Обратно в списъка на публикаците

Проф. д-р ик. н. Иван Ангелов
Член-кор. на БАН

Поуки от местните избори за икономическата политика

През 2005-2006 и в началото на 2007 г. в мои публикации писах, че злоупотребата с финансова стабилност чрез големи лишения на хората разрушава социалната стабилност с тежки последствия – обратно и за самата финансова стабилност. Това е на път да се случи в България. Властите не бива да продължават с политиката на бюджетен излишък, защото чашата на търпението прелива и хората ще излязат на площадите! Социалната експлозия трябва да се предотврати докато не е късно! Защото без социална стабилност няма икономическо развитие, нито спокойствие в обществото. Финансовата и социалната стабилност са еднакво важни за България. Правителството обаче пренебрегна високомерно тези добронамерени сигнали.

Събитията през 2007 г. потвърдиха, че съм бил прав. Хората излязоха на площадите да протестират срещу икономическата и социалната политика на правителството. Станахме свидетели на най-голямата в историята на българското синдикално движение учителска стачка. Надигнаха се учените, лекарите и други професии. Правителството ще допусне голяма грешка ако подцени тези протести или ги обяснява само със “злонамерени действия” на политическите си противници!

Още по-важна беше проверката на последните местни избори. Повечето избиратели протестираха като не се явиха пред урните. А мнозинството от тези, които отидоха гласуваха против правителствените партии. Резултатите от изборите през май и октомври 2007 г. показват рязко влошаване за БСП в сравнение с юни 2005 година – загуба от около 600 хил. гласа. При 601 хил. гласа, подадени за партийните листи за съветници на ГЕРБ на последните избори, БСП получи 523 хиляди гласа. Подкрепата за НДСВ се стопи до символичен минимум. Няма по-меродавен критерий за електорална подкрепа от броя на подадените гласове за една или друга партия. Правителството ще допусне фатална грешка ако смята, че нищо особено не се е случило. Още по-странно е, че правителствените партии се вживяват в ролята на победители!

Ако се съди по проектобюджета за 2008 г. правителството не е извлекло достатъчно поуки от изборния резултат. А бюджетът дава шанс за промяна в икономическата политика. Може би последен шанс. Това е нова поредна груба грешка. Изброените събития показват, че то не разбира крещящата потребност от съществени промени в социално-икономическата политика. Неговите социално-икономически сензори са силно притъпени и то не чувства негативните сигнали от милиони българи.

Какво трябва да се промени в икономическата и социалната политика на България?

Промените трябва да обхващат както предлагането (способността за по-голямо, по-качествено и по-конкурентоспособно производство и износ чрез структурна и технологична модернизация на икономиката; ускорено развитие на здравеопазването, образованието, науката и иновационната система; по-висока заетост; по-ефикасен публичен сектор; смекчаване на негативните последствия от демографската криза; ограничаване на емиграцията до поносими размери), така и търсенето (по-високи доходи; по-справедливо разпределение на благата; по-добро заплащане на интелектуалния труд; ограничаване на социалната поляризация; съчетаване на финансовата и социалната стабилност; повече лична и имуществена сигурност за хората).

Промените в икономическата политика трябва да бъдат в следните направления:

ПЪРВО. Нужна е бърза структурна и технологична модернизация на икономиката с привличане на водещи световни компании във високите технологии – информационни технологии, биотехнологии, нанотехнологии, екологично чисти технологии, нови източници на енергия, нови материали и т.н. Ние трябва да търсим тези компании, а не да ги чакаме пасивно. Така няма да ги дочакаме, защото има и други привлекателни (дори по-привлекателни) за тях места за инвестиране.

Пазарните фундаменталисти смятат, че само пазарът може да създава модерни отраслови или продуктови структури[1]. Това не е вярно. Пазарът може да играе структурокорегираща роля само за текущите продуктови структури с оглед на търсенето и ефективността. Той обаче е безпомощен при формирането на бъдещите производствени продуктови структури – такива каквито те ще бъдат след 10-20 години. Пазарът не може да предскаже и докаже какви продукти ще се произвеждат в дадена страна след 10-20 и повече години.

