Обратно в списъка на публикаците

Проф. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

Анатомия на българската инфлация

(Кратък вариант)

            Министрите напоследък упорито ни внушават, че всяко значимо повишение на заплатите води до хиперинфлация и че направените вече повишения на заплатите и пенсиите през лятото на 2007 г. са причинили сегашната инфлация. Тези разсъждения показват непознаване на анатомията на българската инфлация или злоупотреба с фактите.

            Какви са най-важните причинители на инфлацията в България?

Първо. Постепенното сближаване на цените в страните членки на ЕС.

Сближаването на най-важните икономически, социални и други показатели е характерна черта на всяка интеграционна общност, в това число и на Европейския съюз. Това важи за производителността на труда, конкурентоспособността, доходите, цените и т.н. Като член на общността ние сме звено от икономическа система от скачени съдове, в която не може да има различни нива. В икономиката изравняването на нивата е също такава абсолютна необходимост, както и във физиката. С единствената разлика, че във физиката това става незабавно. Сближаването е възможно само при изпреварващо нарастване на тези показатели в по-изостаналите страни членки в сравнение с по-развитите. Процесът на изравняване трае десетилетия, защото той е силно инерционен.

В този контекст заслужава да си припомним движението на цените преди и след присъединяването на трите по-слабо развити страни – Гърция (приета в 1981 г.), Португалия и Испания (приети в 1986 г.) и на трите високо развити страни – Австрия, Финландия и Швеция (приети в 1995 г.). Защото между относителните равнища на цените в трите южноевропейски страни при тяхното присъединяване към Европейската общност и сегашното равнище на цените в България има доста сходства. Затова тяхната динамика на цените преди и след присъединяването ще се повтори в някаква форма и от България. То е неизбежно и никакви административни мерки на правителството и на БНБ не могат да го предотвратят.

Динамиките на цените в Гърция, Португалия, Испания, Австрия, Финландия и Швеция през последните 45 години са представени в обобщен вид в таблица 1:

Таблица 1

Ценови дефлатор на БВП в пазарни цени

Средногодишни промени в %

Източник: European Commission, Statistical Annex of the European Economy, Spring 2004, p. 76

Какви изводи могат да се направят от данните в таблица 1.

-          В ЕС винаги е протичало активно сближаване на цените (заедно с производителността на труда и на доходите) и повишаване на икономическата и социалната му еднородност. Това е едновременно предпоставка и признак за успешно развитие на общността;

-          Присъединяването към ЕС на слабо развити страни с по-ниски цени (а също и по-ниска производителност и доходи) налага изпреварваща динамика на тяхното повишение в сравнение с членките на общността – виж таблица 1 за Испания и особено за Гърция и Португалия от 1971 до 2000 година. В Гърция това е много добре изразено в десетилетието преди и десетилетието след присъединяването. В Португалия то е очевидно през 15-те години преди и около 5-6 години след присъединяването. В Испания, която е била по-развита по онова време, този процес е по-плавен, но все пак присъединяването е предшествано от 10-15 години на двуцифрена инфлация и последвано от 5-6 години на инфлация в порядъка на 5-7%. Инфлацията в тези страни преди и след присъединяването е била два-три пъти по-висока от средната за общността;

-          Присъединяването на развити страни със съпоставимо равнище на цени (а също и на производителност и доходи) не налага догонваща динамика на цените. Австрия, Финландия и Швеция, приети в 1995 г. имаха еднакво ниска инфлация преди и след присъединяването, почти идентична със средната за Европейската общност. Това обаче не им пречи да се развиват по-бързо в резултат на големи натрупвания във физически и особено в човешки капитал в продължение на много десетилетия и подходяща национална икономическа политика, спазвайки правилата на общността;

-          България е страната с най-ниска относителна производителност, доходи и цени, присъединила се към ЕС до сега. Гърция, Португалия и Испания се присъединиха с национални ценови равнища, производителност на труда и доходи около 55-65% от средното в Европейската общност по онова време. България се присъедини с национално ценово равнище 44%, производителност на труда 33,6% и доходи около 30% от средното в ЕС. Това налага политика на силно изпреварващо повишение за сближаването им със съответните показатели на ЕС през следващите десетилетия. Този процес е непредотвратим;

