пенсии), от друга, спрямо базисната 1989 година. Растежът на реалния размер на заплатите и особено на пенсиите все повече изостава от растежа на БВП. Това показва, че печалбата и другите форми на законни и незаконни предприемачески доходи растат много по-бързо от трудовите доходи. Расте делът на предприемаческия доход в разпределението на брутния продукт. Изостря се социалната поляризация[3].

Консервативната икономическа политика през последните 18 години, която продължава и сега, доведе до нарастваща комплексна (доходна, имотна, здравна, образователна, етническа, регионална и дигитална) поляризация в обществото. Нейните съставки взаимно се подсилват и изострят чрез синергичния ефект. Доходната поляризация поражда и засилва имуществената, здравната, образователната, етническата и регионалната поляризация. Те, на свой ред, засилват дигиталната поляризация. Тя, по обратен път, изостря пораждащите я форми на поляризация. И така до безкрайност. Бюджетът за 2007 г. показва, че доходната и другите форми на поляризация продължават.

У нас липсва ефикасна политика за социално приобщаване. Декларираната политика в тази област остава на книга и социалното отчуждение нараства. Расте отчуждаването на хората от националните идеали. Те се затварят все повече в тесните семейни и приятелски кръгове, не се интересуват от обществени проблеми, не участват в избори.

Социално поляризираното общество е несправедливо и нестабилно с ограничен потенциал за развитие. Една от поуките от последните избори за Президент и за евродепутати е, че българското общество е болезнено чувствително спрямо растящата социална поляризация, корупцията и свързаните с това несправедливости.

Политиката на бюджетни излишъци при тежкото състояние на здравеопазването, образованието, науката, инфраструктурата, екологията и други сектори е илюстрация за социално нечувствително управленско поведение. Погрешно беше отлагането на символичното индексиране на и без това мизерните пенсии до средата на 2007 г., което означава, че те отново ще намалеят в реално измерение при инфлацията от 7,3% през 2006 г. и очакваната инфлация през 2007 година. Това засяга над 2 милиона. души. И то при положение, че за 2007 г. е планиран бюджетен излишък 0,8% от БВП[4]. На 6 февруари 2007 г. министърът на финансите оповести намерението на правителството да поддържа бюджетен излишък от 1,0-1,5% и през следващите три години. Това ще бъде поредната груба управленска грешка.

Също толкова погрешно би било отиването в другата крайност – исканото незабавно повишаване на пенсиите с 30-40% и незабавно корегиране на несправедливото ощетяване на пенсионираните преди 2001 г. или двукратно повишаване заплатите на лекарите, учителите и други социални и професионални групи, та дори и до европейско равнище. Това не е възможно сега и би довело до срив на финансовата, в т. ч. и на социално-осигурителната система. Основателните искания на пенсионерите могат и трябва да бъдат решени постепенно в течение на следващите няколко години, като се започне с повишение на номиналните пенсии с 10% от юли 2007 г. и още тази година да се постави началото на корегирането на пенсиите предоставени преди 2001 г. и се продължи със съответни повишения през следващите две години.

 

Връзка между финансова и социална стабилност

 

Концепцията на правителството по икономическата политика се разминава с изложената по-горе от мен. Правителствената концепция е догматична неолиберална, а моята – гъвкава и социално ориентирана в разумни граници. Интензивността на социалната политика зависи от равнището на икономическо развитие. По-слабо развитата страна може да си позволи само по-скромна социална ориентация на икономическата политика, но не и пълен отказ от нея, оправдавайки се с необходимостта да поддържа финансова стабилност.

С повишаване равнището на икономическо развитие и на икономическия потенциал нарастват възможностите на социалната политика. Недопустимо е обаче сляпо придържане само към финансова стабилност при пълно пренебрегване на социалната стабилност, и обратното.

Моята концепция съответства на философията на икономическата политика на ЕС, докато правителствената се различава от нея със своя консерватизъм и социална нечувствителност.

Аз съм за социална ориентация в разумни граници при запазване на финансовата стабилност. В областта на бюджетната политика това означава уравновесен бюджет и в краен случай умерен дефицит от 1-2%. Такъв дефицит няма да наруши финансовата стабилност на страната. Нима в ЕС има финансова дестабилизация като години наред допускат среден бюджетен дефицит 2,5-3,0% (а най-големите страни и повече) и средно 64% публична задлъжнялост! Подобно е положението и в новите членки на общността от централна Европа.