Това може да направи само науката в тясно сътрудничество с държавните институции, с други неправителствени организации и с големи държавни или частни компании с развита изследователска дейност. Само науката може да вижда и предвижда контурите на бъдещите производствени структури и технологии въз основа на натрупаните фундаментални и приложни изследвания. С приближаването на това бъдеще науката е способна да вижда и предопределя все повече структурни, технологични, функционални, екологични, икономически, институционални, социални и други подробности на обществената възпроизводствена система. Пазарът не притежава такива способности.

Великите открития на човечеството и тяхното конкретизиране и приложение в полза на хората биха били невъзможни ако още в самото начало съдбата им се предрешаваше според тясно ограничените чисто търговски критерии на текущия пазар. Пазарът се намесва на много по-късен стадий, когато започва комерсиалната реализация на научните открития. Той “отсява” икономически целесъобразните от нецелесъобразните новости.

Това не се разбира у нас. Наивниците продължават да чакат “невидимата ръка” на пазара да свърши своята структуроформираща роля. И няма да я дочакат, защото, както казва Нобеловият лауреат по икономика Джоузеф Стиглиц в нобеловата си лекция на 8 декември 2001 г. – “ръката е невидима, защото я няма”. Само на тази основа – при активно участие на науката могат да се определят подотрасли или производства – локомотиви на икономиката. Световната практика отдавна го е доказала. Всички сегашни развити страни са минали по този път. Пазарът е безпомощен при решаването на такава задача. Може би затова пазарните фундаменталисти ненавиждат самото понятие “приоритети”. Те се доверяват изцяло на автоматизма на “невидимата ръка”.

Нашата икономика е безнадеждно остаряла, а рестриктивната макроикономическа политика потиска нейната модернизация. Около 50% от нашия износ са суровини и материали, а високотехнологичните продукти едва 3%, при 22% средно за ЕС. Пътят от 3% до 22% се измерва във времето с 35-40 и повече години. По тази причина ние произвеждаме малко, изнасяме още по-малко и при ниска конкурентоспособност. В резултат на това дефицитите по търговския баланс, по текущата сметка и размерът на брутния външен дълг растат непрекъснато въпреки рестриктивната политика и финансовата стабилност през последните десетина години и вече достигат астрономически величини. България е страната с най-големи дефицити по търговската и текущата сметка между новите членове на ЕС и страните кандидати. Ако трендът от последните 5-6 години продължава и през следващите 5-6 години не ми се иска да мисля какво ще се случи. Но и тогава, по стара българска традиция, пак няма да има виновници за сполетялата ни беда.

Държавата трябва да създаде най-благоприятни условия за привличане на компании от развитите страни, които пренасят производствени мощности за модерни производства у нас. Тези условия трябва да включват: освобождаване на реинвестираната печалба от данък; ускорена подготовка на повече квалифицирани кадри и подходящи стимули за запазването им в страната; инфраструктурни улеснения; стабилно и предвидимо законодателство; ограничен брой лицензионни режими; опростени регулации; приемане на европейската обща валута; икономическа, социална и политическа стабилност и т.н. И тях трябва да търсим по-активно, а не да чакаме да дойдат по своя инициатива. Ние не сме единствено привлекателните, за да го направят сами. Те имат и други подходящи алтернативи в източна Европа и в Далечния изток.

ВТОРО. Бързо модернизиране, подобрено финансиране и ускорено развитие на здравеопазването, образованието, науката, иновационната система и инфраструктурата. Без тяхното развитие не е възможен висок растеж, повишение на производителността на труда, на износа и конкурентоспособността. Без развита иновационна система България не е в състояние да усвоява, разпространява и използва както своите, така и вносните технически и други новости. Да се икономисва от наука и образование в бедна на други фактори на производството страна като нашата и да се довеждат те до състояние на агония, означава да се посяга на мозъка на обществения организъм. Деградацията на здравеопазването, образованието и науката трябва да бъде спряна незабавно. Техният упадък заплашва самото оцеляване на България като народ и държава.

