Обратно в списъка на публикаците

Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

България бърза много бавно

 

Министрите твърдят, че икономическият растеж в България е най-висок в Европа. По-висок дори от растежа в другите реформиращи се икономики. Успехите се приписват на Валутния борд, на намалението на данъците и на осигурителните вноски. Сега ни обещават нови успехи с екзотичния “плосък” данък, с най-ниския в ЕС корпоративен и доходен данък.

Никой обаче не обяснява защо в развитите страни няма “плосък” данък, нито толкова ниски корпоративни и доходни данъци. Премълчава се, че с въвеждането на “плоския” данък се създават повече проблеми отколкото се решават.

            Вместо да водим теоретична дискусия нека погледнем фактите. По-правилна е тази икономическа политика, която дава по-добри резултати. Част от тях са показани в таблицата:

 

Растеж на БВП в ЦИЕ и ОНД

проценти

Региони и страни

Средногодишен растеж 2001-2006 г.

БВП в 2006 г.

1989 г. =100

Централна Европа и Балтийски страни

 

 

Чехия

4,7

129

Естония

8,8

145

Унгария

4,1

134

Латвия

8,7

113

Литва

7,8

106

Полша

3,6

158

Словакия

5,3

137

Словения

3,8

139

Средна претеглена

4,2

142
Югоизточна Европа

 

 

България

5,3

100

Хърватия

4,8

105

Румъния

6,1

113

Албания

5,7

144

Босна и Херцеговина

5,1

75

Македония

1,9

91

Черна гора

2,9

73

Сърбия

4,8

64
ОНД и Монголия

 

 

Русия

6,2

93

Армения

12,4

126

Азербайджан

16,0

121

Беларус

7,9

135

Грузия

7,7

53

Молдова

5,5

49

Украйна

7,6

63

Казахстан

10,4

125

Киргизия

3,6

87

Монголия

6,0

137

Таджикистан

9,1

79

Туркменистан

14,9

177

Узбекистан

5,7

137

Средна претеглена

6,9

94
Средно за всички реформиращи се икономики

5,6

105

Източник: EBRD, Transition Report Update. May 2007, p. 64

 

Какви изводи следват от таблицата и от други мои изследвания?

Първо. България е между бавно развиващите се ЦИЕ страни, въпреки ниската ни изходна база. По средногодишен темп на БВП (втора колона) през 2001-2006 г. делим пето място със Словакия. Ако добавим страните от ОНД сме на 18-то място. Средногодишният темп на растежа у нас (5,3%) е по-нисък от темпа на всички страни от ЦИЕ и ОНД (5,6%).

По възстановяване на предреформеното ниво на БВП от 1989 г. през 2006 г. сме на 11-то, т.е. последно място между новите членове на ЕС от Източна Европа и Хърватия. Ако добавим държавите от ОНД сме на 19-то място. Изоставаме и от средния показател (105%) за възстановителните процеси във всички реформиращи се икономики (трета колона).

Второ. България е много по-зле с качествените показатели на развитието. Последни сме в ЕС по БВП на човек от населението (35,3% от средното); по доходи (около 30%); по заплащане на интелектуалния труд; по производителност на труда (33,6%); по продуктивност в растениевъдството и животновъдството; по конкурентоспособност; по използване на информационни технологии; по фирмено управление; по инфраструктура; по състояние на околната среда; по здравеопазване, образование и наука; по износ на човек от населението; по структура на производството и износа (над 50% суровини и едва 3% високотехнологични стоки); по разходи за наука (0,5% от БВП); по иновационна активност; по регистрирани патенти в Европейската и американската патентна служба (между 30 и 100 пъти по-малко от средното за ЕС); по ефикасност на държавната администрация и съдебната система; по здравословно състояние на населението; по санитарно-хигиенни и ветеринарни стандарти.

Същевременно сме шампиони по безнаказана престъпна приватизация; по социална поляризация; по острота на демографската криза; по дефицити в търговската и текущата сметка; по бюджетни излишъци (6-7% от БВП); по квазибюджетен дефицит (150% от БВП); по пустеещи земи (25-30%); по енергоемкост на продукцията (3-4 пъти по-висока от средната в ЕС); по загуби и кражби в електро- и топлопреносните системи и водопроводите; по злоупотреби с монополно положение; по ценови деформации; по паразитни посредници между производители и потребители; по изтичане на мозъци; по сенчеста икономика; по ненаказана престъпност и корупция; по разградена държавност.

Трето. Няма основания да се твърди, че страните с валутни бордове се развиват по-добре от другите страни. Темповете в Естония и Литва са високи, но тези в България и Босна и Херцеговина не са. А в ОНД има страни без валутен борд с далеч по-високи темпове от Естония и Литва. Ако прибавим рекордните дефицити в търговските баланси и текущите сметки на страните с валутен борд (14,9% в Естония), картината е още по-тревожна. Дефицитът в търговския баланс на България през 2006 г. беше 21,8% от БВП, а за 2007 г. се очертава да е 25-27%. Дефицитът по текущата сметка беше 14,8% (при средно за централна Европа 7,4% и за ОНД 0,3% излишък), а за 2007 г. се очаква около 21-22% дефицит.

Към това могат да се добавят и други нестабилни финансови параметри. Ще се спра само на един – брутният външен дълг. По данни на БНБ в края на 2000 г. той е бил 11882,7 млн. евро, в края на 2005 г. – 15089,6 млн. евро, в края на 2006 г. – 20110,7 млн. евро и в края на юли 2007 г. – 22002,8 млн. евро. За първите пет години той нараства с 3,2 млрд. евро, само през 2006 г. с 5,0 млрд. евро и през първата половина на 2007 г. – с 1,9 млрд. евро.

Четвърто. Няма магически инструменти на икономическата политика (валутни бордове, “плоски” и ниски данъци и т.н.), способни сами да решават сложните проблеми на икономическото развитие. Нужни са комплексни подходи с много инструменти. Фаворизирането на макрофинансовата политика за сметка на микроикономическата води до неблагоприятни резултати. Продължителното преиграване с финансова стабилност и бюджетни излишъци подкопава социалната стабилност и води до саморазрушаване на финансовата стабилност. България сега е в такава ситуация. Тя можеше да бъде избегната, но властите пренебрегнаха високомерно моите сигнали в началото на 2007 г., че финансовата и социалната стабилност са еднакво важни.

Пето. Тревожи ускореното влошаване на някои особено важни качествени показатели: дефицити в търговския баланс и в текущата сметка, брутният външен дълг и т.н. Ако трендът от последните 5-6 години се запази не ми се иска да мисля какво може да се случи през следващите 5-6 години!

Публикувана на 15 октомври във в. ПАРИ.

Обратно в списъка на публикаците