-          Поддържането на изкуствено ниска инфлация, между другото и чрез твърдо фиксиран валутен курс за много години, не отговаря на обективните потребности и затруднява развитието на България. Оскъпяването на лева ограничава конкурентоспособността на експорта и потиска растежа. Продължително фиксираният валутен курс не е най-важният фактор за ниската конкурентоспособност на българските стоки, но негативните му ефекти се чувстват все по-силно в лавинообразно нарастващия дефицит в търговския ни баланс (виж публикация № 86). Непонятно защо българските власти не виждат този дефект на трайно фиксирания валутен курс, докато навсякъде по света се държи сметка за влиянието му върху конкурентоспособността и е предмет на остри спорове между държавите[1];

Може да се запита – а защо да не правим подобно сравнение с равнището и динамиката на инфлацията непосредствено преди и след присъединяването на осемте ЦИЕ страни от 1 май 2004 г.? Първо. За такива съпоставки са необходими по-продължителни статистически редове, каквито има за Гърция, Португалия и Испания, но липсват за посочените ЦИЕ страни. Разполагаме фактически с годишни данни само за шест години, които са недостатъчни. Второ. Първото десетилетие на новото столетие беше характерно с повсеместна ниска инфлация в Европа и в света. Факторите, които обуславяха ниската инфлация в развитите европейски страни през тези години потискаха силно инфлацията и в ЦИЕ и до голяма степен неутрализираха чистия инфлационен ефект на интеграцията. Той реално съществуваше, но можеше да се установи само чрез прецизен факторен анализ.

И въпреки това, инфлацията в новите страни членки и страните кандидати е значително по-висока от средната в ЕС-15 или в Еврозоната (виж таблица 2):

Таблица 2

Инфлация в Еврозоната, ЦИЕ страни и Турция

Средногодишно в %

Източник: Интернет страница на Евростат

Пояснение: Данните в таблицата показват сумарните средни национални ценови равнища,а не само интеграционната инфлация.

Главният извод от таблицата е, че най-изостаналите страни с най-ниски средни ценови равнища (Турция, Румъния, България) са били с по-висока инфлация, защото имат повече да догонват. Ако в България нямаше валутен борд с присъщия му трайно фиксиран курс на лева инфлацията ни щеше да е съизмерима с румънската. Националното ни ценово равнище спрямо средното за Еврозоната през 2006 г. нямаше да е 44%, а съизмеримо с румънското – 58% (виж таблица 3). Освен това, проличава че страни като Унгария, Словакия, Словения са се подготвяли в навечерието на присъединяването с по-гъвкава политика по цените (2,0-2,5 пъти по-висока от тази в Еврозоната), за да наваксат част от изоставането от ЕС по ценово равнище.

Както посочих по-горе, страните от южното разширение се присъединиха към тогавашната Европейска общност с национални ценови равнища 55-65% от средното за общността, а сега достигат 85-93%. На Гърция бяха нужни 25 години, а на Португалия и Испания – около 20 години, за да се приближат плътно до средното равнище на цените в ЕС.

Данните в таблица 3 показват, че във всички нови членове на ЕС протича сближаване на националните ценови равнища със средното за общността. Този процес се ускорява след присъединяването, докато достигне относително сближаване и след това постепенно затихва(виж таблица 1)[2].

. В новите членки сближаването сега е в разгара си. Това важи най-много за България – страната с най-ниско ценово равнище (44%).

            Сближаването на доходите и цените е обективен процес. Той не може да бъде спрян или забавен. Важното е тези процеси да се придружават от по-бързо повишение на производителността на труда, а не да се потискат доходите и цените. България може да се надява на постепенно сближаване на цените ако поддържа през следващите 15-20 години инфлация с 2-3 процентни пункта по-висока от средната в ЕС, т.е. около 4,5-5,5% средногодишно. В нашите условия това е здравословна интеграционна инфлация, която не трябва да ни тревожи. Тя няма нищо общо с инфлацията, причинена от по-високи заплати и пенсии – сега и в бъдеще.

Таблица 3

Сравнителни ценови равнища в ЕС

в % към ЕС-27

Източник: Интернет страница на Евростат

            Второ. Повишение на цените на световния пазар.

Още през февруари-март 2007 г. започна бързо повишение на цените на хлебното зърно и фуража на световните борси, поради очакваната слаба реколта. Цената на пшеницата на Чикагската борса надхвърли 340 щатски долара на тон, т.е. два пъти по-високо от предходната година. Това предизвика също такъв скок на цените на зърното у нас. То води до поскъпване на месото и месните продукти, млекото и млечните продукти и на всички други стоки за които се използва зърно. Скъпият фураж може да доведе и до намаляване на животинското стадо, което би имало по-трайни негативни последици за икономиката. Същите процеси наблюдаваме с цените на петрола и природния газ и техните производни. Напоследък цената за барел суров петрол достигна 86 щатски долара. Познавачи на енергийната проблематика вече гдопускат 100 щатски долара за барел. Поскъпнаха и други борсови стоки.