По данни на Световния икономически форум в Давос по макроикономическа конкурентоспособност през 2001 г. България беше на 59 место, през 2005 г. на 61-во, през 2006 г. на 74-то, а през 2007 г. е на 79-то место. Според същия източник по микроикономическа конкурентоспособност през 2001 г. сме били на 64-то место, през 2005 г. на 71-во, през 2006 г. на 79-то, а през 2007 г. на 83-то место. По качество на функциониране на фирмите сме на 95-то место от обхванати в обзора 131 страни, по усвояване на технологии във фирмите – на 119-то место, по квалификация на персонала във фирмите – на 119-то место, по модерност на производствените процеси – на 116-то место. По ключови показатели на икономическото и научно-техническото развитие заемаме места след стотицата в световната класация.[2] Немалка част от внасяните машини и съоръжения са “втора ръка”, защото са по-евтини. И при всичко това бивш министър в настоящото правителство заяви тези дни, че икономиката ни се развива отлично.

България е на последно место между страните членки на ЕС и страните кандидати по конкурентоспособност. Изпреварват ни дори 45-50 слабо развити страни от Африка, Южна Азия, Латинска Америка и Карибите.

По данни на Евростат български граждани регистрират 30 пъти по-малко патенти от средното за ЕС в Европейската патентна служба и 100 пъти по-малко в патентната служба на САЩ. Умовете на България я напускат. По изтичане на мозъци сме на 122-ро место от 131 обхванати в обзора страни. Повечето от тях – завинаги. Изтича и генетичният фонд на България.

Докато през последните 15-20 години светът се ориентира към икономиката на знанието българските правителства икономисват от наука и образование - секторите, които са фундаменти на новата икономика и към които развитите страни са най-щедри. От години слушаме правителствени изявления, че здравеопазването, образованието и науката са приоритетни сектори. Това са декларации без финансово и материално покритие. В действителност българските правителства не оценяват фундаменталното значение на тези три сектора за бъдещето на нашата страна, която освен хората, няма други значими богатства. Това е дълбоко погрешна политика, която трябва да бъде променена незабавно.

ТРЕТО. Да се създаде държавна банка за икономическо развитие със солиден начален капитал. Тя да кредитира при облекчени условия приоритетни високотехнологични и рискови научно-технически проекти и инвестиционната им реализация, съвместно с рискови фондове, които да се създадат възможно най-скоро. Да се разшири бързо дейността на рисковите фондове в България по примера на развитите пазарни икономики.

Да се създаде мощен държавен фонд за финансиране на науката със 150-200 млн. лв. начален годишен ресурс, който да расте през следващите години, евентуално и със средства от ЕС. Фондът да бъде независима институция с управителен съвет извън БАН и висшите училища, да е широко отворен за участие на българи и чужденци и да финансира на конкурсна основа проекти на колективи за научни изследвания и внедрителски дейности по приоритетни направления на високите технологии. Резултатите от научните изследвания да са собственост на Фонда и той да се разпорежда с тях по своя преценка, но във всички случаи в полза на социално-икономическото и научно-техническото развитие на България. В конкурсните експертни комисии да участват както български, така и чуждестранни специалисти в съответната област. Управителният съвет на фонда да се отчита пред Правителството или пред Народното събрание. Статутът му да се уреди със специален закон.

Като имам предвид, че БАН е най-мощната научна институция у нас, разполага с най-подготвени изследователи и най-добра материална база, логично е да се очаква, че поне половината, а може би и две трети от проектите на фонда ще бъдат печелени от колективи на Академията. По този начин през следващите години в БАН могат да се вливат допълнително 80-100 млн. лева, т.е. повече от предвидената субсидия за 2008 година. Това ще стимулира и формирането на все повече, по-мощни и по-добре платени научни колективи, работещи по проекти, ще ограничи отлива на научни кадри от Академията.

ЧЕТВЪРТО. Да се прекрати политиката на бюджетен излишък. Тази политика третира последствията, а не причините за дефицита в търговската и текущата сметка, затруднява и отлага тяхното решаване. Правителството да се откаже от въвеждането на “плосък” данък, който създава повече нови проблеми, отколкото решава. Да се запази корпоративния и подоходния данък на сегашното ниво, съчетано с постепенно намаление на ДДС и на осигурителните вноски до безопасни граници[3]. Да се отмени ДДС за лекарствата, научната и учебната литература. Да се повиши необлагаемият минимум за ДОД. Да се осъществи семейното данъчно облагане на доходите, което поощрява семействата с повече деца. Да се запазят облекченията за “необходимо присъщи разходи” за интелектуалците и другите свободни професии. Да се намалят със закон разходите за държавната администрация с 20% през 2008 г. и с още 10-15% през 2009 година. Правителството трябва да съкрати раздутия щат на държавните чиновници, за да има основание да иска същото от здравеопазването, образованието, науката и другите поделения на публичния сектор.