При тях политиката на умерен дефицит е по-малко наложителна, отколкото при нас. И въпреки това я прилагат за решаване на особено важни социални и други проблеми на обществото. Те подчиняват бюджетната политика на решаването на най-острите проблеми на хората, при запазване на финансова стабилност. У нас съдбата на хората се подчинява на политиката за бюджетен излишък при поддържане на завиден фискален уют в условията на масова бедност. Това означава абсолютизиране на финансовата стабилност и пренебрегване на социалната стабилност.

Между финансовата и социалната стабилност има взаимна зависимост. Те трябва да са равнопоставени. Абсолютизирането на финансовата стабилност и пренебрегването на социалните измерения на икономическата политика води до повишение на социалното напрежение в обществото и застрашава социалната стабилност. Ако робуването на традиционната финансова стабилност продължава дълго (както е у нас през последните 10 години) назряват условия за социална експлозия, която може да доведе до тотална финансова дестабилизация. Така всяка крайност поражда своето отрицание. Злоупотребата с финансовата стабилност води в крайна сметка до нейното саморазрушаване поради разрушаването на социалната стабилност. Световната и нашата история предлага хиляди примери за това.

Това започва да се случва сега и у нас. В продължение на години беше потискан растежът на доходите, за да се поддържа финансова стабилност. Това предопределяше мизерно съществувание на милиони хора и тяхното растящо недоволство. Достатъчно беше някои професионални и социални групи да направят лесен пробив за рязко повишаване на заплатите си, заплашвайки със стачка (работещите в Софийския градски транспорт), за да се отприщят подобни искания на много други групи – лекари и медицински сестри, железничари, учители, университетски преподаватели и учени, горски работници, работещите в социалното подпомагане, зърнопроизводители за компенсации поради сушата и т.н. Исканията придобиват лавинообразен характер и нарастващи претенции, граничещи с абсурдност. Ето така продължителната злоупотреба с финансова стабилност подкопава социалната стабилност.

 

Нужна е нова философия на икономическата политика

 

Неолибералната теория и практика вече изживява времето си в световен мащаб и отдавна не е на почит в ЕС, макар че все още е на мода в официална България. Това е най-тежкото наследство от многогодишното присъствие на МВФ у нас. България беше единствената страна член на ЕС с ангажиращ договор с МВФ по своя инициатива до края на март 2007 година. Въпреки че изискванията на МВФ за икономическата политика се различават от тези на Европейската комисия.

След Втората световна война неолибералната теория беше натрапена и приложена в най-големи мащаби и най-продължително в Латинска Америка – в страни със сходни на нашите икономически и социални условия. Тя не доведе до всеобщо благоденствие, а произведе огромна бедност на единия полюс и невъобразимо богатство на другия. Неолибералният експеримент там се провали.

Погледнете сега политическата карта на Латинска Америка. Тя е почти изцяло червена. Не защото е комунистическа или социалистическа, а понеже става по-социална, като поставя човека във фокуса на икономическата политика. В мнозинството латиноамерикански държави управляват правителства, които провеждат повече или по-малко социално ориентирана икономическа политика.

Неолибералният модел никога не беше възприет и приложен в Япония, Индия и страните от източна и югоизточна Азия. Да не говорим за Китай, който прилага уникален собствен модел на социално-икономическо развитие с отлични резултати в продължение на много години. Това е главната причина за впечатляващото икономическо развитие на тези страни.

Централноевропейските държави (Полша, Чехия, Унгария, Словакия, Словения) се поучиха отдавна от световния опит и възприеха по-гъвкава макро- и микроикономическа политика. Някои от тях (Чехия, Унгария) дори прекалиха в експанзивната си бюджетна политика, позволявайки си двуцифрени дефицити в отделни години, последствията от които сега отстраняват.

Благодарение на по-гъвкавата, освободена от неолиберални догми икономическа политика, тези страни привлякоха много повече преки чуждестранни инвестиции, постигнаха по-бързо икономическо развитие, по-висока производителност на труда и конкурентоспособност на икономиката, по-добра инфраструктура, по-голям износ, по-добро опазване на околната среда, по-високи санитарно-хигиенни стандарти, по-добро качество на живота на своите народи, по-солидна подготовка и по-ранно присъединяване към Европейския съюз.

Ако трябва да се изразя по друг начин и да успокоя евентуални опоненти, аз не препоръчвам друго, освен прилагане на такава икономическа политика и в България.