Това се отразява върху цените в България. Макар че произвеждаме едва 0,12% от световния БВП чувстваме много силно шоковете на световния пазар. Поскъпването у нас в резултат на повишение на цените на световния пазар няма нищо общо с политиката на доходите в България. Със или без повишение на доходите у нас, всяко съществено повишение на цените на ключови за нас стоки на световните пазари е предизвиквало и ще предизвиква съответно повишение на цените в нашата страна.

            Трето. Сушата през 2007 година.

Производството на хлебно зърно и фураж спадна тази година с една трета. Още повече пострада царевицата, слънчогледа и други земеделски култури. Предлагането на пазара спадна рязко и предизвика поскъпване на почти всички хранителни стоки. Политиката на доходите не е отговорна и за тези повишения на цените. Със или без повишение на доходите у нас всяко съществено намаление на реколтата за хранителни продукти и ограниченото им предлагане на пазара (освен ако не бъде компенсирано от внос) е водело и ще води до повишение на техните цени.

            Четвърто. Несиметричната информираност на продавачи и купувачи.

Доказано е безспорно, че несиметричната информираност на продавачи и купувачи относно качеството и цените на стоките води до злоупотреби във вреда на купувачите. Наблюдаваме го ежедневно в нашия прохождащ пазар.

За важността на проблема говори и фактът, че през 2001 г. Нобеловата награда по икономика беше дадена на Джоузеф Стиглиц, Дж. Акерлоф и Майк Спенс за техния принос в изясняване ролята на несиметричната информация за ценовите деформации. На този въпрос се спрях подробно в статия във в. ТРУД на 18 септември т. г. (виж публикация № 84).

Отговорността и тук не трябва да се стоварва върху политиката на доходите. Със или без повишение на доходите у нас колкото по-големи са асиметриите в информираността на продавачите и купувачите, толкова по-голям е потенциалът за злоупотреба с монополно положение и с информация за спекулативни повишения на цените на стоките във вреда на потребителите.

            Пето. Инфлационните очаквания.

Като правило, повишените очаквания са следствие от дестабилизация на цените по други причини. Очаквайки по-високи цени, пазарните субекти вземат превантивни мерки да защитят интересите си. Тези очаквания са продиктувани от икономически и психологически фактори. Така от резултат те се превръщат в мощен и трудно укротим фактор на инфлацията. За важността на очакванията като проинфлационен фактор говори и обстоятелството, че има Нобелова награда по икономика за приноси в областта на икономическите очаквания.

И тук отговорна за поскъпването не е политиката на доходите в България. Със или без повишение на доходите у нас всяко засилване на инфлационните очаквания е водело и ще води до повишения на цените на националния пазар.

Шесто. Повишение на номиналните доходи.

Понятието “доходи” е много широко. То включва: работна заплата, предприемачески доходи, доходи от собственост, доходи от домашно стопанство, доходи от продажба на имущество, доходи от различни форми на спестявания, обезщетения на безработни, пенсии, стипендии, семейни добавки за деца, други социални помощи, разлика между взети и върнати заеми, трансфери от ЕС с частично потребителско предназначение (предимно в селското стопанство за размера на обработваната земя), доходи от сенчестата икономика, доходи от текущи трансфери на работещи в чужбина близки и т.н.

      Част от тези доходи се отчитат от официалната статистика, а друга (немалка част) не се обхващат. За тях има само предположения и не подлежат на контрол и управление при формулиране на държавната политика по доходите и оценка на влиянието им върху цените. Относително най-лесно това става със заплатите и други регламентирани форми на трудови възнаграждения в официалния сектор, а също и с пенсиите. Компенсацията на наетите лица в БВП през 2006 г. възлиза на 15807 млн. лв., изплатените пенсии са 4203,8 млн. лв., помощите и обезщетенията - 2442,5 млн. лв., а текущиге трансфери на работещи в чужбина българи по официален и неофициален път наверно превишават 2 млрд. лева.

Тук не е възможно да се навлиза в подробности по различните видове доходи. Ще отбележа само три неща:

-         Заплатите и пенсиите в България са толкова ниски, че не могат да оказват силно инфлационно влияние. Показателят в националните сметки “Компенсация на наетите” като дял в БВП в 1989 г. е бил 51,3%, през 2000 г. – 34,6% и през 2006 г. – 32,2%. Това показва, че нарастването на БВП и на производителността за продължителен период от време са изпреварвали нарастването на заплатите.