До 2011-2012 г. реалната покупателна способност на средната заплата и средната пенсия трябва да достигне нивото от 1989 година. Сега тя е далеч по-ниска поради съзнателното й задържане от правителствата през последните 18 години. Да се актуализират пенсиите, предоставени преди 2001 г., които сега ощетяват силно техните получатели. През следващите години реалните заплати и пенсии да нарастват с няколко процентни пункта над сумарния прираст на БВП и инфлацията, за да се компенсира изоставането им от 1989 до 2007 година. Това няма да предизвика нова инфлация.

С данъчната, доходната и друга политика да се ограничава растящата социална поляризация: доходна, имотна, достъп до здравни услуги, достъп до образование, достъп до информационни технологии. Въвеждането на “плосък” данък; на ново съотношение между осигурителните вноски на работодатели и наемни работници 60:40% (при 65:35% до сега); намаляването на данъка върху дивидентите и върху хазарта при въвеждане на ДДС за лекарствата, научната литература и учебниците; разширяването на нерегламентираното и регламентирано платено здравеопазване и платено средно и висше образование; исканията за ново още по-рязко намаление на осигурителните вноски на работодателите засилват тази поляризация.

За това допринася и политиката по доходите и по-специално – заплатите в обществения сектор и пенсиите. Под натиска на стачките има обещания за повишение на заплатите в някои сектори, но в други те остават неизменни. Реалните заплати обаче не се повишават в повечето сектори. Те дори намаляват. Това означава, че средногодишното номинално повишение на пенсиите през 2007 г. беше 7,6% при очаквана официална средногодишна инфлация около 13-14%. Следователно, реалните пенсии спадат.

За 2008 г. се предвижда повишение на заплатите в публичния сектор до 10% и на пенсиите с 9,5% от 1 юли, което означава съответно 5,00% и 4,75% средногодишно, при очаквана инфлация поне около 10%. Като се има предвид и наследеното номинално повишение на пенсиите с 10% от 1 октомври 2007 г. може да се очаква запазване или незначително повишение на реалната им покупателна сила през 2008 година. Изводът е ясен – реалната покупателна сила на заплатите в публичния сектор и на пенсиите през 2007 и 2008 г. намалява или се запазва на същото равнище. България, освен че е най-бедна, се превръща в една от социално най-поляризираните страни в ЕС. И това се прави от “социално отговорно правителство”.

За минимално неутрализиране на растящата доходна и имотна поляризация, освен другите мерки, предлагам от началото на 2008 г. да се въведе прогресивен данък върху недвижимото имущество и луксозните лимузини на семействата на обща стойност над 200-250 хил. лв. по пазарни цени. Този данък ще засегне ограничен брой най-богати хора. Да не се отменя или намалява (какъвто натиск има) данъкът върху големите наследства и дарения на имоти по пряка и съребрена линия, чиято граница да се определи от парламента, след консултации със социалните партньори. Намаляването на този данък нарушава грубо златния принцип на всяко съвременно общество за “равния старт”.

Световната наука и практика са доказали, че най-успешно се развиват страните с умерено доходно разслоение[4]. Силно поляризираните страни често са раздирани от социално-икономически, политически, етнически и други конфликти. Който се съмнява в това да изследва процесите в Латинска Америка от Втората световна война до сега, дирижирани от САЩ и МВФ. Крайният продукт се оказа невъобразимо богатство на единия полюс и огромна бедност на другия. Световната финансова общност е силно алергична спрямо такива рискови страни.

ПЕТО. Сложният труд да се заплаща по-високо от простия. Това означава изпреварващо повишение на доходите на интелектуалните и хуманните професии: учени, университетски преподаватели, учители, лекари, медицински сестри, на инженерно-техническата интелигенция и на други особено важни професии. Това също няма да предизвика инфлация[5]. Ако то не бъде направено най-добрите ни специалисти ще напуснат България през близките години, за да търсят професионална и житейска реализация в други страни от ЕС и извън Европа. А млади хора не се ориентират към тези ниско платени и непрестижни професии. Конкурсите за докторанти и научни сътрудници в БАН много често се провалят поради липса на подходящи кандидати.