Изложените до тук, а и в други мои публикации мисли по икономическата политика на правителството и необходимостта от промени в нея могат да се подредят схематично като

 

Главни контури на новата икономическа политика на България

 

1. Основни принципи

 

- Човекът трябва да е във фокуса на икономическата политика. Засега той отсъствува от нея;

- Да се провежда политика на ускорено догонващо развитие - висок растеж, производителност и конкурентоспособност, вместо екстремна рестрикция;

- Запазване на финансовата и социалната стабилност, които са еднакво важни за обществото;

- Балансирано отношение на държавата към труда и капитала;

- Справедливо разпределение на благата и ограничаване на социалната поляризация;

- Ускорена интеграция в ЕС, за да не ни считат за случайно попаднало там чуждо тяло.

 

2. Приоритети

 

- Бърза структурна и технологична модернизация на икономиката с привличане на водещи световни компании в новите технологии;

- Повишаване на вътрешното натрупване и по-добро усвояване на еврофондовете;

- Бързо развитие на комплексна съвременна инфраструктура;

- Бързо възстановяване и ускорено развитие на фундаменталната и приложната наука и активизиране на иновационната система;

- Бърза модернизация и подобрено финансиране на здравеопазването и всеобщ достъп до качествени здравни услуги;

- Бърза модернизация и подобрено финансиране на образованието, всеобщ достъп до основно и средно образование и пълен обхват на децата от малцинствените групи. Ограничен дял на платеното висше образование;

- Сложният труд да се заплаща по-високо от простия. Това означава изпреварващо повишение на доходите на високоинтелектуалните и хуманитарните професионални и социални групи: лекари и медицински сестри, учители, учени, университетски преподаватели, инженерно-техническа интелигенция;

.- Ограничаване на опасно растящото регионално и етническо социално разслоение;

- Смекчаване на негативните последствия от демографската криза.

 

3. Някои по-конкретни мерки

 

- Икономическата политика да се настрои за постигане на 8-9% средногодишен растеж на БВП до 2010 г. и 6-7% до 2020 г. Предупрежденията за опасност от прегряване на икономиката са несериозни. България е далече от такава опасност;

- Активно използване на данъчната, доходната и друга политика за по-справедливо разпределение на благата. До 2010-2012 г. реалната покупателна способност на средната заплата и средната пенсия да достигне нивото от 1989 г. За целта през следващите години заплатите и пенсиите да нарастват в реално измерение с няколко процентни пункта над прираста на БВП;

- Мерки за ограничаване на растящата социална поляризация: доходна, имотна, достъп до здравни услуги, достъп до образование, достъп до информационни технологии. От началото на 2008 г. да се въведе прогресивен данък върху недвижимото имущество над 100 или 150 хил. лв. пазарна стойност;

- Бързо и съществено повишаване на доходите на пенсионерите чрез преизчисляване на пенсиите от преди 2001 г. и повишение със 6-7% над средногодишната инфлация от началото на всяка следваща година;

- Допълнителни мерки за повишаване на раждаемостта: подпомагане на младите семейства за придобиване на жилище, по-голям отпуск за майките, по-високи детски добавки до второ дете, по-пълно обхващане в детски ясли и градини, безплатно основно и средно образование и т.н. Запазването на всеобщото и безплатно основно и средно образование е по-ефикасен инструмент от въвеждането на фонд “Интелект”, защото реалната стойност на набраните средства в този фонд за всяко дете ще бъде силно ерозирана от инфлацията след 15-20 години;

- Прекратяване на асиметрията в държавната политика спрямо труда и капитала. Засега държавата прави прекалено големи реверанси към капитала за сметка на труда, което не се допуска в страните от ЕС;

- Запазване на корпоративните данъци през близките години на сегашното ниво, които са между най-ниските в ЕС;

- По-строги санкции за работодатели, нарушаващи трудово-правните отношения;

- Насърчаване на преките чуждестранни инвестиции за модернизация на икономиката и особено за най-високите технологии и антистимули (данъци и други) за паразитните инвестиции, каквито са голяма част от вложенията в имоти – главно земя;

- Бързи мерки (ако е нужно и с елементи на принуда) за обхващане на циганското население в образователната система и в курсове за квалификация;

- Посрещане на очертаващия се недостиг на квалифицирана работна сила чрез подобряване използването на наличната у нас и привличане на специалисти от българските общности в Македония, Сърбия, Молдова, Украйна и др., а не чрез внос от Далечния изток;

- Създаване със закон на благоприятна икономическа среда у нас за завръщане на част от квалифицираните емигранти. Заинтересоване на българската емиграция в развитите страни за по-активно участие в подпомагане на икономическото и научно-техническото развитие на България;

- Бързи мерки за по-добро усвояване на трансферите от ЕС, а също и за участие на български фирми като главни изпълнители на европейски проекти у нас. Засега българските фирми участват само като дребни подизпълнители;

- Държавата да защитава по-активно потребителите от диктата на естествените монополи – електроснабдяване, топлофикация, водоснабдяване, градски транспорт, БТК.