-         От юли 2007 г. бяха повишени заплатите в бюджетния сектор и пенсиите. От 1 октомври се повишават с още 10% пенсиите. Съобщават ни, че има повишение с около 15% на заплатите в частния сектор. Но има и повишение на дела на вноските на работещите за социално осигуряване с 5 процентни пункта и също такова намаление за работодателите, което ощетява първите и облекчава вторите. Ако вземем предвид средногодишната инфлация през 2006 (7,3%) и 2007 г. (очаквана около 13-15%) тези повишения са вече “изконсумирани” с излишък и няма как да предизвикват нова инфлация.

-         Сегашните управници имат съществен “принос” в теорията на икономическата статистика. Казват ни, че повишението на заплатите в бюджетния сектор на годишна база е 10%. В действителност то е 5% средногодишно, понеже започна от 1 юли 2007 г. Казват ни, че повишението на пенсиите било 21% на годишна база. В действителност повишението с 10% от 1 юли означава 5% средногодишно, а повишението с 10% от 1 октомври е 2,5% средногодишно. Като имаме предвид по-високата база за второто повишение средногодишното увеличение на пенсиите за 2007 г. е 7,6%, т.е. под официалната инфлация.

Заключение.

Не е възможно да се измери точно приносът на всеки от изброените фактори за инфлацията. За това може само да се предполага. Всички претенции за точно измерване на инфлационния ефект на всеки от изброените фактори съдържат елемент на спекулация.

Не е вярно, че споменатите “повишения” на заплатите и пенсиите са причинили цялата сегашна инфлация. Като изключим заплатите и пенсиите, всички останали фактори са причинили около 80-85% от досегашната инфлация. Остатъкът се дължи на повишения в заплати, пенсии и особено на трансфери от работещи в чужбина българи.

Повишение на заплатите на най-дълго пренебрегваните професии (учители, университетски преподаватели, учени от БАН, лекари, медицински сестри), с 10-15% от 1 октомври 2007 г., с 10-15% от 1 януари 2008 г. и 10-15% от 1 октомври 2008 г. или общо с натрупване около 40-45% няма да причини опасно висока нова инфлация. Това повишение ще е за доходни групи с ограничен платежоспособен потенциал. То ще бъде “разсеяно” във времето и инфлационният му ефект ще е силно туширан. При това положение средногодишната инфлация през 2008 г. в резултат на всички фактори може да се ограничи до десетина процента. Освен ако не настъпят големи шокови смущения на световните пазари.

Предлаганото едновременно повишение на заплатите за посочените професионални групи не е случайно.  Първо, защото всички те са били пренебрегвани от властите в продължение на много години. Второ, те са много тясно свързани, като типични интелектуални и хуманитарни професии на сложен труд. Трето, защото увеличение на заплатите на учителите ще ги направи по-високи от сегашните заплати на университетските преподаватели и учените, които обучават учителите за основните и средните училища. Би било очевиден абсурд учителят в средно училище да има по-висока основна заплата от доцент и професор!

В България няма икономически условия за хиперинфлация. Могат да я предизвикат само властите, които развяват сега това плашило. С поведението си те подклаждат очаквания за хиперинфлация. Тя е възможна само ако настъпи социална и политическа дестабилизация и тотален срив на доверието в държавните институции. Това зависи най-много от управляващите. Грубо погрешно е да се прави аналогия между сегашната ситуация в България и началото на 1997 година.

Формулата трябва да бъде – заплати срещу реформи. Повишението на заплатите и реформите трябва да става едновременно. Там където няма реформи не трябва да има повишение на заплатите. За моите схващания по реформата в образованието виж публикация № 52 от преди три години. Главна отговорност за проектирането и провеждането на реформите в здравеопазването, образованието и науката носи правителството. Работещите в тези сектори, естествено, трябва да помагат.

За такова повишение няма нужда да се “отнема” от някого. Не се налага и повишение на данъците. Това е само трик на властите, за да противопоставят различни професии и да тревожат бизнеса. Само малка част от прекомерно големия бюджетен излишък - около 2,7 млрд. лв. към края на август 2007 г. може да осигури безпроблемно необходимия ресурс. Така ще бъде и идущата година. Освен ако някои среди съзнателно предизвикат социална и политическа дестабилизация. Очакваните смущения в световната икономика едва ли ще се отразят много силно върху България.

Финансовата и социалната стабилност са еднакво важни за България. Пазете ги! И не ги противопоставяйте!

София, 17 октомври 2007 г.

Публикувана на 29 октомври във в. ПАРИ.

Обратно в списъка на публикаците