ШЕСТО. За частично смекчаване на демографската криза да се вземат допълнителни мерки за повишаване на раждаемостта чрез подпомагане на младите семейства за придобиване на жилище, 2-3 пъти по-високи месечни детски добавки до второ дете, пълно обхващане в детски ясли и градини с минимално заплащане, допълнителни улеснения за майките, споменатото по-горе семейно данъчно облагане, безплатно основно и средно образование и т.н. Запазването на безплатното образование е по-ефикасен инструмент от фонд “Интелект”. Защото набираните в този фонд средства с ежемесечни вноски ще се стопят от инфлацията след 15-20 години.

СЕДМО. Държавата трябва да бъде еднакво грижовна към труда и капитала. Няма бъдеще страна, която допуска противопоставяне на тези две основни групи на обществото. Тяхното сътрудничество и еднаквото им третиране от държавата е от фундаментално значение за социално-икономическото и научно-техническото развитие на нашата страна. България е страдала достатъчно в миналото от примитивна “класова” политика, настройваща едната група срещу другата, вместо да бъдат конструктивни социални партньори. Различните интереси на двете групи трябва да се съчетават чрез разумни компромиси, а не да се конфронтират под знамето на “класовата борба”. Всяка силова “победа” в конфликтите между труда и капитала е Пирова победа и цената се плаща от цялото общество в продължение на години.

Правителството обаче не провежда такава балансирана политика. То прави прекалено големи реверанси пред едрия капитал, което облагодетелства няколко десетки хиляди души и пренебрегва жизнените интереси на наемния труд и пенсионерите, което засяга милиони хора. Последният пример е с “плоския” данък и споменатите по-горе други улеснения за работодателите и липсата на такива за наемния труд и пенсионерите. Това ощетява трайно стотици хиляди и дори милиони хора от нискодоходните групи (особено пенсионерите) и облагодетелства високодоходните. Така се засилва и без това голямата социална поляризация и може да се стигне до остри социални конфликти. В такива условия не може да се разчита на успешно догонващо икономическо развитие, на социален, политически и етнически мир през следващите години и десетилетия.

Правителството трябва да се замисли защо в развитите страни няма “плосък” данък и корпоративни и подоходни данъци от 10%? Техните корпоративни и подоходни данъци са умерено прогресивни и най-често варират между 25 и 35%. В отделни страни достигат до към 40%. С прогресивните данъци се реализира и фундаменталният принцип на социалната солидарност в обществото, в името на който човечеството се е борило в продължение на векове. Набираните с тези данъци средства се използват за финансиране на мащабни социални, инфраструктурни, образователни, научни, екологични и други програми.

Почти всички тези страни провеждат политика на умерени бюджетни дефицити – 2-3% от БВП, а в някои случаи и повече[6]. Нима техните политици и експерти по макроикономическа политика са по-глупави от нашите! Не разбирам защо правителството ни се гордее, че бедна България с толкова много нерешени остри проблеми има най-нисък корпоративен и подоходен данък в ЕС, вместо да въведе ред в данъчната и митническата администрация и да повиши събираемостта на държавните вземания от сенчестия сектор.

Защо правителството не разбира, че инвестиционните решения на българските и чуждестранните инвеститори не се обуславят само или главно от равнището на данъчните ставки. Достатъчно е в една страна, като нашата да има широко разпространена и безнаказана престъпност, неефикасна съдебна система, некомпетентна и корумпирана администрация, лоша инфраструктура, сложни разрешителни режими, често променящо се законодателство, недостиг на квалифициран местен персонал, чести социални конфликти и т.н., за да бъде заобикаляна от потенциалните инвеститори, дори при нулеви корпоративни и подоходни данъци. От изброените и други подобни дефекти в нашето общество потенциалните инвеститори губят повече, отколкото биха спестили от ниските данъци.