 

4. Ресурси за финансиране на новата политика

 

- Прекратяване политиката на бюджетни излишъци и поддържане на трайно равновесен бюджет. В комбинация с високия растеж и производителност това може да осигури допълнителен годишен ресурс от 2-2,5 млрд. лв. до 2010 г., а през следващите години още повече;

- Намаление на разходите за отбрана до средното ниво в НАТО – 1,8-2,0% от БВП, при 2,3% у нас сега и искания за 2,6%. Не е нормално бедна България да бъде между рекордьорите по военни разходи в НАТО, за да купува военна техника, която да бъде използвана на хиляди километри от нашите граници;

- Намаление на разходите за държавна и общинска администрация с 20% от началото на 2008 г. и още 10% от 2009 г., уредено със специален закон;

- По-добро усвояване на трансферите от ЕС, което ще осигури допълнително 1 млрд. лв. годишно през следващите години;

- Използване на част от ресурсите на фискалния резерв, на пенсионните, застрахователните и на другите инвестиционни, договорни и съвместни фондове. Това може да осигури годишно поне 1 млрд. лв. до 2010 г. и още повече след това;

- Използване ресурсите на държавно-частното партньорство. То може да осигури минимум 1 млрд. лв. годишно до 2010 г., а след това между 1,5-2 млрд. лв.;

- Драстични мерки за ограничаване на сенчестата икономика, регламентирани със специален закон. Това ще донесе 1,5-2,0 млрд. лв. годишно в бюджета и в осигурителните фондове до 2010 г., а през следващите години – още повече;

- Драстични мерки за ограничаване на престъпността и корупцията, което може да осигури до 2010 г. 1,0-1,5 млрд. лв. годишно, а през следващите години – още повече;

- Ревизия на сегашния окастрен “Закон Петканов” и въвеждането му от началото на 2008 г. във вида, прилаган в Ирландия, Испания и други европейски страни.

Както се вижда, ресурсите могат да се получат не чрез преразпределение на благата - повишение на данъците или отнемане на бюджетни средства от други дейности и сектори. Те ще бъдат получени от отмяната на бюджетния излишък и отнети от сенчестия сектор и други престъпни среди, които ги присвояват сега. С това ще се подкопаят финансовите корени на престъпността и корупцията.

Така обществото може да получи допълнителен финансов ресурс от 9-10 млрд. лв. годишно за социално-икономическо развитие до 2010 г., а през следващите години още повече, стига държавата да наложи ред и дисциплина за повишаване събираемостта на своите вземания.

Това може да направи само добре организирана държава. Силна със своите закони, ред и справедливост. Нашата не е такава, защото е обхваната от лапите на октопода. Но дори и в сегашното си разнебитено състояние тя може да набави допълнително 2-2,5 млрд. лв. годишно ако най-високопоставените политици го пожелаят. Ако те наистина служат на трудовите хора трябва да го сторят. Ако не желаят народът следва да ги принуди да го направят с всички позволени от закона средства!

 

4. Унгарското “плашило”

 

Някои високопоставени личности у нас размахват унгарското “плашило”, като представят невярна картина за тяхната икономика. Те оплакват Унгария заради експанзивната й политика и ни внушават колко по-добре била България, благодарение на силно рестриктивната си политика. Анализът по най-важните икономически показатели в двете страни за 2006 г. показва следното (виж таблицата):

 

Някои важни икономически показатели за България и Унгария

Показатели

България

Унгария

1. БВП на човек от населението - евро

3170

8930

2. Средногодишна инфлация - %

7,3

3,9

3. Безработица - %

9,1

7,5

4. Текуща сметка - % от БВП

-14,7

-7,0

5. Бюджетен баланс - % от БВП

3,5

-9,8

6. Брутен външен дълг -% от БВП

75

86,7

Източник: UniCredit Group, СEE Quarterly, N 1/ 2007, pp. 6, 16.

 

Унгария ни превъзхожда по най-важните показатели за развитие и за качеството на живота на хората – далеч по-голям БВП на човек от населението, по-висока производителност на труда, по-висока конкурентоспособност, по-ниска инфлация, по-ниска безработица, далеч по-висок износ на човек от населението, по-нисък дефицит по текущата сметка, много по-големи сумарни преки чуждестранни инвестиции.