Желателно е в управителните съвети на всички фирми да има представител на персонала. Той да се избира от общото събрание на работещите във фирмата. Това се препоръчва от ЕС, но не се прилага у нас и държавата не прави нищо за изпълнение на тази препоръка на Европейската комисия.

Желателно е също да се въведе механизъм за участие на наемния персонал в разпределението на печалбата на фирмите. Това ще помогне за приобщаването му към настоящите и стратегическите интереси на фирмите, за повишаване на мотивацията и намаляване на текучеството. Този механизъм да се уреди със закон. Такава система съществува отдавна в някои страни от ЕС.

ОСМО. Напояваните земи в България достигаха 10-12 млн. декара преди 20 години. Междувременно напоителните съоръжения бяха вандалски ограбени и разрушени и сега могат да се напояват едва няколкостотин хиляди декара. Но и те не се използват, поради високите цени на водата за напояване, недостъпни за частните стопани и кооперациите. Трябва да се пристъпи към бързо възстановяване и модернизация на напоителните системи и изграждане на нови големи язовири с комплексно предназначение. Чрез строителство на нови големи язовири и други методи да се използват най-пълноценно водите на реките, които напускат пределите на България, предимно в южна и югоизточна посока, без да се нарушават поети вече междудържавни ангажименти с нашите съседи. Вложените средства в такива обекти ще се откупят бързо, особено при очертаващото се общо засушаване.

Желателно е да се субсидира цената на водата за напояване и да се вземат по-ефикасни икономически и административни мерки за запазване на чистотата, за намаляване на загубите в преносните системи и за по-икономично използване на водите. Известно е, че дефицитът на вода през следващите десетилетия ще бъде по-остър от дефицита на енергоносители. България трябва да се готви за това още отсега.

Очевидно се налага изработването на комплексна национална програма за предпазване от наводнения. Напоследък всеки що годе интензивен валеж предизвиква големи наводнения с тежки икономически и други поражения. Това едва ли е нормално да продължава! И тук инвестираните средства ще се откупят за кратко време. Да не говорим за неикономическите положителни ефекти.

Същото важи и за способността ни да се борим срещу големите летни пожари, които ежегодно унищожават гори, посеви, сгради и други съоръжения за десетки или стотици милиони лева. Българската противопожарна служба не получава средства, за да закупи достатъчно пожарни автомобили, хеликоптери и други съоръжения. Средната възраст на пожарните автомобили у нас е 20-30 и повече години, които са вече физически негодни и неефикасни. България, за разлика от Гърция, няма нито един пожарен хеликоптер и при нужда моли за помощи от чужбина. Инвестициите в противопожарна техника могат да се откупят за няколко години, особено при очертаващото се затопляне на климата и нарастване на опасността от пожари по нашите географски ширини.

На този фон е необяснимо престараването на българските власти в покупката на военна техника и поддържането на военни разходи - 2,1% за 2008 г. (и натиск за 2,6%) от БВП, при средно за НАТО около 1,0-1,2% от БВП. И всичко това се прави за покупка на техника, която ще бъде използвана на хиляди километри от България. Правителствата на малка и бедна България си въобразяват, че могат да решават световните конфликти и се превръщат в сляпо оръдие на чужди интереси, пренебрегвайки интересите на своя народ. Военните разходи за 2008 и следващите години не трябва да превишават 1% от БВП.

ДЕВЕТО. Да се създаде благоприятна икономическа среда у нас за по-скорошно завръщане на част от квалифицираните наши емигранти от чужбина. За завърналите се високо квалифицирани българи да се осигуряват подходящи високи заплати и добри условия за живот.

Желателно е също заможната и влиятелна българска емиграция в развитите страни да се привлече да инвестира и да участва в други форми за подпомагане на икономическото и научно-техническото развитие на България. Това да става на основата на взаимни икономически интереси и да се регламентира със закон.

Недостигът на квалифицирана работна сила да се посрещне главно чрез подобряване използването на наличната у нас работна ръка, в т.ч. и от ромското население - за ниско- и средно квалифициран персонал. За целта да се изработи и бързо да се приложи програма за форсирано обхващане на децата от този етнос в училищата и за масирано обучение на възрастното ромско население в неколкомесечни курсове за квалификация по най-търсените професии. Да се привлекат също специалисти от българските общности в Македония, Сърбия, Молдова, Украйна и др., а не чрез внос от други региони на света.

            ДЕСЕТО. Финансиране на новата икономическа и социална политика

В други мои публикации показвам[7], че ресурсите за финансиране на предлаганите промени в икономическата и социалната политика могат да се получат не чрез преразпределение на благата - повишение на данъците или отнемане на бюджетни средства от други дейности и сектори. Те ще бъдат получени от отмяната на бюджетния излишък и отнети от сенчестия сектор и други престъпни среди, които ги присвояват сега. С това ще се подкопаят финансовите корени на престъпността и корупцията.

Така обществото може да получи допълнителен финансов ресурс от 9-10 млрд. лв. годишно за социално-икономическо развитие до 2010 г., а през следващите години още повече, стига държавата да наложи ред и дисциплина за повишаване събираемостта на своите вземания.

Това може да направи само добре организирана държава. Силна със своите закони, ред и справедливост. Нашата не е такава, защото е обхваната от лапите на октопода и липсва силна политическа воля. Но дори и в сегашното си разнебитено състояние държавата може да набави допълнително 2-2,5 млрд. лв. годишно ако най-високопоставените политици го пожелаят. Ако те наистина служат на трудовите хора трябва да го сторят. Ако не желаят народът следва да ги принуди да го направят с всички позволени от закона средства! Защото на карта е поставена съдбата на България.

Правителството е на кръстопът: - да продължи консервативната си неолиберална политика и коалиционните партии, особено БСП и НДСВ, да претърпят още по-тежко поражение на следващите избори или да я ревизира незабавно, като засили нейната социална ориентация без да нарушава финансовата стабилност, за да спечели отново доверието на хората. Друг вариант няма.

Ключовата фраза на предлаганата от мен икономическа политика е “Финансовата и социалната стабилност са еднакво необходими на България”. Пазете ги!

Публикувана във в. ДУМА
на 20 ноември 2007 г.
в съкратен вид,
защото е твърде голяма
за универсален ежедневник.

Обратно в списъка на публикаците



[1] Говоря за продуктови структури, понеже през следващите години и десетилетия структурният “кипеж” ще бъде главно на продуктово равнище, в по-малка степен на отраслово и в още по-малка на секторно равнище.

[2] Виж World Economic Forum, Global Competitiveness Report 2007-2008.

[3] Искането за намаляване на осигурителните вноски до 10% е абсурдно и недоказано. То би довело до срив на социално-осигурителната система или за да се предотврати този срив – до ново увеличение на прякото й бюджетно финансиране, т.е. до новото й одържавяване. Евентуално приемане на такова предложение би означавало нови големи облекчения за работодателите и прехвърляне на осигурителното бреме изцяло върху данъкоплатците. Така данъкоплатците ще трябва да правят две плащания в осигурителната система – собствени лични осигуровки и допълнителен данък върху дохода на физическите лица, като допълнителен приход на бюджета за финансиране на дефицита в социално-осигурителната система.

[4] Под умерено доходно разслоение не разбирам официалната уравниловка от времето на тоталитарния социализъм. Но дори и там съществуваше феодална система на привилегии за управляващата върхушка, която създаваше значителна социална поляризация. Може да се каже, че повечето страни от ЕС, Япония и другите членки на ОИСР са държави с умерено социално разслоение. Уравниловката, за която някои пледират, е противопоказна за съвременното пазарно стопанство и за социалния и научно-техническия прогрес.

[5] През последните 10-15 години доходите никога не са били източник на сериозна инфлация у нас. Управниците злоупотребяват с тази тема, за да неутрализират основателните искания на хората за повишения на заплатите и пенсиите. За източниците на инфлация в България виж моята статия “Анатомия на българската инфлация”, публикация № 87 в страницата ми в интернет на адрес  www.iki.bas.bg/Cvita/angelov/index.htm  Статията е публикувана и във в. ПАРИ на 29 октомври 2007 година.

[6] Официално допустимата горна граница за бюджетен дефицит в страните членки на Еврозоната според критериите от Маастрихт е 3% от БВП.

[7] За подробности виж моята страница в интернет на посочения по-горе адрес - публикации № 82 или 83 или 85 – раздел 4.