Унгария имаше по-висок бюджетен дефицит (7,8% в 2005 г. и 9,8% в 2006 г.) и малко по-висок брутен външен дълг. Този бюджетен дефицит се раздухва от противниците на унгарските реформатори. Голямата грешка, която те допуснаха беше, че не казаха истината пред народа в навечерието на изборите, за да ги спечелят. Ако в Унгария имаше финансов хаос инфлацията и безработицата им през 2006 г. щяха да са двуцифрени, а те са по-ниски от нашите (виж таблицата). За 2007 г. се очаква 6,9% средногодишна инфлация, 7,6% безработица, 5,1% дефицит по текущата сметка и 6,8% бюджетен дефицит. Сега се вземат мерки за намаляване на бюджетния дефицит до 4,2% в 2008 г. и 3,8% в 2009 година.

Брутният външен дълг не е проблем за Унгария, понеже има износ на човек от населението 4-5 пъти по-голям от нашия и два пъти по-нисък дефицит по текущата сметка. В унгарския износ около 25% са високотехнологични продукти, а в нашия - едва 3%. По този показател изоставаме от тях с 20-25 години. Сумарните преки чуждестранни инвестиции в Унгария от 1989 до 2005 г. са около 41 млрд. долара или 4045 дол. на човек от населението, а в България 10,3 млрд. дол. или 1327 дол. на човек от населението. В края на 2005 г. Унгария увеличи предреформеното (1989 г.) ниво на своя БВП до 127%, а България беше на 94%.

Унгарците имат сега 2-3 пъти по-добро качество на живота от нас, докато през 1990-те години бяхме на приблизително еднакво ниво. Казано най-общо, по равнище на социално-икономическо развитие България изостава от Унгария с 15-20 години. Подобрението се дължи на по-гъвкавата им икономическа политика през годините на трансформацията.

 

Заключение

 

Социално ориентираната в разумни граници икономическа политика и финансовата стабилност не се изключват взаимно и не трябва да се противопоставят. Те могат взаимно да се допълват и подпомагат. Защото убеденият в правилността на социално-икономическата политика народ, приобщен към нейното прилагане, е главна предпоставка за мотивация и успешно развитие.

Повече социално ориентирана политика в разумни граници е възможна и у нас сега, при запазване на финансовата стабилност. Това ще приобщи много хора към националните идеали. Производството ще нараства по-бързо, ще се повишава производителността и конкурентоспособността, ще расте износът, ще се подобрява търговският баланс и текущата сметка.

Наличието на бюджетен излишък не е задължително условие за финансова стабилност в България. Бюджетният излишък е екстравагантен фискален лукс, особено за бедна страна като нашата, с многобройни нерешени остри икономически, социални, екологични и други проблеми. Никоя централноевропейска страна не го прилага[5]. Злоупотребата с финансовата стабилност чрез продължителен бюджетен излишък и големи лишения за хората разрушава социалната стабилност и подкопава самата финансова стабилност. Това е на път да се случи в България в недалечно бъдеще ако не се вземат превантивни мерки.

Финансовата и социалната стабилност са еднакво важни за България. Взаимодействието между тях произвежда мощен синергичен ефект. Те трябва да се пазят!

 

Отпечатана в сп. Понеделник, бр. 5/6, 2007 г.

Обратно в списъка на публикациите


[1] БСП загуби 714 хил. гласа, НДСВ – 604 хил. гласа и ДПС – 74 хил. гласа.

[2] Казват ни, че с намаляване на данъчната ставка се повишава масата на данъчните постъпления. Това обаче може да се постигне и с по-ефикасна данъчна администрация и налагане на по-строга данъчна дисциплина. Неефикасността и корумпираността на данъчната администрация се компенсира с намаляване на данъчните проценти.

[3] Привърженици на либералната политика обясняват това разтваряне на ножицата с изплащането през годините на прехода на наследения от тоталитарния режим държавен дълг. Това не е вярно. Наследеният брутен дълг в края на 1989 г. беше 10,6 млрд. щатски долара. По данни на БНБ брутният дълг на България (държавен и корпоративен) в края на  2006 г. е бил около 25 млд. щатски долара при обменен курс 1,30 дол./евро (виж интернетна страница на БНБ).

[4] А очакваният действителен излишък за тази година е около 2,5-3,0 млрд. лв. или над 4% от очаквания БВП.

[5] Единственото изключение е Естония, благодарение на близките традиционни връзки с Финландия и другите скандинавски държави и големия приток на инвестиции от тези страни. Освен това, Естония беше може би най-развитата република в рамките на бившия Съветски съюз.